Jump to content
Порталът към съзнателен живот
krem4i

Кой или какво би обединило хората в България?

Recommended Posts

Цитат

Тъй като при мен преобладават "тъмните краски" ще изкажа липсата ми на обозрима надежда това ниво на осъзнатост в обществото да се достигне скоро...но това не означава, че няма да се случи:)

Искаш да кажеш ,че следващото не е каламбур ?

-----,,Кой е най-големият проблем на България – незнанието или незаинтересоваността?

- Не знам и не ме интересува....

----,,  На въпроса "Познавате ли представители на хомо сапиенс?" 80% от българите отговорили:
- Да, един - двама, но не ми пречат особено! "

-------,,В цял свят алкохолизмът е признат за болест. Само при нас питат:
- Защо не пиеш? Да не си болен?! "

-----,, Разговор, който може да се дочуе само в България.
- Мини довечера да се видим за малко!
- Не мога, утре ще шофирам.... "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 28.07.2012 г. at 17:46, vorfax каза:

Първото условие за единство е невежеството. — Жарко Петан

Дали е нужно да не знаем нещо, за да е възможно да се обединяваме?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

В 26.08.2012 г. at 20:54, ISTORIK каза:

Интервю на сп. "Мениджър" със социалния антрополог Харалан Александров

.................

- Приема се, че нациите стават по-единни, когато изживяват труден период или - когато са изправени пред някаква пряка опасност. В каква степен важи това за българския народ?

 

- Това важи за всички групи. Едно от основните допускания, около което се формира примитивната група, е "бой - бягство", а именно, че има външна заплаха и трябва да се държим заедно. Другото допускане е зависимост от силна фигура, която ще ни поведе нанякъде, и всички се втурваме да я следваме. Но българският модел трябва да бъде разглеждан основно през страданието. Ние имаме т.нар victim identity - "идентичност на жертвата". В този смисъл сме много солидарни. В ежедневието си сме доста безразлични към страданието на малцинствата например, но реагираме, и то - травматично, на големи страдания. Класическите примери са два - солидарността първо с арменците и после - с евреите, които са жертва на геноцид. Ние самите имаме опит с това, защото сме били жертва на продължително потисничество. Свързваме се с жертвите чрез страданието и оцеляването.

"Ние имаме т.нар victim identity- "идентичност на жертвата" - колко кратко го е казал Харалан Александров, па и го е обяснил за тези, които не са си ампутирали ума като "ненужен за развиване човешки инструмент", защото умът е това, с което "виждаме", а Истината, пълната, винаги боли, докато не я видиш в пълнотата й.

А аз се мъчех да го обясня, понасяйки укори като преносител на идеята, която подпомага себеизследването на тези, които не са забравили, че "Човек се учи цял живот".

Поне към днешния момент, в преживяванията, предизвикани от индуцираната масова психоза покрай корона вируса, вече всеки има възможност да изследва проявлението на дълбоко намиращият се във всеки от нас "манталитет на жертва". И тези, които биха видяли дълбокото Себе като жертва, и по-трудно тези, които биха видяли Себето си като агресор. А тези - "отричащите", те така или иначе няма да могат, защото това би било излизане извън "зоната им на комфорт", която не биха проявили желание да напуснат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×