Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest valentinus

Страхът от себе си

Recommended Posts

Кой вижда цветята? Мисля, че повече ни харесват кактусите и техните бодли!

АКВА,

Водата. Идвайки с нея защо виждаш първо кактусите? А и бодлите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Кактусите знаят как да пазят и съхраняват водата- бодлите не са проява на страх, а проява на приложено знание- така се пази вода сред пустиня... а алоето е сред най-лечебните растения, няма значение, че е кактус...а за цветовете на кактусите- има такива, които направо си имат чисто магическо въздействие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяко цвете има магическо въздействие. Розата и тя има бодли, но тя е царицата на цветята, а кактусът, по тази логика, би трябвало да е царят тогава. Хехе. Магия с бодли и цветове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Те обаче дори не биха могли да си помислят за тишина от по-висока октава, която просто поради ограниченост наричаме нищо. Няма обаче някой, който чул гласа на покоя и да се е оцъклил от ужас. И страхът е много отвлечено понятие там, съвсем безсмислено...

Да. Бих добавила, че този, който има нужда от шум, всъщност дълбоко в себе си знае за тази тишина, за този покой. Но още не иска да се връща към тях, панически се страхува от тях. Не знам откъде идва този страх, който пречи на завръщането. Не знам какъв би могъл да бъде смисълът му, или произходът му. Но за мен този страх, несравним с никакъв друг страх по дълбочина и парализираща мощ, е косвено доказателство за този чуден път към Покоя, който минава навътре през себето, отвъд себето, и продължава без него неограничен и светъл...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно! Минава през себето. Но не като бягаш от него. Няма човек, на когото да повярвам, който ми казва, че е избягал от себе си и е намерил покоя. Пътят към покоя минава през себепрегръщане без страх, но за това се иска обич, а не отрицание. Любовта не отрича нищо, любовта е приемане. Приемете се такива, каквито сте с любов, защото всяко друго е страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно! Значи определено знаем един път, който не води до целта! Бягството от себе си НЕ Е ! И с прегръщането трябва да се внимава. Ако имахме Любовта, щяхме и да се приемем. Може да се каже- в степента, в която имаме Любовта- идва всичко останало- и себеприемането, и покоят, и тишината, и със страховете се разделяме... Но в постигането на това изглежда няма линейност- не можем да имаме първо Любовта, защото Себето ни пречи. Не мижем да се освободим от Себето, ако нямаме Любовта... Как да не се сетиш за барон Мюнхаузен... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Любовта е такава, каквато всеки я разбира. Тя е конкретна, еквивалентна на вътрешното състояние на съответния човек.

Ако това е така, няма как да наложим своето разбиране за любовта на другите. Всеки ще си твърди неговата си истина и няма да направи даже опит да разбере позицията на другия, или греша? :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не грешиш, а само виждаш така нещата. Ти. Други виждат друго. А понякога граматичните грешки никак не са случайни, някои мижат през себето. Така е по-удобно и по-лесно и някак по-възвишено. :angel: Някак по-различно, отличаващо от суетата. Но това за мен е израз на най-голямата суета. И най-страховитият страх от себе си. И в никакъв случай не е проява на любов, а е израз единствено на себелюбие. Възвишено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, зависи.

То тогава и истината е такава, каквато всеки я разбира. А след като, всъщност, истината е неизменна (нали иначе не била истина), значи нещо се объркват сметките. Или истина няма, или няма личностни разбирания. Да, ама за тях имаме непосредственото възприятие...

Любовта може да се прояви в себето, но не и от него. Понеже то е луната в едно стационарно слънчево затъмнение, то Тя ще се прояви в степента ни на освободеност от това себе. Чии крака ще избягат от себето и кой ще го прегърне. Който има такава насоченост. Кой има насоченост - себето.

Докато си спекулираме пък тук, нито можем да бягаме, нито да се прегръщаме, а да не говорим за нещо малко по-инакоприродно. Каквото е любовта. Докосване до нея тази природа не предлага. Отвъд природата ни е докосването и самото докосване е любов, но влизайки в тленните очи се изкривява. То и затова - ако те окото съблазнява... Ами като те всеки уд съблазнява, понеже съблазън е консистенцията му...

И в очите на някой това може да изгледжа като страх от себе си във висш порядък, но пък аз казвам, че точно тук изчезват страховете. От какво да се страхуваш? От разпадане на това, което е създадено за разпадане ли? Ха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и това да е коренът на страха от себе си- ако имаме усет и познаваме само това, което е създадено за разпадане, но една част от нас (дали от себето? ) ни нашепва за друго, за което за момент нямаме усет - ще ни е страх от този шепот и още как...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е от тишината страхът, не от себето - нали от себето бил отвъд. Само че има подобни шепоти и от себето пак, микрокосмично съзнание на падналия микрокосмос. Някои него достигат с окутните си култивация, а други него точно борят. Вторите са твърде малко, ама то рицарите винаги на пръсти са се брояли. И ако отказът от култивация, особено ако я и познаваш лично, е бягство, то тогава желая реактивен двигател. Само, че не, понеже реактивността атрибут на себето, а също и на по-големия му брат, по-горе споменат. Та казвам пак, затихване. То до някъде ще доведе, но щом се обвържем с плода, автоматично изпускаме потенциометъра от пръсти, а той е с пружинка и веднага дръпва към "мах".

И как себето би приело собственото затишие - някое себе да ми обясни, щото видно е, че прегръщаме само растежа. Ама страх има само докато го има инстинкта за самосъхранение, който дори не е човешки, а животински атрибут. Той е и най-силния глас в човека. И тук. И тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Венци, извинявай, не ти дочетох втория пост, но първият нещо ме провокира. Как точно Любовта, която не произхожда от себето, се проявява чрез себето, би ли ми обяснил, че нещо тука не схващам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, зависи.

То тогава и истината е такава, каквато всеки я разбира. А след като, всъщност, истината е неизменна (нали иначе не била истина), значи нещо се объркват сметките. Или истина няма, или няма личностни разбирания. Да, ама за тях имаме непосредственото възприятие...

:thumbsup2: Отлична мисъл!

Любовта може да се прояви в себето, но не и от него. Понеже то е луната в едно стационарно слънчево затъмнение, то Тя ще се прояви в степента ни на освободеност от това себе. Чии крака ще избягат от себето и кой ще го прегърне. Който има такава насоченост. Кой има насоченост - себето.

:) хе хе

любов... влизайки в тленните очи се изкривява.
:lol::D

То и затова - ако те окото съблазнява... Ами като те всеки уд съблазнява, понеже съблазън е консистенцията му...

И в очите на някой това може да изгледжа като страх от себе си във висш порядък, но пък аз казвам, че точно тук изчезват страховете. От какво да се страхуваш? От разпадане на това, което е създадено за разпадане ли? Ха.

Отново, кристална точност! Браво!

Въпреки това когато разглеждаме думата удо волствие се вижда че проблемът идва от недостатъчния самоконтрол, и по-точно, контрол върху феноменалните прояви - сетива и органи на действието.

Абдикиране от царствено положение е логично за човек с недостатъчен самоконтрол, съгласен съм.

Този самоконтрол не е лесен :) :

madsensesvp5.jpg

всичко идва в същност от погрешното насочване на вниманието

Различна картина наблюдаваме при правилно насочване на вниманието:

krishnaandarjunamn3.jpg

карма йога!icon12.gif

Има и такава картина, която изглежда ти допада най-много, Венцислав:

gita1ap7.jpg

Истинският карма йогин е истински бхакта, също, мисля.

Бог в сърцето и на дваматаicon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

То и затова - ако те окото съблазнява... Ами като те всеки уд съблазнява, понеже съблазън е консистенцията му...

И в очите на някой това може да изгледжа като страх от себе си във висш порядък, но пък аз казвам, че точно тук изчезват страховете. От какво да се страхуваш? От разпадане на това, което е създадено за разпадане ли? Ха.

Отново, кристална точност! Браво!

Да, кристална неяснота.

Вероятно съм много тъпа, но не разбрах нищо.

Или просто ... не ме е страх да бъда себе си.

Себето.... Това пък какво е? :3d_148:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ахахаха, ами не си сама, Мона, има и по-тъпи от теб. Аз. Не схващам нещо и това е - стена от бетон. Или съм толкова задръстена, че не виждам светлината. Това от лунното затъмнение ще да е. Или просто слънцето нещо се е скрило от погледа ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E, нищо, де! Ще ти мине! Това и хубавото на преходността!

Мона, как може себето да се страхува да бъде себе? То иска да бъде себе и това се случва. И така е, докато се насеби!

Само че ... къде е границата между нежеланието за разбиране и неможенето за разбиране? Има ли я изобщо? "Не мога да разбера" дали всъщност не значи "не искам да разбирам" ?

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не знам какво значи.

Аз първо не разбирам "себе-то". И начина на аргументация ми е непонятен, непривичен, неразбираем и далечен.

Дори не е и метафора или метонимия. Не знам какво е.

За страховете се говори и пише директно, не заобиколно.

Каква е разликата между това да скочиш в пропаст и тази да кажеш нещо, което отлагаш дълго??? Обикновен, прост въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На кого ще мине, Багира, на слънцето или на мене, хахахаахахааа. Зададох въпрос на един, а друг отговаря и всъщност и отговор не виждам никакъв. А слънцето е преходно и то, ако питаш мен. Особено себеслънчасването е опасно нещо, добре, че е преходно и то.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хъм-м-м :hmmmmm: ... Май не мога по- директно. Себе-то се страхува най- много от това, да не стане така, че да престане да бъде точно това себе. Страхува се, може би, защото знае, че това все едно ще се случи. По един, или друг начин. Само че по единия има надежда и развитие, по другия има въртене в кръг. Докато се стигне до първия начин. Или до пълен и необратим разпад.

Терминологията ... Не е много лесно да се уеднакви. Но и не е необходимо. Ако нещо изречено е в спектъра на неща, които някой трябва да разбере- ще разбере. Даже и да не е еднаква терминологията. Например в книгата си "Четирите благородни истини" Далай лама много успешно минава през възможните капани на различията на разнообразни будистки школи, дори в концепциите, но успява да види връзката между тях без да се вкопчва във външните различия. Хайде де, щом един електрон може да се проявява и като вълна, и като частица, значи нито понятието ни за вълна е толкова абсолютно, нито понятието ни за частица... Обаче си знаем, че все за електрон става дума, нали?

Себеслънчасването ми се вижда като една от страните на вкопчването на себе- то в това, да бъде неговото. И то си е страшно с всичките си страни. Което ме подсеща, че и това е част от страха от себе си. Който погледнел към Медуза- вкаменявал се... Само подкрепеният от Атина Палада Персей оцелял... Но за това вече писах...

Но нека да внимавам! Защото е много изкусително страхът от развенчаване на себеслънчасването да започне да плаши със себеслънчасване ...

Какво минава? Слепотата. Затъмнението. Преходното слънце. Преходното себе. Нали знаеш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, тя ще да ми хареса най-много.

А пътищата били три, единия само кралски, но ако така или иначе си стигнал до ръба, важно е само дали си готов да скочиш. Е, по кралския те учат да познаеш ръба и да знаеш какво се крие в пропастта...

Силвия, нима на някой си адала въпрос?! Бетон и аз мога да бъркам, но само в моето дворче и видиш ли, всеки човек е подобен.

Някои хора са чували и за слънце нетленно.

Каквото горе, това и долу.

Божествена искра.

Бхакти е добре, но на кого точно си бхакти е важно. Аз съм чувал за много богове, които притежават могъщи сили и са управници в жизненото ни поле. Но има Един, който не мога да чуя, защото нямам уши. Карма, не знам дали дава този критерий... В Съвършеноството няма взаимовръзки, понеже то е всецяло. Няма лъчи, а само светлина. Няма чувства, а само Любов. Няма цялости, а само пълнота.

И странно как някой може да мисли, че като се понадуе ще стигне тази пълнота. Но всъщнот, как да е странно - човешки естествено е. Човешки естествено е. Сълзичка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... не е необходимо. Ако нещо изречено е в спектъра на неща, които някой трябва да разбере- ще разбере.

:thumbsup::D

Себеслънчасването ми се вижда като една от страните на вкопчването на себе- то в това, да бъде неговото. ... Само подкрепеният от Атина Палада Персей оцелял...
:feel happy::thumbsup2:icon12.gif

Какво минава? Слепотата. Затъмнението. Преходното слънце. Преходното себе. Нали знаеш...
:feel happy:

всеки човек е подобен.
:lol:

Божествена искра.
:thumbsup:

Бхакти е добре...има Един, който не мога да чуя, защото нямам уши. Карма [йога?], не знам дали дава този критерий...

[О, да!]

Съвършеноството ... само светлина. ... само Любов.
icon12.gif

...някой може да мисли, че като се понадуе ще стигне тази пълнота...човешки естествено е(2) Сълзичка.

:3d_013:

:)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Венци, извинявай, не ти дочетох втория пост, но първият нещо ме провокира. Как точно Любовта, която не произхожда от себето, се проявява чрез себето, би ли ми обяснил, че нещо тука не схващам.

Ето това не ми беше много ясно. Сега ми се изясни. Виждам как се проявява любовта, идваща не от себето чрез себето. Това вече съвсем ясно го видях. Някой, дето нямал уши и очи за нея, го обясни добре. Пропаст е. Голяма е пропастта на себето. Потъвайки там, човек си мисли, че лети.

Стремя се към ишта, бхакти оставям за вас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявай, сестричке, че не ти обърнах внимание, но само игнорирам полярността на търсенето му.

И заради това и по принцип - успокой се, моля те! Знам някои от нещата, които ти тежат, макар да обичаш да отричаш тежести. Разбирам те донякъде, но подобни неща и в моя живот намирам за несъстоятелни. Ако нещо те засяга и сега - извинявай, отново! В момента не ти е свободата приоритетна в чисто психологически план. Лично мнение, да не обвързам никой.

Явно на поствената тема трябва всеки лично да си отговоря, без и да споделя, особено ако срещаме и тук личностни бариери отсреща. Не са ли ни достъчни нашите?

Любовта иначе би могла да се изрази чрез него, ако обаче вече не то е основния приемник в микрокосмоса. Ако и това предполага въпроси, не бих имал въобще желание да им отговарям, понеже не им е само информационен заряда. Иначе има достатъчно съфорумци, които биха могли да отговорят вместо мен. Е, то няма да е баш същото, но защо пък трябва да е същото. Зависи де, кой какво търси. Винаги зависи. Иначе обичаме етикетите "непреходно", но предимно етикетите. Какво остават в нас, какво изграждат? Няма да е страх от себе си, затуй да преставам, че не съм в темата.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×