Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Абе, за какво търсим учител?!

Recommended Posts

Ама сме се зачудили как да познаем истинския учител, все едно са се наредили в редичка пред нас и ни пращат диплянки по пощата :)

Преди време ми бе казано: "някой не си е решил проблемите, а тръгнал с езотерика да се занимава!". За секунда се запитах кой той и се усещам, че съм аз.

Та и аз бих казал това. Виждаме очевидни проблеми в нас, които можем да започнем да решаваме, но не, ние тръгваме учител да търсим....Сигурно ще искаме от него да ни научи и как да връзваме обувките си...

Лекция на ООК. В началото две достолепни дами протестират срещу отворената врата. Течение. Не могат да изчакат 5 минути, за да влязат всички и да се затвори вратата, а демонстративно си тръгват. Мдам, едно течение ги отклони от пътя. След време вдясно се чува похъркването на един господин, който за удобство е облегнал главата си на стената. Напред и наляво една дама откровено е клюмнала за ободрителен сън, а вдясно друга дама дискретно е клюмнала на другата страна.

Лично аз се радвам за тях и не ги критикувам,л но давам пример как "гъз глава затрива". Не си решаваме проблемите, които си знаем, че имаме, а сме тръгнали учител да търсим....

Учителя е казал, че болния човек не може да бъде добър. За да стане някой ученик, първо трябва да се излекува. И ако някой носи физически или психически болки, трудно ще стане ученик. А тези неща са ОЧЕВИДНИ и дори болезнено ни показват, че ето тези проблеми трябва да решим. Ако аз съм болен и например ме болят коленете, аз съм отговорен за това, ако роднините ми са болни, аз съм отговорен за това. Всеки може да открие причините за болестите си сам или в Интернет, да открие духовните причини и да започне да се лекува. Първо трябва да оздравее, а след това да се обърне към окултизма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно те подкрепям в мнението.

Тези дни си мислих, защо колкото и да четем все нещо остава неразбрано и това си проличава в действията ни, ограничаваме го само в нашите разбирания и се смятаме за прави или научили нещо, до което малко хора са успели да достигнат.. Много е изкушаващо да смяташ, че си на по-високо ниво от друг човек, но нали заради това трябва да има състрадание и да се повдигаме заедно един друг. Може би решаването на нашите проблеми първо трябва да започне от нас самите, после да ги работим в отношенията си с всички хора, с които имаме контакт, а не само да бягаме в духовните извисености и да смятаме, че този свят не е за нас. Ако не беше за нас, нямаше да сме родени тук..

Благодаря за хубавата тема :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Учителя е казал, че болния човек не може да бъде добър. За да стане някой ученик, първо трябва да се излекува. И ако някой носи физически или психически болки, трудно ще стане ученик. А тези неща са ОЧЕВИДНИ и дори болезнено ни показват, че ето тези проблеми трябва да решим. Ако аз съм болен и например ме болят коленете, аз съм отговорен за това, ако роднините ми са болни, аз съм отговорен за това. Всеки може да открие причините за болестите си сам или в Интернет, да открие духовните причини и да започне да се лекува. Първо трябва да оздравее, а след това да се обърне към окултизма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А вие познавате ли идеално здрави хора?

Май всеки си има по нещичко?

Лечението на човека - си е негова работа.

Както се казва - давещите са отговорни за спасението си, да се хванат за яката и да се издърпат....

А сега по-сериозно - отказването да се признаят авторитети (учители) може да има много причини, вкл.

*голямо и раздуто (добре скрито) его ( е как така той/тя знае повече от мен);

*симдромът на жертвата - зле ми е, но ще си трайкам, защото този проблем отдавна е част от живота ми ( дебела съм, ама съм си такава и искам да отслабна, ама нищо няма да правя ( диетата е от утре, спорта, разходките - също)) и ако се махне - какво да правя след това....

....

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за хубавата тема!

Така, както го е описал Божидар търсенето - сякаш учителите са наредени в редичка като на витрина, наистина е абсурдно... Такова търсене не идва от вопъла на душата по единение с духа, а си е его приумица! От друга страна, егото на някой може да роди идеята за липсата на нужда от учител - идея, филтрирана през бунта му против авторитети например! Аз имам такъв бунт, поради причинно следствености в психосоциалното си развитие, но си го осъзнавам и смирявам.

Ако надхвърлим его плоскостта, естествено, че ако душата ни е тръгнала по пътя на сливането си с духа, има нужда от Учител! Но търсенето му не е нужно дори да бъде експлицитна цел. Намирането му идва именно през личния стремеж и път на развитие на индивидуалната душа - през усилията, грешките, паданията и ставанията, мъките и решенията им, които душата извървява в устрема си към светлината! Това е вътрешен път и много общо няма с външните гурувци - макар че би могло в някои случаи! Там, някъде в този път, се разкрива връзката с Учителя! Но това е вътрешна връзка, изживявана на сърдечно и душевно ниво! Тогава ученикът има вече стабилен вътрешен ориентир, който започва да следва още по-сигурно. Тази връзка понякога се прекъсва от слабостите на ученика... Но веднъж установена, пак се възтановява при стремежа му към продължаване по пътя, докато стане постоянна! Това обаче е изцяло вътрешен процес - тихият глас на Учителя извътре! Понякога този вътрешен глас резонира със словата и духа на външен, въплътен Учител. Но външният Учител може да бъде само фасилитатор за заздравяване, уплътняване на връзката с вътрешния и сливане с него!

п.п.: ако махнем от заглавието на темата "Абе за какво да търсим Учител?" абе-то, чувствам, че би било по-резониращо с духа на форума! :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки може да се стреми към Учителя. Нашите недостатъци и несъвършенства не бива да бъдат пречка. Ако ги нямахме самите ние щяхме да сме Учители.

Учителят е идеал, Той е нашата непосредствена духовна цел. И ако това не търсим, защо живеем?!

Учителят е връзката ни с цялата космическа йерархия, с всичко останало. Без тази връзка, какво сме?! Къде ще ни е опората?!

Учителят е нашите уши и очи за реалността. Или трябва да се скитаме вечно като слепци из блатото на илюзиите?!

Единственат пречка е липсата на желание и стремеж да сме близо до Учителя. Всички разстояния са единствено в нашите умове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хем съм съгласна с Божидар, хем не съм.

Вярно е, че болният човек не може да бъде добър. Обаче ако се излекува тотално, то той няма да е вече на ниво ученик, ами направо ще е станал учител (ако не с голямо, то поне с малко "у" :) ).

Ииии ... как, по какъв начин ще се излекува болният? Ами тъкмо като започне да се усъвършенства и хармонизира. А кой да му каже как и какво, кой дискретно да му показва правия път, когато залитва насам или натам?

От друга страна е съвсем прав, че учителите не са наредени в редичка, и тези с малко, и тези с главно "у" (и тук може би аз да ви попитам - А бе, защо пишете и говорите все учител с главно "у"? То тези с главно "у", са толкова малко и толкова е малък шанса да срещнем такъв - поне ако е това, което аз си мисля, че влагате в понятието Учител.)

Обаче тъкмо болният е на ред да започне да се занимава с езотерика; колкото е по-здрав (и не само здрав, ами във всяко едно отношение хармонизиран с всичко наоколо - какво имам предвид: на такъв човек не му се случват "случайни инциденти", не го крадат, напротив, ако загуби нещо, то бързо му го връщат, нуждите му "случайно" се уреждат тъкмо навреме и ред подобни) един човек, толкова е по-напреднал в езотериката, дори и той самия, нито другите около него да смятат така.

Въобще като се каже езотерика и хората си мислят, че е това е някакво специално обучение в нещо като тайни, магични действия, разкриване на някакви тайни, природни и духовни сили. А който действително се е занимавал и е напреднал в езотериката, ще каже нещо съвсем различно. Първо никой на никого не може да обясни или разкрие някакви тайни сили, ако те не станат достъпни за самия човек, а това се получава само, ако е напреднал в развитието си. Второ напредването става с развитието на търпение, смирение, благоговение и др. подобни качества, които за средностатистическия човек изглеждат доста встрани от "предмета на езотериката" :) .

А учителят? Учителят просто ни вижда и ни (по)казва (по един или друг подходящ за всеки от нас начин) - спри, не се върти толкова в ежедневната въртележка, не бързай, нещата се случват по най-подходящия начин и без да галопираш по цял ден, развий в себе си търпение; след това ни (по)казва смирението и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно си представям как би изглеждала в днешно време една всестранно знаеща личност, която безвъзмездно споделя знанията си -т.е. осъзнала се е като учител и си носи кръста на учител. Пък и колко хора с нужния набор знания и умения са в състояние да посветят живота си на учене на другите?!

Всеки сам, когато почувства нужда си търси и намира учителя или учителите. Та ние всеки ден се учим един от друг в този форум! "Избираме" си учителите и си вземаме знанието от тях. Поне аз понаучих доста неща от съфорумниците- учители за което благодаря :3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар изглежда примамливо прав....

Обче моят личен опит сочи друго. По-скоро клони към разсъжденията на Диана и на Станимир.

Няма да се опитвам да теоретизирам, само ще го разкажа накратко. Може да е изключение, но по-скоро не е , защото познавам и доста други, минали по същата пътека като мен.

Та през целия си съзнателен живот до 45-тата си година аз съвсем съзнателно и съвестно правех това, което смята, че е правилно Божидар. Възпитана от двама учители, аз самата учител... Не допусках дори мисълта, че мога да прехвърля личните си проблеми на друг, чак аз прехвърлях на себе си отговорността за проблемите на близките си и за тяхното решаване. Колкото повече себеотрицателно решавах проблемите, толкова повече ставаха те и толкова по-малко светлината и щастието. Потъвах с всеки изминат ден и завличах със себе си и другите...

Докато един ден, вече на ръба на задушаването (в пряк и преносен смисъл - не можех да дишам без апаратчето за астмата), ми мина през ум, че може би не решавам проблемите си по правилния начин... Аз, която учех хората как да си решават проблемите с паметта, с навиците, с уменията, с децата си. Просто спрях и признах поражението си, и потърсих учител за себе си.

Четях книги, който отначало ми се струваха шантави измислици, но после започвах да виждам смисъла на написаното - езотерика. Започна да ми просветва постепенно какво съм правила всъщност и защо съм затъвала...

Христос още ми беше далече и не съвсем разбираем. После в ръцете ми попадна Изворът на доброто - когато бях в безтегловност... После и други книги... отвориха ми очите.

Сега отново си решавам сама проблемите, но вече имам светлина как. Продължавам да намирам точно това, което ми е необходимо в момента, когато съм на някой малък кръстопът... Проблемите стават все по-малко и свободата все повече.

Абе, ето за това търсим учител. Не учителя вместо нас да работи, да ни носи, да ни решава задачките, да учи уроците ни. За светлината ни е нужен....

Колкото до това как си помагаме един на друг - то пак през Учителя минава тази помощ... Може помощта да е до теб и да не я забележиш, а може помагащият хабер да си няма че ти помага, дори да не те познава изобщо. Може слънцето да е изгряло, но ако кепенците са ни затворени.... ? Търсим Учителя, за да ни каже как да ги отворим... сами.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ха ха ха ха ха

Постовете показват как хората не съзнават, че са били проводник :)

Моето мнение не е мое мнение, а на някой от тези, които са писали тук :)

Орлин, "Абе"-то си е на място. Има много голям смисъл. Навремето Тъпопарчевски не беше много на място, ано ако се замислиш, "абе"-то е точно :)

Трябва да призная, че имам учители. Също трябва да призная, че те ме връщат да си решавам проблемите. Учителите няма да ми решат проблемите, които трябва сам да реша. Няколко живота може да ми трябват. Учителите просто ми пазят страх.

Хубаво де, дават светлина, но аз трябва да си реша проблемите. Нека не им прехвърляме отговорност. Да ги оставим и те да си вършат тяхната работа. А имат работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един белег,че ангел се е вселил в човека е, че човек става внимателен с всички. / УЧИТЕЛЯ/

Мисли от беседи на Учителя

Редактирано от KirilChurulingov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях на около 40 години, когато усетих, че съм попаднала в положението на мъртвия Сизиф...

Търсейки начин да изляза от това положение, се запознах с езотериката. Трябваше ми много време за да осъзная, че проблема е в начина ми на мислене. И до ден днешен се опитвам да го променя, но не мога да се похваля с кой знае какви успехи.

Проблемите които имам не са много, но решаването на повечето от тях не зависи само от мен.

Абе, защо да търсим учители - те идват сами, когато имаме нужда от тях.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обаче тъкмо болният е на ред да започне да се занимава с езотерика

често физическата или психическа болка, подбужда към духовно търсене; за да се случи промяната има неудобство, болка, непълнота и тогава започва пътуването

ако се тръгне на път с покаяние, целта е да промениш себе си, а не намирането на учител ( и ако това се случи си е част от пътя, а не крайна дестинация), но ако тръгнем, за да срещнем учител е по-скоро самолюбие... учудват ме и двете теми- какво общо има учителя с личното решение за път ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос ли ни беше посъветвал

-Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори...

Учителя може да е до нас някъде - тия книги дето ми дадоха светлина преди време, бях ги виждала и преди, но не бях посягала към тях. Към една бях, но само от любопитство, не търсех светлината тогава... и затова не разбрах, че е била светлина. Бях светнала лампата на своите принципи и ценности и, смятайки, че е светло, не виждах че има кепенци на прозорците ми, а зад тях грее слънце. Моите си лампи ми стигаха - едва когато до една изгоряха и стана тъмно, потърсих да отворя прозорците и да влезе слънцето.

Не виждам нещо лошо в търсенето на учител - независимо в каква форма. По-глупаво ми се вижда да копая дъното на кладенеца, убедена, че рано или късно ще стигна до слънцето сама по моя си начин.

Колкото до търсенето на някого, който да свърши работата вместо нас - това не е търсене на учител. Учителите не решават задачите вместо учениците си, а ако някой го прави, това не е учител - друго е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Не виждам нещо лошо в търсенето на учител - независимо в каква форма. По-глупаво ми се вижда да копая дъното на кладенеца, убедена, че рано или късно ще стигна до слънцето сама по моя си начин.

Колкото до търсенето на някого, който да свърши работата вместо нас - това не е търсене на учител. Учителите не решават задачите вместо учениците си, а ако някой го прави, това не е учител - друго е.

Да, няма лошо да се търси учител, въпреки че повечето хора не са наясно нито какво е това учител, нито ученик. Но пък полагайки усилия в някаква насока се учат, дори и да сгрешат. Обикновено се търси такъв учител, който да е удобен за търсещия, да бъде лесен за следване. Например, много хора пият алкохол и ако даден духовен авторитет каже: алкохолът не пречи на духовното ви развитие, то този авторитет ще си спечели много последователи, само защото не поставя акцент върху преодоляването на въпросния навик. Хората често казват: това не е по силите ми, аз да не съм светия, но пък половинчатостта няма да доведе до нищо съществено. Казват: волята ми е слаба, тази практика не е за мен, ще избера някоя по-лесна. И после могат да си карат на тази практика цял живот, превръщайки я в навик. А волята може да се развие, търпението може да се развие, постоянството може да се развие. Който не ги притежава в достатъчна степен има вече пред себе си една посока в която да работи. Всъщност много насоки за работа над себе си можем да открием самите ние ако подходим безпристрастно. Учителят по-скоро ще ни представи един по-висок поглед върху живота, различни и непознати гледни точки, а това да приведем себе си в съответствие с духовното си е наша работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност това е единият признак на истинския учител - той изисква от учениците си да полагат самостоятелни усилия, да мислят сами, да опитват.

То и в нормалните условия на нашата професия е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Божидар е много оригинален в търсенето на истината си:thumbsup:Поздравления!

Аз също си минавам през опитностите на живота.Не е лесно да ги придобие човек, но съм ученик.Духовни учители имах много, всеки ти свети със силата на духа си.Все едно ти преподава урока-ела по пътеката,на страха очите са големи.Ти трябва да минеш по този път, не е като моя,но това си е твоя отговорност.Покажи силен дух.Всичко илюзорно се осветляваше от истината.

Светът е дуалистичен, злото и доброто са полюси.Ти избираш, но мислиш все по- дълбоко, по- отговорно, не позволяваш да те манипулират.Не се спираш да израстваш по- нагоре и по- нагоре, през болката.Та учителя е в самите нас, трябва сме проводници на истината, и да поемаме страданията като част от духовното израстване.Когато човек премине през страдания, кризи, опитности, той става духовен учител на ближните, на определени нива.Над него има други опитни по пътя, които светят.Процесът е непреривен.

Животът е най-голямото училище.Учители много, само съзнанието да е готово.Но колкото по- нагоре се извисява съзнанието ставаме по- мъдри, по- малко емоционални, защото Бог е във всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон Каро

... Стоя си аз на връх Вихрен и се любувам на гледката...

... нямах чаша калвадос, за да се наслаждавам на гаснещата привечер...

... и както стоях и се любувах на гледката, се появи една любеница която размаха ръце около тялото си и каза:

- Ау, тук става течение!!!

...

Та така и ония, дето течението ги отнесло...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно, когато осъзнах, че съм много болна и реших, че нещо трябва да се промени и Учители се появиха. Иначе отговорностите са си мои, за това внимавам кого и как слушам. Защото светлината е вътре и понякога не стига да видя ясно нещата, но след време се усилва и прояснява.

Та пак, ако сме будни и с вяра и воля, можем да се лекуваме, т. е. да се учим...:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Възможно ли е една душа да е отличен духовен ученик, но като учител да се прояви като тройкаджия най - много ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Май не. Двете са свързани. Ако аз съм ученик и учителя ми даде задача да предам урока на по-малките деца, как може едновременно да съм добър ученик и лош учител? Та нали ако съм лош учител, аз няма да съм изпълнил задачата си като ученик?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×