Jump to content
Порталът към съзнателен живот
nina_s

Как се преодолява това?

Recommended Posts

Семейната терапия ще ви подейства много добре, няма защо да го отлагате.

При наличието на силни чувства от страна на двамата, единство в желанието за справяне с проблема и признаване за вина от негова страна, мисля че за кратко време проблемът ще излезе.

Но вероятно не е само в него.

При абдикиране от семейните задължения от страна на жената и опит за паралелна връзка от страна на мъжа много връзки са се скъсали, нищо вече няма да е същото, но различното не е задължително лошо :)

Може да нямаш доверие, но да имаш вяра в чувствата му.

Вероятно ще се преоткриете по един различен начин и това ще ви влюби отново след 10 години брак, нормално.

Най- лесно е да се слагат черти на връзки в този живот. По- трудно е да се прави надграждане на изграденото. Защо трябва да се разделят двама човека, които се обичат?

За да се разкрие проблемът са нужни още много въпроси, но тук надали ще е от такава полза, още повече, че другата половина липсва и не можем да чуем неговия глас, а той вероятно също има какво да каже. Предполагам че теб те боли повече от факта, че си била лъгана, а не от факта че той е изневерил. Ако е така или не е така, той това знае ли го? И какво мисли?

Вероятно има неща, които мислиш, че той знае за твоите чувства и не му ги казваш, а ще се окаже, че той няма и представа. Това всичко може да се случи на една съвместна семейна терапия. :)

Само информативно между 30 и 37 години ли сте?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това,което мен ме обърква,че в случая когато аз бях абдикирала,той нямаше паралелна връзка,веднъж сексуален контакт и после отрезвяването.Със сигурност знам,че е било само веднъж.А сега когато уж всичко е идеално,си е вече истинска връзка,със срещите,с уговорките и всичко останало.

Ако зависеше от мен и той ще пише тук,но не зависи от мен.Мисля да му покажа темата - ако реши да се регистрира и да пише.Ако не иска не мога да го насилвам.При всички положения мненията тук провокираха у мен още доста въпроси към него,по които така или иначе ще се разговаря.

Да,между 30 и 37 години сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В какво се състои вашата идеална връзка?

Кое я определя като идеална и различна от предния период?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В какво се състои идеалната връзка?

Идеално е образно казано.Всъщност и идея нямам коя връзка е идеална,ако въобще има такава.Под "уж идеално" имам предвид,че той казва,че му давам всичко,което му е необходимо,и повече,че нищо не му липсва(имам предвид семейните отношения).На практика излиза,че причина няма.Обаче има,но той не я знае,а аз още по-малко.

А за начина по който се чувствам съм говорила много,той също.Ама аз вече съм толкова объркана,че не знам кое е лъжа и кое истина.

Не мога да разбера ако нещо му липсва защо да не ми каже.Ситуацията е достатъчно грозна и неловка,за да има нещо,което да звучи по-неловко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашата идеална връзка.Не знам кое е идеално.На мен ми е достатъчно,че го обичам(и той ....уж),че е внимателен,отговорен,дава ми свобода във всичко(не и да изневерявам разбира се),грижим се добре за детето си ,разни такива неща.Не мога да формулирам идеал,просто нямам такъв,обичам го и се чувствам добре.Единственото нещо,което не ми достига е верността.Знам,че може да се изтълкува по много начини - несигурност,страх,ниско самочувствие и ред такива и който го твърди може и да е прав.Но аз не съм толкова модерна за да понасям спокойно подобни отношения с паралелни връзки и да се успокоявам с факта,че той все пак е добър съпруг и да приема ролята на пристанище,в което той се завръща,че чак и да съм доволна,че все пак се завръща.

За него не знам какво е идеалното или поне близо до някакъв идеал.Не казва.Повтаря само "Не знам защо го направих,нищо не ми липсва,всичко ми даваш" .От това нищо не мога да разбера,кое е това всичко и защо все пак го е направил.За мен е много важен самия факт,че той пожела терапия,ако не за друго говори за желание да спаси брака ни. Дори всеки ден пита дали вече съм намерила терапевт.Аз обаче въпреки,че ще пробвам,въпреки,че ще дам всичко от себе си не съм твърдо убедена,че това ще се промени.Искам да вярвам,много искам,обаче....фактите показват друго.

Редактирано от nina_s

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.На мен ми е достатъчно,че го обичам(и той ....уж),че е внимателен,отговорен,дава ми свобода във всичко(не и да изневерявам разбира се),грижим се добре за детето си ,разни такива неща......................................

За него не знам какво е идеалното или поне близо до някакъв идеал.Не казва.Повтаря само "Не знам защо го направих,нищо не ми липсва,всичко ми даваш"

"................внимателен,отговорен,дава ми свобода във всичко,грижим се добре за детето си.........."

Така бих описала идеалната връзката с баща си, не и със съпруга си. :) Той тези определения ли би дал?

Нека ти опише, в какво се състои идеалната връзка според него.

"Не знам защо го направих,нищо не ми липсва,всичко ми даваш"

Какво очаква да получи в брака, рутинни неща които му даваш. А какво дава той? В какво се състои неговото даване, освен в горното изброено от теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Това са нещата,които личат отстрани.По-дълбоките чувства не мога да ги опиша,опитвала съм се да ги формулирам и даже съм успявала,но съвсем като "Лична драма" ще станем

(къде е ухилената емотка ?)

Все едно да обясниш защо се влюбваш в някой и не можеш без да го виждаш,ами не мога да обясня.Представи си някой,за който всички ти обясняват колко е лош ,ама ти не можеш без него(никой не ми обяснява,че е лош де).Трудно е за обяснение.

Ще опитам утре и него ще попитам да видя какво ще каже,освен ако не се съгласи да пише тук. Благодаря за разбирането ,лека и спокойна вечер на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сестро, ако имаше уважение към себе си и въобще към положението, в което се намираш, нямаше да му мислиш много, а щеше да си тръгнеш преди доста време. За жалост подобни истории говорят единствено за фалша, в който живеем, обичта, изложена на показ, само за да обслужи това което никога няма да е. Мъжа ти си е такъв, той няма да се задоволи с една жена, а ситуацията, в която искаш да си единствена кралица на кралството няма да я бъде. на пръв поглед "мимолетното" в подобни връзки, може да покаже единствено, колко мимолетно е нашето статукво.

Моля да ме извиниш за липсата на обективност, но ми липсват парчета от пъзела. От тази ми ситуация мога единствено да заключа, че да оставиш питомното, за да гониш дивото, се случва само когато в обора е останала само мърша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

До преди 3 години му имах пълно доверие за всичко,никаква ревност,никакви притеснения,нищо.

.....................

Тогава се появи моята ревност.Той се беше запознал с нея по интернет и аз започнах да проверявам всичките му пощи,скайп..всичко.Той ми беше дал паролите си,както и аз на него моите.Имаше няколко месеца,в които може и да съм била ужасна,непрекъснато го питах къде е,какво прави,с кой е и т.н.

......................

Ако някой попита защо не го зарежа...обичам го,не мога да си представя живота без него.Финансите не са ми проблем,имам достатъчно,за да живея сама и да издържам детето си при доста добър стандарт,заради детето също не е.Просто го обичам повече от всичко.

...............

Вие как бихте постъпили на мое място?Кога прошката се превръща в глупост,да простя ли втори път?Глупава ли съм,че го правя?Изобщо всякакъв съвет или разбиране ще ми бъдат полезни.Кое е по-добре - семеен терапевт или психолог само за него? Изобщо...ще съм благодарна да разбера какво мислите за цялата тази ситуация.

Предварително благодаря за коментарите.

Нина ,ревността е едно много пагубно чувство,без значение колко основателни са причините да се появи в живота си.Каквото и да решиш и предприемеш,моят съвет е да се опиташ веднага да изкорениш това чувство.Гадно и унизително е ,някой да следи корспонденцията ,скайп и т.,н.Запитай се ,какво ще е твоето отношение към човек,който те шпионира по този начин и реши ,дали си струва да продължаваш да го правиш.Странно е,но има случаи,в които точно този тип поведение ,прави надхитряването по-сладко и другият се увлича да си играе като котка с мишка.Има един доста хубав френски филм,който можеш да изгледаш и евентуално да се ориентираш в коя от типичните ситуации попада вашата двойка.Филмът е френски на режисъора Клод Бери и се казва "Единият остава,другият- не".Премиерата му беше през 2005 г и според мене в него има много интересни акценти по темата.

Хм,чета вашите отговори,чета и моите и осъзнавам,че май отчаяно искам някой да ми каже,че има смисъл.Но това ще е което аз искам да чуя,а не което е всъщност.Благодаря ви за прямотата !

Винаги има смисъл.Нещо повече всичко,което ни се случва е за наше и на другите добро.Отпусни хватката,намерете си семеен психотерапевт и пробвайте да намерите отговорите на вашите въпроси.

Този сайт е посветен на Учението на Учителя Беинса Дуно,който ни е оставил много мъдри съвети и за партнъорските взаимоотношения.Моят съвет е да погледнеш ето тук.Учителят е оставил 36 беседи ,които са известни със заглавие "Великата майка" .Когато бях в затруднена безпътица преди години и подобно на тебе имах милион въпроси "Защо",нещото което ми помогна много беше да чета и така да наваксам липсващия ми опит и да получа посока.

И още нещо.Истинската прошка,никога не може да бъде глупава.Прошка е нужна ,заради нас самите и нашият път,дори и когато решаваме,да се разделим и да продължим сами.

Успех

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Това са житейски неща и в тях изненади няма, както и новости.

Ти, Нина, казваш че тук хората са безпристрастни - не, не са. Ако искаш безпристрастно мнение, попитай огледалото и на него сподели, ала и то ще е пристрастно.

Всеки си има някаква история, подобна, общовалидна и в този ред и общочовешка.

Но, всъщност нищо ново.

Относно личната драма, споделям същото мнение - много теми, които са във форум Лични истории, са като една капка сълза еднакви. Досега не видях история, различна от изневери и проблеми със социализацията и приемането на някаква истина.

Явно сме много зле и се ужасяваме някой да не ни изостави, все едно някой ни е обещал вечно щастие и най-вече вечна сигурност. Не, такава сигурност няма и в момента, в който се научим да живеем без глинените си крака, ще пораснем. И в двата случая те ще рухнат, но поне в единия ще знаем, че са били лъжовни, каквото и време да е минало.

Всъщност всички тези теми за изневери и лични истории на жени, които уж са изоставени от мъжете си и (както и в друга тема за самотата не едно уж "неразбрано сърце"), са едно дребнотемие от гледна точка на реалните човешки проблеми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,точно дребнотемие .Но явно си има определена аудитория,така,че "Go ahead!"

Мисля,че в името на здравия разум понякога човек е добре да бъде прагматик и да да се опита да взима рационални решения дори и за емоциални въпроси.Аз лично това препоръчвам ,съвсем рационално Нина да види какви възможни избори има пред себе си и просто да избере един без големи мелодрами .

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Нина,

Прочетох само първите няколко поста и прехвърлих края за да ти дам съвет базиран на опита ми. Съгласи се да започнете терапия двамата.Това, което може да очакваш от нея е, да разбереш окончателно, може ли да живееш с този човек или не. Както виждаш, целта на терапията няма да бъде той да спре да ти изневерява, да му простиш или се примириш с изневярата.Не, тя ще отговори на въпроса, екип ли сте и ако не, искате ли, а и можете ли да станете. Така, дори решението да е за раздяла, тя ще бъде много по-безболезнена за теб.

Не мисля, че индивидуалното му посещение на психолог ще има някакъв положителен ефект. Семейството ви има проблем и той трябва да се решава заедно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за отговорите!Честно да си кажа не очаквах някой да ме отрази,неведнъж беше казано,че такива истории под път и над път.Банални са,но пък....

Много благодаря на д-р Тодор Първанов за професионалното мнение!

д-р Първанов ако позволите още един въпрос към Вас. Понеже за първи път се случва да търсим такава помощ,ясно е,че съвсем не знаем как да изберем добър терапевт.Какво мислите за онлайн терапия,която се осъществява по скайп чрез видео - връзка.Понеже четем отзиви за различни терапевти и някои от тях са далече от Пловдив,но видях че се споменава подобен начин за комуникация?Дори като предимство се подчертава това,че клиентът/пациентът (не знам как се нарича) е в позната обстановка и това е по-добре за него.Ще се радвам на съвет от Ваша страна и предварително Благодаря още веднъж!

Редактирано от nina_s

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×