Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сарказъм ; начини на употреба.


Recommended Posts

Много благодаря за това, томи!

Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!....:sorcerer:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Ами че то това не е сарказъм :) , защото веднага обясняват позициите си - отхвърляне на страха, любов и т.н.

Така им идва отвътре на тези момчета да се опитат да събудят другите около себе си и да споделят своето отношение към действителността. И тъй като хората сме различни, може би за някои това е по-подходящия вариант :feel happy:

До момента, в който не се отнема свободата на никой и не му се пречи да прояви своя избор, всеки вариант е приемлив.

Линк към коментар
Share on other sites

"Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!...."

Няма нужда да излиза никаде, трябва просто да влезе в себе си. Това е единствения начин. Демонстрации с мегафони няма да оправят нещата. Просто човек трябва да се събуди, да почувства истината.

Никой не открива топлата вода. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Човек не трябва да губи онази велика сила в себе си - чувството за значимост. В каквато и позиция да се намира винаги трябва да знае, че има глас, глас, който може да бъде изявен. Един глас носи толкова сила в себе си, колкото гласът на велик мъдрец. Толкова силно искам момент на яростна съпротива, ясни цели, главозамайващо съпротивление срещу покварата. Всъщност аз за това живея. Но това е друга тема, в която не искам да забърквам " себе си то си ", та да не излезна; аха, да, да - точно тази мисъл в теб !

За да подкрепя думите си, колко силен всъщност е човешкия глас ...

И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят:

„1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!”

Това е великия глас на един отец, в чиято душа е съзряла искрата на бунта. Един историк преведе това велико творение на старобългарски, след това помолих една моя приятелка, която има изящен почерк, да го увековечи с черно мастило върху бяла хартия. Сложих в рамка творението и го закачих на стената в спалнята, така че съвсем съзнателно, когато заспивам, когато се будя, да ми бърка в очите.

Това е незнаен глас, затова пускайте гласът си и търсете правата си. Хора - значими сте!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...