Jump to content
Порталът към съзнателен живот
томи

Сарказъм ; начини на употреба.

Recommended Posts

Много благодаря за това, томи!

Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!....:sorcerer:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами че то това не е сарказъм :) , защото веднага обясняват позициите си - отхвърляне на страха, любов и т.н.

Така им идва отвътре на тези момчета да се опитат да събудят другите около себе си и да споделят своето отношение към действителността. И тъй като хората сме различни, може би за някои това е по-подходящия вариант :feel happy:

До момента, в който не се отнема свободата на никой и не му се пречи да прояви своя избор, всеки вариант е приемлив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!...."

Няма нужда да излиза никаде, трябва просто да влезе в себе си. Това е единствения начин. Демонстрации с мегафони няма да оправят нещата. Просто човек трябва да се събуди, да почувства истината.

Никой не открива топлата вода. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек не трябва да губи онази велика сила в себе си - чувството за значимост. В каквато и позиция да се намира винаги трябва да знае, че има глас, глас, който може да бъде изявен. Един глас носи толкова сила в себе си, колкото гласът на велик мъдрец. Толкова силно искам момент на яростна съпротива, ясни цели, главозамайващо съпротивление срещу покварата. Всъщност аз за това живея. Но това е друга тема, в която не искам да забърквам " себе си то си ", та да не излезна; аха, да, да - точно тази мисъл в теб !

За да подкрепя думите си, колко силен всъщност е човешкия глас ...

И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят:

„1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!”

Това е великия глас на един отец, в чиято душа е съзряла искрата на бунта. Един историк преведе това велико творение на старобългарски, след това помолих една моя приятелка, която има изящен почерк, да го увековечи с черно мастило върху бяла хартия. Сложих в рамка творението и го закачих на стената в спалнята, така че съвсем съзнателно, когато заспивам, когато се будя, да ми бърка в очите.

Това е незнаен глас, затова пускайте гласът си и търсете правата си. Хора - значими сте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×