Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Защо децата не четат произведенията от училищната програма?

Recommended Posts

Мила valiamaria,

нека не забравяме, че обикновено правителствата по света нямат за цел хората да бъдат съзнателни и свободни, защото това ще създаде трудност в тяхното дресиране (манипулиране). Най-лесно се обработват децата и схемата е ясна.

Всеки излязъл извън шаблона не е желан. Имаме за пример великите гении в историята на света - преследвани, убивани, отричани. Изпреварили времето, ние обикновено оценяваме техните дарове след смъртта им. Често...

И друго, аз не виждам как в близко време един такъв прекрасен метод, чиито идеи никъде не срещат противодействие с Учението, може да бъде признат в България в по-широк план, когато дори ние, уж с по-широки разбирания и духовен поглед, го отричаме преди да сме го опознали.

И не, сугестопедията няма нищо общо с внушението и промиването на мозъка (май клипчетата по-горе никой не ги е видял...) - различава се с това, че стъпва на базата на класическото изкуство, музиката, теорията за златното сечение при структурирането на урока и на първо място - любовта на учителя и отношението му към учениците, неговата вяра, че те са добри и можещи.

Аз спирам дотук, някак нямам желание да пиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изгледах клиповете много внимателно. Благодаря! Установих, че и без да познавам добре метода, подчинявам работата си на няколко от основните й закони: Любовта, Свободата, Връзката учител - ученик, която е на база освобождаване - стимулиране. Ще ми е необходимо да се запозная по-подробно с останалите четири закона, но ме вълнува и смущава приложението в нашите училища, където често няма даже CD плеър, чиновете са изпочупени, в стаята е студено, децата треперят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На знам защо точно в тази тема започнахме да обсъждаме сугестопедията, след като има отделна тема. Има ли сугестопедията някакво особено отношение към четенето на книги?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Нека не ми се сърдят хората, привърженици на сугестопедията, но нещо, което внушава, а не развива мисълта малко ме притеснява.
И с право се притесняваш. Някои влиятелни люде изкривяват нещата, за да получат изгоди.

Дали пък някой нарочно не е работил срещу българското образование през годините... ?:) И ако някой от силните на деня има интерес образованието ни да е скапано, това определено затруднява подобряването му...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ееее, внушението ...

Че то ние нон-стоп сме сугестирани отвсякъде- хора, медии, а пък рекламите как са замислени да ни влязат под кожата ...

Но развитието на нашите способности не е за изпускане :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като всяко друго умение четенето (изкуството да се четат книги) се развива с... четене. И като всяко друго умение то се усвоява по няколко закона:

- доброволно и с желание и удоволствие

- с изобилни примери за неговата нужда и ценност, идващи от най-близката авторитетна среда на детето

Защо игрите и филмите заместиха четенето? - защото наготово дават на детското съзнание образи, сценарии, идеи. Игрите позволяват и интерактивност - виртуална.

Книгата е по-ценна от филма, защото развива личните ресурси за създаване на идеи, образи, сценарии - т.е. стимулира активност на мисленето и фантазията, а те са в основата на творчеството.

Вместо да се конкурира с другите видове средства за комуникация, тя трябва да се "хване за ръчичка" с тях. Вместо да я избутват назад, тя трябва да заеме своето заслужено място на "венец".

Как?

Ето това е въпросът, над който трябва да мислим и предлагме и най-вече да работим и прилагаме любовта - всички - и филолози, и педагози, и родители и просто човеци.

Много ще ми е радостно вместо да плюем това и онова, този и онзи в тази тема да съберем идеи "Как да научим децата да четат".

(За сугестопедията и каква роля може да играе в развитието на детето предпочитам да отговарям в другата тема. Колкото до ролята и в четенето на книги, тя е предимно в прилагане на общите и принципи, а те са принципи не само нейни и съвсем не са родени от д-р Лозанов.)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз,както сигурно повечето ученици от гимназията,четях произведенията ща,не ща,нямаше как.Важното е не дали ги четем а дали ги разбираме! Да,проочетох ги,но ми бяха доста безинтересни и скучни!Може би ние знаем,че е задължително това прочитане,което ни кара да вършим с нежелание задължението си.Да,ние четем!Но не това което трябва-това е моята теза!!!

Редактирано от ani_san

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

честно да си кажа, не съм прочела нито една книга от задължителните, когато ходех на училище а и сега като по-голяма пак не са ми интересни......сигурно е загуба като цяло, но специално към четиво съм много придирчива........романи, разкази и другите разказвателни жанрове хич не са ми по вкуса...

предполагам, че една от причините учениците да не четат книгите е точно тази, че им е трудно да ги разберат и не са им интересни.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според последни проучвания европеецът купува средно 10-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от ок. 60-70% от населението, а българските - едва от 10%.

От 2008 г. до 2011 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Съвременната строго научна литература, а също така - и книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват книжния си фонд си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят дори и по едно ново постъпление на година.

Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последни проучвания, през изминалите 20-тина години ежегодно от училище отпадат по около 15 000 ученици. Освен това, около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща големи територии в неграмотни феодални региони. Особено тревожно е положението в малките населени места. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Културната политика в България е пред провал. В действителност такава политика липсва, провежда се геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани.

Би трябвало книгите, учебниците и научните списания да не бъдат облагани с ДДС. Или пък - ДДС за тях да бъде драстично намален. Това със сигурност ще облекчи хората, читалищата и библиотеките, които искат да се сдобият с нови книги, учебници и научни списания.

Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не - да бъдат обикновени складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора. В училищните и в университетските библиотеки трябва да има компютърни зали с безплатен интернет. Компютрите и интернета да нмогат да се ползват безплатно - срещу годишен или месечен абонамент за библиотеката. Хубаво е университетските библиотеки да бъдат с удължено работно време. А защо да не работят и 24 часа в денонощието? Поне - в нощта на музеите и галериите...

Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподават българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат собствени библиотеки. Хубаво е българските студенти, когато отиват в чуждестранен университет по програма Erasmus, да занесат като дарение няколко книги на български език.

По повод на международния ден на книгата (]23 април) била направена интересна анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” от Джордж Оруел, „Война и мир” от Лев Толстой, „Одисей” от Джеймс Джойс, "Името на розата" от Умберто Еко, "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков, Библията и др. Навярно различните народи лъжат, че са прочели различни книги. Прелюбопитно е това, кои ще са книгите за които лъжем, че сме ги чели, ние - българите...

Твърде тъжна статистика, нали...

Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена.

"Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите.

А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните.

Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения

Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт.

Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет.

Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата.

Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват.

Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности.

Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество?

Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство.

Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...)

Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека.

Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен!

Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства.

Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите?

- На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.

- Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето.

- Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно.

- Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени.

- Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си.

- Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.

- Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни.

- Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща.

- Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти?

 

Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги.

 

С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора.

 

Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност.

 

Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×