Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Защо децата не четат произведенията от училищната програма?

Recommended Posts

И не мога да се съглася с теб, че няма никакво значение дали четат, или не четат.

Извинявам се, аз не съм се изразила правилно.Мнението ми се отнасяше само до задължителните произведения, не като цяло.

Иначе съм напълно съгласна с теб за това, че младите поколения наистина трябва да четат повече. Просто наистина съжалявам, че в училищата не се предоставя избор... Тогава определено щеше да се чете повече.

Редактирано от Sybilla

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

/ще добавя още нещо, че нямах възможност да допиша преди малко

но... нима всяка система (не само образоветелната) не е повече или по-малко репресивна спрямо творческите личности' date=' т.нар. "новатори". [/quote']

Прав си тук, borislavil.

Аз обаче съм обещала пред себе си, че никога няма да си позволя мнението ми спрямо нещо такова да бъде примиренническо.

Никоя система не е идеална. Точно за това всеки (и тук визирам преди всичко себе си... моята отговорност) трябва да се стреми към по-добро. Към промяна. Защото всяка промяна е за добро ( по един или друг начин).

Както всяко технологично изобретение, което сме видяли до сега като човечество е било подобрявано стотици пъти (позволявайки ни да водим живота си в сегашния ритъм и стандарт), така и всяка система трябва да бъде променяна и подобрявана спрямо съответните и недостатъци. И то непрекъснато. Дори и да е съвършена. Защото, освен всичко друго..... времената, в които живеем се променят, условията се променят, стандарта ни на живот се променя..... което означава че всяка система, без значение колко е била подходяща преди 10-20 години... трябва ПОНЕ да се поднови.

Това е моето лично мнение по въпроса. За съжаление не мога да направя нищо друго, освен да го заявя, но ако можех да направя друго – бих.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сибила, поздравления за откровения и съвсем точен анализ на проблема. Както и за това:

всяка система, без значение колко е била подходяща преди 10-20 години... трябва ПОНЕ да се поднови.

Абсолютно съм съгласна и се опитвам да го правя непрекъснато с моите средства, в сферата на моя предмет.

Първо, според мен, децата не четат, защото ние в училище ги учим на всичко друго, но не и да четат. В първи клас им засичат скорост на четене, после се проверява умението им да преразказват със "свои думи" и да запомнят наизуст детски разкази и стихотворения. И така изведнъж от тях се иска да пишат теми, но както го описа Сибила... няма да повтарям излишно.

В същото време в живота на хората се налага да четат внимателно и разбират ( а много от тях и да пишат) "четива' от най-разнообразен характер - като се започне от най-обикновени отчети и инструкции и се стигне до публицистични, научно-популярни, та дори и лични мнения като тези, които всеки ден четем и пишем тук. Колко от нас умеем да се справяме с информационния поток, да намираме това, което е ценно и важно в един текст? И доколко изучаването на задължителни произведения по начина, по който се прави вече няколко поколения, помага на един нормален човек да се справя с четенето в живота? С лека ръка казваме, че хората не четат, но това не е истина - защо забравяме четенето на литература по специалността им и по време на работния им процес? Защо четене да е само четене на поезия или философия?

В този ред от въпроси, според мен промяната, за която говори Сибила, би звучала като разделяне на обучението по литература на ниво "Умения за четене и писане на текстове от различен характер" - задължително за всички ученици до 12 клас и включващо всички видове текстове, с които бъдещият гражданин ще се срещне в живота. В тяхното число, естествено и художествена литература, но преди всичко до ниво литературно четене. Последното означава да учим растящите хора да разбират езика на художествената литература и да осъзнаят, че написаното от Шекспир преди 600 години всъщност е написано и за нас - хората от 21 век.

Второто ниво нека да влючва и знанията по литературна история и критиката и творческо писане на литертурни анализи, критика, и художествени текстове дори. Естествено това няма да бъде за всички, а само за тези, които си носят подадине за това и сами пожелаят да се потпят в света на това изкуство. Нали по същия начин музикантите учат в музикални училища, а художниците - в художествени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не ги четат може би защото не им харесват, или пък защото са запленени от по - лесни и струващи им се по - интересни развлечения (интернет, телевизия, алкохол). Когато изучавахме "Опълченците на Шипка", само аз и още едно момиче го бяхме научили на изуст, като аз по - добре го знаех (но все пак си го препрочитах по собствено желание още от 3 клас). "Под игото" го прочетох за максимум пет дни (пълна версия) - турцизми и архаизми не ме спряха, защото си бяха обяснени в книгата. Мой роднина пък си беше взел кратка версия на книгата и не я прочете. :lol: Заради интернета и аз чета по - малко, отколкото преди години - явно заради интернет, телевизия, мързел, хората (и деца, и възрастни) четат все по - малко. Както беше казано в темата - по - лесно е филмче да се гледа. Но не бих замених книгите за филми, особено духовните книги.

П.п.: Образованието ни е направено така, че се стимулира не толкова творческото мислене, колкото зазубрянето на информация. Това касае и часовете по литература - колкото по - добре си назубкал анализите на даден литератор, толкова по - голям е шансът за шестица.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От личен опит мога да споделя бях от децата ,които са скарани с четенето ,така и нито една учителка неуспя да ме запали да чета ,макар и да бяха задължителни ,отново не ги четях ,даваха ни и през лятото да четем книги ,което ми беше много отегчително .Общо взето започнах да чета ,когато вече спряха да бъдат задължителни тоест след средното образувание .А защо децата нечетат ,може да намерим отговор в начинът на преподаване ,характерът на детето ,спрямо него да се подходи индивидуално и разумно ,да не се очакват големи резултати ,също родителите и възпитанието си оказват влияние и примерът от родителите ,макар че родителите ми са много начетени хора ,особенно майка ми и е пълно с книги в нас ,бях пълна противоположност .

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Има нещо много хубаво в това децата да не четат произведенията от учебната програма.

И това е, че учебната програма абсолютно не е съобразена с децата.

Нямам идея защо стана така, че учихме произведението "Под игото" два пъти. Единият път в 6-7 клас, един път в 9-10 клас.

Или пък "Клетниците" в пети клас!?

Чудя се как са пропуснали "Престъпление и наказание" в адаптиран вариант за втори клас и "Братя Карамазови" за трети клас.

Учихме и някаква потресна съвременна българска литература с някакви смехотворни анализи към тях...

Да не пропусна и отвратителния превод на "Дон Кихот", който успешно превръща децата в идиотчета.

...

Извинете за емоционалния отклик, но за мен отговорът на въпроса - Защо децата не четат произведенията от учебната програма е..

"Защото произведенията от учебната програма не стават за четене, поради следните съображения:

1. несъобразена възраст на читателите

2. кух превод

3. кухо произведение

Възможно е за дадено произведение да важи само един от трите варианта, а може и комбинация.

...

Направете нов подбор и ако се справите успешно, децата ще четат...

...

Веднага мога да се изкажа за преводите на Валери Петров - Поетични, но слаби. Предал формата, но изгубил съдържанието.

Как искате децата да обичат Шекспир!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Шекспир не е за деца. Не е дори за юноши. Има доста пълнолетни, за които също не е подходящ...

Никога няма да забравя моя преподавател по руска литература от 20 век. Четеше Горки - предстоеше да говори за Клим Самгин. В началото на лекцията застана пред аудиторията и ни огледа много сериозно. После ни предупреди, че това, което ще ни помоли, е много важно. Настъпи тишина (филолози!!). После тихо и бавно каза само едно изречение:

- Обещайте ми, че няма да се опитвате да четете Клим Самгин преди да сте навършили 30 години.

Последва изненадано мълчание.

- Обещавам ви, да задавам въпроси само за историята на неговото създаване, за което ще ви говоря този час.

Спази си обещанието.

Аз също последвах съвета му. Когато станах на 30, спомних си и отворих книгата. Прочетох я на един дъх, имах чувството, че потъвах във времето, в душата му, плачех заедно с него, вълнувах се...аз, филологът... ние ставаме "дебелокожи" читатели с рентгенови очи.... Тогава разбрах и му бях благодарна, че ни предупреди.

2. За преводите на Валери Петров не съм съгласна. Но това си е мое, филологическо мнение. И на човек, минал през доста от въглените и прозренията на Шекспир. И още минавам през други...

3. В началото на кариерата си преподавах за малко литература - горен курс. В края на първия срок се стигна до конфликт с възрастна влиятелна колежка - моя бивша учителка. Докато работех с десетокласниците, прозрях, че не на литература трябва да ги уча, а как да четат с любов..... Само че децата се разприказваха и се похвалиха на съучениците си. Наложи се да давам "показания" как спазвам изискванията за преподаване. Втория срок излизах в майчинство, така че ме изтърпяха до началото на отпуската ми. после вече аз нямах желание да се връщам там. Реших, че ще пея песни с най-малките и ще ги уча на любов към езиците, знанието и книгите.

Та в тази връзка - не да преподаваме произведния е нужно, а да учим децата си как да четат с любов....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

То и аз не съм съгласен с много неща, ама не пречи те да са факт и истина.

А децата да се учат да четат с любов може - ако има какво да четат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

И всъщност е много по-важно децата да творят, да бъдат активни - отколкото да четат и да бъдат пасивни.

...

За съжаление училището е едно средище, в което децата се учат да бъдат пасивни. И колкото по-пасивни са децата, толкова повече ги обичат учителите.

пасивни = послушни

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По това, което споделят с мен моите деца и по спомени от моите ученически години - в часовете по литература се скъсваме да анализираме какво е искал да каже писателя или поета и то не какво да е, ами точно както го е анализирал примерно Пантелей Зарев. Учениците не могат да имат своя виждане, какво е искал да каже автора. Това им убива интереса определено.

Но има учители, които се опитват да преодолеят системата. Примерно моята учителка в гимназията, както и тази на голямата ми дъщеря, винаги дава два варианта на контролни/класни - освен отговор на лит. въпрос и есе на интересна тема, незасягаща литературата, позволяваща ученика да разкаже това, което мисли. А интересното е друго - че много малко ученици избираха и сега избират есето; на повечето им се струва по-лесно и сигурно да предъвчат още веднъж чуждите мисли. Та в този ред на мисли, като че ли е по-лесно и мързеливо да си послушен, отколкото свободен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Какво е искал да каже авторът?

Само той си знае.

Какво разбираме ние - това е друга работа.

Аз сега разбирам защо доста често се случва като някой говори или пише, другите да разбират нещо наоколо около казаното - ми те просто не са се научили да попиват посланията на текста!

ха!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Би било интересно в училище да се организират медиумни сеанси с духовете на непреродени творци и директно да бъдат питани что са искали да кажуват. :D

Иначе аз съм чел съкратен струва ми се вариант на "Хамлет" - ареса ми се. :)

П.п.: Представяте ли си каква ще е обществената реакция, ако някоя учителка го пробва това с медиумството... :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност ако авторът пише това, което "иска да каже", не се получава художествена литература, а публицистика.

Второ - истинското художествено произведение се ражда за живот не когато излезе изпод перото на автора си, дори не когато се отпечата, а когато читателят го съпреживее. Всеки читател поотделно за себе си. Така че актуалният въпрос не е "какво е искал да каже авторът", а "какво усетих, осъзнах, научих.. докато четях това произведение". Най-важното предназначение на художествената литература е именно това - всеки читател да "мине" виртуално през някаква опитност и да извлече от нея своя личен опит и урок. Не е нужно да казвам, че всеки от нас извлича своите и те могат да са различни до диаметралност.

Та ако ние филолозите учители можем да направим нещо за хората, то е да им събудим интереса към четенето и да ги научим как да четат така, че да извличат своите лични уроци.

В светлината на написаното от мен по-горе, мисля за излишно да доказвам, че четенето е една от най- "активните" дейности.... Нали под активност не разбираме наивно само фитнес и постъпки някакви....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна тема.Често се питам как стана така,че точно поколението на много четящите и до ден днешен ,не успяхме да увлечем децата си с това занимание.Като казвам -много четящи,моля да се разбира правилно.В това не влагам никакво чувство за превъзходство.За моето и близките ми поколения от миналия вече век ,имам обяснение защо четяхме неистово.Защото ,по ред причини -цензура,липсващи съвременни информационни средства и прочее,книгата беше наистина прозорец към света .Беше средство за натрупване на ценен опит.Макар и само като информация,но този опит нас ни обслужи и все още ни обслужва в живота.

Може би голямата криза ,през която мина българското училище и все още не е излязло от нея ,сложи своя отпечатък върху потребността на децата ни да търсят книгата за свободното си време.Преподавателите по БЕЛ трябва да бъдат много обаятелни личности и с любов към професията си.За всеки преподавател е важно да увлича децата ,но за преподавателя по БЕЛ е особено важно да запленява .Той поема детето и може да моделира точно това отношение към четенето на книги.Това което ми прави впечатление е че постепенно ,от малките към големите класове ,изчезнаха задължителните списъци за лятото или станаха много сухи и формални.Липсата на свободна беседа и разговор върху прочетеното пък,накара децата да смятат че съвсем не е важно дали и какво си прочел.И така малко по малко тоя ресурс се стопи и днес нашите деца не знаят основни произведения и авторите им.А за всяко нещо си има време.Пропуснатото време на безметежните младежки години не се наваксва .

Донка благодаря ти за постовете в темата .Много ми е ценно това,което споделяш.знам,че ти имаш поглед и от двете страни -родител и преподавател.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Книгите са малко като турските сериали. Прибереш се вкъщи закъснял, жената те чака с точилката, биеш й два шамара, пиеш една ракия и после? Вадиш си книжката, за да се затвориш в себе си, вадиш си от хартиената дрога, и потъваш в един изслен свят, който е реален само в съзнанието на писателя. Спираш да се интересуваш дали ти тече казанчето на тоалетната и дали не наводняваш съседите.

Защото си седнал на фотьойлчето, светнал си си нощната лампичка и нищо не те интересува.

Да се чете е хубаво, но трябва да се внимава да не се превърнем в лелките по книжарниците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За много неща е по-добре да ги изживеем във въображението си отколкото в действителност. Книгите не са бягство от реалността повече отколкото всичко друго, което правим. А за казанчето на тоалетната сигурно трябва да мислим по цял ден? Да, ще си оправя казанчето на тоалетната, но то на физически план постоянно възникват проблеми. Трябва ли съзнанието ми да е ангажирано постоянно с тях? Ами много ясно, че ще отделя време за книга и не за да избягам от реалността, а защото получавам нещо ценно и истинско. Е, не с всяка книга е така, но има книги за които написаното е повече от вярно. А казанчето просто ще го оправя между другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря и аз за интересните и полезни постове! Да, често на децата им е скучно да четат "задължителната учебна литература" и най-голямата грешка, която учителят може да направи е, да ги "заплаши" със слаби оценки или някаква друга форма на традиционно училищно "наказание". Тогава липсата на интерес е в кърпа вързан. Да не говорим и, че голяма част от произведенията остават за тях неразбираеми - и като език, и като сюжет... А, когато не разбираш нещо как може то да те увлече!? Лично аз търся различни факти, историйки ..., свързани с писателя или с написването на произведението, които предполагам, че ще ги заинтригуват. Опитвам се да свеждам всичко до техния свят, като им задавам такива въпроси, на които знам, че ще отговорят... Не винаги се получава, разбира се, но пък те винаги оценят опита ми и някак си на свой ред, се опитват да се реваншират. :) Драматизацията, според мен е една хубава форма за учене наизуст и те го правят с желание. Излизането от класната стая също ги радва. Въобще всяка възможност за "излизане" от рамките на задължителната програма, ги кара да се чувстват свободни и сътворци на целия процес. Но... да - предполагам, че ще се получи конфликт с други преподаватели, с предварително заложени програми... Наясно съм, но пък виждам как моята цел се осъществява - децата се радват, когато имаме литература и четат, поне засега, произведенията предварително, без да съм им поставила за задача.

Редактирано от Надеждна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голям проблем с четенето и нашите деца, но обществото като ли, че някак си е незаинтересовано, или от срам не си признават, че имат проблем с техните деца. Нещо в системата е грешно, и много от децата който са с голям потенциал им е безинтересно, няма желание всичко като ли че, се прави насила от самите тях. Казва тялом съм тук духом ме няма и това е отговора на 8 год дете. Обществото като цяло трябва много сериозно да се занимае с този въпрос, системата на обучение в момента за 2 клас не знам кой я е правел но много си противоречи тя не е правилно написана, и ако не се занимава родител и не бъде повече настоятелен детето изостава. Друго което искам да споделя, аз лично съм пробвала всякъкви методи, за възпитание и учене и мога да кажа , че ние нямаме такива, или най малкото са остарели. Всички родители трябва да започнат да споделят повече да не се страмуват или страхуват да пойскат помощ от психолог само така ще може чриз повече споделен опит да се правяме със всяка житейска ситуация. И пак идваме до въпроса как да помолиш едно дете или да му ангажираш вниманието с четенето на задължителна книга. И другото което искам да споделя има много автори наши на който книгите им са по достъпни за малки деца, защо не се даде ход на тези автори забравени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голям проблем с четенето и нашите деца, но обществото като ли, че някак си е незаинтересовано, или от срам не си признават, че имат проблем с техните деца. Нещо в системата е грешно, и много от децата който са с голям потенциал им е безинтересно, няма желание всичко като ли че, се прави насила от самите тях. Казва тялом съм тук духом ме няма и това е отговора на 8 год дете. Обществото като цяло трябва много сериозно да се занимае с този въпрос, системата на обучение в момента за 2 клас не знам кой я е правел но много си противоречи тя не е правилно написана, и ако не се занимава родител и не бъде повече настоятелен детето изостава. Друго което искам да споделя, аз лично съм пробвала всякъкви методи, за възпитание и учене и мога да кажа , че ние нямаме такива, или най малкото са остарели.

Метод има....не е като да няма. В тон с принципите на Учението. Работещ със скритите резерви на мозъка. Признат от ЮНЕСКО като най-иновативния в света. Щадящ детската психика, поддържащ интереса на децата, които успяват да вземат материала, предвиден от традиционната система за двойно по-бърз начин и без излишни травми. По очевидни политически/ икономически причини, министерството на образованието го пренебрегва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

няма смисъл да се дават бисери на свине

Редактирано от Емил от Льонеберя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос към преждеизказалия се:

- Вие лично колко точно деца сте обучавали по метода на сугестопедията, какви резултати имате и какви книги обичат да четат?

И като контрапункт:

Благодаря и аз за интересните и полезни постове! Да, често на децата им е скучно да четат "задължителната учебна литература" и най-голямата грешка, която учителят може да направи е, да ги "заплаши" със слаби оценки или някаква друга форма на традиционно училищно "наказание". Тогава липсата на интерес е в кърпа вързан. Да не говорим и, че голяма част от произведенията остават за тях неразбираеми - и като език, и като сюжет... А, когато не разбираш нещо как може то да те увлече!? Лично аз търся различни факти, историйки ..., свързани с писателя или с написването на произведението, които предполагам, че ще ги заинтригуват. Опитвам се да свеждам всичко до техния свят, като им задавам такива въпроси, на които знам, че ще отговорят... Не винаги се получава, разбира се, но пък те винаги оценят опита ми и някак си на свой ред, се опитват да се реваншират. :) Драматизацията, според мен е една хубава форма за учене наизуст и те го правят с желание. Излизането от класната стая също ги радва. Въобще всяка възможност за "излизане" от рамките на задължителната програма, ги кара да се чувстват свободни и сътворци на целия процес. Но... да - предполагам, че ще се получи конфликт с други преподаватели, с предварително заложени програми... Наясно съм, но пък виждам как моята цел се осъществява - децата се радват, когато имаме литература и четат, поне засега, произведенията предварително, без да съм им поставила за задача.

Надеждна! Благодаря! Доколкото аз имам лични впечатления от Надя, това е учител, когото децата ОБИЧАТ.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За сугестопедията имам противоречиво мнение, нямам опит.

Мисля, че е важно да се стимулира децата да четат това, което им е интересно, да развиват въображението си, самостоятелното, различно, творческо мислене... Да учат малки откъси наизуст по желание, нещо, което ги е впечатлило например...

Има ценни мнения и ако някой реши да се вслуша в тях без да намесва его-то си ще е прекрасно, визирам някой от министерството, който би имал смелостта да подпомогне разчупването на остарелите модели...

Изобщо за индивидуален подход много се говори и малко се прилага. :feel happy:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има голям проблем с четенето и нашите деца, но обществото като ли, че някак си е незаинтересовано, или от срам не си признават, че имат проблем с техните деца. Нещо в системата е грешно, и много от децата който са с голям потенциал им е безинтересно, няма желание всичко като ли че, се прави насила от самите тях. Казва тялом съм тук духом ме няма и това е отговора на 8 год дете. Обществото като цяло трябва много сериозно да се занимае с този въпрос, системата на обучение в момента за 2 клас не знам кой я е правел но много си противоречи тя не е правилно написана, и ако не се занимава родител и не бъде повече настоятелен детето изостава. Друго което искам да споделя, аз лично съм пробвала всякъкви методи, за възпитание и учене и мога да кажа , че ние нямаме такива, или най малкото са остарели.

Метод има....не е като да няма. В тон с принципите на Учението. Работещ със скритите резерви на мозъка. Признат от ЮНЕСКО като най-иновативния в света. Щадящ детската психика, поддържащ интереса на децата, които успяват да вземат материала, предвиден от традиционната система за двойно по-бърз начин и без излишни травми. По очевидни политически/ икономически причини, министерството на образованието го пренебрегва.

Ето тук седи въпроса как дао го накараме министерството да приеме този план.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не ми се сърдят хората, привърженици на сугестопедията, но нещо, което внушава, а не развива мисълта малко ме притеснява. Разбира се приемам да се убедя, че може би греша, но ми е нужно подробно запознаване с този метод.

Изкуствено да създаваме вундеркинди, може да има недобър ефект. Изобщо целите, с които се прилага нащо са важни...

Опити и реорганизации са правени много в образованието /например Сендов, Фол и др./ знаем, че имаше доста недомислици и изхвърляния...

Безпристрастни оценки са нужни, без интереси, което май е блян...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×