Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мария - Мими

Какъв е смисълът на физическата красота?

Recommended Posts

Както казва Мона, че мечтае за свят в който всички ще сме красиви..., добри също. Може би и нашият е такъв стига да можем да го видим. А може би ще стане такъв...

Когато всички се заобичат всичко и всички ще са красиви, сега няма толкова Любов за това няма и толкова красота! :3d_062:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато всички се заобичат всичко и всички ще са красиви, сега няма толкова Любов за това няма и толкова красота! :3d_062:

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

С надежда...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Да искаме от света да бъде "по-красив" отколкото е сега, това не означава ли да налагаме върху Разума своите жалки "златни сечения"?

adelaida - Когато всички се заобичат всичко и всички ще са красиви, сега няма толкова Любов за това няма и толкова красота!
:thumbsup2:

Ако всеки от нас се опита да отваря очите си за красотата - несравнимата и неповторимата - на всяко нещо, на всеки човек, когото среща по пътя си и за своята също, то, мисля си, красотата наистина ще става все повече. Кое отваря очите ни за безусловната красота - безусловната любов към всичко и всички. :feel happy: Има такава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да е жалко златното сечение? Съгласна съм с Кристиян:

Всички форми съградени пропороционално, са красиви....

По принцип темата е зададена предимно за човешката физическа красота, но тя може да се обобщи и за всичко останало. Най-общо за мен това, което е по-близо до хармонията е красиво,а това, което е по-близо до хаоса - грозно. В такъв случай смисълът е да се стремим и да се доближаваме до всеобщата хармония.

Една моя приятелка изследва какви "форми" има звука (има намерение да прави научна дисертация за това) и съвсем очаквано за мен се получило следното - това, което ни звучи хармонично като мелодия, изчертава (на осцилоскопа например) една сравнително проста и пропорционална (т.е красива за окото) фигура и обратно. Дори нещо любопитно - когато изследвала човешки глас - "красива" фигура правят гласовете на спокойни, уравновесени, добронамерени хора и обратно; но и при тези хора фигурата се "деформирала", ако лъжат например...

Така че, красотата на всяко ниво има смисъл, тя е важна - за мен има знак за тъждественост между тези уж различни за нас категории красота=хармония=любов=истина ... И ние по-скоро я усещаме, отколкото да я мислим. Нашият разум (или по-точно нисш ум) само може да се опита да ни наложи някакви измислени критерии за нея, което по пътя на своето развитие всеки ще преодолее :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Принципите ръководещи построяването на формите са едни и същи за цялата вселена, но формите са безкрайни в своето разнообразие. Освен това телата притежават цвят и звук (като за цветовете и звука във висшите светове си нямаме и най-малка представа), мирис (който във астралния и по-висшите светове е на 100 % зависим от тяхната същност), хим. състав (вкус), които също са от значение при определянето на едно тяло като хармонично или не. Също така във висшите светове формите не са статични, а в непрекъснато движение, а от земна гледна точка може да изглеждат и безформени (ако мога да си позволя подобен термин по отношение на тях). Тялото е комбинация между природните закони и свободната воля на същността, която го оживява. Природните закони са неизменни, но не и свободната воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един приятел ми разказва: Сънувам, че вървя по улиците на някакъв град. Но всеки, който ме среща по пътя си, се вглежда с възхищение в лицето ми. Чак започвам да се гордея със себе си - колко съм красив! Но тогава чувам глас, който ми казва: "Не си мисли, че хората се любуват на твоята красота! Не, но около теб има много светли ангели, които озаряват лицето ти и го правят красиво. И това, а не друго, привлича погледите на хората и ги предразполага към теб!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Един приятел ми разказва: Сънувам, че вървя по улиците на някакъв град. Но всеки, който ме среща по пътя си, се вглежда с възхищение в лицето ми. Чак започвам да се гордея със себе си - колко съм красив! Но тогава чувам глас, който ми казва: "Не си мисли, че хората се любуват на твоята красота! Не, но около теб има много светли ангели, които озаряват лицето ти и го правят красиво. И това, а не друго, привлича погледите на хората и ги предразполага към теб!"

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

бориславил! :thumbsup2: Невероятно точно казано!

Светлите ангели може би са светлите ни мисли и чувства или сме ги привлекли с тях?- те ни осветяват и наистина ни правят красиви в очите на хората и в нашите собствени - без тях всичко друго са само студени пропорции...

Но в разказа на бориславил има и нещо много важно - какво започва да изпитва един човек, когато усети възхитените погледи на хората - "Чак започвам да се гордея със себе си - колко съм красив!" Ако не е онзи глас, който да ни напомни за ангелите, със сигурност "магията" ще бъде удавена в блатото на гордостта...

Какво усещате, когато очите ви се спрат на "горда красота"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Съгласна съм за ангелите.

Седях си един ден на спирката на градския влак. Бях заедно с други студенти, повечето "дечица" за моите стандарти - все пак учат за първи път и имаме съществена разлика във възрастта, а и в мисленето. И тъй като ми беше скучно да слушам разговорите, загледах се в нещо съществено - в зелената, обляна от слънцето полянка до релсите. В Германия нещо в душата ми ме кара да изпивам всеки слънчев лъч - толкова ми липсва светлината и топлината. И се загледах с тревата, в цветята... "викнах драла", както пише Чогям Трунгпа. Магията на природата тоест извиках. Чувствах се едно с нея, с всяко едно живо същество, което ме заобикаляше. И спирката на влака, и хората ги бях забравила. Изведнъж обаче нещо ме накара да отклоня поглед - както когато някой настоятелно те гледа и усетиш енергията. Завъртях глава и видях, че един от тези кикотещи се младежи е вперил поглед в мен, забравил е разговора, на който беше водещ участник, и при все че по пътя между нас стояха други хора, които го гледаха и му говореха, беше се "изключил" и гледаше към мен, все едно другите не ги виждаше и дори имаше нещо одухотворено в този поглед, нещо като възхита. Бързо отклони поглед, когато го погледнах. В този момент не си помислих, че той е видял моята външна красота, защото той (виждала съм) си пада по мадами с кубинки, които слушат метал и имат достатъчно пиърсинг (не отговарям на описанието). Той видя магията. Аз му я предадох за няколко мигновения.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди много години по стените на Студентска поликлиника в София имаше лозунги. Един от тях ми направи силно впечатление. Смисълът беше, че човек е длъжен да бъде красив, да бъде за пример, да носи красота със себе си - така и светът ще бъде по-красив. това е принос за обществото и за възпитанието на младежта.

Преди години на един приятел казах: Истината е красива!

Така усещам нещата - чувството за лекота и хармония, когато говоря или научавам истина и когато съзерцавам нещо наистина красиво, е едно и също.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Козметик съм и имах салон няколко години центара на областен град.И по правило козметиците и фризьорите често сме използвани за душевен отдушник...С наблюденията ми през годините също стигнах до извода,че човек е красив и не до толкова красив спрямо това което излъчва.Колкото повече любов,вътрешен мир,познание и устрем има в него толкова по-малко внимание обръщаш на неговите неправилни пропорции,бръчки...В такова състояние чертите на лицето стават меки,дори привлекателни.Той ти става симпатичен с всичките си недостатъци,а възрастта...кой го е грижа :3d_046:

Редактирано от selin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С наблюденията ми през годините също стигнах до извода,че човек е красив и не до толкова красив спрямо това което излъчва. Колкото повече любов, вътрешен мир, познание и устрем има в него толкова по-малко внимание обръщаш на неговите неправилни пропорции, бръчки...В такова състояние чертите на лицето стават меки, дори привлекателни.

:thumbsup2::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

каква е била целта или намерението на природата, когато е създавала жената и когато я направила красива? Още не се знае смисълът на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние да премине в едно благородно, възвишено състояние. Красотата е един подтик, който природата е вложила с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат тъмнина, а всички красиви неща съдържат светлина, знание и мъдрост в себе си.

Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в битието. Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух.

Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота.

---------------------------------------------------------

Защо плачеш и кого търсиш

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с повечето мнения в тази интересна тема, но искам да припомня две неща тук...

Квазимодо

Иблис е бил най - красивия ангел с невероятно излъчване, и предвид последователите му, и сега е такъв... :P

Добро утро..

п.п. Лесно, много лесно се вярва на мило лице, много е лесно да се изпита любов към красиво лице. Лекос е следва един мил, добър глас. Историята познава много примери на лидери, които не са имали добри цели. Красотата често е капан.

Аз бих се доверила на чистотата. Тя личи и външно, независимо от външността...

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вальо, :thumbsup:

Темата хубаво си е формулирана - какъв е смисълът на физическата красота? Няма как да разберем защо Природата на едни е дала едно физическо тяло, на други - друго. То си има обяснение, ама не всички го приемат. Пък и като свърши този ни живот, свършва и физическото тяло, друго остава от нас. Физическото тяло е нещо като обвивка - само за този живот. За следващия, може би ще е по-друго.

Последните години, благодарение постиженията на хирургията повечето от нас, при желание и възможност, могат да станат красиви. Няколко корекции и готово. Но вътрешното, това което Бог е заложил в нас, не можем да оперираме или коригираме с чужда помощ. Там нещата зависят изцяло от нас.

Наскоро моя позната, която на снимките изглежда като "wanted", случайно беше снимана от добър фотограф. Снимките й бяха разпространение и получи предложение за сесия, както е модно да се казва. Та докато коментирала с фотографа как се е получило така, че тя изведнъж е станала "красива", фотографът отговорил: Няма грозни хора, важното е да видиш красивото във всеки един от тях. Струва ми се, че не е имал пред вид само физическия изглед.

Редактирано от Ася Иванова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля ,че има велик смисъл вложен в красотата,който ние трудно все-още разбираме.

Красотата като съвкупност от знание ,сила ,мъдрост и хармония е велика ,неизчерпаема стихия.

Винаги съм умеела да виждам красотата като състояние на духа.

Дори ,когато бях много малка и четях вечер скришом приказки с едно фенерче под одеалото ,тогава колко много идеи за красотата разбрах,хахаххахаха.

За българското разбиране на красотата ,че не била предвестник на добро и едва ли не омагьосана и злощастна е красивата девойка,

не съм съгласна. Много по - дълбок е смисълът и в българските приказки.

" Неродена Мома "например - страхотна приказка. Аз всъщност имах една невероятна баба ,която ми разказваше безброй приказки ,някой от които истински шедьоври.

А пък животът ме е научил колко важно е да се вижда красотата в хората . Неумението да видиш красотата в другите хора създава кармичната развръзка и в нас никой да не вижда красивото.

Един и същи човек за някой може да е божествен ,а за друг извънредно грозен .

Спомням си чудесно и приказката за "Грозното Патенце",на Андерсен.

Там има толкова истини ,казани за красотата .

Красотата е умение и състояние на духа за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От лични наблюдения-два случая- мога да кажа, че хора ,които много си приличат по лице имат подобни съдби,характери -не съм сигурна как точно да го формулирам.

Повечето хора ,които имат красиви лица, имат не до там пропорционални тела и обратното.

При много от хора които са надарени с красиво лице и тяло, в които съм се заглеждала главата или е по-едра от нормалното или по-малка спрямо тялото.

Ще се радвам ,ако оборите или потвърдите моите наблюдения.А ако някой успее да ги разтълкува....много ще се зарадвам.

Малко хора си избират приятелите по красота или ги притеснява грозотата им.А може би имената на приятелите ни са написани в тефтерчето ни /може и вкарани в сим картата/ преди да сме ги познавали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един и същ човек е красив в добри периоди от живота си и погрознява в лоши. Съдя по себе си. Сега съм в период на разкрасяване... :3d_097::3d_052::3d_031:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Един и същ човек е красив в добри периоди от живота си и погрознява в лоши. Съдя по себе си. Сега съм в период на разкрасяване... :3d_097::3d_052::3d_031:

... хубавей,

не смей ... да се предаваш,

красиво или не,

каквото имаш - даваш,

ако излееш себе си, с усмихнато лице,

може би ... ще се усмихне Той

и и и, че си смислена,

... ще вярваш. :)

Защото всеки Е ... ако посмее ... да го вярва

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От лични наблюдения-два случая- мога да кажа, че хора ,които много си приличат по лице имат подобни съдби,характери -не съм сигурна как точно да го формулирам.

Повечето хора ,които имат красиви лица, имат не до там пропорционални тела и обратното.

При много от хора които са надарени с красиво лице и тяло, в които съм се заглеждала главата или е по-едра от нормалното или по-малка спрямо тялото.

Ще се радвам ,ако оборите или потвърдите моите наблюдения.А ако някой успее да ги разтълкува....много ще се зарадвам.

Малко хора си избират приятелите по красота или ги притеснява грозотата им.А може би имената на приятелите ни са написани в тефтерчето ни /може и вкарани в сим картата/ преди да сме ги познавали.

Да, така е :) . Макар че по-скоро е обратно.

Когато информацията е почти една и съща, нормално е да се прояви по подобен начин.

Ние успяваме (за сега) да я регистрираме с 5-те си сетива и виждаме лица, които си приличат или чуваме гласове с близка височина, тембър и т.н.

Това се отнася не само до хората, но и за животни, растения, дори за такива "неодушевени" неща като сгради например ...

Интересно е ... да се наблюдава. Е, и да се поразсъждава малко след това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прииска ми се да продължа, защото едва сега сякаш се замислих по-сериозно за начина, по който е формулирана темата: Какъв е смисъла на физическата красота?, особено ако решим да разсъждаваме по-общо.

Мога да кажа съвсем категорично - огромен е смисълът на физическата красота, защото тя е на практика проявената същност на нещата.

На всеки от нас му харесват красиви сгради или красиви дрехи и т.н. В някоя сграда, дори да е нова и модерна, но в която се забелязва определена дисхармония, дори не ни се иска да влезем, подтиска ни дори само като я гледаме и отвръщаме поглед; грозни дрехи (с някакъв дисонанс в цветовете, кройката) не ни се иска да облечем - умишлено давам такива елементарни примери, но това важи за всичко.

Искаше ми се да дам и един цитат от беседа на Учителя, обаче не се сещам коя беше тя, но перефразирано звучеше така: "Винаги избирайте за себе си най-доброто; купете си макар и по-скъпи билети, но за най-добрия концерт/изпълнител, за най-добрата изложба и т.н."

Когато човек живее в красив (т.е уютен и подреден) дом, когато носи красиви (не непременно последен писък на модата, но елегантни) дрехи, когато посещава изложба на красиви картини, когато слуша красива музика ..., тогава той е заобиколен, дори бих казала потопен, в хармония, което няма начин да не му се отразява благоприятно.

И само още нещо последно да допълня - когато нещо е създадено (замислено и изпълнено) с любов, няма начин да не се получи красив, хармоничен резултат. Много е важно какво влагаме от себе си, когато правим каквото и да било - вечеря за семейството, почистване на жилището, рисуване на картина, управление на държава, ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×