Милкана Добавено Юли 17, 2006 Доклад Share Добавено Юли 17, 2006 Здравей,Милкана. Прости ми ако не съм те разбрала правилно...,и ми обясни ако е така..,но ми се струва че ти си се влюбила в това момче ,както казваш,защото той те е оценил за способностите ти,а може би и за куп други неща..,даже е много вероятно да те е харесал заради външният ти вид...,но все пак ,защото те е оценил,а не заради негови-собствени достойнства. Мда-а-а, и на мен ми мина нещо подобно през главицата, че от суета съм се влюбила. Може, кой знае... По-важното е, че се влюбих в някого, когото смятах за грозен, а за мен външността има огромно значение, все пак съм венероподвластен естет. Затова Венерката или нейния син Ерос си правят шегички - виж, колко измамно е понятието за красота и колко всесилна е любовта. Малък урок. Нищо повече. Тази обич остана несподелена и неконсумирана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kal Добавено Юли 21, 2006 Доклад Share Добавено Юли 21, 2006 Грозотата не е ли опит от земята, какво е преживял човекът, за да е деформиран външно, дали вътрешната красота не е по-важна? Нали непрекъснато се борят добро и лошо, действие и противодействие, въшно красив, вътрешно грозен и обратното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 21, 2006 Доклад Share Добавено Юли 21, 2006 Най - важна е вътрешната красота, най - красива е . Стига да съумеем да я видим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Юли 21, 2006 Доклад Share Добавено Юли 21, 2006 “В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. Ако на земята хората не са се научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак няма да могат да ги оценят. - Защо? - Защто там отношенията са вътрешни само.” Б.Дуно “Постоянни и непостоянни величини” 21.11.1928г Това разбирате ли го? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Fly Добавено Юли 21, 2006 Доклад Share Добавено Юли 21, 2006 В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. Ако на земята хората не са се научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак няма да могат да ги оценят. - Защо? - Защто там отношенията са вътрешни само. Истинската красота е в дълбоките вътрешни отношения между хората. Но малцина го могат. Както и между човек и всичко останало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ocarina Добавено Юли 22, 2006 Доклад Share Добавено Юли 22, 2006 Красотата е много относително понятие. Изимслено от човека. Скоро гледах научно-популярен филм, в който показваха някакво животно, което казаха, че било най-грозното на планетата. Беше като смесица от части на други животни - глава на орел, клюн много особен голям и извит навътре, крака на щъркел и имаше доста неугледен вид. Но на мен ми се видя толкова мило и хибаво в своята грозота! Дори се възхитих на Твоерца /Природата и на нейното разнообразие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 29, 2006 Доклад Share Добавено Юли 29, 2006 Да ни вдъхновява и оБлагоРодява! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 За съжаление външната красота не винаги е отражение на вътрешната, защото всеки има различна представа за доброто и злото и независимо, че понякога тя е в голямо противоречие с общовъзприетите схващания за добро и зло това не пречи един човек да изглежда "добър" и красив, защото самия той се смята за такъв. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Не съм чул/видял до сега за някой Светия и Учител да са били грозни физически . Конкретизирайки, може би трябва да се разгледат по-важните комбинации м/у отделните елементи на френологията и физиогномиката при физически красивите хора - дали външното им хармонично съчетание отговаря на вътрешната съразмерна хармония. Много думи май станаха....Чувал съм една мъдрост - ако имаш красиво физически дете отнасяй се с него и го възпитавяй все едно че е грозно. Така няма да се разглези и да се помисли за МИС / МИСТЪР/ свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 (edited) Заработената карма и моментното състояние на енергийния баланс отговарят на физическата красота. С човек се случва тава, което е най-добро за него. Никой не е по-мъдър от Бог. Редактирано Октомври 12, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Представете си що за същество е човека- прилича на дърво, чиито корени са ориентирани към небето, стеблото и листата се простират между небето и земята, а короната с цвят и плод- под земята. Светлината е основното хранително вещество, и то навлиза през корените ни, които са в небесата, в духовния свят. Органът сд който приемаме светлината в чист вид е епифизната жлеза- тя сама по себе си може да приема и да произвежда светлина. Ако скоростта на светлината започне да се забавя, различните вълни с различни дължини и честоти започват да се подреждат в групи така, че да разложат светлината на спектралните и съставки- от инфрачервените лъчи, невидими за нас, но осезаеми като топлина, през видимия спектър, чак до ултравиолетовите лъчи, които също са невидими, но практически са най-дълбоко проникващите. Това разлагане на светлината в човека се получава когато светлината от епифизата се насочи към хипофизната жлеза и очите. Физическите ни очи представляват точно копие на светлината, а лещата ивсичко което е в основата на динамиката на окото представлява фин механизъм да изберем спектър вътре в нас, да го проведем през очите и да го излъчим през тях навън, в посока която ни хареса. Ако забавим повече скоростта на светлината, тя постепенно се превръща в звук, а това става когато светлината в нас премине през главата, която като цяло е пример за слънчевата система с нейните планети, и така с ветлината достигнала до земята "пробива" презд атмосферата на небето- небцето не е наречено случайно небце...Случайни наименования и наименования без смисъл няма, и така през небцето светлината вече може да се превърне в звук, защото в устната кухина има и въздух, и огън, и вода и земя, т.е. има в какво да се произведе и разпространи звукът- нали с устата говорим, а и от носа вдишваме въздух- забележете носът като външен орган е над небцето, а небцовата кост е сложна за обяснение форма. И така звуковата трансформация на светлината преминава през шията и навлиза през гръкляна в белите дробове, където забавя още повече скоростта си и постепенно започва да се превръща в твърдо тяло, но преминава през газообразно и темчно състояние- това е състоянието на светлината в гръдната клетка- белите дробове и сърцето са "въздух и вода", или фенг шуи както е на китайски. За да може да се превърне в твърдо тяло, светлината трябва да забави скоростта си така, че да може да я държи постоянна по отношение на поддържането на определена форма- мястото на съграждане и разграждане на материата и формата е корема. В твърдите тела светлината продължава дългия си път, и не спира до тук...Поглеждате кристал например, и виждате едно твърдо тяло, което може да има и огромна твърдост, като тази на диаманта, но вътре вдиаманта, в неговата кристална решетка, има атоми, електрони, протони, неутрони и още много видове частици, които буквално се движат "бясно" в своите орбити така че да поддържат формата на този кристал. И така, най-малката градивна частица имаща свой собствен живот е атомът- той е модел на слънчевата система и модел на светлината, забавена до степен на материарлизиране във форма. Диаментът е устойчове нещо, но вземете например парче стомана, което също си има решетка с атоми, които поддържат живота и движението във формата, това тяхно движение, което ги детерминира като атоми на желязото, е благодарение на онази вътрешна топлина и светлина, която се реализира самостоятелно във всеки един атом, от което се определя дали той лесно влиза във взаимодействие с други "слънчеви системи" или трудно- тази вътрешна топлина се нарича Любов- това става по закона на Любовта, а Любовта е онази невидима част от разложения светлинен спектър още в главата, която оприличихме на инфрачервените лъчи- те са навсякъде където има материя, и осъществяват обгръщането на материята с топлина, като "прегръдка" както отвън, така и отвътре, защото Любовта има електромагнитни свойства, но това е по-странична тема... Остават ултравиолетовите лъчи- те прони4кват най-дълбоко, и не загряват отвън навътре, а тъкмо обратното- загряват отвътре навън... Хармоничното състояние на материята зависи от балансът между вътрешната и външната топлина, и докато Любовта определя връзката на материята между отделните атоми, или живи еденици, караща ги да се дефинират като Едно цяло имащо форма на парче метал например, и нейния символ е междумолекулната връзка, то ултравиолетовите лъчи действат направо върху атова, и връзката между атомите, и тези ултравиолетови лъчи могат да променят различните атоми така, че атомът на един радиоактивен метал да може да премине в друго състояние и да се превърне например във въглероден атом, в атоми на други елементи... Когато ултравиолетовите лъчи като количество надвишат хармонията, енергията вътре в парчето метал се повишава, и започва да се повишава неговата температура- Любовта се повишава компенсаторно, и така повишавайки вътрешната енергия на телата ултравиолетовите лъчи увеличават температурата, електромагнитните им свойства, предизвикват разширение, и идва момент, в който едно твърдо тяло не може да поддържа повече своята форма при определена температура, и както е при металите, настъпва топене...при течностите кипене и изпарение, при други твърди тела- горене... Живата, органичната материя познава горенето, и то е основния процес, който поддържа определена форма... У човек са вложени всички качества на съвършенството, и неговата физическа красота зависи от горенето, но преди това зависи от качеството на материята- нали знаете, влажни дърва не горят лесно, а при вятър вместо да се разгорят, гаснат и само пушат...Ето защо, горенето като процес в материята е с принципи в гръдната клетка- там ставаше трансформацията на звуковата енергия в енергия на твърдите тела, но в нейните преходни състояние на газ и течност- т.е. това са онези качества на човека, онези мисли и чувства, които човекът проявява на физическо ниво, в процеса на своето развитгие от яйцеклетка (модел на хелиев атом- душа) и сперматозоида- като модел на Божествената идея- Еврейската буква Йод прилича на сперматозоид, или на пламъче, на запетайка, а тя е първата от четирите букви на Непроизносимото Име. Така,в човека съвършенството се влага в първите няколко деления на яйцеклетката след оплождането, и когато при деленето се образуват осем клетки, то те представляват Всичко, което Бог е Сътворил, със способността да се самозахранват, т.е. по природа те познават принципа на перпетум мобиле- моделът на тези 8 клетки представлява два звездни тетраедъра, които са вписани един в друг по този начин: Това е всъщност единственото, което ни е останало от Божественото Сътворение, защото процесът на неговото моделиране предствавлява последователно извървяване на седем стъпки на Духа, като във всяка стъпка има равна част светлина, и равна част тъмнина (силата на сътворението, и силата на разрушението в равновесие с Божията Воля), и това е всъщност Божествената седмица на Сътворението, което е завършено и съвършено, по образ и подобие на Бог. Но, след деленето до осем такива клетки симетрията в деленето се нарушава, и всъщност, деленето не е симетрично, а в логаритмична прогресия на Фибоначи. Разликата между обикновена с пирала и спирала на Фибоначи е в тгова, че при обикновената спирала няма начало и край, т.е. там нещата са симетрични и безкрайни, а при спиралата по Фибоначи винаги има едно начало, след което по зададена формула може да се изгради форма, която да има определен край- това е формулата на златното сечение, и човекът е изграден като същество, което пази вечността и безкрайността в себе си като модел на Съвършенство, но само в първите няколко деления на яйцеклетката, след което този модел остава, и от него започва "алфата" на човека, която съдържа и омегата в себе си, т.е. като форма човек има определено начало и определен край, и повече от това, на нивото на материята не може да се постигне. И така, красивите неща на нивото на материята са всички, които са построени на принципа на златното сечение, които го съдържат и изразяват в своята форма, а те самите представляват фрагмент от формулата за златно сечение спрямо Цялото, което изграждат на нивото на детерминираната форма. Къде е смисъла на всичко това ли? Физически красивия човек носи златното сечение със себе си, във всички негови части, и колкото повече то е изразено на физическо ниво, толкова повече светлината се изразява чрез него, независимо от това, под каква форма е тази светлина. И така, "кубът" от тези 8 клетки, формиращи горния модел, се намира на определено място в човека като форма- в сакралната кост, и тя затова е толкова сакрална- защото носи моделът на "образ и подобие на Бога". И така, двата звездни тетраедъра не са статични- това е Човекът, който както виждате, е и мъж и жена, и е много продуктивен- всеки вероятно вижда, че от този модел, може да се направи аналогия с нещо, което произвежда огромно количество енерлгия, която може да се материализира- черпейки от първичната светлина, чрез отразяването и трансформирането й, Луцифер (разпространителя на Божествената Светлина) е постигнал реализация на физическата вселена, но не чрез стъпките на Божественото Сътворение, а чрез него- приемайки светлината от Творението, но влагайки я като отразена светлина, за постигане на материализация. Разбирате ли сега, защо се твърди, че Луцифер се е възгордял, и е престанал да живее с Любовта в себе си? Защото Луцифер не може да произведе в себе си нужната енергия, както действат ултравиолетовите лъчи, които уподобих на буквата Йод и сперматозоид, ето това му липсва, концепцията- зачатието, а то е възможно само когато Човекът, създаден от Бог, като мъж и жена, приведе себе си в състояние на "плодете се и се множете". За да се плоди и множи, е нужно да има семена, а семето на Живота е това: Семето на Живота е онова, което е в центъра, и има оформени листенца и всичко което му трябва, и съдържа този енергиен модел, оприличим на Давидова звезда ако я гледаме двуизмерно изобразена. Виждате, че в Божественото Битие Творческия процес е възможен само когато се борави със звездни тетраедри, които съдържат семето на живота, и се плодят, но изцяло въз основа на вътрешно сливане на мъжкото и женското, на Божествената Мисъл, и Божествената Любов, които раждат Божествената Светлина, или още- самопораждащата се Светлина. Божествената Мисъл е куб, Божествената Любов е сфера, а сина на квадрата и сферата е тетраедър- или триъгълник, и тгова е Триединството на Светлината, съдържащо и трите елемента в себе си- Света (!!!- тя свети, т.е. произвежда Светлината) Троица- без някой от троицата, няма светлина... Луцифер е разполагал с проекта на мисълта, но неговия принцип на творчество е доста по-различен- мога да го начертая, за да се онагледи, че Божественото Битие има само едно Око, един Център, и съвършена хармония, която се самопоражда и живее чрез самогенериране на енергия във вечността, а творението на Луцифер е опряно на модела на пентаграмата, и неговото творение има две очи... Творението на Луцифер става в пет стъпки, в пет дни, и в неговото творение няма един геометричен център, няма го "Окото на Бог", и затова Христос казва "Ако окото ти е здраво, и цялото ти тяло ще бъде осветено", имайки предвид око, представляващо Център на Божествената Светлина. И така, обърната пентаграма с върха надолу е метода на Луцифер, който чрез отразена светлина създава всичко това, което ни е познато като реален свят, вмсичката материя, цялата проявена вселена, като всеки много добре знае, че тази вселена е изградена от петте елемента, които пентаграмата съдържа в себе си...липсва шестия елемент... Петият елемент, етера, той е отразена светлина, и няма общо с Божествената Първичност, затова се казва, че във вселената на Луцифер, отразената светлина е навсякъде и никъде, няма определен Център, а има практически център навсякъде, и периферия- никъде, или накратко казано- Луциферовата вселена е материя, тъмна и гъста, в която светлината е внесена отвън, и понеже е отделена от Божествения Център, то спрямо него се явява "външна тъмнина", в която си е "плач и скъпрцане със зъби" Така че човек като физическо същество е пълна тъмнина, няма светлина в него, която да го осветява, освен външната свметлина, която ползва- отразената светлина от слънцето, а етерът- на етерно ниво това е отражение на Божествената светлина- а отражението няма общо с реалността...Образът в огледалото жив ли е? Само ако оглеждащият се в него е жив, и така Луцифер съзсдава механизъм за материализиране на отразената светлина, и принципът на неговото битие се нарича дърво за познанието на доброто и злото, където човека не можа да си изкара изпита... И така, понеже пътя е един, то обърната пентаграма е пътя на отделяне от Бог, и отразяване на неговата Светлина за свои нужди и по своя воля, като благодарение на две очи е възможно да се впрегне отразена светлина за да изгради материя, затова и устата на човек с която приема храна като физическо същество е под двете очи, и много под епифизата. И ако епифизатга е корена на Дървото на Живота, от което човек произлиза, то разбирате ли защо човек се явява същество без сволбоден избор и без свободна воля? Защото устата, с която се изхранва на принципа на инстинкта, в който няма никаква свобода, е разположена както под епифизата, така и под двете очи "всевиждащите очи", защото с тях търси и вижда храната си, с тях се ориентира към отразената светлина от която е напълно и изцяло зависим. Това е другия аспект на човешкотго тяло, физическия, който в своето проявление представлява само едно бегло отражение, загубило безвъзвратно и окончателно връзката си с Единния Божествен Център, а основния енергиен поток- устата и носът, са отклонени с 90 градуса от оста на разпространение на Божествената Светлина... В този случай, ако обърнем пентаграмата с върха нагоре, ние имаме томчната посока, от която идва Светлината, и това е Пътя който можем да следваме, защото Човекът в нас, трябва да се новороди, и да се повдигне. Кой е Човекът в нас? Онзи, съдържащ се в осемте клетки, оформящи кубът, който се намира нейде в сакралната кост (има си там определено място където се намира, но трудно се обяснява това място, или поне на мен ми е трудно) А както е известно, кубът е символ на Земята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Символ на Царството, символ на първата чакра...И това означава, че този симдвол е деен символ, само чрез него можем да се завърнем там, откъдето сме дошли като Светлина...но за целта, трябва първо да изучим принципите на които е построено това Царство, а за да научим това, е нужно да спрем да гледаме към небето, а тъкмо обратно- нашето спасение е в центъра на Земята, или- центъра на нашето тяло... Центъра на нашето тяло е нашето сърце, и там е кръстовището, до което трябва да стигне Човек, за да бъде на "мястото на срещата" в час, който никой не знае... Нямам възможност да приложа модел на битието на Луцифер, за да може да сравните и да видите разликите, но именно поради тези разлики Христос казва, ще бъдат на полето двама, и единия ще се вземе, а другия ще се остави- това е Божествено центриране, а полето- полето винаги е там, където се пресичат пътищата- гръдната клетка при човека на физическо ниво, и нивото на Душата на нивото на фината енергия. Когато човек съзнателно приеме в себе си като почва, Семето на Живота, то най-добрата почва за него се оказва сърцето, и от там започва да расте и да се издига над нея, докато един ден не порасне и не оформи Цветето на Живота, до тогава пентаграмата ни е нужна, за да знаем посоките, а след това пентаграмата се разпъва на кръста на материята за да остане тук, в тъмнината, и стария човек който сме към настоящето- храм, в който Бог само като отразена Светлина може да присъства, ще трябва да бъде подложен на разруха и смърт, за да може да се изгради храм, но храм неръкотворен, който ражда Божествената Светлина в Себе Си, а това става точно за три дни- и физически, и математически, и като геометричен, енергиен, вълнов и т.н. модел- едно и също е. Та, физическата красота всъщност представлява отразена красота, и чрез нея човек изразява онези свои качества, които в себе си, и чрез които от вътрешността на същността си, макар и по посока 90 градуса спрямо Божествената, създава и твори благодарение на това, че може да променя външната среда- Физическата красота е онова, което човек като творение на външната тъмнина може да подложи на оглеждане в отражението си в битието на Луцифер, или по друг начин казано- физическата красота е само онова, което човек е успял да изработи от черното и бялото- от тъмнината и отразената светлина в себе си. Приятен ден на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Братко, безкрайно благодаря! Възникна асоциация една след като изчетох написаното и посъзерцавах Меркабата. Тази асоциация периодично ми се появява в ума( отдавна не беше се случвала)а и все още не ми е много ясна. За ТЕСАРАКТА , за който Учителят Беинса Дуно казва, че е четириизмерно тяло, ограничено от 8 куба и че движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра, че четириизмерният свят се характеризира с 4 координати и е свят на време и пространство, а 4-те измерения определят отношенията между всички същества ( оттам и изразът, че времето ще оправи всичко) още и че кръгът, квадратът, кубът са били части от тесаракта знам, че е от беседите на МОК, но не помня точно от коя беседа. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Не мислите ли, че смисълът е всъщност, че тя е част от пъзела наречен "КРАСОТА" и сама по себе си ако е разглеждана е едно нещо което виждаш и може и да не запомниш, но ако и пъзелът е нареден и освен физическата е ведно с духовната и божествената тогава вече е нещо цяло-"КРАСОТА". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Чувал съм една мъдрост - ако имаш красиво физически дете отнасяй се с него и го възпитавяй все едно че е грозно. Така няма да се разглези и да се помисли за МИС / МИСТЪР/ свят. Малко ме боцна тази " мъдрост ". Не съм съгласна с нея. Всяко дете е едно ангелче и е красиво като ангелче, красиво!, няма грозни деца, както няма грозни ангелчета. А както се отнасяме с тях, така ще се отнасят и те един ден с хората като порастат, затова трябва към всяко дете да се отнасяме с много любов и внимание. И както са табула раса, каквото напишем на дъската, това ще четем един ден. Ако напишем думата Любов, най - нехармоничните черти ще станат красиви, по - скоро съзирам опасност в обратното. И защо да не се помисли за Мис или Мистър Свят, всеки човек е един малък Свят, нека да е Красив! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Октомври 19, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2006 Доколкото имам житейски опит считам,че ако едно дете е красиво външно, то е възможно това да стане проблем,пречка за него. Всички искрено му казват "Ауу - колко си красив" - и детето почва да се главозамайва.И ако го разглезват близките то започва да се мисли за "цар". И не може да разбере как някой се отнася с него като с обикновен.И изпада в стрес,обърканост... А може да е и положително.При едно стегнато възпитание то използва външната си красота като "По дрехите посрещат ....." и тогава има предимства пред останалите. А за възрастен човек мисля,че е вярно,че "Да си красив е духовно сътояние" като перефраза на "Да си победител е духовно състояние" И вътрешната красота,уравновесеност,стремеж към духовно съвършенство неминуемо води и до стремеж към външна красота. Има някаква настройка на съзнанието ли,на подсъзнанието ли /не знам/ - външността да е в хармония с вътрешноста. Самото съзнание ни кара да правим промени.Изчистим ли вътрешното - да изчистим и външността /поне от излишни килограми,от немарливост .и т.н.../Което си е и здравословно Наскоро четох - ако си красив външно има по-голям шанс да те наемат на работа,но и изискванията към теб били по-големи и не се прощавали грешки, които дори не бивали отчитани при другите. Явно да си красив е отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tattoo Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 И если это так, то что есть красота, и почему ее обожествляют люди? Сосуд она, в котором пустота, или огонь, мерцающий в сосуде? - учихме го в училище едно време. Уви, не мисля, че има общо между вътрешната и външната красота, дори наопаки, специалните хора Бог е предпазил с неатрактивна опаковка от консуматорите, които нямат рецептори да видят стойността отвъд опаковката. Не казвам, че е лошо да си красив, в това е поезията на живота - младостта, красотата, но все пак, това не е най-важното, и не то определя стойността на човека, а същността му, а който се влюбва заради опаковката, е нещастен комплексиран и зомбиран от медиите човек. Уви, много хора в България са така, особено това се отнася за мъжкия пол, и това определено разваля вкуса на живота. защото колкото и да си красив в момента, си даваш сметка, че това е преходно, и какво ще се случи след 10 год., когато човекът, когото ти си избрал за твой партньор и баща на децата ти, да речем, те предаде заради своите комплекси? Изобщо, когато красотата е резултат на вдъхновение и желание да дадеш на живота жизненост и мечти, е най-хубавото нещо, когато е следствие от страха, че ще останеш извън прожекторите, и те кара постоянно тревожно да се взираш в огледалото и постоянно да дялкаш нещо по себе си, което си е една себеомраза, е едно от най-лошите неща, защото то те кара да се чувстваш зле. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 *** СЪЩЕСТВУВАНИЕТО ОЧАРОВА лишените от чар. И удивително: за тях е всепояждаща отрова животът, кръстен с името Действителност. А как е с притежаващите чара? Във мания не са ли – сред развратите? И често ли в преситата им вяра просветва, за разпознаят брата си? Да бъдеш ли чаровник? Да не бъдеш? Раздира се умът от резултатите... Но щом престанеш другите да съдиш, ще видиш красота и в грозотата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Лицето е огледало на човешката психика. Тялото също. По-добрият вариант е да сме красиви и хубави. А ако не сме, да станем такива. Много неврози биха отпаднали, ако хората имаха добро отношение към пластичната хирургия. Природата не винаги си знае работата и създава понякога големи недомислия. Съвременният, модерният човек (мъж или жена) е длъжен да изглежда добре, да се грижи за тялото си, да спортува. И най-важното условие: усмивката. Грижете се за зъбите си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Май 11, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Пластична хирургия за душата, в този вид, в който я познаваме - няма, така че не виждам смисъл от такава за тялото. Единствената, успешна "пластична хирургия", която познавам е тази, която всеки сам си прилага. "Недомислията" за мен са за да се замислим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Да бъдеш ли чаровник? Да не бъдеш? Раздира се умът от резултатите... Но щом престанеш другите да съдиш, ще видиш красота и в грозотата си. Мисля, че вътрешното излъчване е много важно. То придава истинска красота. Грижа за зъбите и поддръжка на тялото е нужна, но не като робство на суетата, а за личен комфорт... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) Всеки трябва да се стреми да бъде хубав. Наистина не разбирам - в 21 век да се бунтуваме срещу пластичната хирургия е почти смешно. А недомислията на природата ме карат да се замислям за това, че природата не е вездесъща. И има много жени особено, както и мъже, на които може да се помогне. И то успешно. Не случайно шоуто, което тече по BTV се казва "Лебедът". Редактирано Май 11, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Понеже сме вече освободени, начи, длъжни сме, ръйш да имаме някакво си отношение към някакъв си скалпел. Ех, то елементарно нещо било свободата... Ама аз... Нещо не схващам... И понеже така физическата красота с пари се купува, то и душевността значи с пари се купува. Брех, маа му стара, то наистина новото време и новите ценности вече дошли, а аз ги търся, предимно над дървета и камъни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Хей, всеки да прави каквото си иска. Аз харесвам всички онези, които експериментират със себе си и са отворени за новото. Без страх или предразсъдъци. Това е свободата. Промяната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Ам'хубу е! Аз не мога да съм обективен тук, защото съм твърде грозен. А бях пробвал при един пластичен хирург, а той ми каза: "Братче, сори много, ама теб и скалпела няма та опрай, пък най-много и него да загрозиш". Как да изразя мнение сега... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.