Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
pass_to

Предусещане или предизвикване на ситуации, хора, настроения ......

Recommended Posts

незнаех къде да си постна въпроса....

днес сутринта станах и бях сравнително издразнена, лесно избухлива, груба и склонна към гневливост....това го забелязох като се качих в автобуса...

нищо не ме изнервяло или ядосвало....

още с пристигането си на работа всчико беше улеснено....

обстановката беше напрегната, защото имаше клиенти които бяха дошли преди другите колеги, след това всичко продължи.....разни хора хвърчаха насам натам...всеки иска нещо и е нервен......ситуациите са винаги спешни, за вчера, всички са напрегнати и нервни.....и всеки се опитва да ти предаде, прехвърли неговото си напрежение и отрицателни усещания...като около теб блъскат, викат и се държат грубо.....а ти нямаш нищо общо с техните ситуации.....

та си мислех дали всичко, което става около мен е отражение на вътрешнто ми състояние или по някакъв начин предусещам какъв ще е деня.....и енергията....:huh:

възможно ли е нещата да се случват по този начин, защото човек е вътрешно неспокоен, изнервен и недоволен.....или това е просто някаква интуиция, интуицията може ли да е такава....?

и какво да направя вече, защото явно всички успяха да си изхвърлят боклука отгоре ми въпреки усилията ми да не се поддавам на провокациите им, външно запазих самообладание, но от вътре усещам как напира напрежението и гадното усещане, което ме кара да ми се плаче и да се гневя, защото не смятам че е справедливо хората да правят така ......вън от мен всичко вече е спокойно, всички се успокоиха .....а аз ще откача, този гняв и тази отрицателна енергия незнам как да ги изкарам от себе си, усещам много разрушителна енергия вътре в себе си, която трябва да неутрализирам.......дразнителите са постоянни....всички хора говорят напрегнато, правят нещата напрегнато....

мисля, че мога да откача.....:blink::3d_035::3d_104::3d_112:

:3d_035:::3d_035: :3d_035: :3d_035: :3d_035::3d_035::3d_035:

къде ми е спокойствието и вътрешния мир....:3d_112:аз ли съм сбъркана..

Редактирано от pass_to

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това,което е в теб,предизвиква нещата отвън.Интуицията ти е показала вътрешното състояние,можела си да вземеш мерки да се вкараш в хармония и да не се стига до там,но не си го направила,а си се оставила на инерцията.Всички околни просто са си вършели работата...А ти си приела всичко много лично...Измий си ръце,лице,/душ/,визуализирай изтичането на негативната енергия,изпий чаша гореща вода на малки глътки и ако можеш постой на слънце,визуализирайки бяла енергия,която влиза в теб и те изпълва с хармония.И непременно благослови всички и всичко наоколо,дори да ти е трудно,важно е намерението да е истинско.Успех!И сутрин прилагай техники за ограждане,особено ако средата е с кофти енергии...

:3d_053:

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

благодаря за отговора Мария,

ситуацията е конкретна.....

работя си аз, има клиент при мен, обслужвам го, спокойно, най-спокойна съм от всички в офиса, съзнателно контролирам реакциите и мислите се, като виждам какво става около мен ....и понеже шефа ми си има негови неразбории и някакви нервни такива изблици, с които смята че трябва да занимае всички около него или поне някой на който ще може да се развика или да изхвърли нервите си отгоре му...идва на моето бюро да подписва някакъв договор, но бърза и се нерви...хваща един химикал, който явно не пише и го хвърля на земята нервно и нарежда нещо, още малко щеше да ме нареди че аз съм му го бутнала в ръцете.....и това е в момента, в който аз облсужвам клиента и работя и аз.....за момента запазих самообладание, даже никак не реагирах, игнорирах го някак си..... но после ми кипна.....

как се постъпва в такива ситуации, смиряваш се робски и си го преглъщаш с тенденцията това да навреди само на теб или нещо друго......:huh:

и как в таква ситуация да успея да спазвам принципите (духовни, човешки, морални), които смятам за важни.....

мога да благословя всичко и вички наоколо само, защото знам че те имат нужда от това, защото ги виждам че се заблуждават ......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шефа ти е вампир,имам опит с такъв.Благословията спира енергийното посегателство и те предпазва и балансира...:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В подобни случаи ми вършат отлична работа четирите споразумения на Дон Мигел Руис. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В подобни случаи ми вършат отлична работа четирите споразумения на Дон Мигел Руис. :dancing yes:

Ех , ако имаше начин колегите ми да възприемат Четерите споразумения и да си служат с тях....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Мисля си, че и при мен е имало подобни ситуации.Например, в изнервящи моменти шефа е бил този, който е предизвиквал нещата.В офис сме били по три служителки, правим всичко, което трябва и пак емоцията е силна у шефа.При него това е начин на съществуване, на не мислене, на всяка цена да постига каквото иска и не се замисля за времето като фактор.Една колежка припадаше, беше я изцедил в буквалния смисъл, но тя си бе паднала в мрежите му.Често слушахме неадекватни обръщения, заплахи, стреса беше неимоверен и за трите ни.Ние се скупчвахме като една, на секундата трябваше да сме адекватни.Просто невероятен стрес.Звънеше през минути, искаше неща, пък не знаеше как точно да се получат.Тръгваш за някъде, изменяше се плана.Не знам този начин на живот докъде може да го доведе.Най- хубавия спомен имам от една колежка, беше зодия рак.Така си беше научила уроците на живота, че не и пукаше за нищо и от нищо.Тя казваше, е как ми стана хубаво, че се нахраних, е сега да си изпуша една цигара.Беше учител по образование, много улегнал човек и нищо не я изваждаше от равновесие.Много е важно как реагираме на ситуациите, дали ще им се поддаваме.И съответно да умеем да излизаме с емоционална интелигентност от водовъртежа на проблемите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дриада, както казваш не знам как тези хора живеят нормално...сигурно им е по-лесно просто да вкарват стрес на другите, защото те са злета....

важно, е как реагираме но трябва ли винаги да сме нащрек и да внимаваме, да се защитаваме като животни...нали сме хора

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност това не са хора, които създават проблеми на другите, а са хора, които имат сериозен проблем и не могат да го решат сами - обаче не знаят как да получат помощ... Деца - докато не владеят езика и не знаят как да подскажат на родителя за проблема си, ... надават панически писъци...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност това не са хора, които създават проблеми на другите, а са хора, които имат сериозен проблем и не могат да го решат сами - обаче не знаят как да получат помощ... Деца - докато не владеят езика и не знаят как да подскажат на родителя за проблема си, ... надават панически писъци...

правилно, вероятно се изразих грубо, а може би не ми достига разбиране .....и аз имам на какво да се уча.....:)

но как тогава може да им се помогне, когато те сами не знаят и не могат да си помогнат.....?:huh:

има ли нещо объркано щом света(по-голямата част от човечеството) се стреми към богатство, пари, власт и сякаш не искат да се откажат от тях..........или такъв е реда на нещата....?

понякога малко се обърквам, защото ми се иска всичко да е някак по-хубаво......:wub:хората да са по-състрадателни, ценностите да са по-висши......лошо ли ще е, или е лошо, че имам такова желание...?

до къде е човешкото достойнство и службата към другите и от къде започва злоупотребата.....?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Поздравления! Отдавна не бях чела толкова точни въпроси, събрани в толкова малко думи...

но как тогава може да им се помогне, когато те сами не знаят и не могат да си помогнат.....?

Всеки случай си е индивидуален, но има принцип - помага се с личен пример и се оставя човекът свободен да приеме или не, както и да понесе последствията от личното си решение и избор. Много е трудно, знам, защото обикновено решението се взема за секунди и се съобразява с максимално повече елементи от конкретната ситуация. Което ме навежда на мисълта колко е важно да развиваме своята наблюдателност, и то безпристрастната наблюдателност.

обстановката беше напрегната, защото имаше клиенти които бяха дошли преди другите колеги, след това всичко продължи.....разни хора хвърчаха насам натам...всеки иска нещо и е нервен......ситуациите са винаги спешни, за вчера, всички са напрегнати и нервни.....и всеки се опитва да ти предаде, прехвърли неговото си напрежение и отрицателни усещания...като около теб блъскат, викат и се държат грубо.....а ти нямаш нищо общо с техните ситуации.....

В подобни случаи внимателно преценям мога ли да облекча ситуацията с нещо - дори със самия факт, че съм се оказала в нея (принципа на адепта и змията), означава, че имам някаква роля. Понякога дори само една спокойна усмивка и две думи казани на място променят смисъла на ставащото. Спомням си хаоса и напрежението при училищните ни празници - достатъчно беше само да пренасоча вниманието си към блесналите очи на децата и родителите, към цветята, да си помисля, че моите тревоги за сценария са толкова нищожни в сравнение с вълнението на това хлапе с липсващи предни зъбки, което след малко ще казва 4 реда стихче пред цялото училище, а да не говорим за неговата баба, която трепери колкото всички нас взети заедно... :feel happy:

Наскоро моята приятелка и колежка не можеше да си намери място от напрежение заради прословутото тържество в детската градина. И аз съм била на нейното място докато осъзнах един ден, че истинска стойност има не блясъкът, а естествеността, и отмених всички главозамайващи номера и репетиции и просто изкарахме едно обикновено весело занятие, каквото сме правили 2 пъти седмично.... Ефектът беше по-вълшебен дори от това, което си представях. Споделих това мимоходом с нея, но тя започна да ми обяснява как не било възможно това, защото.... разбрах, че и е нужно още малко "самоизтрепване" до узряването - нали и аз минах по този път. Но съвсем спокойно и отказах да помогна при съставянето на бляскавата програма с обяснението, че тя сама ще я направи далеч по-добре от мен, защото моят маниер на работа вече е друг и дори и да искам, няма да мога да върна неща, които съм оставила зад гърба си. Разбра, спря да споделя с мен притесненията си, макар и да тича пак. Но пон в мое лице има една алтернатива за бъдещето - може и никога да не я приеме - не е моя работа вече, неин избор си е.

има ли нещо объркано щом света(по-голямата част от човечеството) се стреми към богатство, пари, власт и сякаш не искат да се откажат от тях..........или такъв е реда на нещата....?

Е, не бих генерализирала света на базата на хората, които ме заобикалят. А и къде е гаранцията, че виждаме в дълбочина? Може би само първото ни впечатление е такова? За мен още говорят, че съм напуснала училище, за да спечеля повече пари като частна школа. Не се опитвам да разубеждавам никого - те това виждат, това е начинът, по който тяхната ценностна система обработва външните факти. А има още 10 пъти повече вътрешни факти, които те не знаят и от които не се интересуват, и които обръщат заключението на 180 градуса...

понякога малко се обърквам, защото ми се иска всичко да е някак по-хубаво......хората да са по-състрадателни, ценностите да са по-висши......лошо ли ще е, или е лошо, че имам такова желание...?

Ами докато е просто мечта не е лошо. Но когато то се превърне в премерване на конкретни хора по конкретни критерии за хубаво, състрадателно, висши ценности и т.н., когато в резултат на това премерване се появява осъждане и стремеж към преправяне.... тогава се нарича агресия. И вселената я връща двойно.

Хубаво остава до момента, в който ние се опитваме да видим всичко това хубаво и висше във всеки човек, а когато не успяваме ( а то не е никак лесно), не стигаме до заключението, че го няма, а че ние все още не можем да го забележим, да го осъзнаем. Като в онази притча за орехите - съдим за това какво е орех по зелената обвивка на плода му.

до къде е човешкото достойнство и службата към другите и от къде започва злоупотребата.....?

Ако свърши любовта в душата ми, в сърцето ми, в ума ми, свършило е и достойнството ми - а те си зависят от мен само. Службата към другите - тя престава да бъде служба в момента, в който усетя, че очаквам някаква благодарност или съответно отношение, или поведение и качества на хората, на които служа... Всъщност аз не служа на хората, а на Това, което се проявява в тях и чрез тях. А те... са просто хора като мен самата.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, явно съм успяла да предам добре мислите си, защото отговорите ти са точно това, което ме интересува....

тук става въпрос за висш пилотаж :angel::thumbsup2:, на който за момента аз не съм способна :wub:

като цяло моите очаквания от хората не са кой знае колко големи искам малко разбиране и толерантност от тяхна страна...аз се опитвам винаги да ги разбирам и да бъда толерантна, друг е въпроса дали успявам....

обичам да бъда полезна и ми е много хубаво, когато мога да помогна на някого......

означава ли тогава, че човек трябва да води постоянна борба с "тъмната си страна" или всичко трябва да дойде от само себе си, хармонично?....защото е най-трудно със себе си да се бориш.....

Редактирано от pass_to

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Много интересни размисли , които ме наведоха да споделя следното от себе си.Наистина всяка ситуация е много специфична, но обикновено ние я предизвикваме с импулса на емоцията.Може би случването на нещата е факт, да отработим даден страх у себе си, да предизвикаме духа, да проявим разума си като човешко същество.Един пример, на Донка ми харесват споделените опитности.Тържество на сина, за буквите-да е било преди месец и повече.Минава учителката и моли една майка, тя отвръща отрицателно.Не разбрах същността на молбата на учителката, не осмислих категоричния отказ на майката на едно от децата.Напрегната ситуация, втора майка молят да две крачки от мене.Молбата се състои в това изнесе някой родител едно приветствие към децата.Нищо повече.Обръщат се към мен, приемам- безусловно и категорично да споделя няколко думи.Напрежението у мен не е по- малко от на учителките.Те са човешки същества, любящи, всеотдайни.Реакцията ми бе бърза, но и мен ме обзе притеснението.Излязох в коридора, наум си намерих два- три пъти думите, които Бог ми изля в сърцето и толкоз.Не, че не се притеснявах.Кой да уважи две души дали труд цяла година за нашите палавничета.Та те заслужават толкова много признателност, оценка за труда , жертвите в професията им не са малки.Кой да стопли душите на учителките, да почувстват какво мислим, да го споделим по хубав начин. Усещах сина ми на столчето опънат на струна в първите секунди.Учителките бяха отпуснати, спокойни, доволни.Обстановката бе ведра, весела.Сина почувства увереност в живота, учех го на други уроци , освен смятане, четене.На онова естествено човешко уважение.Ще се радвам, ако и други около мен са го почувствали по този начин.След това имаше излети много чувства на признание от всички родители.

Други примери бих споделила.Текучеството във фирмите е неприятен факт.И за двете страни- работник и работодател.Конфликт на интереси, две страни.Намесих се с благоразумен разговор с един от служителите.Той изживяваше емоция- борят се ума и сърцето му дали да остане.Казвах за това, че е по- добре да остане във фирмата, неудачите са навсякъде, да прецени трезво за себе си.Но не надделя в него желанието да остане, личен бе изборът му.Много симпатичен, отговорен човек.Изборът е единствено негов.

Вие казвате:"Ние вярваме в Бога".Но в какво седи силата на човека?Да познаваш Бога, значи да вършиш волята му.Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, който остава с тебе.Има един, който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш неговата воля, ти го познаваш, и гдето и да отидеш, той ти помага.Същият закон:Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши волята божия.Писанието казва:"Всеки, който върши волята му, е благоугоден на Бога!"

Запалена свещ 23.09.1936г. ООК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако у човека няма Живот, а т.е. Любов, защото именно Христовото съзнание е Път, Истина и самия Живот, та ако у човека няма Любов, то той ще неще е подвластен на "Князът на този свят", на егоизтичното съзнание и на реактивното поведение и такъв човек няма как да противостои на въпросното съзнание, първо защото го счита за свое себе, второ - защото е слаб и немощен, за да го преодолее сам.

Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете, в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението

между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите,

Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби, и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени)

И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;

Първото и важно нещо е човек да съзре този дух на противление, на непокорство, на егоизъм, или както казва М. Лайтман - на "безпричинната ненавист". Да съзреш това в себе си, си е своего рода просветление. Станало ти е по-ясно, добил си някаква яснота и виждаш в нея своето положение и поведение.

Учителят е говорил много за това да се наблюдават мислите и да се различават. Има светли и тъмни мисли.

Сега някой може да си помисли, че видиш ли, ние кой сме за да отсъдим и кои сме за да преценим. Можем, с помощ Божия. Ако мисълта е за благото, при това не само за твоето благо, то тя е светла. Ако е за добротата, за хармонията за любовта, за братуването, то тя е светла мисъл. Ако е егоизтична, ако е на приципа "не е важно аз да съм добре, а е важно Вуте да е зле", ако е мрачна, ако носи скръб, страдание, обида, ако с нея нараняваш, ако убиваш наум, ако причиняваш каквото и да е зло, то тя е тъмна мисъл. Затова е даден Законът - това е добре да правиш, а онова е зле и лошо - него не го прави. Този Закон ти дава възможността да си наясно с това кое е грешно, кое е неморално, неетично. Дава ти да разбереш кое е против Живота/любовта.

Този Закон е дело/следствие на/от върховна Мъдрост и пред теб винаги е имало два вариянта - да го следваш, т.е. да се опитваш да го спазваш, или напротив - да не ти пука, че го нарушаваш. Ако е второто, тогава със сигурност ще разбереш с времето, посредством страданието въздадено ти, като следствие на твоите дела, че този Закон е направен за твое добро и за доброто на света - за да може, чрез неговото пазене да се доближиш до Любовта, да покажеш, че си готов за Нея, да демонстрираш желание за Любов, за ненасилие. Законът е за да бъде спазван, за да не ревеш ти самият утре.

Много се спекулира за думите "не съди". Те често се бъркат с "разсъди", със съждението, с различаването. Много се спекулира и се манипулира с думите "не категоризирай", или с "не поставяй етикети/не етикетизирай"...

Да, ама не. Казано е и писано е, че по плодовете се различават нещата и без съждение, без разсъдък, без да сложиш на везната - да извмериш, да опиташ, да подредиш нещата пред себе си и без да им назовеш истиските имена, то няма как да различиш плодовете, делата, мислите, чувствата, емоциите...

Затова една такава мисъл, която ти казва, че нещо не е добре, че този гняв е неестествен и че той е срещу живота - това е нравствена мисълн, от твоето сърце/душа. Тази мисъл е Светла. Тя е пратена от светлите същества, за да те учи, за да растеш с нея. От тук насетне, ако човек е достигнал до това, че да забележи това нещо в себе си, т.е. да види ясно порочната егоизтична природа, то има няколко вариянта за действие.

- Разбира се, най-добрият вариянт е чрез Любовта, сиреч чрез любенето - да възлюбиш, но който има сила за това, а с други думи - на който е дадена любов, толкова горляма, че да обхване с нея и това, което унищожава него самия и света му.

- Вторият вариянт е да се действа, чрез недействието, което е познато в Дао като "Вей-У-Вей". Познато е и в Хиндуизма и ясно описано в Бхагавад Гита. Познато е и в християнството - нарича се смирение, преданноотдаденост, да се предадеш в Божиите ръце. Не малко пъти съм давал за пример този клип. С риск да заприличам на някой натрапник, ще го приложа отново:

- Третият вариянт е да се молиш непрекъснато и от сърце, или да мантруваш.

- Четвъртият вариянт е свързан с дишането - просто издишвай, като гледаш да е дълбоко и напълно, бавно и наблюдавай дихателния процес вътре в себе си, пък за вдишването - това остави на тялото само да се погрижи.

Да пиеш гореща вода, но не толкова, че да ти гори езика, също върши работа, еле пък ако го съчетаеш с билки, или с полагане на полускъпоценни камъни. Да се хванеш за някое дърво, или да си заровиш краката до глезените и ръцете до китките в земята, също може да помогне. Да легнеш по корем на земята, също е от полза. Може да се работи и с визуализация - да визуализираш кошче за отпадъци, което има функцията и да рециклира и да хвърлиш негативното там. И други...

Студен, или хладък душ е също ефикасен. Не препоръчвам да се стои на слънце, особено ако то е силно (в лятно време). Ако е зимата, или пролет, есен - да, може, но винаги да те съпътства себенаблюдението, чрез което да си бдителен за влиянието на слънчевите лъчи върху теб. Ядът, гнева, отмъщението, агресията и всичките емоции са свързани с трета чакра, която е в областта на слънчевия сплит. Първоелемента е огън. Не винаги може с огън, огън да гасим. Не винаги "клин-клин избива". Топлата вода действа по вътрешен път и разширява отвътре, пък и е вода, докато слънцето понякога може да влоши нещата и да засили активността. В подобни моменти е напрегната Симпатиковата Нервна Система. Нужно е да се стимулира нейната противоположност - Парасимпатиковата Нервна Система.

Утрото и чистия въздух са напълно очистителни. В тези часове и Слънцето по-леко пече. Да пуснеш тогава Слънчо да влезе в теб, е благоприятно.

В големият град често има и голям облак на егоизъм, на егоцентризъм, на кариеризъм и материализъм. Там често няма жал към човека и всичко човешко отстъпва на заден план. Князът върши своите дела в своето царство. Говорим за егрегори.

Как да се противостои? Чрез непротивопоставяне. Най-добре е, както писах, чрез любов.

Казано е: "Пази се в битката ти с демоните самият ти да не се превърнеш в демон!"

Та най-важни са мислите/духа, после са чувствата/душата и накрая, като следствие от тези двете се явяват делата/действията/формите. Ако подхождаме със средствата, с които работи и "злото", то нима ние ще сме различни от него? Ако подхождаме с агресия, с противопоставяне, с борба, то не се ли превръщаме в това, с което се борим?

Ако Духът ти е светъл, ако си праведен, то и душа подходяща (Любов) ще имаш към него прикрепена, както се и полага. Ако Духът ти е Дух на противление, т.е. ако ти си противник на Живота, на Бога, то каква Душа очакваш да те изпълни, какви чувства. Кой за теб ще каже тогава "Ей, този/тази е голяма душица, душа човек!"?

Мислите, ако са Светли, то и чувствата са такива. Затова се говори за Христово съзнание, за Христов ум, което е едно със сърцето и който не е против Закона, а по естеството си изпълнява въпросния Закон.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четирите вълшебни тайландски думички:

прощавай

съжалявам

благодаря

обичам те

Казва се мислено към ситуацията.Няма значение дали преди, след, по всяко време може да го кажеш. Пробвай и ще видиш как мигновено се променя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, мерси за поста ти...забелязала съм, че винаги постовете ти съдържат много инфо необходимо за да се разбере и повлияе на определен проблем....:)

няма опасност да заприличаш на натрапник с клипа.....

гореща вода пия сутрин вместо кафе......и да пролетните утрини са ми най-любими, даряват ме със спокойствие и увереност, тишина, мир....

това със заравянето на кракат и ръцете в земята ми звучи много хубаво и ми докарва приятно усещане само като си го представя даже, от край време искам да легна на някоя поляна и да се отъркалям в зелената трева :dancing yes::lol::Dи да не ставам...малко не обичам буболечки да ме лазят, но пък може и да ми хареса....

Първото и важно нещо е човек да съзре този дух на противление, на непокорство, на егоизъм, или както казва М. Лайтман - на "безпричинната ненавист".

успокоих се, от известно време все си мисля, че съм някакъв лош човек.....точно поради тази безпричинна ненавист......може би такъв е реда на нещата, това да е част от пътя.....

Благодаря child-namaste.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, мерси за поста ти...забелязала съм, че винаги постовете ти съдържат много инфо необходимо за да се разбере и повлияе на определен проблем....:)

няма опасност да заприличаш на натрапник с клипа.....

гореща вода пия сутрин вместо кафе......и да пролетните утрини са ми най-любими, даряват ме със спокойствие и увереност, тишина, мир....

това със заравянето на кракат и ръцете в земята ми звучи много хубаво и ми докарва приятно усещане само като си го представя даже, от край време искам да легна на някоя поляна и да се отъркалям в зелената трева :dancing yes::lol::Dи да не ставам...малко не обичам буболечки да ме лазят, но пък може и да ми хареса....

Първото и важно нещо е човек да съзре този дух на противление, на непокорство, на егоизъм, или както казва М. Лайтман - на "безпричинната ненавист".

успокоих се, от известно време все си мисля, че съм някакъв лош човек.....точно поради тази безпричинна ненавист......може би такъв е реда на нещата, това да е част от пътя.....

Благодаря child-namaste.jpg

И аз ти Благодаря!

Няма лоши хора. Просто временно състояние, неестествено за който и да е. :)

Исая 53

10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание.

Когато дадеш душата му приношение за престъпление,

Ще види семе, ще продължи дните си,

И волята Господня ще благоуспее в ръката му.

11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;

Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си,

Защото той ще се натовари с беззаконията им.

12 За то ще му дам дял с големите;

И със силните ще раздели корист,

Защото предаде себе си на смърт,

И с престъпници се счете;

И той взе на себе си греховете на мнозина,

И ще ходатайствува за престъпниците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето днешно споразумение: Не приемай нищо лично. Бъди имунизиран срещу мненията на другите. Онова, което другите казват и правят, е проекция на тяхната собствена реалност, на тяхната лична мечта. Когато си имунизиран срещу мненията и действията на другите, ти няма да станеш жертва на ненужно страдание.
тук

:3d_047:Всеки миг ни носи нещо и всеки миг е прекрасен.

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Един ден си вървя и ми идва такава мисъл:"Душите на благородните, ходят по доброто"Така, че всеки от нас е отговорен какви мисли минават през съзнанието ни, с какви енергии се свързваме и какви ситуации предизвикваме около себе си!Да бъдем позитивни и доброто да ни свързва с такива ситуации!:3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×