Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest valentinus

Страхът от себе си

Recommended Posts

Изглежда е рицарска постъпка постоянно да се извиняваш наляво и надясно. Извинявай ти, Венци, но зададох принципен въпрос, а той се възприема личностно, това не от себето идва вероятно, поради извисяване в пътя. Но поне ми се отговори и то съвсем ясно. Такава проява на любовта, мерси й казвам, достатъчно ми е. И рицари не виждам никакви наоколо и любов не виждам тук, та се чудя, не, не се чудя, заблудила съм се, това е сигурно. Въпросите вече ще си задавам на друго място, тук ми отговарят страхове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох тези ленти с теб сме ги въртели няколко пъти.

Личностно съм възприел въпроса, но мислех предимно за твоята личност. Твърде лицемерно.

Ти познаваш рицарите от пръв поглед, с уточнение - и трети, пети, седми и т.н. Извинявам се, защото знам как ще възприемеш казаното, но винаги с надеждата, че емоцията ще отсъства след време и ще видиш малко по-непосредствено изложеното. А проектирането на емоционалността и в моята личност би трябвало да има почва в познаването ми. Ти ме познаваш донякъде, но не ти броя погледите и не знам в коя фаза на вълната се намира образа ми.

Такива ми ти работи. Напоследък често чувам - няма любов, няма любов, няма и съм общо-взето съгласен, мо нека индикиращите липсата и малко да покажат, че и останалите да се понаучим. Е, в моите изкривени терминологии и разбирания не е ясно тази любов в коя ниша ще е, но пък Любовта е лице на Светлината така или иначе, а и да не забравяме, тя е излъчване, но ненасочено, тъй че моето невъзприемане няма да лиши всички останали от нея. Ако пък и сега си я има, а само аз не явиждам, по-добре за хората, а моята самодискредитация е нещо, което всеки човек изявава постоянно, но нито го вижда, нито го признава. А аз като повтарям постоянно, че съм малък, как някой ще ме развълнува толкова, ако каже "не си голям", не става много. Сигурно има други начини.

От себе си не се страхувам, нито от другите, но понякога - за другите. Това е много високомерно и нагло. Някои му викат любов, но само ако излиза от тях. Хе.

Ето ти принципен отговор, но от мен. Толкова принципи са и останалите отговори, щом не са изписани с Кръв в сърцето ти. Когато насила го пълним с друг вид кръв можем да изгубим чистата. А го правим от еони време и най-явно желаем да продължаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силве, какви рицари, къде ги видя?

Аз виждам мъж неспособен на дела очи в очи, защитаващ достойнството си, криейки се зад безброй думи.

Рицари няма, камоли мъже или поне са малко тези с понятие за мъжественост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оооохх.. най-после да си дойдем на думата, че се търси рицар който да подаде кърпичката. Тези рицари ги отнесаха заедно със Средновековието. Рицарството е свързно с едни такива думички като "чест" и "достойнство". Средновековните рицари /някои поне/ уважаваха съдържанието на тези думички. Рицарите са били богати феодали. Купчина парии са рааботили да задоволяват мераците им. А ако ги няма париите, няма да ги има доспехите, мечовете, копията, каляските за дамите. Това париите са го създавали , а не рицарите. Рицарите само са се кичили с емблеми и титли. А когато няма парии да създават благата - няма и рицари. Остават кухите думи само .

Ей това е страхът.

Този филм много пъти е повтарян. Рано или късно идва надписът "Finish" и рицарят изчезва като утринна мъгла. След него остават само празните доспехи и то не от него направени. То това си е за страх. По-голям страх от това да си загуби човек илюзиите няма. Да видиш, че в тебе няма нищо, това си е за страх от себе си. Е, че как няма да се страхува човек от себе си, когато не се познава сам себе си.

Не се страхува само този който познава себе си. Но да се познва човек трябва да се самоизпита сам себе си. Ще рече да остане сам със себе си пред Бога - то е едно и също. Но пък после идва и другият феномен - страхът от другите. Но страхът от себе си е по-страшен.

Така се придобива себепознание. Според мене това е алфата и омегата на окултната наука.

Или...

Всички се вричаха в Христос, а Петър най-много. Но като видаха, че освен красиви думички, трябват и дела .... всички избягаха ...по "рицарски" и остана само Йоан. Но пък той беше млад момък и едва ли е схващал в пълнота точно какво става.

Мммдааа... рицари много по света ...така е.

А Рицарят е вътре във всеки от нас,сиреч Духа. Дамата е Душата. Другото е външно като в романите. Но романите ги четем докато седим, лежим, ядем, на плажа,на стола, на дивана, на масата и т.н.

А Гласът на Любовтасе чува, Рицарът Го изявява на верната си Дама нещо като долби стерео звук / от всякъде и никъде, от вътре и от вън и на всякъде/ и тогава Вярата отстъпва път на Знанието. Тогава идва другия страх..."Защо ме пращаш сред звероподобни слепци и глухи, които си мислят, че ще Ти угодят като избиват и измъчват в Твое име, отнемат хляба и спокойствието пак в Твое име. "

.....

.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми виждам - има още. Но те изскачат тъкмо, когато спреш да ги търсиш и да ти се привиждат.

И произведения на любовта виждам, дано и това не ми се привижда, че трябва да ходя да се прегледам при офталмолог.

Та темата е за страха от себе си. Хубава тема. Има върху какво да се замислим, стига да не сме влюбени в себето си патологично необратимо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Mона: Каква е разликата между това да скочиш в пропаст и тази да кажеш нещо, което отлагаш дълго??? Обикновен, прост въпрос.

Като си помисля, разлика няма.

Но има мотив!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Мотив да скочиш или да мотив да прикриеш себе си.

И още - как трябва да се скочи по-красиво? С красиви думи или с красив скок в пропастта?

Аз мисля - и двете могат да бъдат достатъчно красиви, както душата го желае. Освобождаването е някак странен процес - летене ни е нужно.

Летене.

Това е мотивът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Задаваш ми отговори, не въпроси.

Мотивът, летенето, смелостта - това сме ние самите, стига да го изберем. Страхът от пропастта съизмерва отдалечеността ни от самите нас. Изпитанието над пропастта в "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" не е сценариен трик или киноилюзия, а великолепна и жива метафора на нещо, което знае всеки човек: Няма нищо невъзможно, когато става въпрос за лично отношение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Има много невъзможни неща, когато се отнася до лично отношение.

Но не мисля, че е тук мястото и времето да се говори за лично отношение.

А страхът от себе си е и това - как другият ще ни приеме и как ще ни обича и дали ще ни приласкае и успокои.

Няма как предварително да се узнае този страх - затова ни е нужна е смелост, нали така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Елате до края !

- Не можем , страх ни е !

- Елате до края !

- Не можем, ще паднем !

- Елате до края... И те дойдоха.

И той ги блъсна. И те полетяха..."

(Аполинер)

Свиваме се до капчица сълза пред страха да не бъдем заляти от океана от чувства бушуващ в душите ни, и изглаждащ миг след миг ръбчетата на човешката суета и безверие. Време, проектирано в търпение, и нежна ръка която да хванеш, и... смелост да полетиш към светлината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А страхът от себе си е и това - как другият ще ни приеме и как ще ни обича и дали ще ни приласкае и успокои.

:thumbsup:

За да преодолеем този страх е нужно да приемаме и обичаме себе си достатъчно и така, че да не изпитваме болезнена нужда и зависимост от ласката и успокоението на друг човек, както и от това дали и как той ни приема и обича. Така оставяме и него и себе си свободни... и страхът се топи... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, приятно съм изненадана от развитието на темата през последните няколко дни, когато за съжаление нямах възможност да се включа. Много интересни и много съдържателни постинги - особено на Багира и на Венцислав!! Благодаря ви, накарахте ме да се замисля и да преоценя някои неща за себе си. Определено си заслужава човек да ви препрочете още веднъж, защото въпросът, с който сме се захванали не е никак прост и лесен.

А за Венцислав мога да кажа, че колкото повече го чета в различните теми, толкова по-добре го разбирам (или поне така си мисля). И за много неща е съвсем прав, макар че все обира славата на "странен и неразбираем". Това беше по-добре да му го напиша на лични или като коментар в профила му, но реших, че тук ще помогне да се преодолее дисбаланса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Различна картина наблюдаваме при правилно насочване на вниманието:

krishnaandarjunamn3.jpg

карма йога!icon12.gif

Има и такава картина, която изглежда ти допада най-много, Венцислав:

gita1ap7.jpg

Истинският карма йогин е истински бхакта, също, мисля.

Бог в сърцето и на дваматаicon12.gif

Това са интересни разкрития за мен , Валентин !Бог в сърцето и на двамата. Тази роля ,душата на "другия ", много лесно отхвърля . Защото единични са ни съзнанията . Разединени и единични.

Да бъдеш цар в сърцето и на другия ,трудна работа ,дори и за йогин.

Сливането на две съзнания в едно е пълната победа над страха.

И от двете страни , при това.

Сливането на 10 съзнания е едновременно изкачване на тези 10 .

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Удобното убежище на страха от себе си е бездействието. Зад бездействието, уж продиктувано свисше, хората крият всички свои страхове. Имали сме доста спорове с представители на розенкройцерската група, в частност гореспоменатите лица от Диана. Аз някак не мога да приема тяхната философия и тук е вододелът между моето разбиране за живот и тяхното.

Не мога да приема, че човек трябва постепенно да спре да чувства, да спре да мисли и да спре всякаква своя активност в действия. Как да не мисля, не мога да си позволя това, да спра да мисля, означава да спра да бъда. Немислещи и нечувстващи същества за мен могат да бъдат само роботите, а ако това са човешки същества, то тогава за мен това са ходещи сенки. И школи, които произвеждат подобни хора, за мен са антихуманни школи. В такива попадат именно страхуващи се от себе си лица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

М-м-м не :3d_027: не бих нарекла нито Багира, нито Венцислав "страхуващи се от себе си лица". Не се познавам с тях лично, нито съм знаела, че са представители на Розенкройцерската група - това не е съществено. За мен е важно, че това което говорят има смисъл. Поне за мен. И не само по тази тема. Е, вярно, малко е далеч от общоприетите представи за нещата, но то и без друго тука сме се събрали все такива хора - нестандартни :) .

В началото и на мен постингите на Венцислав ми изглеждаха странни, неясни, дори противоречиви - по дългите направо ми беше трудно да ги дочитам до края :D Но когато не разбирам нещо, избягвам да го класифицирам в графа погрешно, а се опитвам да вникна. На мен ми бяха нужни около 6 месеца, за да успея да следвам хода на мисълта на Венцислав - предполагам, че много хора нито имат желание, нито виждат смисъл да се мъчат да го правят, но всеки решава за себе си: кое е важно, кое е вярно и т.н. А предполагам, че е и въпрос на нагласа.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да приема, че човек трябва постепенно да спре да чувства, да спре да мисли и да спре всякаква своя активност в действия. Как да не мисля, не мога да си позволя това, да спра да мисля, означава да спра да бъда. щи се от себе си лица.

Абсолютно съм съгласна Силвия с теб !

И роботите и те ще станат чувстващи и мислещи в бъдещето , според "Изкуствен Интелект", ако си го гледала. Абсолютно невероятен филм.

:3d_053::3d_049: Love is the future existence of the world. Everything will fall in love . Everything will be part of LOVE. You +me +everything is love .That is the Big plan of God.

А за Багира и Венци , нищо лошо не мога да кажа.

И двамата ги уважавам.

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като дете изпитвах страх от тъмнината и чисто по детски си мислех, че като се завия през глава, чудовищата няма да дойдат. Получаваше се. Но в живота на възрастните не става така. Там научаваш, че има понятия като ‘страх’, а страхът от себе си е най-голямата бариера която трябва да прескочиш. Но нали затова са препятствията в живота? Да ни помогнат да опознаем на първо място себе си, а после другите.

Преди известно време мислех да се откажа от участието си в портала. Първата причина бе, че се самоопределих като много незнаеща сред много знаещи хора. Това не е иронична вметка. Така мисля. А за мен участието в портала е вид преодоляване на страховете ми – че съм неграмотна, прекалено търсеща и настоятелна, много уверена в себе си, неразбрана, излишна на моменти.

Втората причина се състоеше в това, че порталът се промени. Сред участниците има хора, интересуващи се от Блаватская, Анастасия, Розенкройцерство. Не се определям като последователка на учението на Дънов. Просто за мен това е пътят. И сега приемам, че участието на хора, тръгнали по друг път всъщност ми помага – така преодолявам страха си за посоката и знам, че съм тръгнала по правилната пътека. За което благодаря на всички. :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силве, само ми кажи, то и за други пъти се отнася, но: защо преди няколко дни беше не просто различна, а обратното на това, което показваш сега?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Силве, само ми кажи, то и за други пъти се отнася, но: защо преди няколко дни беше не просто различна, а обратното на това, което показваш сега?

Това не е ли за лични?

Ти май нещо се опитваш да спретваш другарски съд.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

действие с правилно насочване на вниманието...карма йога

Истинският карма йогин е истински бхакта

Бог в сърцето и на двамата icon12.gif

Бог в сърцето и на двамата. Тази роля, душата на

"другия ", много лесно отхвърля . Защото единични са ни съзнанията- Разединени и единични.

Дълга тема :) проблемът идва от възпитанието ни донякъде. Деца си съперничат за играчки, после за оценки в училище, спортисти стават номер 1 доколкото и единствено други са победени.

Индивидуализмът в стремежа към съвършенство обаче, макар и чудно, не пречи на обичта и единството.

Например многонишковото и многопроцесорното програмиране в информатиката е ускорител на времето.

Аз желая другите да са възможно най-интелигентни и да се развиват по оптималния за тях самите начин.

Споделям резултати и някой друг намира пътека където съм имал затруднение. Съзнанието му има друг опит и нашият общ опит е 20 пъти по силен.

Затова съм благодарен за възможността да мислим заедно.

Да бъдеш цар в сърцето и на другия ,трудна работа ,дори и за йогин.

Царят е 1, Бог.

Сливането на две съзнания в едно е пълната победа над страха.

И от двете страни , при това.

Бих използвал думата обединение, съединение или взаимно усилване - както две вълни които при фазово синхронизиране усилват пика и после продължават индивидуалния си път.

Сливането на 10 съзнания е едновременно изкачване на тези 10 .

Да. Интересно че усилването на ефекта е не десеторно, а десетки хиляди пъти при истинско единомислие.

Това казва и Учителят, ще намеря цитата и ще го пусна.

с обич и радост,

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, опитвах се да разбера, винаги го правя, колкото и време да ми отнеме, не е загубено за мен, все нещо ново ще науча за живота и хората. Опитвам се да разбера човека и философията, която го моделира. Разбирам разтварянето в нищото, многократно ми се е искало да го постигна, но е било в моменти на силно отчаяние и някак много нежизнено и неестествено за човека ми стои. Аз съм жив човек, няма как да спра да мисля, но важното е какво мисля, какви мисли допускам, същото важи и за чувствата, същото и за делата. В твоята философия всичко е определяно от егото, за мен не е така. Не всяко действие човешко е продиктувано от егоизма, с това никак не мога да се съглася. Вие един вид обезсмисляте идването на Христа на Земята, отричате всичко земно и човешко, като ето това мен ме смущава и никак и не мога да го приема. Освен това по поведението на членовете на една група, по отношението им към останалите хора, тези извън групата, съдя доколко е хуманна, доколко наистина любовта и обичта са съвместими с тях. Ами ето - вчера си пролича и не само вчера. Ти каза нещо, което мен много ме смути - изобщо за хората го каза - тези не знаят за какво става въпрос, това е много смущаващо, кои са тези, хора са, ти кой си, да не би да не си човек, какъв си, с какво си повече от останалите хора. Не е това моят път, съжалявам. Моят път е да обичам хората такива, каквито са, да им помагам, така както мога, да се старая да го правя все по-добре, но не и да се откъсна от света. Съжалявам. Откъсването от света за мен е бягство, пък кой както иска и с каквито иска възвишени думи да го нарича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имало е период в моя живот когато съм се страхувалот себе си. Да го крия, означава да излъжа себе си и вас.

Но съдбата ми така се стече, така се завъртя животът ми, че се оказа противното. Нямало е за какво да се страхувам от себе си. Разбира се това не съм го знаел, защото не съм се познавал достатъчно. Но след поредица от най-различни опитности сега вече го знам. Знам, че не сестрахувам от себе си - поне от това което знам за себе си до настоящия момент.

Преди не се страхувах от другите хора,а само от себе си. Неусетно опитностите ми така подредиха съзнанието ми, че сега много се страхувам от другите хора, а от себе си не се страхувам.

Най-елементарното обуснение е, че всяко едно общество е смесица от много типажи хора с най-различно мислене. Да не се страхувам от другите хора ще рече, да са на едно ниво на развитие всичките хора. Уви това е невъзможно. Това е ясно и на най-големият глупак сред хората.

Хората са много различни, един гледа сватба, а друг брадва.

Абсолютно равенство може да има само ако всички хора станат светци. Това е чисто теоретично и не го вярвам да стане практически.

И за това си признавам, че съм един много страхлив човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Удобното убежище на страха от себе си е бездействието. Зад бездействието, уж продиктувано свисше, хората крият всички свои страхове.

Виждам, познавам и разбирам онзи страх, дълбинен, всепоглъщащ, парализиращ, който обхваща доста хора само при мисълта за онова изумително бездействие, за което говори Лао Дзъ, и много други, което е извор на много повече и много по- различно действие от това, което познаваме в триизмерното си затворническо битие! Е, страшничко е! От тази гледна точка.

Аз някак не мога да приема тяхната философия и тук е вододелът между моето разбиране за живот и тяхното.

Някой кара ли те да приемаш каквато и да е философия? Не я приемай! А и какво значение има, че едни перконаумовци приказват нещо си? Ако е глупаво- техен проблем си е! Силве, защо те вълнуват някакви глупости?

Предлагам в една тема да обсъждаме правилността на аргументите, а не да използваме за аргумент едно доста произволно етикетиране. Толкова ли е трудно?

Ето, опровергай някоя моя мисъл, теза, идея. Аргументирано. За да имаме и двете полза, и другите, които четат във форума. Обаче опровергавай моя теза, а не своята представа за нея!

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, Силве, или прочитай няколко пъти постингите ми, или не ме цитирай, ако мислиш да ми присъждаш неказани слова. Иначе, като говоря за хората, аз винаги съм едно от тях. За разбирането ти оня ден, хайде, ще мълча. Не по-зле от мен знаеш тогавашната си нагласа, но явно няма смисъл да говорим за това. Пък каво си виждала, или не... През коя призма?

Помниш, говорихме и за призми и кога стават повече в един човек.

Ами, аз мисля да се отдам сега малко на страха, че да усетя пълноценността в човешкото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×