Jump to content
Порталът към съзнателен живот
aratron

Приложение на получените знания

Recommended Posts

Желаете ли да споделите какво от учението на Учителя и прочетената духовната литература успяхте да приложите във всекидневния живот, в какви насоки и как ви повлия то! :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Чудесен въпрос, Аратрон :)

За себе си мога да кажа,че наученото на теория е много повече отколкото приложеното, особено успешно приложеното. Едно от нещата, за които се радвам че успях е намаляване, дори в много случаи абсолютна липса на намеса във вземането на решения от страна на другите. Това,струва ми се, е много важен въпрос, защото 99% от нас се изкушават да го правят. Дали ще си родител и ще съветваш детето си, дали ще си баба/дядо и ще наставляваш внучето си, или ще си учител и ще смяташ че ти имаш най-точната преценка - това си е голямо изкушение.

Това го има дори и при хора,значително напреднали в духовното си развитие /станало ти е ясно предполагам дори и като четеш мненията в този форум :P /. Най-голямото изкушение е да определяш от какво има нужда друг, а също така-да свършиш неговата работа. Затова хора, които услужливо са били водени и подпомагани от друг, в крайна сметка изпадат в депресия при най-малкото външно съпротивление, при най-малкото усилие; или свикват да получават всичко наготово и се усъвършенстват като консуматори.....

Друго нещо,което успявам в голяма степен да прилагам, е това: независимо от това каква оценка дават за мен самата, да остана емоционално стабилна и да не се поддавам на първия импулс. Това се отнася най-вече за негативните оценка. Порицана или похвалена от някой-това не е важно; важно е моето вътрешно усещане какво е-дали съм се отдалечила от своя Път, дали съм постъпила в съответствие с най-духовните си цели или не.

А този форум е място,където можеш да проследиш развитието на доста от участниците . Отдавна не съм се включвала в него, но чета всичко и установявам как някои от тях са направили огромни крачки напред /като Таня и Латина например, е, има и други, но пиша нарочно техните имена, защото са склонни да се съмняват в себе си и веднага ще се определят от другия тип :) /, както и това че други си стоят общо взето на една и съща позиция, в която ги заварих при регистрирането си.

Въобще мисля,че всеки,който се стреми да се развива духовно, трябва да се стреми и да постигне емоционална устойчивост-емоциите са нещо лъжливо и нетрайно, те са първосигнални. Не че има нещо лошо в тях в някои ситуации, но не и когато става въпрос за вътрешната стабилност. А стабилността се постига когато повече питаме себе си, отколкото други хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не при всички е явна промяната, не при всички има промяна. Но има неща, които се случват и променят живота ти - благодарение на този Форум. С риск да се повторя, ще споделя отново - само защото ще отговоря на поставения въпрос :

тук се осъществи един мой сън отпреди 3 години, в който един Мъдрец с бяла брада и коса /:)/ ме заведе на една място, където ...намерих... живота си. Дори само това да е, което общението с вас и него ми даде, пак е много. Но не е само това. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Зара,

Радвам се, че се появи отново. Много ми харесва начина ти да даваш съвети : :D Правилно си забелязала, че всички се променяме към по- добро.

За себе си мога да кажа,че излизам по- често сред природата, дишам по- дълбоко, пея песните на Учителя, играя Паневритмия, станах вегетарианка, общувам с по- умни и по- добри хора,а всичко това допринесе за духовното ми израстване. В момента се чувствам много по- здрава физически, по-уравновесена емоционално, по- доволна от себе си и с по- реална оценка за възможностите си, за което блогодаря на всички участници във форума. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново!

Сигурно си мислите - Глупаво момиче, тръгнало да се занимава със законите на Вселената! - хаха. И ще сте прави. Ако мислите, че не чета постовете на другите - се лъжете. Възхищавам се на много от вас на мисълта и изказа ви, неща които са много далечни от мен. Все пак мисля, че в моя живот има и други много важни за мен неща, върху които смятам повече да се концентрирам. А не е ли животът част от ученето и то най-важната част. Лесно е да се подхлъзне човек и това за което се сещам (незнам кой го беше казал, знаете защо) "Пътя към Ада е постлан само с добри намерения". Мисля че няма по-хубаво нещо от това да има радост и спокойствие в сърцата. Вероятно и няма да пиша повече тук, за да не внасям повече дисхармония сред вас а и в мен. Това е. :P Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е .... приятелко не бъди толкова крайна.

Мъдрецът е този който се учи от всички и всичко, от грешките на другите.Глупецът е този който се учи само от своите грешки.

Пиши смело и размишлявай.Никой не се е родил всезнаещ и всеможещ.

Не забравяй обаче и своя вътрешен свят - да работиш за неговото подобряване.

Аз с радост чета това което пишеш.Не се притеснявай - от нас никой не е съвършен!

Бъди здрава, умна, добра и СМЕЛА!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Ето това пък откъде се взе:

Вероятно и няма да пиша повече тук, за да не внасям повече дисхармония сред вас а и в мен.
Пък и ,Лила,не си мисли, че хората тук само това правят-гледат кой какво пише,за да могат да го разпределят в категории като "Глупаво момиче", "Горе-долу умно момиче" и прочие... :)

Но стилът ти ми е някак познат :D

Пък и я виж Милкана какво е написала за форума. Може и за теб да се окаже важно място-не изпускай шанса си да бъдеш част от това общество.

Пък на това:

и установявам как някои от тях са направили огромни крачки напред /като Таня и Латина например, е, има и други, но пиша нарочно техните имена, защото са склонни да се съмняват в себе си и веднага ще се определят от другия тип  /, както и това че други си стоят общо взето на една и съща позиция, в която ги заварих при регистрирането си

я да не му се връзваш/те :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Лила,

Не се заричай, че повече няма да пишеш във форума. И аз го правя от почти една година, но както виждаш, все още съм тук.Тук е толкова интересно, с толкова умни хора можеш да обменяш мисли и опит, толкова уроци можеш да научиш, стига да поискаш, разбира се. А ако не общуваш, как ще разберат другите какво ти липсва, какви пропуски имаш, накъде залиташ,за да те насочат натам чрез знанията и опита си. Е, разбира се, понякога дозата на поуката е твърде силна и могат да ти се изпънат нервите, но повярвай ми, заслужава си. Особено е интересно, когато четем във форума едновременно, както тази вечер, например. Става наистина много интересно. Обменът на енергия става моментално.Мисля си, как ли ще се чувстваме ако всички се срещнем в реалното пространство , на чаша чай или кафе, или пък може и на халба бира. :D Дали по същия начин, откровено и чистосърдечно ще си говорим, дали по някакъв начин няма да се притесняваме от реалното си присъствие. Дали бихме били такива приятели, каквито сме тук, във форума, дали бихме се обичали толкова силно.

Може пък някога това наистина да стане, знае ли човек... :king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите :) Не съм се заричала и затова написах - вероятно :D Пак ще ви пиша след известно време :)

Дали по същия начин, откровено и чистосърдечно ще си говорим, дали по някакъв начин няма да се притесняваме от реалното си присъствие. Дали бихме били такива приятели, каквито сме тук, във форума, дали бихме се обичали толкова силно.
И аз се надявам да стане :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Темата е интересна и за мен лично - важна. Моят опит е скромен - до тук базирам на житния режим и молитвата, а останалото е теория. От януари съм сред вас виртуално и ментално. :thumbsup2: За ефектите от житния режим споделих в Житен Режим 2006; а молитвата е невероятна, с две думи не мога да опиша, затова само най-важното. Научи ме на смирение и търпеливо общение, дава ми невероятна радост и спокойствие, пречиства ме. Все още се уча, за мен е цяло изкуство. Приложението на получените знания е в новото ми отношение към хората, опитвам се да си каля волята и все по-рядко проявявам крайни емоции , като гняв и др. Последното малко ме притеснява.

От прочетените лекции на Учителя стигнах до извода, че ученикът е добре да набляга не толкова на трупането на информация, колкото на учене чрез опитности и обмяна на придобитите опитно усещания и резултати с другите ученици стъпили на този път - духовните братя и сестри. Точно ми мина мисълта, че имаме идеалната възможност да експериментираме опитно!!! Да се опитаме да намерим приложение на това, което ни свързва - стремеж към Любов,Чистота, Вяра и духовно развитие. Нямам конкретна идея как точно, а и не знам до колко е реално предложението и дали ще се намерят желаещи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Промених си представите за любовта, благородството, доброто, греха и всички подобни понятия.

Преди смятах, че не е добре да обичам себе си, защото това е егоизъм и не ми позволява да обичам достатъчно другите хора и близките си. Сега знам, че ако нямаш в себе си и към себе си достатъчно Любов, ти не можеш да обичаш другите правилно - не излъчваш любов, а я обменяш - даваш с подсъзнателното или съзнателното очакване да ти отвърнат със същото.

Преди смятах, че страдащата душа е благородна и възвишена.... сега знам, че страданието е симптом на агресивност и зависимости от човешките ценности. Лицето на благородството и духовността са щастието, спокойствието, радостта.

Преди смятах, че е "по-добре да бъда недоволен човек отколкото доволна свиня" :D . Сега знам, че недоволството е дете на гордостта, ревността и тщеславието. Доволен от всичко човек за мен вече е мъдър човек...

Преди смятах, че е грях да не поемеш на раменете си грижите, тревогите, отговорностите, рисковете, болките на тези, които обичаш - така разбирах даването на любов. Сега знам, че е грях да ги лишаваш от уроците и шансовете им да "ходят сами", поставяш ги в зависимост от себе си и очакваш от тях благодарност.

Благодарна съм и на Дон Мигел Руис за четирите споразумения :D И на Дийпак Чопра за Пътеката към Любовта, и на Екхарт Тол, и.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте.

Благодаря за хубавите и мъдри мнения.

Много интересна тема.

Все пак и страданията са добро нещо за мен. Като силно очистително.

Ако не са налице божествени състояния ежедневно, страданията ще дойдат.

Така те са двигател на прогреса, защото хората са склонни към леност.

Една моя опитност е, че колкото повече гладувам, толкова по фин контрол над мислите и чувствата е възможен.

исрено с приятелство,

Валентин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:king: Приветско!

аратрон, Учителят е навсякъде. Той е най-смисленото и разумно и забавно нещо. Тук и сега :). Освен в книгите.

Та, приложил съм живот, който да е насочен предимно към съзнателността.

Няма ли приложение, няма живот, а само теория. Теорията е от Небето, на Земята е нужно и прилагане. Знам че колкото по-далеч е човек от реализацията и изявата, толкова е по-далеч от живота. Бързо се казва, бавно и понякога мъчно се прави. Затова пестя критики все повече към другите а и към себе си, повече се старая да разбирам и споделям - там, където има отвореност и мое познание...

С делнични думи: ям предимно плодна храна, спортувам редовно, намалявам насилието в съзнанието си (мислите, чувствата), уважавам и обичам себе си КАКТО другия (ни по-малко, ни повече). Търся смисъла на Любовта. Такива главоблъсканици и телоблъксаници и сърдечни спазми :). Може още смешности от собствения живот да пиша, е, друг път. :)

PS: Много ще ми е приятно ако Донка ми пише нещо (критика или похвала - все тая), или всеки друг. Искрено ми е такова, някакво. :1eye:

:feel happy: Love Light Peace Joy :feel happy::harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълго време живях в противоречие със себе си, но мисля, че съм се променил доста и все към добро последните месеци. Чувствам се добре .. дано и вие :):v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

аратрон, Учителят е навсякъде. Той е най-смисленото и разумно и забавно нещо. Тук и сега . Освен в книгите.

Та, приложил съм живот, който да е насочен предимно към съзнателността.

Няма ли приложение, няма живот, а само теория. Теорията е от Небето, на Земята е нужно и прилагане. Знам че колкото по-далеч е човек от реализацията и изявата, толкова е по-далеч от живота. Бързо се казва, бавно и понякога мъчно се прави. Затова пестя критики все повече към другите а и към себе си, повече се старая да разбирам и споделям - там, където има отвореност и мое познание...

С делнични думи: ям предимно плодна храна, спортувам редовно, намалявам насилието в съзнанието си (мислите, чувствата), уважавам и обичам себе си КАКТО другия (ни по-малко, ни повече). Търся смисъла на Любовта. Такива главоблъсканици и телоблъксаници и сърдечни спазми . Може още смешности от собствения живот да пиша, е, друг път.

Любчо, много ми хареса това, което правиш. Много си приличаме с теб и благодаря на Бога, че ни е срещнал тук , в Портала, с всички стремящи се към съзнателен живот, защото от всекиго съм научила по нещо през тази година, откакто съм се регистрирала. Писала съм и в другите Форума за резултатите от приложението на Ученията на всички Учители, до които съм се докоснала и които са израз на Христовото учение, учението на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и Добродетелта.

Осъзнавам, че имам още много да работя върху себе си, но имам голям напредък в сравнение с това, което бях преди една година.

Играя редовно Паневритмия, пея песните на Беинса Дуно, посещавам общия окултен клас на школата му, чувствам се здрава, бодра, уравнавесена, храня се с вегетарианска храна, моля се,правя дихателни упражнения, движа се повече сред природата, все по- осезателно чувствам благотворното й влияние .

С други думи, работя съзнателно за придобиване на христовите добродетели.

Благодаря на всички Ви за помощта, която ми оказахте и продължавате да ми оказвате с участието си във Форумите на Портала. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"3а Бога можем да имаме едно понятие – Любов без промени и измени, знания без погрешки, свобода без ограничения."

да, така е.

'Бъдете и вие съвършени както е съвършен нашия Небесен баща'

Господ Иисус Христос

Наскоро превеждах една беседа на Учителя, "Христа да придобия"в която ми направиха силно впечатление следните мисли:

"не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. И душата в човека си има свой стремеж – например, Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък. Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност. Казват за някоя мома, че е изгубила сърцето си, но ще го намери. Защото сърцето може да се открадне, както могат да откраднат парите ви или кравата ви. Може да се открадне и вашият ум и вашите мисли, защото умът не е нещо съществено. Това показва, че вие не можете да владеете ума си. Когато пък сърцето се изгуби, тогава човек се втвърдява и казват, че се е ожесточил. Тялото, сърцето и умът са изучени, вие не търсете тези неща. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата. Бих ви го описал: той е един велик свят, населен с толкова благородни Същества. Може би, след време, когато хората придобият сетивото да виждат, ще могат да говорят за този свят. И сега можем да говорим за него, говорейки за Правда, Мир и Любов. Този свят има две подразделения: първо, пълно съзнание и второ, вътрешно сливане с Бога. Християните го наричат Едемски рай....

Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга. На сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар. Същото се отнася и до ума."

и

"Когато престанете да мислите за себе си, за своето тяло, сърце, ум и душа, когато престанете да мислите как да се спасите, тогава ще намерите Христа. Когато бъдете над тези четири области, ще разберете великия смисъл на Любовта и ще го разберете с едно преживяване."

Няколко пъти в живота си съм изпитвал тази любов. Това считам за най-високите си мигове. след това съм падал надолу и съм стигал до мъчителни състояния.

Според мен това е защото беше останал неизметен "боклук" в по-долните области. Затова в момента се трудя над постигане на самоконтрол във всяка една сфера на битието. Най-проблемен е, разбира се контролът над ума. Имам още много да работя. Тук ми е от голяма помощ заветът на учителя "Забранявам ви да лъжете."

с обич и вяра в Учителя Беинса Дуно,

Валентин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бързо се казва, бавно и понякога мъчно се прави. "

много вярно

"ям предимно плодна храна"

това е чудесно. много иначе трудни неща, стават лесни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря на Таня, Валентин и на адаша :) за интимните думи, направо мe зъчервихтe :wub: :dancing Направо ми говорите почти от душата yes:

Е, малки различия винаги ще има, но тук наистина всички се обогатяват в пребиваването в съзнателното. Нe пиша път или стремеж, защото те значат че нямаш това което гониш. Тогава е празнота, нещастие. Не вярвам в нещастието, Христос друго казва :).

Сега, по-сериозно. Много ми помогна и ми помага фигуративността на учението Кабала. Много добре се съчетава с мистицизма и по-скоро изчистеното от интелектуализми Учение, спуснато чрез Б. Дyно. Дава ми яснота, не че Учението е неясно, просто в такъв период и място живея в което ми е нужна и яснота наред с импулса, енергията. Дрън-дрън, пак почнах да говоря много... :wacko:

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):smarty::hypocrite:

"Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил по едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя- колко много му дължал еди – кой си, пак евангелист. Като го изслушах, казва моят познат, веднага добавих: знаеш ли какво? Грешката тук е моя. Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към тебе, но аз забравих. Предвид на това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден. Това изисква новото учение- да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е Любов.стр.264

Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче пушката била пълна със съчми, вследствие на което той успял само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма да убивам повече мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. След това Господ му казал: Как няма да те натиска тази мечка, щом искаш да я убиеш? Тази работа не става лесно. Питам: кого не е натискала мечка? Човек трябва да обещае пред Бога, че няма да убива мечки, ако иска да ес освободи от техните лапи. Великата наука на Любовта е новият път, по който всички хора трябва да вървят.

Казвам: Великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Който има любов в себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения в живота. стр.265-266

Време е вече да се ликвидира със старото и да се постави в живота началото на словото, за което се казва:”В началото бе Словото” Който приема този ден, той е за него. Който не го приема, за него ще дойде друг ден. Приемете ли този ден, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете отношението на слънцето към човека, както и отношението на светлината към човека. Светлината има седем цвята и всеки цвят е носител на нещо. Питам тогава: на какво са носители човешките мисли? На какво са носители човешките чувства? Ние говорим за човешките чувства, но те трябва да ес разбират конкретно, като плод. Ние говорим и за човешките мисли, които също така трябва да се разбират конкретно, като плод. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод. И тогава от всяка ваша мисъл, от всяко ваше чувство или от всяко ваше знание вие ще можете да извлечете сладостта, както я извличате от зрелия плод. Човешката мисъл или човешкото чувство расте в Божествения свят, като плод. “Вехтото отмина”,стр.264, от беседата “Две думи”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Установено е, че сетивните въздействия достигат ума "опосредствано".

Тоест някъде и неизвестно засега как в мозъка от целия обем на идващата информация се раждат обектите и понятията на които после ние реагираме.

Процесът на логично мислене е възможно да се изолира от външни сетивни въздействия за произволно дълго време /пратяхара в йога.

Вътрешните сфери на съзнанието са по реални от "външната" физическа реалност.

Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод.

Мисля това е знанието което реално спасява човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Две години по-късно... :D

Сега животът ми отвори поле (изпитателно) да приложа получените знания за приемането на различията и разбирателството между хората с различни виждания за света - и все добри. Уча се да се вдигам над своята гледна точка и да допускам и дори да виждам многоъгълника, запазвайки и своя "връх". Уча се да виждам Промисъл в хаоса и да го оставям Той да подреди света ми по-добре от мен.

Опитвам се да приложа знанията за това как да бъдем свързани, но едновременно всеки да остане свободен...

През тези две години се учих как да давам без усещането, че давам - а че си изпълнявам естественото предназначение. Учих се и да получавам без да се чувствам задължена към човека, а само благодарна.

Минах през един много, много важен изпит - да понеса без болка и с благодарност последиците от едно свое прибързано действие с "добро намерение", но е било със скрита и от мен гордост - гордост в отговор ми бе и плесницата :D ...

И започнах да играя Паневритмия - сега се уча да я прилагам (като идеята) в ежедневието си - "Стъпка по Стъпка", на "Радостта на земята", на "Запознаване" и на "подвижност" "Мисли", "Даване"...

А вие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

 

Опитвам се да се придържам към: Това което знаеш-научиш, трябва да започнеш да го живееш и да го прилагаш чрез ежедневни малки усилия.

 

Поздрави,

Петко

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×