Jump to content
Порталът към съзнателен живот
vermim

Съществува ли щастливо семейство?

Recommended Posts

Картината, която рисуваш е много идилична и ако всичко наистина е така, страхотно се радвам за вас.

Честно казано и моето семейство си ми харесва, но далеч не всичко е идеално. Например с моя съпруг често се сдърпваме за разни дреболии. Освен това, обичаме се, но имаме различен мироглед и стил на живот, което затруднява допълнително нещата. За съществените въпроси обаче (слава Богу) сме единни и сме си изработили система всички по-важни решения да обсъждаме и вземаме заедно. И в семействата на всички наши приятели и роднини, все нещо им куца - дори по-сериозно отколкото при нас, така че те нашето семейство обикновено дават за пример, а то съвсем не е така. А сега пък аз вас ви възприемам направо като бели лястовици.

Разбира се, че не всичко е идеално, навсякъде, става въпрос не за идеална половинка, семейство, дом ,брак, къде няма разногласия и сдърпвания или противоречиви мнения и манталитети, хубавото е когато си доволен и се прибираш с нетърпение, с радост при другия, когато ти е хубаво, че сте заедно и след дъъълги години съвместен живот се чувстваш добре. Може би това е щастливото семейство, а идеала е нещо много по-различно и илюзорно.

:3d_048:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съществува ли щастливо семейство в днешно време? В какво трябва да търсим щастието? В това, че ни е добре да сме заедно, че имаме общи интереси, че ..................................(знам ли вече)

Възможно ли е след много години брак да се запазят чувствата, които са били в началото?

Щастието на човек е вътре в него. Няма как човек да търси щастието си извън себе си - то е вътрешно усещане. И когато се съберат две такива щастливи души се получава щастливото семейство. Ние оправдаваме нашето нещастие със външни фактори, но истината е че човек сам може да контролира процеса на щастие независимо какво му се случва. Сблъсквала съм се с хора, които въпреки, че нямат нищо от така наречения наш материален свят и живеят много бедно според нашите разбирания, са изключително щастливи и усмихнати, което доказва тезата ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"исках да си ми удобен

прекроих те

не помня кой ми даде ножици

конците сама ги измислих

иглите създадох

дълго те рязах на фигури

и още по дълго съшивах

не разбрах кога си отиде

сега съм цялата в кръпки"

извадка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо по естествено за човека от това да е щастлив! Някаква мода сега е излязла - да бяга от същноста си и от щастието си! Докато я има тая мода много хора ще страдат!

Иначе, да, има щастливи семейства! Има здрави и хармонични семейства! Смея да твърдя, че успях (или ми беше позволено) да създам такова! :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че на този въпрос не може да се отговаря просто ей така - по принцип и теоретично.

Дали на човек семейството му е щастливо, той може да определи, след повечко години съвместен живот.

Брак от 1-2 години може да е щастлив, а след това нещата да се променят.

Щастливият брак е този, който е оцелял въпреки трудностите, защото такива несъмнено има....но е оцелял не за сметка на потъпкването и изгубването на индивидуалността на участващите в него

после ще продължа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че на този въпрос не може да се отговаря просто ей така - по принцип и теоретично.

Дали на човек семейството му е щастливо, той може да определи, след повечко години съвместен живот.

Брак от 1-2 години може да е щастлив, а след това нещата да се променят.

Щастливият брак е този, който е оцелял въпреки трудностите, защото такива несъмнено има....но е оцелял не за сметка на потъпкването и изгубването на индивидуалността на участващите в него

после ще продължа

Един млад брак също може да бъде изпълнен с трудности, при това много тежки. Понякога нещата могат да се преобърнат буквално за дни и часове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си продължа мисълта...

Еуфория има в първите години, особено след раждането на първото дете, двамата родители са на седмото небе, поне в началото.

Говоря за такива, които са се взели с любов и с желание.

Аз не бих използвала понятието щастлив брак, а по-скоро хармоничен брак. Защото щастлив брак ми се струва твърде химерно. Нека бъдем реалисти и да отчетем, че в един брак, колкото и да се разбират двамата, все пак се получава необходимост от съжителство на два различни характера, да не говорим за роднините, с които понякога се живее в една къща. А когато се появят и децата и поотраснат, характерите стават още повече, и хората, с които контактуваме стават повече, като всеки си носи неговите отличителни черти.

Хармонията в брака е да се съумее да се балансира между всички, така че да няма сърдити и никой да не се чувства прецакан.

Някой по-горе беше писал, че трябва да се правят компромиси, така е, компромисът е в основата, и той трябва да се прави от всички участници в брака, а не само от един и същ, защото той в даден момент ще започне да се чувства манипулиран.

Освен това в брака непрекъснато...или често се получават ситуации, в които се налага се прощава, точно, да се прощава, дори когато ни се иска да удушим любимия, ние трябва да му простим. Затова тук търпението също играе огромна роля, но търпение проявявано и от двамата, а не само от единия.

На всичко това човек е способен, ако вижда смисъл в брака си , и ако вижда бъдеще. Тогава компромисите и прошките за него не са грешки, не са признак на слабост, нито на слабохарактерност...а са били една необходимост за запазване на цялото. Тогава човек е доволен от себе си, ако е съумял да запази хармонията в брака си, въпреки всички пречки и лоши моменти.

Но това може да се оцени само след изминали ....доста години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото и невероятно да звучи на някои, щастливият брак съществува.Не просто хармоничния, а щастливия.Двама души (той - на 76, за съжаление вече не е между живите, тя - на 75) до последния миг бяха влюбени и то така, че мнозина младоженци биха им завидели.Говореха си и се гледаха така, като че вчера е почнал периодът на еуфорията.При това бяха живели с неговата майка и сестра.Никога, никога не чух препирни, не станах свидетел на сдърпвания, на нуждата някой нещо да прощава.Може и да изглежда твърде химерно на някои, но това е самата истина, защото живях с тези хора в един и същи дом.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото и невероятно да звучи на някои, щастливият брак съществува.Не просто хармоничния, а щастливия.Двама души (той - на 76, за съжаление вече не е между живите, тя - на 75) до последния миг бяха влюбени и то така, че мнозина младоженци биха им завидели.Говореха си и се гледаха така, като че вчера е почнал периодът на еуфорията.При това бяха живели с неговата майка и сестра.Никога, никога не чух препирни, не станах свидетел на сдърпвания, на нуждата някой нещо да прощава.Може и да изглежда твърде химерно на някои, но това е самата истина, защото живях с тези хора в един и същи дом.

Това са сродни души и от там хармонията и любовта, която не угасва с векове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото и невероятно да звучи на някои, щастливият брак съществува.Не просто хармоничния, а щастливия.Двама души (той - на 76, за съжаление вече не е между живите, тя - на 75) до последния миг бяха влюбени и то така, че мнозина младоженци биха им завидели.Говореха си и се гледаха така, като че вчера е почнал периодът на еуфорията.

И аз познавам такава двойка. Може би щеше да има повече такива двойки, ако повече хора слушаха сърцата си и имаха вяра, че ще срещнат своята сродна душа. Но е факт, че хората робуват на доста предразсъдъци и страхове - особено да не останат сами, и в желанието си да се "осигурят" се хвърлят през глава да създават семейство. Е, голяма случайност би било щастливото семейство, създадено поради причината, че "вече съм на 30 години и никой повече няма да ме иска" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

убедена съм, че семейство се създава не само с любов, а с още много други налични фактори. Такива са например доверието в двойката, съвпадението на характерите, способността да изразиш правилно разбирането си към другия в смисъла на партньорството, компромиса и уважението. Сексуалната съвместимост също не е без значение. До сега по същество най- вярно ми се струва твърдението, че има хармония там, където недостатъците на другия възможно най- малко ти пречат. Това още се нарича - да обичаш дори "недъзите" на другия" Пожелавам щастливо сбъдване на всички,у които този вид отношения още не са факт

Орлине, толкова хубаво си го написал - съгласна съм с всичко което казваш, но това...."жената трябва да следва мъжа.".....

а какво да правим ние чиито мъже не искат да ги следваме?! :D .............

т.е. отношенията са равнопоставени... но жената е с превес.,...дотолкова доколкото доминиращия и характер и това, че на партньора и това се харесва има значение в случая.........получава се нещо такова - че той следва нас... :3d_046: при това никому това не пречи....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съществува ли щастливо семейство в днешно време? В какво трябва да търсим щастието? В това, че ни е добре да сме заедно, че имаме общи интереси, че ..................................(знам ли вече)

Възможно ли е след много години брак да се запазят чувствата, които са били в началото?

Да.

Щастието толкова различно за всеки.

Всичко е възможно.

;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Тези Старозаветни съвети са полезни, само ако знаете какво съдържат 10-те заповеди в себе си като едно Цяло, което представлява проявени природни закони...

А отношението към жената, и на жената към мъжа трябва да е томно такова и нито повече нито по-малкщо, това не съм си го измислил аз, това е изречено от Учителя, аз само мога да науча един урок и от опита да изкажа едно мнение..

Иначе, кое е агресия и кое не е, не знам...защото как ли мога да знам дали съм агресивен към Бог, без да зная къде е Той...Ако аз виждам Бог в жена си, и в себе си, ще е агресия да не се отнасям като къв Бог спрямо жена си и себе си...

Или...след втората ракия да взема да реша да нанеса някои естетични корекции във физиономията на жена ми..е, с известни цветни ефекти за 10-тина дни докато спадне отока..физическия, психическия и какъвто и да е там още..

Засега човек проявява агресия спрямо Бог като не го допуска нито в себе си, нито в жена си, нито в децата си и не може да разбере, че с мислене не се постига нищо, освен ефект, който лично аз определям като "ментални мастурбации"...Любовта съдържа в себе си познанието, което не е резултат от мисленето...децата не мислят, и нямат съзнание, но най-интензивно човек учи през целия си живот само докато навърши 7 годинки...появи ли се мисленето на дневен ред, време е за затвор... :)

А че и мъжът и жената са Бог и Богиня...не вярвам някой да се съмнява в това, ако е прочел внимателно писанието :thumbsup: или е изял Словото на Учителя си (защото само с ядене става, по друг начин е невъзможно...) :thumbsup2:

Благодаря ти Кристиян, за пореден път облече мислите и вярванията ми в думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата безпогрешно ще ви посочат щастливото семейство - това е мястото и хората, при които те с радост отиват, спокойно играят и споделят своите детски тайни и си тръгват със сълзи на очи и със "заканата", че скоро пак ще дойдат.

Разбрах го по нашите пораснали деца и по племенниците, които са си направили график кой от тях кога ще е у нас през ваканциите и почивките си.

Последният път синът на брат ми - 12 годишен - ни сподели - как да си намеря жена, с която винаги само ще се смеем, ще си говорим за интересни неща и ще се обичаме като вас двамата с чичо Емо?

Тази вечер Ани - Аделаида ми каза,че домът на баба и и дядо и винаги е било любимото и място - "В него винаги се усеща любов и топлота".

Същото беше и с мен и дори сега, когато вече ги няма на този свят и в къщата им вече живеят други хора, се връщам насън и в мислите си и ми става спокойно-щастливо и сигурно.

Ако домът ви е "детска територия", значи са ви удостоили със званието "щастливо семейство".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съществува ли щастливо семейство в днешно време? В какво трябва да търсим щастието? В това, че ни е добре да сме заедно, че имаме общи интереси, че ..................................(знам ли вече)

Възможно ли е след много години брак да се запазят чувствата, които са били в началото?

абсолютно ДА съществува такова семейство и то е моето изградено на взаимно доверие и ЛЮБОВ и останалото като щастие пари духоно одовлетворение си идва само според правивният БОЖЕСТВЕН ред когато даваш любов получаваш любов но само ако е чиста и БЕЗГРАНИЧНА хе при мен е вече 30 години до сто годинки още има още 47 лета заедно да бъдем а после пак ще бъдем заедно в нашите прераждания УБЕДЕН СЪМ И ТАКА ДА БЪДЕ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Има щастливо семейство , това е семейството в което са направени много компромиси ,там където човек е направил компромис със себе си в интерес на добрите взаимоотношения.Правейки компромис ,самия ти израстваш,защото успяваш да пребориш част от естествения егоизъм у себе си.Когато тези компромиси са осъзнати и са и от двете страни тогава се постига едно колективно израстване."щастливо" и "семейство" обикновенно не са подходящо словосъчетание,но комбинацията им не е невъзможна.Един земен,актуален и приложим поглед по темата :) а теориите.... те са за други ситуации.Трябва да даваш от себе си в едни отношения , защото така си решил,но без да злоупотребяваш със себе си.

Как може да е щастлив този, който прави компромис? Подозрително щастлив може да бъде този, който е получил компромиса...докато не разбере, че безплатни компромиси няма...

Да правиш компромиси не води до щастие. Да се пазариш и да получиш добра цена за компромиса- това може и да носи щастие...докато не се наруши статуквото и не последва нов пазарлък...

Компромисите са признаци на зависимост.

Ако изредим критериите за "щастие" по отношение на семейния живот, ще получим само една приспивна идилия, в която двама души взаимно дундуркат и приспиват съзнанията си...

Любовта в семейството е възможно да се постигне само ако съзнанието и на партньорите е будно. А няма по-добър будилник от страданията...

И ако компромисите са признак на зависимост, то любовта е признак на свобода и не-зависимост. Свободния няма нужда да прави компромиси... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има щастливо семейство , това е семейството в което са направени много компромиси ,там където човек е направил компромис със себе си в интерес на добрите взаимоотношения.....

...............

И ако компромисите са признак на зависимост, то любовта е признак на свобода и не-зависимост. Свободния няма нужда да прави компромиси... :)

Според мен, в щастливото семейство има свобода на избор на поведение, но се правят малко компромиси. Просто всеки поема своята отговорност по собствено желание. Така, както е и за всичко останало в живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля като Роси.

Или поне не сме дораснали до нещо по-различно. Ако си мислим, че и двамата партньори могат да са през цялото време будни, съзнателни, извисени е ... доста идеалистично.

Когато моят съпруг е много изморен, раздразнен от нещо и т.н., естествено е да го разбера и да не очаквам от него точно в такъв момент да се държи перфектно. Същото прави и той.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gifБуболече:

Щастието на човек е вътре в него. Няма как човек да търси щастието си извън себе си - то е вътрешно усещане. И когато се съберат две такива щастливи души се получава щастливото семейство. Ние оправдаваме нашето нещастие със външни фактори, но истината е че човек сам може да контролира процеса на щастие независимо какво му се случва. Сблъсквала съм се с хора, които въпреки, че нямат нищо от така наречения наш материален свят и живеят много бедно според нашите разбирания, са изключително щастливи и усмихнати, което доказва тезата ми.

Точно така е. :thumbsup2:

Има щастливи семейства. Щастието е да бъдеш не просто физически свързан с човека до теб - половинката, но и идейно, духовно, емоционално, душевно.

Няма нужда от компромиси - щом обичам, естествено се променям, защото ми харесва да вижда радостната светлина в лицето на своя съпруг/съпруга. И аз ставам още по-даваща и виждам как, без да изисквам ми се дава изобилно.

Компромис - значи, че има принуда. В любовта няма принуда. Слънцето не е принудено да дава светлина. То просто е Светлина. Нима Бог прави компромиси?!?! Тази Непреривна Любов, както Учителят я нарича, просто е непресъхващ Извор.

Ние, хората, се учим да приличаме на Този Извор. Макар и да сме мизерно подобие, пак е прекрасно. Изворът не се уморява да тече, да тича с вълните си въпреки камъните, скалите - даже след сто години те придобиват чудни форми.

Само ако човек се е научил да бъде пълен, когато е сам със себе си, може да изпитва пълнота с друг до себе си. Само когато човек се е отказал да се вкопчва в нещо или в някого, е стъпил на пътя на мъничката свобода, която някога ще го отведе при Голямата Свобода. Която е Отговорност в мисли, чувства и постъпки.

Пожелавам от сърце да има повече щастливи семейства! Така ще има повече щастливи деца и щастливо общество. Но това всичко е резултат на искрена индивидуална работа над самия себе си. Да преодоляваме и превъзпитаваме душевните си плевели в чудна приказна градина от добродетели.icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gifБуболече:

Щастието на човек е вътре в него. Няма как човек да търси щастието си извън себе си - то е вътрешно усещане. И когато се съберат две такива щастливи души се получава щастливото семейство. Ние оправдаваме нашето нещастие със външни фактори, но истината е че човек сам може да контролира процеса на щастие независимо какво му се случва. Сблъсквала съм се с хора, които въпреки, че нямат нищо от така наречения наш материален свят и живеят много бедно според нашите разбирания, са изключително щастливи и усмихнати, което доказва тезата ми.

Точно така е. :thumbsup2:

Има щастливи семейства. Щастието е да бъдеш не просто физически свързан с човека до теб - половинката, но и идейно, духовно, емоционално, душевно.

Няма нужда от компромиси - щом обичам, естествено се променям, защото ми харесва да вижда радостната светлина в лицето на своя съпруг/съпруга. И аз ставам още по-даваща и виждам как, без да изисквам ми се дава изобилно.

Компромис - значи, че има принуда. В любовта няма принуда. Слънцето не е принудено да дава светлина. То просто е Светлина. Нима Бог прави компромиси?!?! Тази Непреривна Любов, както Учителят я нарича, просто е непресъхващ Извор.

Ние, хората, се учим да приличаме на Този Извор. Макар и да сме мизерно подобие, пак е прекрасно. Изворът не се уморява да тече, да тича с вълните си въпреки камъните, скалите - даже след сто години те придобиват чудни форми.

Само ако човек се е научил да бъде пълен, когато е сам със себе си, може да изпитва пълнота с друг до себе си. Само когато човек се е отказал да се вкопчва в нещо или в някого, е стъпил на пътя на мъничката свобода, която някога ще го отведе при Голямата Свобода. Която е Отговорност в мисли, чувства и постъпки.

Пожелавам от сърце да има повече щастливи семейства! Така ще има повече щастливи деца и щастливо общество. Но това всичко е резултат на искрена индивидуална работа над самия себе си. Да преодоляваме и превъзпитаваме душевните си плевели в чудна приказна градина от добродетели.icon12.gif

уникално унникално написано чудно нещо е красноречието само БОГ може да го ДАРИ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко е много хубаво , но е добре да се оглеждаме от време на време и да се движим по Земята , за която сме определени, а не над нея.

Аз лично не мога да си представя живата си не само с най- близкия си човек, но и с хората по принцип , ако премахна компромисите както от моя така и от тяхна страна.

Човек който твърди че се чувства щастлив защото е в хармония със себе си и едва ли не си е самодостатъчен , бих го запитала каква е ролята му в семейството.Защото търсенето на лична хармония и прекаленото вглеждане в личната си свобода и постигане на пълнота със себе си не води до хармонична двойка , а до перфектна единица.

Аз много често имам различен поглед за нещата от живата от партньора си , често решенията за семейството които трябва да се вземат от двамата подлежат на диалог и компромис от страната на единия.Защото ние всички сме различни хора.И не винаги моята хармония и пълнота и т.н. е в синхрон с неговата и много често е обратното и в такива моменти единия прави компромис с емоцията си например, за да съхрани хармонията на другия и т.н. и т.н.

А за да се постигне баланс между двама души и някаква обща семейна хармония, която да доведе до щастливо семейство е нужно да мине много време , тези две души различни да извървят пътеките си , да направят много компромиси , за да оценят близостта си.Да се научат да се познават и уважават, а това е следствие от много компромиси.

И ако някой ми каже, че се е запознал с партньора си и е заживял в хармония от първия миг и е сътворил щастливо семейство, без да му се налага да прави компромиси и е бил едва на 20 години например, бих искала да ми предаде малко уроци по житейски опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

didi_ts според мен проблемът е просто в начина ти на изразяване. Това, което ти наричаш компромис, е просто един избор. Решение, че това да бъдеш в този парньор и нещата, които отношенията ти дават, са по-важни от някаква твоя конкретна нужда, причина за конфликти. Ако нуждата е нещо несъществено, вторично, обслужващо егоистични желания, то мисля, че такъв избор, т.е. отказ от него, предразполага израстването. Но ако нуждата е нещо важно, от което човек не може да се откаже - примерно нуждата от това да твори и да се изразява творчески под някаква форма, такъв компромис спъва духовното развитие. Мисля, че за тези компримиси говореха хората, които бяха "против" компромисите.

Според мен има семейства, в които има безоблачно щастие. Изключителна рядкост, но има такива души, които понякога и се събират. Те не че са еднакви и нямат разминавания, ами просто любовта и концентрацията им върху същественото е много по-голяма от дреболиите, за които хората обикновено се карат. В светлината на тази любов, дреболиите не са видни вече. Има и семейства, при които две души са се събрали да се учат една дуга на много неща. Там има осъзнавани препятствия, които по един или друг начин се преодоляват. Едни разговарят и се нагаждат и правят това, което ти наричаш компромиси, други се карат. И двете са форми на адаптация. Това, което наричаш твой опит е твой опит. Ни повече, ни по-малко. Той не изчерпва опита и нуждите на много други хора. Има пък отношения, на които буквално им е дадено да се разпаднат. Причината за събирането на тия души се изчерпва бързо, по-точно изпълняват си предназначението. Тези отношения може да се сложат както хармонично, така и нехармонично.

Разбира се, че е добре човек да е самодостатъчен. По този начин има шанс да създаде зрели отношения, неосноваващи се на детински привързаности към това или онова. Самодостатъчността не е егоизъм. Такъв човек може много да даде точно защото знае какво може да даде. Но и няма да даде там, където няма нужда. С какво той допринася за семейството? Ами защо трябва да допринася за семейството? Възможно е такова изобщо да не му е нужно. Възможно е да раздава себе си по съвсем други канали. Нима това е единственият канал? Впрочем наблюдавала съм, че хора, които са прекалено отдадени на семейството и му придават прекалено голяма стойност, често са доста по-стиснати в даването на всички останали хора, живеят в един по-ограничен свят на „близките” и дотам беше – другите са под друг режим. А нали всички хора са важни? Има ли някой по-маловажен в Божиите очи? Какво е дал примерно Исус на семейството? Би ли казала, че той не е бил самодостатъчен? Толкова самодостатъчен, че да може да мисли само за другите, а не за своите нужди, които са напълно задоволени.

На някои това може да изглежда като парадокс, но това отказване от всички и спокойствието в себе си, е начин да бъдеш там за всички, а не за един. Малко или много човек изпада в илюзията за особената важност на близките, колкото и да твърди обратното. Та... изобщо не е нужно човек да дава на семейството, за да дава. Изобщо не е задължително изобщо да има семейство. Изобщо не е нужно да придаде на някой или някои (близки) хора особена важност, изобщо не е грешно да е самодостатъчен - т.е. да няма нужда от никой. Малко или много човекът, който се раздава в семейството, се идентифицира с това - а дали, ако утре му се наложи да не дава точно на тези хора, би могъл без това? Дали би могъл да си представи себе си без семейството като отправна точка?

Просто въпроси.

П.П. Наскоро ми хрумна една мисъл във връзка с един мой приятел. Казах си, че аз истински и искрено обичам този човек. Винаги, когато сме заедно, радостта ми е огромна, безкрайна, но когато не сме заедно, той не ми липсва изобщо. Сещаме се един за друг от време на време, обаждаме си се, дори имаме телепатична връзка, но това не е липса, а споделяне. После обаче се замислих и си дадох сметка, че с повечето си приятели, с най-старите и истински приятели, сме така. Обичаме се, но не си липсваме. Нямам нужда от друг, за да живея и бъда себе си. И ако нещо в един момент не мога да споделя точно с този човек - имам цял свят пред себе си. И дори и само с Бога да мога да го споделя, пак се радвам.

Липсата и допълването са голяма илюзия.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко това е много хубаво и е така , но тук въпроса е за щастливите семейства и как и защо съществуват те.

А че човек може да живее сам е абсолютно така , даже все повече хора го правят.

И когато временно пребивават с различни хора нещата често са прекрасни и хармонични, но когато човек реши да пребивава с един човек няколко десетилетия тогава нещата придобиват друг израз , най- вече емоционален.От там нататък започва и различно духовно, емоционално и т.н израстване.И тогава компромиса , избора или напасването на характери стават неизменна част от общуването.И аз мисля , че компромиса не е нито страшен , нито толкова лошо нещо , а че е съпътстващ в семействата според мен е явно и че е част от общуването в щастливите семейства също.А колко и как е щастливо ,щастливото семейство това е друг въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Постът ми не беше за това, че човек може да живее сам, а за това на какво се основава "щастливото" семейство. При по-добро вглеждане в написаното се забелязва.

П.П. Интересно е също така как човек решава с някой да прекара няколко десетилетия. Изчислил е всички възможности предварително, та чак и съдбата и избора на другия е вкарал в сметката? Това са утопиите на човешкия ум. Нямат общо с щастието - което е да плуваш през живота и да се радваш. И да пускаш който и когото трябва да върви накъдето иска. Включително и себе си.

Не бих могла да живея така заключена в ума си. Трябва да е ад.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×