Jump to content
Порталът към съзнателен живот
vermim

Съществува ли щастливо семейство?

Recommended Posts

Да, има не едно и две щастливи семейства и те са нормалните, а не нещастните.

Сега си мисля, обаче, че нещо в съзнанието ни има интерес да си мислим, че всики семейства са нещастни по своему (синдромът Ана Каренина) . Докато живеех (20 години) в нещастно семейство, се успокоявах от мисълта, че всички са като нас и няма смисъл да търся щастието у дома - там имам дълг и трябва да си нося кръста с любов.

Сега второто ми семейство е щастливо - отаначало ми се струваше странно, макар че бях решила, че няма да повтарям старото.... Свикнах с щастието и спокойствието у дома и започнах да забелязвам колко много семейства са като нас....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата могат да се напишат романи, няма комин без дим...примера е банален, но аз познавам хора готови на компромиси, такива които не са стиснати да дават обич и да са добри и могат да съомеят да са щастливи...може би получават това което им е нужно, а знам и за такива, на които и звездното небе да им свалиш и най-голямото спокойствие да имат те никога няма да намерят щастие с партньора...и идва въпроса а защо са с него??? а това какво семейство е нали???? и пок всичко опира до човек, но моето мнение е че в днешно и в минало и в бъдеще време щастливи семейства има и ще има и дай Боже!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Първо искам да благодаря на vermim за поставената тема и на всички,които са взели отношение,защото усещането,което всеки един остави у мен е,че написаното е дълбоко преживяно и изстрадано,а в най-добрия случай,е съкровена мечта за бъдещето!Не веднъж и аз съм си блъскала главата как да съхраня и превърна в източник на положителна енергия любовта,за която съм влизала в огъня,а не да я трансформирам в оръдие за отстояване на личния ми егоизъм и тщестлавие,и неусетно,загубвайки нея,да губя и почвата под краката си...Естествено,това зависи до голяма степен и от човека до нас,и все пак чия е водещата роля - и в семейството,и във вътрешната борба,която започва да дълбае пропасти помежду ни?Отговори на тези мои въпроси намерих в книгата на Ерих Фром "Забравеният език",по-точно в последната част,където анализирайки символните значения на известни приказки,познати ни от най-ранно детство,както и древни митове и легенди,той излага своята хипотеза за вероятни несъзнавани от нас причини,които водят до семейни раздори,а често и до психически разстройства.Хипотезата му се опира на предполагаемото,вече не само от него,насилствено завземане на водещата роля на жената от мъжа,или с други думи - налагането на патриархата и отменянето на матриархата.Принципите на матриархата са тези на СВОБОДАТА,БРАТСВОТО И РАВЕНСТВОТО.Патриархата дава ход и преднина на материалната сила и егоизма,а от там се разрушават и критериите за любовта и свободата.Не бих искала по никакъв начин да ви оставя с впечатлението,че съм една заслепена феминистка,отстояваща правата и интересите на онеправданата в днешно време жена,както и да ви оставя с погрешно впечатление за такъв чудесен автор,като Е.Фром - психолог,философ и преди всичко хуманист.В тази своя книга той естествено излага и положителните,и отрицателните характеристики и на матриархата,и на патриархата.Но по-важното,което се отнася до разглежданата тема,и над което си струва да се замислим е,че голяма част от семейните ни проблеми имат много по-дълбоки корени.В този смисъл,всяко семейство би могло да надживее злободневието си,ако се замисли защо се стига до тук...Ако мъжът наистина оцени жената като Богиня(защото в нея е заложена функцията за продължавана на човешкия род,а от там произтичат много нейни приоритетни,чисто биологични качества),а жената - мъжа като Бог,защото той е мозъкът,силата и духът,които могат да я накарат да се чувства пълноценна и хармонична личност,и ако и двамата отстояват и уважават ЛЮБОВТА,СВОБОДАТА И РАВЕНСТВОТО помежду си,броят на щастливите семейства със сигурност ще нарастне.

Надявам се да не съм ви отегчила! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

А защо непременно семейството да е щастливо? Или да е нещастно? Нали знаете какъв е процента на мъжете и жените, които си изневеряват. По-голям е, отколкото им се иска на хората. Но аз си мисля, че това е нормално. Толерантността към индивидуалността на другия е най-важното нещо. Не само в семейството. Страх ме е от мъже, които са ми верни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато намериш подходящият човек, партньор, той ти дава всичко.

Ценя верността, човекът до мен също я цени. Странични хора не са ни нужни. Индивидуалността на човек лично аз не я свързвам със секс извън семейството. За мен това е разпиляване на самият човек и неоценяване на другият.

Съществуват щастливи семейства. Ако не пазим това, което имаме, един ден го губим.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семейството определено е свързано с отговорност

:(:(:(

Страхувам се, че в момента, в който допуснем връзката

семейство - отговорност

Любовта и Свободата бавно, но сигурно ни напускат. :( Разбрах го от горчивия опит на първото си семейство.

Сега не се чувстваме отговорни - сега и двамата разбираме семейството си като мястото, времето и човека, с които можеш да си най-свободен и най-себе си от всякъде и всякога.... и по нашите разбирания за щастие ние сме щастливо семейство. :feel happy::feel happy:

Аз бих дал друго определение на истинската отговорност - тя е конструктивна, а не заробваща. В този смисъл съм съгласен, че семейството е нормално - не точно да се свързва - но да се придружава от отговорност. Но този вид отговорност естествено произтича от любовта, а не че любовта задължава с някаква притискаща отговорност. И не отговорност като изключваща свободата на Духа тегоба, а именно свободата на Духа като осъзната отговорност към Живота... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Толерантността към индивидуалността на другия е най-важното нещо. Не само в семейството.
:thumbsup:

Разбиране, партньорство, уважение към личността. Далеч съм от общоприетите рамки. Смятам, че всеки има право да търси и намира себе си.

"Любовта.... не безобразничи,... не мисли зло.... всичко изтърпява, на всичко вярва,... всичко търпи...."

Малко променям контекста, но мисля, че за мен това е семейството и отношенията към всички. Старая се да прилагам тези думи и мисля, че успявам.... :wub:;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям мнението на Мона, че не е нужно да раздаваме такива квалификации като "щастливи семейства", "нещастни семейства". Това са едни клишета, които първо не е ясно кой какво влага в тях, второ темата за щастието е щекотлива и относителна и без да намесваме семейството в нея.

Изцяло подкрепям мненията на Кристиян за семейния егрегор и т.н. Двамата съпрузи се събират не за да се направят щастливи или нещастни един друг, а по принцип са учители един на друг и изкушението поне единия от тях да стане черен такъв е голямо - семейния дявол си върши добре работата. Наистина и двамата е нужно да са на високо духовно ниво и да положат съзнателни действия за ограничаване енергията на семейния дявол (или крокодил, според терминологията на Авесалом Подводни - между другото препоръчвам ви неговите книги с две ръце, това е един от най-добрите съвременни астролози, психолози и т.н.) - пряката съпротива и борба с него е безпредметна, обикновено е по-силен, по-хитър и по-издръжлив, а и нали знаете какво става, когато има борба, дори и срещу злото - отделя се енергия-храна за същото това зло.

Всички останали, които са писали до сега, освен Кристиян или не са се замисляли сериозно, или тази тема е твърде интимна за тях, за да споделят истински впечатления, или умишлено не желаят да се задълбочават по въпроса. Много от вас не са и семейни, нали?

Въобще аз разбирам стремежа на по-голямата част от аудиторията и в този форум и въобще, да имат един "добър" по човешките стандарти свят, общество, семейство, живот. Нещата обаче реално съвсем не стоят така, за съжаление. Имаме още много да научим и за себе си, и за света

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Много от българите са модерни хора само на пръв поглед. Изглежда, че у повечето тлее някакъв патриархален коплекс, особено у жените. Непременно да създадат семейство, в което да са щастливи - това е компенсация на недостатъчната им ниска самооценка и още куп вменени от родителите им "семейни отговорности". Симптомът на малките момиченца, бленуващи семейно щастие и очакването на мъжа-спасител или спасение, обикновено завършва с покруса и развод. Малко се отклоних от темата, но, подобно мислене е пагубно за личността. Добре е да се променим и семейства да се създават в една по-късна възраст, каквото е тенденцията на Запад. След 30-та година. За личността професионалното развитие е най-важно, каквото и да ми говорят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_102:

Абе то повечето психолози обясняват почти всичко в живота на човека с "компенсации", ама не е ли така само на пръв поглед? Сега се запознавам с един интересен автор, според който привидните реакции към разни неща в живота всъщност се дължат на съкровени стимули - в различна степен осъзнати или не - от духовния потенциал на човека. Това е т.нар. теория на жълъда. Както дъбът не е компенсация и избиване на комплекси от времето, когато е бил жълъд, така и човекът, с всичките му очаквани или странни прояви е едно осъществяване на вътрешния му духовен импулс. Резултатите от това са твърде пъстри, за да приличат на стандартно отреагиране на малко на брой първични комплекси... Ето защо и съвременната психотерапия постига резултати само на повърхностно равнище - помага на хората да се приспособят към т.нар. "нормално" общество... ала може би за някои хора тази "норма" е задушаваща? И още един свеж полъх - авторът набляга върху това, че изключителността е по-обхватна категория от "нормалността". Също както напр. неевклидовата геометрия включва като частен случай в себе си и евклидовата, може би, казва той, по-полезно е за психологията да изучава изключителните прояви на съзнанието, вместо да се стреми да помести всичко в норматива на средно статистическото... :3d_072:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз говорех за жените, за мъжете и за техните сблъсъци с истината. За условията в България, за нашия поробващ манталитет. За това да се женим след 30-та си година.

Говоря човешки. И нека не говорим за теории.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означава семейство, двама души събрани под един покрив, без значение с брак или без брак. Тези същества ако са сродни души, те взаимно се привличат и допълват и един път съберат ли се , те не могат един без друг.

Стига само да няма обсебване, а да се зачита свободата на личността.

От друга страна, с течение на годините, когато вече са се уталожили, страстите, идва един момент когато чувстваш ,че човека до теб е част от твоята плът и всичко , което него го радва и боли, ти изпитваш същото. Може би , точно това е човешкото разбиране за любовтта, стига да е взаимно. :3d_052:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2:

Точно това е Руми!

Само с една малка корекция - ние можем и един без друг - това осигурява нашата свобода и не-обсебеност.

След години нещастно семейство и години щастливо за себе си научих един важен урок:

Щастието на семейството се постига, когато двамата могат да живеят заедно.

Има много нещастни семейства, които не могат да живеят един без друг и без болката която си причиняват. (старото ми беше от тях)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има щастливо семейство , това е семейството в което са направени много компромиси ,там където човек е направил компромис със себе си в интерес на добрите взаимоотношения.Правейки компромис ,самия ти израстваш,защото успяваш да пребориш част от естествения егоизъм у себе си.Когато тези компромиси са осъзнати и са и от двете страни тогава се постига едно колективно израстване."щастливо" и "семейство" обикновенно не са подходящо словосъчетание,но комбинацията им не е невъзможна.Един земен,актуален и приложим поглед по темата :) а теориите.... те са за други ситуации.Трябва да даваш от себе си в едни отношения , защото така си решил,но без да злоупотребяваш със себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има щастливо семейство...,там където човек е направил компромис ... в интерес на добрите взаимоотношения....самия ти израстваш, защото успяваш да пребориш част от естествения егоизъм у себе си.

Когато тези компромиси са осъзнати ...от двете страни тогава се постига едно колективно израстване."

...

да даваш от себе си...

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има щастливо семейство , това е семейството в което са направени много компромиси ,там където човек е направил компромис със себе си в интерес на добрите взаимоотношения.Правейки компромис ,самия ти израстваш,защото успяваш да пребориш част от естествения егоизъм у себе си.Когато тези компромиси са осъзнати и са и от двете страни тогава се постига едно колективно израстване."щастливо" и "семейство" обикновенно не са подходящо словосъчетание,но комбинацията им не е невъзможна.Един земен,актуален и приложим поглед по темата :) а теориите.... те са за други ситуации.Трябва да даваш от себе си в едни отношения , защото така си решил,но без да злоупотребяваш със себе си.

Много ми хареса това мнение! Поздрави! Само малко да споделя моето разбиране - компромисът нека да не е осъзнат и нека да не е в интерес. Тогава бихме го нарекли и с друго име.

Има щастливи семейства. Това, в което съм израстнала е такова! Благодаря на Бог, че съм направила този избор преди да се преродя, благодаря на родителите си, че са такива, каквито са!

И знаете ли какво приятели - има щастливи семейства!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup:

Само бих сменила думата компромиси с думата разбиране и приемане на партньора с любов.

Ние не правим компромиси със себе си в интерес на добрите ни взаимоотношения. По-скоро всеки от нас дава право и на двамата да бъдем "себе си" по своите си начини. И не просто дава право - ние обичаме един в друг онова, по което се различаваме точно толкова, колкото и онова, по което си приличаме.

Компромис може би правим с конкретни ситуации в ежедневието - сравняваме гледните си точки и вариантите за поведение и търсим решение, което да бъде "връх на триъгълник" с основа отсечката между моята и неговата позиция. Когато две позиции намират общата си точка в средата на отсечката между тях, остава усещане за деление, жертва и отстъпление - компромис със себе си. Когато заедно извървим пътя до трета, обща позиция, ние сме се издигнали над старото себе си - всеки от нас е пораснал. Новата позиция не е компромис, а постижение, за което можем да сме благодарни само на Любовта. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има писала съм го и преди, някои казват пълно щастие няма-и това зависи от претенциите на самата личност има хора които искат още и още и още, но има и такива, които се радват и на това което имат и на този когото имат дори да не е идеален и дори да ги е наранил..и може би опира до това, че в един момент давамата дори след всичко което са преживяли и добро и лошо са запазили в сърцето си само доброто и са се обикнали още повече и дето има една дума един без друг са свършени...и като влезеш в дом на щастливо семейство то се чувства, някак е уютно и тапла, някак спокойно и мирно и някак по различно. :3d_052::3d_060:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спокойно ми е, уютно и топло, когато съм си вкъщи. Домашното огнище приютява семейството, закриля, успокоява.

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка.

Две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

Тука под липите стари

неведнъж играх

тука с весели другари

скачах и се смях...

Къщичке на дните златни,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил.

(Ран Босилек)

Едно от нещата, които винаги съм искала е да имам любящо семейство. Съпруг и три дечица, които да се смеят, да играят и да си помагат. Мъжът и малката палавница вече са при мен.

Рисуваме с дъщеря ми картина, на която сме всички, мама, тате и дъщеричка. А на детската люлка, вързана на едно дърво се люлее нейното братче, което още не се е родило. Говорим за него, представяме си го, чакаме го. Не го забравяме и в рисунката. Това за мен е щастливо семейство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Картината, която рисуваш е много идилична и ако всичко наистина е така, страхотно се радвам за вас.

Честно казано и моето семейство си ми харесва, но далеч не всичко е идеално. Например с моя съпруг често се сдърпваме за разни дреболии. Освен това, обичаме се, но имаме различен мироглед и стил на живот, което затруднява допълнително нещата. За съществените въпроси обаче (слава Богу) сме единни и сме си изработили система всички по-важни решения да обсъждаме и вземаме заедно. И в семействата на всички наши приятели и роднини, все нещо им куца - дори по-сериозно отколкото при нас, така че те нашето семейство обикновено дават за пример, а то съвсем не е така. А сега пък аз вас ви възприемам направо като бели лястовици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли самият живот е идеален.

За да е щастливо едно семейство, не е нужно да е идеално.

А относно отношенията ни, ние винаги разговаряме за всичко. Аз съм инициатор на тези разговори.

Като бях дете майка ми казваше, че се инатя, че се сърдя. И си го обясняваше с това, че явно съм си такава- инат. Но за всяко нещо си има причина. И аз искам да разбера тази причина. Когато дъщеря ми се сърди, настоявам да ми обясни защо го прави, за да я разбера. За всяка реакция си има причина. И на малкият човек, и на големият.

Проблеми, трудности винаги има, самият живот ни ги поднася.

Моят мъж е близък като светоусещане до мен самата. Стараем се да ги разрешаваме(трудностите) заедно.

Мога да оценя какво е да имаш човек до себе си. Знам също какво е и да си сам.

Обичаме се и се чувстваме като двете части на едно цяло.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×