Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Лятна Духовна Школа на Рила - 2011

Recommended Posts

:feel happy:Бъбрека - 19 август 2011 г.

Поздрави от тези, които имахме щастието да бъдем там!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

gallery_377_251_53829.jpg

Малко спомени от 19 август

Кръговете бяха четири. Сутринта се наложи да направим допълнителен вътрешен кръг с камъчета, за да могат да се включат всички желаещи. Мир, радост и хармония - това усетих аз. Бях много развълнувана - танцувала съм другите дни от събора, но до тази година не бях се включвала на 19 август.

Лифтът започна да качва най-ранобудните още в 6.30. Около 7-7.30 по пътеката към БЪбрека вече се движеше почти непрекъсната върволица от бели фигурки. Имаше и много хора, дошли само за да се качат на върха и да наблюдават Паневритмията.

За изживяванията по време на танца - то не може да се опише с думи, а и може би не е добра идея - това са преживявания, които душата съхранява дълбоко вътре в себе си за цял живот.

Благодаря на Бог за тях.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, не се срещнахме персонално, но съм сигурен че по време на танца сме били в хармония! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз пък миналата година паркирах зад хижата, близо до кофите за смет и... не съм плащал:whistling::whistling:

Много ли си доволен от себе си? В тази държава никой не иска да плаща за нищо. Всеки гледа да хитрува, да мине метър и да не плати за нещо. Е как да се оправи тогава държавата? И после се качваш да се молиш и да търсиш Бог на езерата с това съзнание на хитруване...

Всеки има правото да оцени постъпката или действието на другите според собствените си разбирания или морал.

Но приятелски да те запитам - кой си ти за да ме съдиш?

papin4o, Максим няма право да те съди. И си прав, че остро се е изказал. Но това, което той казва си е съвсем вярно. А и тъкмо тогава си говорехме по темата Ще я бъде ли България. Честно казано и аз понечих да ти кажа нещо подобно, но се спрях, защото ми беше ясно, че с това само ще те подразня.

Добре е ние българите да свикнем да живеем според законите; иначе ще има да чакаме за правова държава. Както и да се научим да ценим всичко направено от другите, а не само да виждаме все още ненаправеното и да недоволстваме.

В случая с паркинга в по-белите държави нормалното поведение на населението й е да си платят за паркинга и да си вземат съответен документ за това, за да може една част от таксата да отиде по сметките на държавата, за да има хубави пътища, и паркинги и т.н. А какво правим българите - или се напъхваме някъде с колата, може в тръните да е или до боклука, но да "минем метър" или ако няма такъв шанс - отиваме, плащаме с недоволство и НЕ вземаме касова бележка или др. документ. Е, затова е така в България.

А особено хора, които се стремят да живеят съзнателно и по законите на Бялото братство, е добре да имат един морал и един аршин по отношение на всичко; както и да бъдат за пример. Че иначе как прилагаме Учението?! Хареса ми и цитата на alma9 - да, важно е дори как се качваме в планината, с какво съзнание и отношение към всичко, дори и към най-дребните неща.

Диана, Максим може да се изказва както си иска. Адмирации от мен, че "съживи" и тема за "съденето". Дори и ти да беше понечила да кажеш подобно нещо не бих се подразнил. Аз винаги съм се стремял да спазвам законите и смея да твърдя, че го правя. Но не мога да се съглася, че може да се загради пътя към хижата и да се събира такса за паркинг, при условие, че няма такъв обособен. И повярвай ми, нищо от това не влиза в "по сметките на държавата". Прекрасна тема - ще я бъде ли България, но някой който живее в Германия... да ми дава напътствия..:whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ми се случи докато бях на езерата на 19ти....

Слезнахме от Бъбрека до лагера специално за да минем през изворчето. Там седеше много възрастен брат и около него имаше поне 20 тубички с вода за кухнята - пълни. Братът седеше и наблюдаваше хората, които минаваха покрай него. Никой не му обръщаше внимание.

Ние спряхме и си наляхме вода, а аз настойчиво се загледах в тубите и в момента, в който го погледнах и отворих уста да го попитам дали има нужда от помощ, той се изправи и тихо попита ако има между нас някой от братството от лагера дали ще помогне да занесе до кухнята по една поне туба. Ние не бяхме в лагера на езерата, а на Зекирица, но какво от това. Всеки взе по две малки туби (Петьо взе една голяма) и с доста зор (нарочно я казвам тази дума) но с огромно удовлетворение ги изкатерихме до кухнята. Който е бил там знае какво означава това.

Докато кретахме с тях по камъните, покрай нас весело отминаваха други хора, които си личеше, че идват от Паневритмия и са минали покрай изворчето. Не носеха туби, но очевидно отиваха в лагера, защото нямаха раници.

Горе ни посрещнаха с благодарност и ни сипаха купичка жито, което ни дойде като манна небесна. До нас на масата се водеше философски разговор за "важни" неща. Но носенето на тубите явно не беше важно. Макар, че хората ядяха като нас храна от кухнята.

След малко обаче иззад клека се подадоха три момчета с ведри лица и по две туби в ръцете, после се върнаха и донесоха още по две. Може би ги бяха пренасяли на части, защото се върнаха сравнително бързо. Честно казано тези момчета и лицата им бяха най-хармоничното и красиво нещо онзи ден. дори голямата Паневритмия, в която имах щастието да играя в най-вътрешния кръг, не ме ощастливи и развълнува така.

Имаше и кутия за дарения до кухнята, но нямам представа какво имаше в нея. И въобще - тези, които отиват да си вземат хляб или нещо топло горе дали се замислят винаги с какви средства се купува и особено изкачва това до лагерната кухня....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Носенето на вода за нуждите на кухнята в лагера е благословение за този, който го прави.

А и не само това - участието в трудови бригади за събиране на дърва, хигиенизиране.

Всичко е работа за общото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубаво прекарах на 19 на Рила и ми се иска да благодаря на участниците за старанието и настроението:) Свещенодействието, природата, единството и хармонията ме впечатлиха. За първи път посещавам това място и благодарение на четеното от сайта имах желание да се включа в паневритмията.

Донка, "виждала " съм те като слънчев човек и се учудвам кое на този ден те е впечатлило.Когато аз минах покрай възрастния човек до извора, той попита конкретно дали някой може да помогне за пренасянето на вода към кухнята на лагера и на това се отзоваха доста момчета и мъже. Помагачите бяха предимно хора, които не лагеруват, но имат желание да помогнат, а условието само някой да ги помоли и в Библията е така "почукай" ;)

Що се отнася до чая - много се надявам някой ( особено на такъв ден и от братството) да има желанието да ме почерпи "безплатно", да има желанието да ми даде без да бъда длъжна, да плащам по един или друг начин- също така ако аз черпя не бих искала да насаждам неудобство с жеста си, а само споделена усмивка:) понякога жестовете са, за да бъдат приети, а не изплатени или върнати ... губи се подаръка:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Благодаря ти Вятър за хубавите думи :) Нямам претенции за съвършенство - със сигурност и моето слънце от време на време се скрива зад облаци - нали сме тук, за да се учим.

И аз го усещам като теб това с подаръците и с черпенето, мила. Обаче моят живот мина през кризите и аз на гърба си разбрах, че има моменти, в които ми се е искало да почерпя, да подаря, но е нямало с какво. Много тежко ми беше, когато мои близки хора имаха рожден ден, а аз се чудех как да отида да ги поздравя и какво да им подаря като парите не ми стигаха, за да изкара седмицата семейството ми. Преглъщах сълзите си, когато на рождения си ден броях стотинките за хляба ни и нямаше как да купя или дори да приготвя сама нещо, с кето да почерпя приятелите и колегите си. Както и да е - науичх му уроците на онова време.

А за лагера и оня ден там. Докато вървях към лифта, срещнах коне натоварени с нещо. В кухнята бях чула как обясниха на някого, че очакват хляба... Сви ми се сърцето като прехвърлих през ума си колко ще е цената на един хляб, след като той се качи с кола от Сапарева Баня, с лифта от Паничище и с конете до старата хижа. Кой черпи и дарява хората с този хляб? И този щедър Някой как изкарва парите, с които плаща на фурната, на колата, на лифта и на конярите? Не заради друго, но на мен ми се прииска в момента да даря повече хора с това, но осъзнах, че не мога да платя дори само превозването с лифта.

Моля не го приемйте като критика или черногледство... Просто споделям размислите - част от тях в онзи ден...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз искам да споделя размислите си..... и нека също не бъде прието като критика....

...но ако сестра Павлина от В. Търново беше там, както преди години...

някой братя и сестри щяха да си "помислят" дали ще играят Паневритмия по къси гащета...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка има едно вдъхновяващо и поучително преживяване, свързано с извора на Рила , извора благословен от Учителя. Интересни са и някои от многото имена, с които е познат нашият Учител Беинса Дуно в древността : " Ръцете, които дават ", " Несътворената вода "," Аворал "," Изначалният Старец ". Но да видим какво пише в древните книги за този Извор на живота и от къде се поражда вдъхновението, когато се докоснем до неговата съкровена природа.

"За Великия Абсолют никой нищо не знае. Но има Един, Който изхожда от Него. Този Един изхожда от Трона на Сърцето Му. Този Един е носителят на Първото Небитие. Това е наречено още Великата Реалност. От тази реалност изтичат Изворите на живота . Поради Своята Велика Незнайност Абсолютът не може да бъде реален. И поради това Той е посегнал на Своето Сърце, и от там е излъчил това, което е наречено Праначалото. От Трона на това Сърце е произлязла първата Мистерия на Живота - Мистерия от Прамистерията, Источник от Праисточника. Първата Мистерия, това е Изначалният Старец. В древността този Старец се е наричал Аворал, или Несътворената Вода. От тази вода е произлязла Сътворената Вода и днес от Сътворената Вода пият съществата и световете. Дълъг е пътят от Сътворената Вода до Несътворената Вода. И Незнаен е Пътят от Несътворената Вода до Този, Който никога няма да бъде узнат - Абсолюта. Достатъчно е за ученика да пие от Несътворената Вода на своя Незнаен Учител - Изначалния Старец, Който посещава понякога времето и Вечността, но не принадлежи на тях. Но тези, които са избрани Му принадлежат. И затова те ще минат през особени страдания, защото този Старец има свещена идея в Себе Си. Той има да покаже на Своите Избрани някога и отвъд времената Пламъци от Трона на Абсолюта, Пламъци от Най-Древното Сърце. От това Сърце, Сърцето на Абсолюта, са произлезли Първичните Искри на живота. А Изначалният Старец е Този, Който е могъл да съхрани тези Искри. Първичните Искри символизират Могъщите Вихри на живота, защото те са носители на изначална Праенергия. Първичните Искри са наречени Синове на Незнанието. Затова Старецът съхранил Изначалните Искри е наречен Старецът на Изначалието. Това е Нашият Учител. Той всякога ще ни води към Себе Си."

" - Всички от Моите Праизбрани, които са от Първичните Искри, са сродени с Мен поради това, че те съдържат в себе си един особен елемент: това е Истината и това е Ослепителното Сияние, което се корени в недрата на Абсолюта. Чрез този особен елемент - Истината, до който се достига чрез могъщи Огнени изпитания, се обновява не сърцето или умът на човека, не тялото му и дори не душата. Това, което се обновява е духът. Именно обновеният дух на моите Праизбрани и Избрани може да пристъпи в Сърцето на Храма, или Мястото, в което ще се срещнем. Този Храм е предвечният Храм на Истината. В него обитавам Аз и в него очаквам Своите Си."

"Абсолютът е създал Първата Древност. Тази Древност се символизира от Изначалният Старец. Този Старец символизира " Изначалните ръце", или "Ръцете, които дават". Това е Първичният Източник на Живота. От този Източник се поят Изворите на Бога. Понеже е произлязъл от Великото Изначалие, този Прастарец е наречен ДРЕВНИЯТ. Той носи в Себе Си най- древната идея на световете - идеята за Абсолюта, или за Този, Който никога няма да бъде узнат. Който се стреми към тази идея, той никога няма да Го узнае, но ще познае Тайните на живота в себе си. Той ще познае скритата страна на нещата. Прастарецът е носител на Източника на живота. Неговият Извор е Безпределен. Той не може да бъде докоснат само чрез Любовта. Той може да бъде свещенотрепетно докоснат само от тези,които самият Той е избрал. Избраните се отличават по това, че носят в себе си Незнайното. Незнайното е, което ще ги отведе в Незнайния Храм на този Изначален Древен Учител. Който пие от Водата на Незнайното, той ще се нарече Син на Изначалието. И Аз ще му бъда като Баща и Учител. Знайни са пътищата на света, но незнайни са пътищата на ученика.Незнайното в ученика е това, което ще открие Незнайното в Учителя. А Незнайното в Учителя ще го води към Абсолюта. Няма по-велик Път от приближаването до Трона на АБСОЛЮТА."

Редактирано от томи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

... оооо... Павлина от Търново ... !!!

"Вън от Паневритмията с късите гащета, момче!!!"

...

Имам едно питане - и наистина - не разбирам... обяснете, ако можете...

Имайки предвид колко скъпо излиза безплатния хляб, дали е целесъобразно да се влагат големи суми за неговото качване?

Аз никога не съм качвал багажа си на Езерата с коне. А съм един дребос, така че предполагам, че и повечето хора нямат нужда от конски впряг.

И то не остана за какво да ми се свива сърцето...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Усещам една горчивина ...

И в по-младите, и в по-възрастните.

Някои се изказват с носталгия за по-предишните времена, други си мечтаят за едни нови, по-различни времена ...

Без да имам претенциите, че знам какво е най-добре да се предприеме, но само да кажа, че по-предишните времена няма как да се върнат. Учителят е казал - Не може да пиете два пъти една и съща вода от извора. Така е. Водата тече и се сменя, идва нова, малко по-различна, но тъкмо тя е водата за сегашния момент. Ако искаме да я подобрим, можем да разкопаем и почистим извора. Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Да - за извора да!

Само да добавя, че нямам горчивина - само наблюдения и размисли. Това дето ми се сви сърцето беше от Девата ми дето винаги се поставя на мястото на този дето осигурява, организира... и усетих, че това никак не е толкова лесно и просто. Възхищавам се и поклон на всички, които влагат себе си в организирането на лагера и въобще всичко там - над 2000 м.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но не мога да се съглася, че може да се загради пътя към хижата и да се събира такса за паркинг, при условие, че няма такъв обособен. И повярвай ми, нищо от това не влиза в "по сметките на държавата". Прекрасна тема - ще я бъде ли България, но някой който живее в Германия... да ми дава напътствия..:whistling:

Напротив Папинчо, има паркинг на Пионерска и то голям и хубав. Нека гледаме обективно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но не мога да се съглася, че може да се загради пътя към хижата и да се събира такса за паркинг, при условие, че няма такъв обособен. И повярвай ми, нищо от това не влиза в "по сметките на държавата". Прекрасна тема - ще я бъде ли България, но някой който живее в Германия... да ми дава напътствия..:whistling:

Напротив Папинчо, има паркинг на Пионерска и то голям и хубав. Нека гледаме обективно.

Да Максим, има паркинг на хижата. Но аз имам предвид това, че пътя още преди разклона за хижата е заграден с бариера и се събира такса паркинг, а колите се спират от двете страни на пътя. Прекрасно би било, ако тези средства отидат в общината и се пооправи пътят, но....

Не знам доколко е законно поставянето на бариера на път, който е част от републиканската пътна мрежа и събирането на такса "паркинг" , а такъв няма

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A това мисля също е една задачка пред всички нас, които се качваме на Езерата през август. Не е тайна, че това изкачване и пребиваване на огромен брой хора за някои други хора означава източник на приходи, т.е. печалба. Но пък какво лошо има в това - не е лесно да се живее и оцелява в планински район, а догодина пак ще очакваме да има коне и коняри за багажа, нали? И всеки не може всичко да извлече нагоре сам, а му се иска да отиде... Е, тогава нека всеки отговаря за своите помисли, когато дава или взема пари за нещо....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Хареса ми тона на на предаването. Мисля, че хармонира с атмосферата в школата и изобщо в Учението - искрено, скромно, ненатрапчиво, светло-радостно! Благодаря на журналистите, които са го подготвили!

За тези, които не са успели да го видят:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно предаване! Направи ми истинско удоволствие да го изгледам и доста съжалих, че не успях да посетя събитието.

Но следващата година няма да пропусна! (=

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да изкажа благодарност на всички организатори на лагера, и лятната духовна школа. Благодаря ви че чрез вашия труд ние се докоснахме отново до планината и Учителя.

Да сте живи и здрави и Бог да ви благослови.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Ще се радвам много да се видим с някого! Ние се качваме в четвъртък и ще отседнем в лагера на Зекирица. На 19ти ще се качим горе за Паневритмията, а следващите дни ще сме на Зекирица. Ще е супер да успеем да се познаем горе :3d_146:

Донке, идеята ти беше хубава, но как да се познаем между 1500 човека! А и аз вече бях горе, а там няма интернет за да го прочета... Не е лошо в Скайп-а да си разменим телефоните. Горе се видях само с Иво, но и той не знаеше гой е горе и кой не. Имах телефона само на Розалина, но тя не беше горе и нищо не знаеше... Срещнах се само със Светлето, но тя беше заета с някакви испанци и не можах да поговоря с нея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×