Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Защо децата не четат произведенията от училищната програма?

Recommended Posts

Да, дисциплината в часовете е голям проблем. Донке, ясно е, че няма как да създадеш интерес у всички ученици при тези проблемни паралелки. То дори и в т.нар. "елитни" става проблем, защото искат високи оценки (т.е. шестица), обаче не четат литературните произведения, които се изучават и които трябва по проблеми да се коментират в час. Но как да стане, след като все повече и повече подрастващото поколение, пристрастено към компютъра, не чете книги? В началото на своята учителска кариера съм си позволявал да напиша на цял клас двойки за непрочетено произведение, но тогава (в началото на 90-те) това можеше да се случи и да има ефект.

Мнението на Борислав и на много мои колеги по литература отдавна ме кара да мисля над въпроса, зададен в заглавието на темата:

Защо децата не четат произведенията от училищната програма?

Четат ли изобщо нашите деца сега?

Ако да - какво?

Ако не - защо?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се като ученик как четях книги на български автори издадени преди 9.9.1944. Бяха на сестрата на баба ми. Имаха разбира се остарели думи, старите правила и т.н., но ми се струваха много динамични и интересни.

Сега се чудя дали литературата, която е задължителна за прочитане в училище не сме я унаследили задължителна от времето на социализма?! Дали път всичко задължително е най-доброто от наши автори класици?!

От друга страна, за да може да се възприеме едно произведение, неговият стил и духът на времето му трябва да са близки на учениците, т.е. да са им показвани и като театър, кино, история и т.н. А дали е така?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих задала и въпроса: защо съответната училищна програма не е била обновявана (дори леко променяна) от десетилетия?

Редактирано от Sybilla

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Нямам реално обяснение, защо се случва така, че няма интерес към четенето изобщо.Дали произведенията не са интересни.Човек се ражда така, нещо да го влече, да го води.Не знам учителите какво мислят по въпроса, те как виждат нещата.На мен ми е било интересно да чета от 6г.Една позната от 4 г., изобщо всичко е много индивидуално.

Божидар споменава, че е четял книги на сестра на баба си, да подразбирам ли, че баба му е виновна за този интерес към книгите?Защото мен дядо ми ме научи. Родителите ми купуваха книги с български, чуждестранни автори.Не съм се замисляла дали е от списъка за училище, е пропускала съм някое заглавие от списъка за четене.Но пък като се залепвах за някое заглавие, за дни го поглъщах.Всеки на работа, аз каквото ми харесам изчитам си го, без да му мисля много. На някой класик, дали е точно за мен е отделна тема.:3d_002:

Един друг спомен имам от часовете по литература в 9,10,11 клас.Това, че познавах произведенията на авторите, които изучавахме ми помагаше много.Учителката просто хвърли автобиографията първите минути, пита кой е чел това произведение.Естествено взимаш отношение, как виждаш нещата-герои, темата, проблематика.Седиш си на чина, анализираш, дискутираш,говориш в клас, не усещаш кога те оценяват и ти пишат шестицата, то ти като"Добър ден" Всеки път, със всеки автор.Другите се изчанчват да пишат, теб ти леко, обсъждаш с госпожата приятно ти, кеф. Бяхме три съученички с тази нагласа на работа, е не можеше и без класните.

Сега времената са други, не знам.Няма мотивация, няма интерес.Всичко зависи от средата, от ценностите в семейството.Децата са социални единици, те гледат какво е битието на родителите.Че оцеляването на физически план е по- приемливо от културното ни оцеляване.Културата е на заден план, а тя ни съхранява като индентичност.Най- лесно се манипулира необразован народ, дълг на всички е да работим върху спасяването на образованието и културата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата се научават да четат от родителите си или бабите и дядовците. Дали интересът към книгите ще продължи да съществува, зависи от личността на учителя по литература. Ако попаднат на педантичен и необичащ професията си литератор, много от четящите деца получават отвращение към четенето.

Неподходящо подбраната задължителна литература също отблъсква, но децата, които обичат да четат, не я пренебрегват.

Любовта към книгата се възпитава от бебешка възраст - прекрасните книжки с картинки, изработени от найлон привличат бебето не само поради причината, че могат да ги дъвчат.:)

След тези книжки идва ред на картонените и т.н.

Дали едно дете ще обикне книгата зависи преди всичко от родителите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откъде мога да намеря списък за литературата за четете в начално и основно училише?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Мога да изредя нещо за втори клас при интерес от твоя страна. Малко странно ми се струва присъствието на чужди автори, лично мнение.За кой клас, нямате ли сайт на училището?

Карло Колоди "Приключенията на Пинокио"

"Патиланци " Ран Босилек

"Хитър Петър" Сава Попов

"Ние врабчетата" Йордан Радичков

"'Небивалици" Доналд Бисет

"Пипи дългото чорапче"Астрид Линдгрен

"Приказки" Шарл Перо

"Приказен свят"Ангел Каралийчев

Книга по избор със стихотворения

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще дам пример с "Под игото":пълно е с архаични думи,и с турски думи,които децата никога не са чували.Те просто нищо не разбират,когато започнат да го четат и се отказват.

Същия случай и с Маминото детенце...Докато сина ми беше ученик,баба му прочиташе книгите и му ги разказваше,така че той беше в час с материала,който изучаваха...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата се научават да четат от родителите си или бабите и дядовците. Дали интересът към книгите ще продължи да съществува, зависи от личността на учителя по литература. Ако попаднат на педантичен и необичащ професията си литератор, много от четящите деца получават отвращение към четенето.

Неподходящо подбраната задължителна литература също отблъсква, но децата, които обичат да четат, не я пренебрегват.

Любовта към книгата се възпитава от бебешка възраст - прекрасните книжки с картинки, изработени от найлон привличат бебето не само поради причината, че могат да ги дъвчат.:)

След тези книжки идва ред на картонените и т.н.

Дали едно дете ще обикне книгата зависи преди всичко от родителите.

Трябва да се отчете и влиянието на другите медии. Телевизията и компютрите до голяма степен са изместили четенето на книги. Просто изискват по-малко мислене, внимание и въображение. Дори и самите възрастни четат по-малко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах щастието да преподавам на деца от 1-4 клас.

За да се възпита любов към книгата не се иска кой знае какво. Дори децата да са от семейства, в които никой не чете, те пак проявяват интерес. В началното училище са много отворени. Занесох им малко книжки от библиотеката и те после почнаха сами да си ги вземат. Но, после след 4 клас, става някакъв голям обрат в тях. Тяхната любознателност и любопитство много бързо стихва и много от тях започват да се занимават с "глупости".

В началното училище са като отворени цветове. Интересуват се от всичко. И после ... после става нещо. Не е само промяната в хормоните. На един голям процент от тях им става безразлично училището и учебния процес. Нищо не задържа вниманието им там.

Може би тези деца черпят информация по други незрими начини.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даа, децата сякаш не са мотивирани, безпътица някаква има... А са чувствителни, улавят безхаберието на обществото... И може би от там идва проблема. Будни и добри деца изведнъж пропадат.....

Промяна е нужна, радикална, на съзнанието. Забелязала съм, че когато сме откровени, честни с тях, дори и да е болезнено, го предпочитат. Лицемерието и фалша ги демотивират...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже 20 години съм в системата и съм съгласен с казаното от Станимир - то ми звучи най-правдоподобно. Няма да открием топлата вода, като кажем, че "мишката изяжда книжката" - наблюдавам този процес не само сред своите ученици, но и съдя по дъщерите си... Те са израснали в четящо семейство. Опитал съм се в тях да възпитам любов към книгата... Четат, но... общо-взето аз трябва да им предложа някоя книга, иначе те сами надали ще се сетят... И много често по време на ваканции им правя забележка, че могат да седят и бездействат, обаче няма да се сетят сами да си намерят и да прочетат някоя книга. Те не могат да проумеят моята жажда за четене - когато бях в казармата, се криех под леглото в спалното помещение, за да мога да чета. Това за младото поколение е непонятно! Вместо да прочетат "Под игото", "Време разделно" или "Граф Монте Кристо", те предпочитат да го гледат на филм (по-лесно е) или пък да седнат на компа, за да чатят, да играят игри или да разглеждат снимки във фейсбук. Преди 15 години съм провеждал супер интересни часове по литература - какви интересни и страстни дискусии се водеха, но тогава все още учениците четяха, а аз се опитвах да ги науча да мислят. Сега обаче... не ми се говори - предпочитат да им продиктуваш анализ на произведение, което те не са чели, който да възпроизведат, отколкото да прочетат книгата. Дори наскоро споделих пред колеги, че в скоро време по литература май ще трябва да изучаваме само стихотворения и къси разкази, които могат да се прочетат в самия час и да се коментират. Единици са тези високоинтелигентни ученици, които са с творческа визия и не се побират в рамките на системата и се бунтуват срещу нея. Повечето са просто безразлични, апатични, безизразни, немотивирани, лишени от смисъл и интереси... а някои от тях и от образователни потребности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не зная точно какво се изучава в момента по литература в гимназиалните класове, но поне когато аз бях там, се изучаваха произведения на по половин век и повече и най-съвременният автор беше Атанас Далчевrolleyes.gif(починал 1978г.). Защо в програмите не се включват повече съвременни български писатели?? Те съществуват все пак, но никой не ги отразява в училище, на децата им е скучно и да...нещо се променя, може би се изморяват от тромавата програма, нужен им е въздух, и търсят други места, където да изразходят неизчерпаемата си енергия.. вече живеем в други времена.

Редактирано от Vespertine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с повечето от вас, приятели - с тези мнения, които по някакъв начин обясняват, но без да обвиняват и категоризират.

Преди няколко минути ми хрумна, че отговорът всъщност се крие в самото заглавие

Защо децата не четат произведенията от училищната програма?

Защото трябва да четат произведения от задължителна училищна програма

а не книги.

Сега знам, че ще прозвуча еретично на колегите литератори - всъщност от първата година на своята кариера аз винаги съм им звучала така.

Ами ако предоставим правото на самите ученици в екипи по двама или трима да представят на своите съученици една книга по свой начин? Ами ако това е под формата на популярна телевизионна игра, каквито им привличат вниманието? Ами ако успеем да вмъкнем в играта компютъра и интернет....? Да, говоря така, защото съм извън системата и не преподавам литература... А може би решението не може да се роди вътре в системата, докато тя се вари в собствения си сос?

А защо, от друга страна всички деца трябва да четат едно и също произведение? Представяте ли си нас възрастните да ни накарат да четем едни и същи "важни книги" - да ви намирисва на една отминала епоха?

И все пак децата са ни и умни, и добри - повече от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега има толкова много красиви визуални изкушения, че бяло-черните книги изглеждат на децата доста скучни.

Дори вместо да четат красива енциклопедия за човешкото тяло, пак предпочитат да изгледат някой от новите филми на ВВС по темата.

нужен им е въздух, и търсят други места, където да изразходят неизчерпаемата си енергия.. вече живеем в други времена.

И според мен неизразходената енергия е огромен проблем.

Липсата на адекватно движение довежда вкл. и до тази нервност.

Ако има повече задължителни часове по музика и спорт, то нещата биха били по-добре балансирани.

:3d_090::3d_090::3d_090::3d_084::3d_084::3d_084:

:3d_087::3d_087::3d_087::3d_096::3d_096::3d_096:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо, от друга страна всички деца трябва да четат едно и също произведение? Представяте ли си нас възрастните да ни накарат да четем едни и същи "важни книги" - да ви намирисва на една отминала епоха?

И все пак децата са ни и умни, и добри - повече от нас.

thumbup2.gifДонка!

Аз съм преминала 2 пъти пътя ня Бг образованието-от детска гладина до Университет вкл. веднъж ,и със сина ми...

Децата са си прекрасни,системата е мелачка,която се опитва да ги вкара в калъп и да ги направи послушни и немислещи същества.Това,че някои от нас все пак могат ,Е ВЪПРЕКИ СИСТЕМАТА,а не благодарение на нея...

Как прочетох задължителната Война и мир на Л.Н.Толстой в гимназията:

Аз някак си не желаех да я прочета,въпреки ,че си налагах и изчитах през лятото каквото трябваше...

Учебната година започна,и когато дойде мига да учим произведението,учителката ни заведе на кино-ВОЙНА И МИР на Бондарчук,8часа...,епопея...

Няма да описвам впечатленията си от филма,но за няколко дни буквално изядох книгата с кориците....За мен остана любима книга и любим филм,гледала съм го още много пъти....

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега се сетих нещо свързано с моята любов към книгите.

Още от първи клас чета като невидяла. Винаги съм била записана в библиотека. Рафтовете с книги ми вдъхват спокойствие и блаженство.

Имах учител по литература, който с подхода си ме отврати от литературата за период от около 2-3 години! Има и такива учители. Но, след като го преодолях, пак започнах да чета.

Скоро си правих хороскоп, оказа се че едната ми планета (вече не помня коя) насочва индивида точно към книгите (според тълкуванието на книгата по астрология, която четох).

Щом го прочетох, чак тогава започнах да се връщам назад и да си припомням, че винаги съм била свързана с книгите.

Още от малка (1,2,3 клас) с джобните си ходих в книжарницата и си купувах книги. Но, при мен и семейството оказа огромно влияние, защото съм трето поколение книгоман.

Следователно факторите са комплексни. Но, не знам ако тогава е имало компютри дали пак съм щяла да посегна към книгите! Факт е, че децата не са глупави, но предпочитат да правят други неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, произведенията, които ни даваха от училище аз също не ги четях. Четях много, но други книжки. Помня, че в един период четях много фантастика, а тя в училище не се изучаваше. То и останалите книжки, дето четях също не се изучаваха в училище - приключенски и др. под.. А за езотериката, която четях в последдните си ученически години да не говорим. То тогава и литература толкова учехме в икономическия техникум, но общо взето, това че не четях препоръчваните книги не ми е пречело. Проблемът в момента е, че децата не четат, а не че не четат книгите от училищната програма. А може би го има и този момент, че пазарът се наводни с боклуци и за хората стана трудно (а колко по-трудно е за децата) да се ориентират в това, кое е качествено и интересно, и кое не. Рекламата обикновенно не е насочена към най-доброто, а към това което се очаква да донесе най-голяма печалба и хората оставанали разочаровани от това, което им се представя за най-доброто, губят желание да търсят нещо наистина стойностно. За съжаление такива са принципите на пазарната икономика и те не подминават книгите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак децата са ни и умни, и добри - повече от нас.

Донче!:thumbsup2:

...А и по-различни от нас. Примерът с моята дъщеря е очеваден. До 17-годишната си възраст беше прочела само две книги - "Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче". Може би е имала дислексия - когато беше в началното училище, не бях запозната с този проблем. Четеше гладко, но не разбираше какво е прочела. С радост обичаше, обаче, аз да й чета. А в къщи имаме хиляди томове книги. Аз се научих да чета на 3.5 години и това продължава да е моя голяма страст. А и майка ми, и баба ми с книгата лягаха и с книгата ставаха. Докато завърша гимназия почти нямах собствени книги. По тази причина всяка лятна ваканция работех безплатно в Окръжна библиотека, за да имам неограничен достъп до книгите. А вече почти 40 години непрекъснато купувам книги. Но личният ми пример ни най-малко не действаше на дъщеря ми. Доскоро. Преди близо година изведнъж ме помоли да й купя книга от Конфуций (!), защото неин преподавател цитирал някаква мисъл, която изключително й допаднала. И запомни много сентенции на Конфуций, които цитираше винаги на място. След това пожела да й купя книги от Хорхе Букаи и Паоло Куельо. За мен беше невероятно да скочиш направо на сериозна литература, без да си чел нищо друго преди това. През тази учебна година написа няколко прекрасни есета (които бяха отличени на училищни конкурси) по литература и по етика и право. Много кратки, но изключително оригинални. Написа ги в час, без предварителна подготовка. Изведнъж, сякаш по самосебе си се оправи и ужасният й правопис.

Нашите деца, изглежда, получават по някакъв друг начин информация, черпят мъдрост отнякъде, без да са чели книги. Моята дъщеря често обича да разговаряме на езотерични теми. Изказва сериозно мнение по основните въпроси на духовното, без да е чела нищо по въпроса. А аз от двадесетина години само такава литература чета. Моят извод е : да не се тръшкаме толкова много, че децата ни не четат, а само внимателно да следим развитието им и да се вслушваме в тях - какво говорят, как разсъждават.60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон Каро

Един вероятен верен отговор би бил, че децата не четат произведенията от училищната програма, защото има много случайни автори вътре - и започвайки с някой случаен автор, те се отказват да четат нататък.

Никога не съм харесвал голяма част от българските автори.

Обаче имах късмет да започна с чуждестранен автор ...

3d_069.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата не четат произведенията от училищната програма, защото за 90% от тях тези книги са неподходящи. Идеалният вариант е за всяко дете да се изготви индивидуален списък с литература, но поне за момента не виждам как може да стане (макар че е лесно - всеки учител, преподавал на децата в продължение на година, би могъл да предложи подходящ списък за всяко от тях, но ... нито би имал време, нито някой ще му плати този допълнителен труд, нито някой ще му позволи да го направи, дори и на доброволни начала).

Иначе за всяко дете е различно - това зависи както от собствената му предразположеност, така и от примера на семейството. Тук се извинявам, че ще засегна някои родители, но примера на семейството децата възприемат само тогава, когато вашите деца ви усещат наистина като модел за успешен възрастен, като пример да станат подобни на вас самите, като пораснат; ако децата не харесват особено начина ви на живот и реализация ви, вие не сте пример за тях, дори напротив, ако силно не харесват - вие сте антипример за тях.

Точно това обяснява, как някои деца от нечетящи семейства стават силно четящи.

Обаче ... никога не е късно да върнете уважението на децата си и тогава ще се учудите, че те много бързо "обръщат курса", защото неизбежно са попили всичко това, на което са били свидетели, докато са растели.

Един пример от преди 30 години - имам познати, момче с баща шофьор на камион, майка - счетоводителка със средно образование, у дома им - 10-15 книги; съсед - с висше образование, генерален директор на голямо предприятие. Момчето сутрин, отивайки на училище, всеки ден вижда следната картина - баща му с работни и изцапани със смазка дрехи бърза угрижен с един сандвич в найлонова чантичка, да не му се кара шефа; съседът излиза без да бърза, усмихнат, с костюм, вратовръзка и дипломатическа чантичка, която подава на чакащия го шофьор, който почтително го поздравява и му отваря вратата на волгата. Картината се допълва от свилата устни майка, която е амбициозна и видимо не одобрява ниския обществен статус на бащата. Е, това момче ч'ете много книги, има 2 висши образования и в момента е изпълнителен директор на голяма чуждестранна компания у нас :) .

Има, разбира се, и обратни начини за постигане на желаната цел - това момче можеше да не чете и да не учи, а да стане примерно мафиотски бос (особено ако съседът също е бил такъв, а не директор на предприятие).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана е права. Децата трябва да уважават родителите си, за да имат желание да станат като тях, но уважението не зависи от образованието или реализацията, а от личностите на родителите.

Познавам една жена с добро образование и още по-добър бизнес. Тя желае трите и деца да последват нейния пример, но уви - те изобщо не я уважават, независимо от успехите и. Тези деца не желаят да четат, въпреки наказанията и нравоученията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче, примера, който дадох е само един от многото разновидности на ситуацията, която разглеждаме. Също така не съм казала, че непременно това момче е по-щастливо или каквото и да е "по", след като е станало изпълнителен директор на клон от мултинационална компания - не ме разбирайте погрешно.

Просто баща му все бърза, все намръщен, недоволен, майката и тя (определено е чувало и разговори в този дух между родителите си), а съседът усмихнат, спокоен, не бърза, уважаван от другите, между другото и любезен, а не някакъв надут, всеки път заговаря при среща момчето, макар и с реплика-две и накрая все поръчва "И да донесеш шестица от училище!" и ... това момче само си каза (много по-късно, вече мъж), че е искало да стане като съседа, а не като родителите си.

А обратни примери, като този, който си дала, има много. Но ... ти сигурна ли си, че децата харесват живота на майка си и я уважават? А наказанията и нравоученията ще помогнат още по-малко, да не кажа, че по-скоро ще имат обратен ефект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сибила, изкушавам се да коментирам твоето мнение, щото е доста интересно, имаш някои попадения направо в десетяката. Първо, не става дума само за това, че не четат задължителните произведения... Аз също като ученик не се бях засилил да чета твърде задължителните произведения, но... четях много други художествени, философски и психологически творби... и не, че някой ме е карал, а защото съм имал вътрешната потребност да го направя. Проблемът е, че младото поколение все по-малко и по-малко чете и това буди тревога. Говоря като учител по литература с 20 години опит и поглед върху процесите, които текат в българското образование. Разбира се, осазнавам, че наличието на интернет изяжда времето за четене на книги, но е необходимо да се търси и намира баланса. И не мога да се съглася с теб, че няма никакво значение дали четат, или не четат. Ако питаш мен, много си личи - та техният речников фонд е много ограничен. Понякога ме изумяват, като ме питат какво означава дадена дума от типа на... "отечество"! И се сещам как Пенчо Славейков е наричал тези нечетящи хора или четящи само улични вестници - "фасулковци". Звучи ми и онази крилата фраза: "Голи са без книги всички народи!" Разбира се, живеем в други времена, в друга, мултимедийна епоха, но това съвсем не означава, че трябва да загърбим и забравим книгите. Ако щете най-малко заради това, че за да бъде направен един хубав филм, трябва да бъде написан хубав сценарий... А за да пишеш, за да можеш да пишеш, първо трябва да се научиш да четеш и да си чел достатъчно, за да ти се подчиняват думите и да намираш най-подходящите от тях, които ще ти свършат работа. Това, което казваш за Вазов и романа му "Под игото" - ами той си има своето неоспоримо място в българската литературна история и си е българска класика в жанра. Вярно, в книгата има много турцизми, които затрудняват в известна степен четенето й, но това не означава, че тя не се чете и днес с интерес, защото сюжетът е увлекателен, а и ни помага да осъзнаем нашите корени и народопсихология. Що се отнася до творческото мислене - права си. И аз съм за творческо мислене и интерпретация на литературни проблеми, обаче... всеки учител трябва да се съобразява с изискванията на системата. За жалост, тя наистина насърчава зубрачеството или преписвачеството, но... нима всяка система (не само образоветелната) не е повече или по-малко репресивна спрямо творческите личности, т.нар. "новатори". Уверявам те - учениците, които носят у себе си новаторския дух, системата не може да ги пречупи и промени, няма как да ги щампова и да ги направи като другите, т.е. без собствено мислене. Дори напротив - те изграждат себе си, укрепват, придобиват сила точно в борба (гласна или негласна) с ограничаващата система. Аз съм минал по този път - познавам нещата и от едната, и от другата страна. И като ученик съм бил нестандартен, и като студент също... сега и като учител, но... не е лесно... Не е лесно да си различен, защото повечето хора са привикнали с обичайното и общоприетото и за тях е по-лесно да се върви по утъпкани коловози. А животът е предизвикателство... което само малцина са готови да приемат, заради цената, която трябва да платят. Но си струва!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×