Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш

Recommended Posts

Повод за тази тема стана един пост на Донка, който много ми допадна.

" Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях.

Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш".

изт.

Много често хората с които общуваме спекулират с нашата отстъпчивост ни принуждават да вършим неща, последствията от които няма да са добри за самите тях.

Когато човекът искащ от нас помощ или услуга е наш близък, ни е трудно да откажем и изпълняваме желанието му, дори да го намираме за неразумно. Така са ни възпитавали - на близък не се отказва.

Как можем да преборим желанието да задоволим прищявка или неразумно желание?

Как да се преборим с чувството за вина, което неминуемо ще изпитаме, ако откажем някому помощ или услуга?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Повод за тази тема стана един пост на Донка, който много ми допадна.

" Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях.

Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш".

изт.

Много често хората с които общуваме спекулират с нашата отстъпчивост ни принуждават да вършим неща, последствията от които няма да са добри за самите тях.

Когато човекът искащ от нас помощ или услуга е наш близък, ни е трудно да откажем и изпълняваме желанието му, дори да го намираме за неразумно. Така са ни възпитавали - на близък не се отказва.

Как можем да преборим желанието да задоволим прищявка или неразумно желание?

Как да се преборим с чувството за вина, което неминуемо ще изпитаме, ако откажем някому помощ или услуга?

Тръгваш от едно място и отиваш в глобални неща.

Зависи какво значи помощ и кой какво иска. Свикнала съм да бъда директна и ако сметна, че някой иска нещо от мен, което ще задоволи негова прищявка в краткосрочен план ще бъде ок, но в дългосрочен, ще е пагубна за него, ще му попреча, но и това е субективно.

Ако някой иска да си троши главата, да го направи, щото после може и да съжалява, че не го е направил. Опитът е нещо лично, както и подбудите, които ни водят към него, също са различни.

Моите правила са мои, но трябва да се даде свобода на онзи, който смятаме, че греши и трябва да го спрем.

Не, обичаш без условности и даваш свобода. Както искам и на мен да дават, всъщност.

Много те обичам и затова ще ти дам пълна свобода, дори и тя да ти коства живота. Никой не може да се изправи срещу съдбата, това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е трудно да откажеш на близък човек, било от семейството, било роднина или приятел. Но когато преценя, че вредата от "Услугата" надвишава многократно ползата , ако въобще има такава, не ме е страх да влизам в конфронтация и да отказвам. Е, веднъж при един подобен случай после ме псуваха, ама карай.60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много те обичам и затова ще ти дам пълна свобода, дори и тя да ти коства живота. Никой не може да се изправи срещу съдбата, това е.

:dancing yes: Именно - ако аз изпълня желанието, което по моя лична преценка е вредна за самия желаещ го човек, то аз го обвързвам много сериозно.

Първо, аз му прехвърлям отговорността за моята постъпка - "абе аз си знаех, че ще стане зле за теб, ама ти нали толкова искаше".

Второ, аз очаквам от него да оцени моя жест - че въпреки моите лични резерви, аз съм изпълнила желанието му - т.е. в замяна очаквам нашите отношения да са добри и подсъзнателно (а може и съзнателно) да очаквам да ми бъде втърнат този жест някой ден. Най-малкото очкавам да ме уважават и да са ми благодарни за жертвата ми.

Трето - натоварвам човека с отговорността за моето вътрешно колебание, съжаление, самокритика и още какво ли не...

Четвърто - допускам човекът, който настоява, да ограничи моята лична свобода и да ми наложи по някакъв начин своята воля - а това не е добре за неговата свобода. Всеки, който налага волята си на някого, веднага става зависим от него - манипулаторът веднага става манипулируем от манипулирания - стар и добре известен закон.

А когато откажа да изпълня желанието, което чувствам като неразумно, аз оставям човека свободен от моята намеса в неговата съдба - нека си го направи сам или да потърси друг. Аз не се опитвам да го разубедя - просто казвам истината, че не се чувствам готов да изпълня желанието му. Например на майка ми съм казвала, че много я обичам и уважавам, ценя мненията и и всичко, което е направила за мен и семейството, но след като аз ще сложа подписа си под договора за недвижимия имот, аз ще изслушам различни мнения, ще мисля със собствената си глава и ще направя това, за което аз само ще отговарям после ако съм сгрешила. Така я освобождавам от отговорността за финалното решение. Дали тя ще се обиди, дали ще се почувства засегната, че не съм направила нейното "правилно" - това вече не е моя работа. Аз ще я обичам не по малко дори и ако ми се разсърди и спре да ми говори. Разбирам я и я оставям свободна да се сърди и страда.

Като тийн дъщеря ми беше усетила слабото ми място - идваше в школата да ми източва дребни суми всеки ден (капка по капка...) когато имах голяма група и сериозен час. Знаеше, че пред двете злини - да се изложа пред учениците ми и да и хвърля с огорчение парите, за да ме остави на мира, а след товада си мисля за нея грозни неща, избирах второто. Когато започнах да чета Лазарев, Чопра и Учителя особено, приоритетите се смениха и тя разбра и се убеди, че вече не можех да допусна второто зло - "не ме интересува какво мислят чужди хора за мен и теб - за мен любовта ми към теб е най-важна и твоята сигурност докато не станеш отговорна сама за себе си." - тези думи отначало и подействаха като шок. Но когато се убеди, че не са празни приказки, а истината, се промени изцяло.

Да добавя за ножа - когато детето е твърде малко да го достигне и вземе само, аз отговарям дали това, което може да му коства живота, ще попадне в ръцете му. Когато порасне и разбира какво прави - той ще си го вземе и без мен - тогава е свободен да прави каквото поиска.

Когато дъщеря ми започна сама да си печели парите, известно време пилееше, но после усети какво и струва това и сега е по-разумна и от мен. Дева е все пак. :)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също умея да казвам не,когато виждам ,че това ,което иска от мен ,човекът който обичам е пагубно за него.

Всеки си следва съдбата и не може да избяга от житейските си уроци и изпитания на които го подлага Бог, но за мен е важно да знам,че аз съм постъпила правилно.Защото аз самата съм свободна и знам,че да си свободен ,значи да носиш отговорност за всичките си действия.

Ставала съм свидетел на това възрастни хора да се държат като деца и деца да вземат решения за живота си като върастни хора.Странно нещо е животът.

А иначе всеки е свободен да прави каквото поиска,но това какво правя аз,какви са моите постъпки е важно за мен,тъйкато аз нося отговорност за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна дискусия ,която може да отнеме множество страници и всичките ща са верни. ....

Аз се се сетих за клишето на прабаба: ''Ти прави каквто трябва -па да става каквото ще"..

Давала съм голяма сума пари на заем на хора за лечение в Москва, голяама...Не можаха да ми я върнат- станаха ми врагове.....Лошото е ,че даже не отидоха на лечение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изцяло те подкрепям Донка!

Аз имам две много палави момчета, които са още доста малки. Считам че не трябва да изпълнявам желанията им, които ги застрашават душевно и физически. Винаги им обяснявам достъпно защо им забранявам нещо. Не винаги ме разбират, но с времето и това ще стане...Естествено, когато не говорим за някакво фатално решение, ги оставям те да го вземат, дори и да няма положителни последствия, по-добре е да разберат от собствен опит какво се случва...

Много уважавам мнението на Лазарев по тази тема. А има и чудесни книги по детска психология, които обясняват защо и как на децата трябва да се поставят граници - например "Детето тиранин".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш

Липсата на достатъчно егоизъм в нас, може ли да е причина за подхранването на егоизма на други хора ? Ако може - значи егоизмът не бива да бъде демонизиран.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причината за егоизма в другите хора си е в другите хора. Ние можем евентуално да ги провокираме да го проявят и нищо повече. Освен това нека не смесваме егоизма със силната индивидуалност, а дори и със силната личност. Един безличен човек, със слаба воля, според мен ще провокира чуждия егоизъм в една доста голяма степен, просто защото така отваря широко вратите за чужда доминация над себе си. Но безличието не е липса на егоизъм. Безличният човек може да е също толкова егоист, колкото и човека със силно-изявена личност. Просто му липсва силата да го прояви открито.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш

Липсата на достатъчно егоизъм в нас, може ли да е причина за подхранването на егоизма на други хора ? Ако може - значи егоизмът не бива да бъде демонизиран.

баланс на вземане и даване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка..."

...

Как да се преборим с чувството за вина, което неминуемо ще изпитаме, ако откажем някому помощ или услуга?

Хората имат право да грешат и ти нарушаваш това им право, ако вземеш решение от тяхно име (вместо тях). Детето, психично болния, афектирания и прочие приемай като временно невменяеми. Тогава и закона (във всеки един от изброените случаи) ти позволява да действаш от тяхно име, защото съзнанието им не им позволява да го направят сами.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочитайки заглавието на темата, направих асоциация с нещо, което преживях наскоро.

Ще говоря по принцип. Ако някой мой близък мрази някого и иска от мене аз също да го мразя и отхвърлям, да го злепоставям и да му мисля злото, ще му кажа, че няма да направя това, което иска. Ще му кажа, че омразата е грях, който руши най-напред него самия, а също и неговото бъдеще.

Не бива да допускаме близките ни да ни вкарват в грях, както и ние - тях.

Лука 17:1-4

1. За прощението

(Мат. 18:6-7, 15, 21-22; Марк 9:42)

И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките. 3. Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4. И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! - прощавай му.

Тука думата съблазън не е в популярния напоследък смисъл, а в смисъл подтикване към грях (омраза, гордост, лъжа и т.н).

За нещо друго също трябва да сме будни в отношенията си с близките. Дали, ако им отказваме нещо, не правим грях, дори да е в наш ущърб? Защото в този живот не бива да очакваме само ние да сме на плюс, понякога се очаква да се жертваме. И един стих, който аз много харесвам:

Яков 4:17

17. И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази делема стои и пред мен, дали да допусна близък човек да прави това което му се струва много интересно, въпреки че според мен ще се нарушат нашите взаимоотношения. Аз съм човек, които гледа напред, т.е. мисля за всякакви възможни ситуации. Не живея ден за ден, макар че ще ми е много по-добре ако си живея така и за утрешния ден да не се притеснявам. Всеки решава как ще постъпи, ДАЛИ ЩЕ ДАДЕ СВОБОДА НА БЛИЗКИЯ СИ. Само зная че близкия ме човек ще си пави това което иска. Май в това се състои свободата на волята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

дали да допусна близък човек да прави това което му се струва много интересно, въпреки че според мен ще се нарушат нашите взаимоотношения.

Здравей Славка :)

Може би ти вече си решила своята дилема или тя се е променила - надявам се към добро.

Всеки решава как ще постъпи, ДАЛИ ЩЕ ДАДЕ СВОБОДА НА БЛИЗКИЯ СИ.

Хареса ми това. Така е. И съответно всеки си поема последствията за това решение и действията си. В момента, в който у мен се зароди дори само мисълта, желанието да огранича в нещо близкия си, аз вече съм ограничила двойно повече себе си. Нашата собствена свобода е свързана със свободата на хората около нас.

Но нека разсъждавам по темата - тя е формулирана по съвсем различен начин!

няма да направя това, което искаш

в твоя случай ти няма да позволиш той да направи това, което той самият иска. И вероятно ще поискаш той да направи това, което ти искаш? Е, тогава думите в заглавието ще бъдат неговата реплика в пиесата.

Но аз те разбирам и ти съчувствам - доста дълго съм живяла в същия филм. И все пак взаимоотношенията ни се нарушиха и дори се разрушиха. Осъзнах, че аз съм била роб на своята представа за "нашите взаимоотношения' и дори съм се опитвала да вкарам в същото робство и него. Той съответно робуваше на своите представи за "нашите отношения" и непрекъснато се опитваше да ме поправя - да ме направи своята съвършена партньорка, майка, домакиня - представата, която той обичаше. ...Осъзнх какво сме правили, когато вече нямаше "ние".

Сега имам втори шанс, но вече е друго. Най-скъпото нещо за двамата е свободата - всеки прави и мисли и чувства това, което му е хубаво и което той смята за добро. Не мислим за "нашите взаимоотношения" - те се получават сами. Не се стараем да си покриваме някакви стандарти и очаквания за бъдещето си. Просто всеки живее своя личен живот както му е спокойно и красиво и живота на двамата заедно по естествен начин се получава спокоен и красив.

Може би ще ме попиташ - ами ако той направи нещо, с което да те дразни или обиди, или отблъсне? Не мисля за това - каквото и да направи, то ще е за наше добро - това ми е принципа. А вече какво ще направя аз след това - това си е моето лично решение, но няма мисъл да се вайкам заради брадвата на стената - ако и когато се случи, тогава ще преценям и ще се моля за светлина. Кой знае, може направеното от него да е по-добро за мен от това, което аз съм си представяла че може да бъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук зависи за какви взаимоотношения става въпрос. Аз съм на мнение, че в повечето случаи е по-добре да оставиш човека да направи своите си грешки, за да се поучи от тях - абсолютно мразя, когато някои (например майка ми) каже "Правя го за твое добре, защото съм минала по твоя път и съм сгрешила, но искам ти да избегнеш това".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно е всеки си прави това което той желае, дори и след няколко месеца, но и носи последиците от действията си. Жалкото е че единия не осъзнава как наранява чувствата на другия, то е като хвърлим камъка в езерото, ако е малък прави малки вълни, ако е голям направо цунами.

Дадох свободата на приятеля си, прави това което желае, но на каква цена, платих я жестоко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плащането е дадено не за това, което е направил той, а за това, че плащащият е имал някакви очаквания към поведението на другия, с които е нарушил неговата и своята свобода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×