Сънища с починали хора

[Лиула]

Доколкото разбирам, вече имаме няколко десетки преживели смъртта, вече върнали се, пак отишли, загубих им края. Имаме и хора, получили свърхезотерично откровение, Елена Блаватска ряпа да пасе.

Освен това, знаем и каналите за връзка.

 

Та, лесно говорим за мъртвите на килограм.

Убягва ни уважението към нещата, които не разбираме.

[tanya84]

Аз не знам, просто попитах - ако някой знае и има желание да сподели.

[kokiche69]

Здравейте!

Дядо ми, когото много обичах, почина преди 31 година..Преди да почине преписа наследство, което се полага на нас с брат ми на леля ми.. тя почина преди мъжа си, с когото нямаха деца, но се оказа, че той имал две деца. И след неговата смърт те се явиха като наследници. И искат да вземат родната ни къща... Мъртвите си роднини не съм сънувала отдавна. Но сега за задушница не отидох нищо да раздам. Но на следващия ден сънувам на леля ми мъжа и- той идва при мен и ме пита" Защо никой не ми донесе баница и кисело зеле". На прошка направих топла баница, нарязах кисело зеле и ги раздадох в черквата и пред нея, но не съм ги носила да ги пеят.. хората , които взеха много ги харесаха.. А днес пък легнах следобяд по никое време към 5, много ми се доспа и сънувам, че сме дошли от някъде в моя роден град, и сме на някаква автогара. Но сградата една малка схлупена с една малка стая за чакалня. Бяхме аз и мъжа ми. И брат ми беше с нас. Очаквахме дядо ми да ни чака. Брат ми погледна в стаята, и дядо ми го е видял и излезе. Здрависаха се и леко се прегърнаха. между нас и брат ми имаше едни пейки, седяха хора някакви.. Дядо ми дойде при нас, посегна да се здрависа с мъжа ми, те не се познават. Но аз просто го взех в прегръдката си и го прегърнах много здраво и той ми отвърна. Въпреки яда си сега, в реалният живот, към него, усетих колко много го обичам и, че той ме обича..Беше станал един дребничък малък човек, беше както винаги, със сако, риза вратовръзка и панталон, но със някаква смешна шапка на главата, като мека селска шапка, малко като фес, малко като еврейска, без пискули, изглеждаше мека и удобна ( той обикновено носеше филцова шапка, бомбе ли се казва?). Като се прегърнахме, аз каза- ах дедо, дедо, толкова исках да те видя,  а той каза нещо- много късно, чедо, много късно се виждаме...или нещо подобно беше.. Събудих се, но така здраво бях прегърнала възглавницата , но сънят беше като истински.. какво ли би могъл да означава този сън и дали има отношение към делата, които водим? Благодаря ви предварително за ангажираността и вниманието към поста ми!