Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Ранна детска престъпност

Recommended Posts

Според мен жестокостта към животни в ранна детска възраст говори или за недобро възпитание от страна на родителите или за психично отклонение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът е в това, че детето не вижда алтернатива на действията си, а не във възпитанието. Детето просто търси начин да се пребори със скуката. Родителите му могат да са го възпитали много добре, но ако детето има много свободно време, което не намира как да запълни по-друг начин, то започва да търси всякакви алтернативи. При детето доминира астралното тяло, като умственото тяло и волята все още се формират. Детето няма какво да противопостави на породилото се вследствие на скуката желание да бъде щастливо. То дори и възрастните в повечето случаи не могат да се справят с астрала си и попадат под негов контрол, а какво остава за детето. Все едно да очакваш един пияница да не отпие от чашата, която държи в ръката си. Така и детето просто търси забавление. Изходът, както казах, е да се потърси алтернатива според характера и наклонностите на детето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При детето доминира астралното тяло, като умственото тяло и волята все още се формират.

Всъщност децата често са много по-мъдри от нас, както се вижда от тази тема. Техните души имат непосредствена връзка с Бога и не са затормозени с морализаторски и религиозни простотии като възрастните. Колко от възрастните помнят свои предишни прераждания, например?

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен и Станимир и Канел имат право защото от една страна децата са сродни с Дзен, а от друга при тях е започнал процесът на опитомяването за което говорят толтеките. Ако родителите са пробудени ще уловят този момент и ще насочат детето си правилно. Поздрав!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жалко, че в темата няма нито едно професионално мнение.

Горещо препоръчвам да се прочетат книги и учебници на доц. Райна Арнаудова, една велика жена, занимаваща се с детска психология и психодиагностика, мой преподавател от Софийски университет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво смята по въпроса тази жена, Жур? Потърсих в нета, но онлайн не намерих нищо нейно?

Няма и да намериш. Тя работи като клиничен психолог в една от академиите в София, но не помня в коя беше.

Говорила ни е за факти от практиката и, но това беше преди години, и то точно за отклоненията в детската възраст и психика и че е реакция срещу някой от родителите. Работи с тестове и е наистина добра, но за съжаление в нета няма почти нищо за нея.

Потърси, ако искаш в библиотеките, може и да има нещо, аз имам само учебници:) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Насилието в детска възраст е тема, която и преди се е обсъждала.

Да се търси проблема в самите деца, според мен, е следствие, чиято първопричина лежи в психическото състояние на родителите им или съответно хората, които полагат грижи за тях. Те попиват скритата (или явна) агресия и я изразяват по своя начин. Децата са едно наистина съвършено огледало на средата, в която израстват.

Досега не съм се опитвала да гримирам отражението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма и да намериш. Тя работи като клиничен психолог в една от академиите в София, но не помня в коя беше.

Говорила ни е за факти от практиката и, но това беше преди години, и то точно за отклоненията в детската възраст и психика и че е реакция срещу някой от родителите. Работи с тестове и е наистина добра, но за съжаление в нета няма почти нищо за нея.

Може да е "реакция" на много неща... Протест, търсене на внимание и т.н. Тук темата обаче беше свързана по-скоро с генезиса на агресията. Т.е. това, че детето измъчва животинче = на това че детето има психично отклонение, което не е задължително условие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
60.gif Аз съм благодарна за всичко което прочетох до тук. Извадих много ценни заключения за себе си и сверих часовника си както се казва. Наистина, благодаря Жул, че припомни за вече съществуващата тема. Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво смята по въпроса тази жена, Жур? Потърсих в нета, но онлайн не намерих нищо нейно?

Няма и да намериш. Тя работи като клиничен психолог в една от академиите в София, но не помня в коя беше.

Говорила ни е за факти от практиката и, но това беше преди години, и то точно за отклоненията в детската възраст и психика и че е реакция срещу някой от родителите. Работи с тестове и е наистина добра, но за съжаление в нета няма почти нищо за нея.

Потърси, ако искаш в библиотеките, може и да има нещо, аз имам само учебници:) .

DSC09509_2_150x0.JPG

http://kutlovica.com...hp?id_prod=7722

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Срещал съм немалко случай в които, агресията към животни е подтиквана или адмирирана от родителите. Въобще отношението към животните на немалка част от съвременните хора, е ужасно. Не говоря само за омраза и отвращение, но и за липсата на отношение, което е не по-малко страшно. Мой познат, с който сме връстници и си играехме като малки, беше доста агресивен. Едно на ръка че природата му бе по-буйна, но и баща му много го биеше. Той например като ходеше на тяхното село през лятната ваканция, ходеше в курника и късаше главите на малките пилета и патета ( уж за да разберял какво имало вътре), обичаше да разпаря и къса наред - кукли, играчки, каквото му падне. Родителите му много се гордееха с този факт, и постоянно се хвалеха, как тяхното отроче откъснало главите на десет пилета ..... явно щял да става доктор!!!!!! Та въпросния "сладур" стана доктор, и то завърши медицина като първенец на випуска. Сега е неврохирург и то доста титулован. Самочуствието му е огромно, егоизма му е пословичен, отношението към хората - като към гнусни твари. Аз да ви призная, се моля на бога никога да не опра до него през живота си. За мен това е, осакатен емоционално човек превърнал комплексите си в свръх амбиция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има агресия, но в цялото ни общество, та и в децата! Тях не можем да съдим... ние сме тези, дето предоставят условията за развитието им...

Но на кого му пука?... Има ли адекватни институции, организации и т. н., които да вземат присърце нещата и да помагат?... Има ли адекватни отношения в семействата ни?... Любов и разумност?... Масово виждам комлекси у хората, у децата... Виждам как се крещи за обич, за внимание!

Нужни са занимания за деца още в ранна детска възраст, нужно е да се работи с родителите. Нужно е осъзнаване, че само материалната задоволеност не е достатъчна... Ама на кого да кажем?.... Има една хубава поговорка: "Бог високо, цар далеко..."

Тези дни се бях сетила и направих една аналогия, която сигурно няма да се хареса, ама...:feel happy:

Под пионерско движение се разбира дейност на детска комунистическа организация, съществувала в бившите социалистически страни. Членовете на тази организация се наричат пионери. Въпреки че и в някои капиталистически страни съществуват пионерски организации, те не са масови, не са контролирани от правителството, и не са свързани с конкретна политическа сила. Те са демократични и независими и изповядват марксистки идеали. Буквално, пионер означава пръв, първооткривател. Пионери са хората, които първи прокарват път в неизвестното, поставят основите на нещо ново - заселват нови земи, извършват открития в науката, техниката, литературата, изкуството. Явно се е търсела такава аналогия при даване името на комунистическата детска организация като пионерска.

Организацията носи името на Чавдар войвода, който според легендата е бил „крило за сиромаси“. Основните правила на поведение на чавдарчето са следните:

  • Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
  • Малките чавдарчета са добри другарчета.
  • Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: "Пионер ще стана аз!".
  • Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
  • Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
  • Чавдарчето родината свободна обича - като своя майка родна.


Дали има нещо лошо в тези думи? Изключвам думите комунистически и социалистически.
Ако успеете да махнете политическия момент, може и да откриете приликите.:feel happy:

Скаут (англ. scout) в превод означава „разузнавач“, но в днешни дни скаутите са хора, обединени главно от идеите си за живот сред природата и от кодекса си на коректно поведение.


Дейност на скаутите

Дейността на скаутите предимно е сред природата, целта е да се постигне разбирателство на младия човек с природата и околните. Някой основни дейности са: екология, оцеляване в природата, лагеруване, спортни мероприятия, благотворителност, международен обмен и обучение.

Скаутският закон гласи:

  1. Скаутът е честен и почтен.
  2. Скаутът е лоялен.
  3. Скаутът е полезен и помага на другите.
  4. Скаутът е приятел на всички и брат на всеки скаут.
  5. Скаутът е вежлив и етичен.
  6. Скаутът е приятел на животните и опазва околната среда.
  7. Скаутът уважава и почита родителите, учителите и водачите си.
  8. Скаутът е весел и с висок дух.
  9. Скаутът е пестелив и опазва личната и обществената собственост.
  10. Скаутът е чист в мислите, думите и делата си.
Няма възрастова граница за да бъдеш скаут и в организацията могат да членуват хора без разграничение от: пол, религиозна принадлежност, социално положение, политическо убеждение, цвят на кожата и т.н тоест всеки може да стане скаут стига да иска.

Има ли нещо лошо в тези думи, разбира се, че не!

Та ако голямата часто от хората спрат да се надъхват политически и просто започнем да работим за Доброто... с помощта на научните постижения, може и да се получи нещо добро...

Съжалявам, че съм малко рязка и черногледа, но това е моето мнение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както е казал Гьоте " Децата щяха да се раждат възпитани, ако родителите им бяха такива"

Агресивността в детска възраст се наблюдава от много психолози и безброй експерименти, потвърждават, че масово проявената детска агресия е следствие на фрустрации или копиране на поведение.

Единствено Фройд говори за вродена агресивност и то до някаква степен, но е опроверган многократно.

Всеки човек има заложени в себе си различни качества, те могат да се стимулират, да се потискат, да се игнорират и т.н.

За детска жестокост или агресия, в смисъла който влага възрастния в тези думи, изобщо не може да се говори.

До 6 годишна възраст децата са неспособни да определят намеренията. Те съдят действията, като следствия от постъпките.

Канел по- горе е дал много точни лични примери.

Детето пали бензин под котката, за да види как тя подскача, в това действие няма намерение за жестокост или нараняване, то е свързано с подпалване, като следствие скачане.

Но тук идва момента на моралната система, която се определя от родителя, ако детето е стимулирано или насърчавано или просто не е наказвано за това си поведение, ако има подкрепата на приятелите си и постъпката остане ненаказана, няма да има чувство за вина и няма да се види другата страна на действието.

До 6 годишна възраст, детето използва инструментална сила, за защита на притежанието си. Т.е. то ще удари или ще прояви агресия, ако се почувства застрашено.

Децата с по- холеричен темперамент, например са по- склонни да виждат повече от действията като застрашаващи. Следователно те могат да се определят като агресивни, а всъщност тяхната агресия е защита на собственото им виждане за света.

Оценката на децата за добро и лошо, няма нищо общо с нашата, защото при тях липсва елемента на намерението.

Пиаже прави много експерименти в тази област, ето един разговор с деца под 6 годишна възраст, за оценка на ситуация.

Разказват на децата следните две истории:

1. " Джон бил в стаята, когато го извикали за вечеря. След като чул поканата, той се отправил за дневната стая. Но зад вратата бил поставен поднос с 15 чаши на един стол. Джон не знаел, че подносът бел зад вратата. когато отворил вратата. Той бутнал подноса и всички чаши се счупили.

2. " След като един ден майката на Анри излязла и той останал сам, се опитал да вземе сладкото от бюфета. Той знаел добре, че това било забранено. Анри се качил на стола и протегнал ръка, но не можел да достигне буркана, защото бил на високо. докато се опитвал да вземе буркана, той съборил една чаша, която паднала но стола и се разбила.

Ето отговора на едно 5-6 годишно дете за оценяване на двете постъпки.

- какво е направило първото момче?

детето: То е счупило 15 чаши.

- какво е направило второто дете?

детето: То е счупило 1 чаша без да иска.

- кое от двете деца е по- виновно?

детето: първото дете

-Защо?

детето: Защото то е счупило 15 чаши

- ако ти беше бащата на децата, кое щеше да накажеш повече?

детето: това, което е счупило повече чаши.

- защо това дете е счупило повече чаши?

детето: вратата се е блъснала много силно и те се счупили, но той не е искал да ги счупи.

- защо другото дете е счупило чашата?

детето: защото е бил невнимателен, когато се опитвал да вземе буркана, чашата паднала долу и се счупила.

- защо детето е искало да вземе буркана?

детето: защото е било само и неговата майка не е била там.

Поведението на Джон се оценява като по- лошо, защото е счупило повече чаши, независимо, че не е имал намерение за това. Оценката на постъпката се основава на външния ефект - резултата, а не на намерението, което стои зад постъпката.

Това е само един пример от многобройните трудове на тази тема.

Но изводите са сходни. При деца под 6 години не може да се говори за морална оценка, при тях е принципа на наказанието и поощтрението, на копирането. На Тази възраст няма намерение зад действието. Не можем да характеризираме постъпката като жестока или мила от нашата гледна точка. Тези термини всеки родител вгражда в детето си през годините. Дори до 11 годишна възраст, зад мотивацията на децата стои харесването или не харесването на родителите.

Така че проекта "Училище за родители" е доста на място в този морално объркан момент на човечеството.

Всичко това най- общи приказки, разбира се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес детето прекарва все по-дълго време пред компютъра. Я е в някоя модерна игра, я е в някоя социална мрежа, дето общува усилено с този, или онзи, я е в програми като Skype, я е у някой форум.

Интернет общуването оказва голямо влияние върху днешния човек и не по-малко на децата. Рискът да попаднеш на някой "извратен педофил", или на друг, който ще те прободе с нож в някой подлез, в следствие на скорощен интернет спор, е голям.

Вече има няколко случая на смърт поради подобни неща, всред малолетните.

Ето един хубав материал, който може да е от полза:

http://bg.board.bigp...541&postcount=3

През погледа на религиите и духовните учения причината изглежда една единствена - неведението:

- това, че човек (т. н. "обусловено съзнание") се има (се себеиндентифицира, се утъждествява) за/като индивидуалност, която е нещо отделно от света - егоцентризма

- егоизма, патологичния (желанието, което не подбира средства по пътя към своето осъществяване)

Всред необятната пустош на вкопчването в житейските проявления,

заобиколен от своите врагове - замъгляващите емоции -

ти си на прага да бъдеш лишен от върховното богатство - добродетелта.

изт: цитатът е от един будистки текст, на който си позволих да направя частична корекция от към превода Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Както се задава въпроса, кое кара деца да измъчват и убиват животни, още по - основателно би могло да се попита, кое кара деца да убиват/да участват в изтезания/унижения на други деца. Сигурно причините и за двата типа агресия са ако не напълно еднакви, то поне сходни.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Част от описанието в профила на един днешен нацист и расист. Неговата история е показателна за това как може би агресията срещу него в детска възраст е спомогнала да стане, какъвто е днес. При все че, сигурно причината днес да е нацист е това, че може и в миналия си живот да е бил такъв, а е възможно да е получил подобно възпитание и от роднини. Възможно е тази дискриминация към него да е резултат и от минал негов живот..., а не само защото има немска кръв. Но като се има предвид, че е бил дете по времето на социализма, обяснимо е защо е получавал такива атаки. Ако не заради едно, децата може да те тормозят заради друго (в случай, че са такъв тип деца).

Роден съм с германска и българска кръв. Детските ми спомени са кръг от злобни хлапета около мен, които ми крещят в лицето: „гаден немец” и „фашист”. Беше им явно забавно по няколко да скачат на един и да те удрят, плюят и дърпат, където хванат – коса, дреха или чанта. Първо от това боли, а като минат няколко години това изгражда. Ако вложа излишен драматизъм и славянска патетика или реша да се правя на жертва мога да продължа и да попитам: „Кой ще поеме вината за детската травма, няма ли психолог и съчувствие?” Аз обаче съм убеден и горд, че това ме прави твърд и корав. С клеймото „гаден германец” се расте, живее и понякога много добре. Удивително е колко уверен, силен и нахъсан можеш да станеш когато другите се опитват да те смачкат. Спестявам Ви случаи, унижения и дългите години отчуждение. Категорично не съм жертва, звучи учудващо – но всичко това не ме комплексира, а дори напротив – помня щастливи моменти, истински приятелства и родителска обич!

Война - това значи смърт, трагедия и рев. Всеки, който намира това за забавно е глупак. Всеки, който не е губил близък едва ли ще го разбере. Войната - водена не винаги от тези, които хората смятат за герои. Виждал съм смърт на войник, която никак не е героична, а често пъти е жалка и срамна, войната не е подвиг, тя е страх и кръв!!!

Останалите неща в профила му са нацизъм и расизъм (което не харесвам у него), има и антисъветски и антисръбски изказвания, също така колко ние българите сме задължени на немците, както и обръщение към любимата му жена и т.н..... Това, което е достойно за уважение у този човек (поне според написаното) : силен характер, надраснал е тормоза от детството, спортува редовно, отрича войната (бил е в легиона).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×