Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте!

Просто имам нужда да говоря с някого...Без да се правя на по - силна, отколкото съм.

Ситуацията е тривиална. Раздяла. Но след нея човека, с който бях / по моя инициатива беше раздялата / - видях ' лице ', което до онзи момент не познавах. Изведнъж този човек се превърна в нещо, което не беше. / Или аз не съм виждала /. Стана налудничав, обвиняващ, агресивен, заплашващ, дебнещ. Не е имало физическо насилие, но емоционалното е налице. И въпреки цялата ми самоувереност и самообладание - аз усещам как всичко това ми влияе. Макар и да не го показвам пред него. Точно обратното. Държа се, сякаш нищо не ме докосва. Но след като вече си позволи заплахи - нещата преминават собствените ми лимити. Да уточня / не знам, дали е важно /, че заплахите нямаха конкретност - какво точно смята да направи. А само да внимавам, защото го мисли и иска да ми отмъсти. И щял да ме предупреди, ако предприеме някой действия. / каквото и да означава това /. После го нарече просто реакция, ама за мен е достатъчно само това, за да ми светне червената лампичка.

Аз разбирам, че никоя раздяла не е лесна, но честно казано - такова поведение вече го намирам за патологично. И точно, заради това пиша тук. Не знам - как аз самата трябва да се държа. Едновременно, показвайки му, че е абсурдно да ме превърне в жертва / просто мисля, че не съм такъв тип човек, ако това е до вътрешна нагласа, де. Не знам. / И в същото време, без да го усеща той, като провокация. Която да го озверява допълнително. И още по - трудното - аз как да се справя с това, че първо не мога да продължа живота си нормално, второ и че вече търся начин да се съобразявам точно с този, заради който не мога. Ужас! Въобще, такава купчина от емоции имам в себе си, въпреки, че го ' играя желязна '. Първо беше агресия обърната навътре към самия него / заплахи за самоубийство /, сега тази агресия се обърна навън, към мен. Преди се страхувах за него, сега се страхувам от него. Искам да отбележа, че никога не е бил агресивен, докато бяхме заедно. Този човек, който е сега - въобще не го познавам. Но и този човек, който съм аз в момента, заради всичко това - също. Това също ме притеснява. Изпитвам ужасен гняв. Към себе си, че съм допуснала такъв човек в живота си. Към него, че ми причинява това. Искам да изляза от този омагьосан кръг. А нямам никаква идея как. С добро - не стана. Той го тълкуваше, като надежда за събиране. С лошо - пак не стана. Моля, някой да ми каже - варианти. Ако има такива. Само да кажа, че вариант да се правя, че обмислям събиране / предложи ми го една приятелка, която го беше използвала в аналогична ситуация, макар и не толкова крайна / категорично не съществува. Все още не съм толкова слаба, че да влизам в подобни неща. А и ме е страх, че ако го направя той ще го приеме, като потвърждение, че заплахите му действат. Нещо, което категорично не желая. Аз, за добро или лошо, съм от типа, които / мисля си, но дано не ми се наложи да го проверявам / предпочитат да ги убият, отколкото усещането, че са отстъпили, защото някой е решил, че ги иска. На всяка цена. Като предмет, който няма право на нищо. Освен да служи на нечие его. Хора, а вече се чувствам така. Което е убийствено.

Съжалявам, че стана толкова дълго. Ако някой е имал търпението да го прочете - ще се радвам на мнение. Благодаря!

П.С

Само да уточня за последно, че раздялата ни датира от три месеца вече. И имам усещането, че с времето, нещата ескалират. Вместо обратното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

очевидно приятелят ти не иска да приеме, че връзката между вас е приключила. За него заплахите също са начин на връзка, на контакт между вас двамата и когато не намира никаква друга възможност, прибягва до тях. Трябва ясно да му покажеш, че връзката е приключила. Открито му заяви да не те търси по никакъв начин и още при пълното неизпълнение подай жалба в полицията (без да го заплашваш с полицията предварително). Това според мен е най-доброто решение и за двамата. Иначе в него ще продължава да тлее някаква надежда, че връзката помежду ви може да бъде възстановена или поне да бъде поддържано някакво подобие на връзка, основано на заплахи. Съжалението в случая е неуместно. Илюзиите му трябва да бъдат разбити и това е най-добре за самия него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Ива!!

Ясно е, че си подложена на манипулиране. Първо със самоубийство, после със заплахи, насочени директно към теб. Така или иначе - станала си жертва на насилие. ВЕЧЕ! Това е емоционален и психически тормоз. Добре е да въведеш още някой в тази ситуация. Някой, който може реално да помогне. Ти си достатъчно чувствителна, за да говориш с приятелка за това, както и да потърсиш помощ през сайта. Сега се опитай да информираш повече хора за ситуацията - родителите си; хора от структури, занимаващи се с жертви на насилие. Има такива помагащи организации във всеки град. Консултирай се с професионалистите там. Те ще съумеят да ти помогнат и с психологически консултации, и с реални препоръки.

Виждам, че си уплашена (въпреки, че го играеш желязна, както сама пишеш). Хрумнала ти е дори мисълта, че може да бъдеш убита. Съвсем бегло, наистина, и само като пример, но ти е хрумнало. А това вече е сериозен страх. Наистина ще бъде добре ако усетиш такава необходимост да се обърнеш и към полицията. Разчитай на това, което чувстваш, защото си във възможност добре да преценяваш нещата, и ако почувстваш нужда от физическа закрила - не се колебай. Ако успееш да включиш повече хора ще успееш да излезеш от омагьосания кръг "искам да продължа живота си нормално / съобразявам се с този заради, който не мога да го направя". Нека не си сама при вземане на решенията.

Наистина, нещата може да не се развият толкова драстично в реалността, но щом вече имаш червена лампичка - вярвай си и се погрижи за себе си. ТРЯБВА ОЩЕ НЯКОЙ ДА ЗНАЕ !!!!

Добре е да знаеш още нещо - ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ПРАВИШ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ Е НАСИЛИЕ СПРЯМО ТЕБ !!! Дори това да е още един разговор; още една среща на кафе. Щом не си го поискала и ТИ, а си ПРИНУДЕНА да го направиш, вече е насилие спрямо теб.

С теб съм.

Анжелина Ненова - психолог, психотерапевт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,в твоята история открих себе си.Имала съм идентичен случай.Същата хронология.Пробвах точно като теб с добро с лошо ,нищо не помогна.С добро се влошаваше ситуацията дори.Заминах за чужбина за няколко месеца,това беше моето спасение.Такива мъже са много слаби и трудно преживяват раздели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Споделеното от Вас, звучи твърде обезпокоително. Усещането ми е за капан, от който търсите изход и сте готова да прегризете лапата си, ако не успеете да разбиете решетката. Никой няма право да ограничава свободната воля на друг човек. Общуването и връзките между хората се базират на взаимност. Това, че сте силна и неотстъпчива, говори за убеденост в правилността на решението ви за раздяла, но гневът ви показва, че не само неговото его, но и Вашето е засегнато. Понякога е трудно дори за силните хора, да се справят сами с някои проблеми и имат нужда от подкрепа . Потърсете помощ. Вероятно имате общ приятел, семейство, роднина, човек, чието мнение приятелят Ви ще чуе. Ако нямате такива ресурси, обърнете се към институция. Не подценявайте опасността. Обсесивността в поведението на приятеля ви може да има и патологична основа. Приятелката Ви е права в това, че е нужна и гъвкавост, за да се избегнат крайни ексцесии. Гневът е лош съветник в критични ситуации., а упорството в някои моменти, може да е проява на слабост, а не на сила.

Желая Ви успех,

Валерия Дилова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като сте разделена с него, как подържате контакт? Какви граници определихте след раздялата? Ако той нарушава тези граници, вие как активно ги защитавате? Откликвайки на неговите заплахи вие подържате контакта? Имало ли е други ситуации на раздяла? Колко дълги са били? Как протичаше комуникацията ви когато сте били разделени тогава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×