kali Добавено Юни 27, 2011 Доклад Share Добавено Юни 27, 2011 Хей, хора, къде четете тези статистики? На първо търсене в гугъл ми излезе: за 2008 http://world.actualno.com/news_166645.html за 2009 година http://apeironcommunication.com/blogs/corporate/research/stressfuljobs2009/ 2. за 2010 година http://www.teenproblem.net/news/s/19349.html 3. за 2011 година http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=865917 никъде не видях психотерапевт или психолог. Разбирам ако психолог води преговори с терористи за освобождаване на заложници и от това да зависи живота на заложниците. Да, стресово е. Но колко често се случва това? А тук става дума за психотерапевти. В рекламите им пише, че се справят с тревожни разстройства, фобии, депресии - не тежки форми, щото те се лекуват от психиатри, ПР, семейни и възпитателни проблеми...и т,н, и като се знае, че обикновено помощ от психотерапевт се търси след като няколко години си бил в такова състояние, свързано е с пари-поне в България и в тоя ред на мисли е стресово дали ще имаш достатъчно средства да живееш от психотерапия- мога да го приема за стрес, ама чак в челната тройка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
L_i_a Добавено Юни 27, 2011 Доклад Share Добавено Юни 27, 2011 (edited) Хей, хора, къде четете тези статистики? На първо търсене в гугъл ми излезе: за 2008 http://world.actualn...ews_166645.html за 2009 година http://apeironcommun...essfuljobs2009/ 2. за 2010 година http://www.teenprobl...ws/s/19349.html 3. за 2011 година http://m.trud.bg/Art....aspx?Id=865917 никъде не видях психотерапевт или психолог. Разбирам ако психолог води преговори с терористи за освобождаване на заложници и от това да зависи живота на заложниците. Да, стресово е. Но колко често се случва това? А тук става дума за психотерапевти. В рекламите им пише, че се справят с тревожни разстройства, фобии, депресии - не тежки форми, щото те се лекуват от психиатри, ПР, семейни и възпитателни проблеми...и т,н, и като се знае, че обикновено помощ от психотерапевт се търси след като няколко години си бил в такова състояние, свързано е с пари-поне в България и в тоя ред на мисли е стресово дали ще имаш достатъчно средства да живееш от психотерапия- мога да го приема за стрес, ама чак в челната тройка? Kali, линковете ти са все със статии на български - напълно нормално е в България да не попаднеш на подобна информация. Тук една от най-натоварените е... катаджия?! Eshavt в поста си беше написала "четях добрите практики на запад и на това съм попадала неведнъж". Имаш ли идея как се работи с "не тежки форми" на тревожни разстройства, фобии, депресии? Редактирано Юни 27, 2011 от L_i_a Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юни 27, 2011 Доклад Share Добавено Юни 27, 2011 ето какво прави един бивш социален работник на нивата без шеф....едно интервю с мен http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_6917_0.html от друго интервю миналата година се появи една клиентка, която ми даде безплатен офис да си ползвам ей така в центъра на София , при това в луксозен бизнес център. Никога не съм си и помисляля, че мога да имам скъп офис но определено ми трябваше място ...е на Богоявление тя искаше спешна среща с мен , аз не я отказах, че ще почивам , а се вдигнах и я осъществих. Искам да кажа, че пари в брой за мечтите си нямам , ей така да ида и да ги купя, да наема или нещо от сорта, но пък нуждите някак се изпълняват. Вече израстнах и искам близост до природата и двор, пирамида под която да приемам и това се изпълнява в момента .... пак без да ги имам в брой ... B__ и 5Я:) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kali Добавено Юни 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Малко изместваме темата, но за 2011 година е от http://www.careercast.com/jobs-rated/2011-ranking-200-jobs-best-worst. Там са дадени нивата на стрес . Не са го открили българите. Любопитна съм да видя източника на информация на Ешавт. Уточнението " леки и тежки " е за депресиите, а не за фобии и тревожни разстройства. И да, знам как се лекуват, защото работя в здравната система. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 28, 2011 Доклад Share Добавено Юни 28, 2011 Eshaft, аз те мислех за магьосник, а верно си била такава 5Я:) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юни 29, 2011 Доклад Share Добавено Юни 29, 2011 защо бе Божи ? просто стават нещата , стават само когато обичам живота малко да му се намръщя и съм отнесла шамарите а нямам линк към изследването, защото то ни се четеше на супервизия и инфото ми е от там. 5Я:) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Разбира се, че депутат, министър, или премиер е доста натоварваща професия. Яко това се носи там... Добре че измислиха кредитните карти, дебитните карти и пр. карти - така парите стават доста по-леки... за носене/изнасяне. Ама... кат се замисля, което май редко правя, то излиза, че да си на определено място/църква поп, или да си владика, пък не на последно място, ако си митрополит - това си е също доста натоварващо... Ей, не е лесно да се карат мерцедеси, лексуси и пр.. Много е тежко, ама без да се шегувам... не и е лесно на подобна душа. http://www.youtube.com/watch?v=1uLDRzmpI38 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Разбира се, че депутат, министър, или премиер е доста натоварваща професия. Яко това се носи там... Добре че измислиха кредитните карти, дебитните карти и пр. карти - така парите стават доста по-леки... за носене/изнасяне. Ама... кат се замисля, което май редко правя, то излиза, че да си на определено място/църква поп, или да си владика, пък не на последно място, ако си митрополит - това си е също доста натоварващо... Ей, не е лесно да се карат мерцедеси, лексуси и пр.. Много е тежко, ама без да се шегувам... не и е лесно на подобна душа. Ха ха ха ха ха ! :) Скоро се сетих за индийските писания, в някое от които се твърдеше, че ще дойде време, когато народите и държавите ще се управляват от шудрии и неприкасаеми... Е, в това време сме! И не само държавите. Науката, тази нова религия, диктуваща нормите и стандартите за правилност определено резонира по нивото на съзнанието си на груб материализъм със съзнанието на подобни социални прослойки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Ха ха ха ха ха ! :) Скоро се сетих за индийските писания, в някое от които се твърдеше, че ще дойде време, когато народите и държавите ще се управляват от шудрии и неприкасаеми... Е, в това време сме! И не само държавите. Науката, тази нова религия, диктуваща нормите и стандартите за правилност определено резонира по нивото на съзнанието си на груб материализъм със съзнанието на подобни социални прослойки. Стадии на развитие на желанията Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години. Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време. Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива: – телесни, – към богатство, – към почести, власт, – към знания, – към Висшето. Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване. В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения. В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“. Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание. ... В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала. ... В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите. Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници. ... Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени. В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, сякаш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата. Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човек вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата. Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата. В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации. На езика на метафорите това се изразява в Тора така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се заселиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята. Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“ Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“ пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците. Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смесване на езици.“ В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята. Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания. Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм. Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен. ... Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея. Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици. Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“. Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист. Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя. Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма. Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата. Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат. Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост. Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата. В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата. Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение. из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман За упадъчната епоха: "Хората на Тибет ще загубят родината си, Дхарма ученията ще станат за кратко известни по целия свят, Дзогчен ученията ще пробляснат като светкавица в небето, преди всичко да потъне в мрак" Според някои учители в момента се намираме в най-последния етап на тази епоха, в която се казва, че са останали само символите на Дхарма. Лично съм чувал това от Н.Св. Кябдже Трулшик Ринпоче. Иво Калушев Няма как и ще ме прощава К., но неможах да го държа в сянка: http://vbox7.com/play:66b78aecba Редактирано Юни 30, 2011 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Предполагам, че темата е сериозна Определящо за мен за най-натоварваща професия е степента на носене на отговорност, както и вземане на скорострелни решения в сложни ситуации. Когато ми е тежко и съм затрупана с таблици и прогнози, се сещам за професията на лекаря и на авиодиспечера. А там отговорността е огромна, страшна е. Колкото и да си рутиниран, от теб зависят човешки животи. Тогава бързо забравям, че ми е тежко и си казвам - глезла си. Редактирано Юни 30, 2011 от Ивета 5Я:) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Ами да, може би и отговорността, макар че и само да живееш пак си е отговорност, но отговорността по-скоро не е към никого, а към нещо вътре в нас. Ами според мен най-лоши за практикуващия са професиите: - в които трябва да проявяваш "узаконена" жестокост - надзиратели в затвор, полцаи, палачи и т.н. - в които трябва да се работи при неблагоприятни за човека и душата условия - миньори, на постоянни смени и т.н. - при които се налага да лъжеш, мамиш - адвокати, политици, менте врачки и т.н. - при които се сблъскваш постоянно със смърта, опасността и страданието, ако не си подготвен духовно за това - пожарникари, лекари, психотерапевти (които ако не са подготвени добре могат да "луднат" или влошат пациента) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Истината, според мен е, че няма тежка професия. Съществува просто неправилен възглед върху същността на живота, невежество, неведение. От там произлиза и личното отношение на човека към всичко в света, както и съответната му реакция, към каквото и да е. Как може да е тежко на един хирург, ако той е свързан с Любовта, сиреч ако в него тече т.н. "Елексир на Живота?". Няма как. От тази позиция, човек каквото и да работи, за него ще е наслада, благоговение, щастие, било то в мината, в каменоломната, или в патологията, в детската психиатрия... Тежестта възнива от отношението на човека към живота, от дуалното възприятие, от отделността му, от индивидуализираността му, породена от това, че самият той е преминал през "Реката на Забравата".. Как може човек да диша свободно, ако е заробен от своя собствен възглед/концепция/разбиране? А знаем, че ако човек не диша свободно, ако е притиснат (най-вече от своя собствен ум), и ако е в постоянна позиция на "готов за отговор, готов за реакция", поради чувство за застрашеност, за това че ще бъде прецакан, манипулиран, че ще се възползват от него, че ще бъде смазан, изолиран, отхвърлен, изоставен, презрян и пр..., то няма и как да не чувства умора, тежест, стрес... и физически изменения в следствие на тези, като старост, болест, смърт. Няма тежка професия. Има тежък ум, а той е тежък, защото е приковен към един голям камък, неречен в Таро "пентакъл", а инак познат като материализъм, като светът "Асия" в Каббала, или до голяма степен като "Сансара" в Будизма, или като "Маха Майа" в Хиндуизма. Индентифициране/отъждествяване с формата, със света на твърдата материя. Това е тежестта. Редактирано Юни 30, 2011 от Ники_ 5Я:) и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.