Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Ранна детска престъпност

Recommended Posts

Guest Ивета

Какво мислите за детската жестокост, в най-ранния й етап.

Помня избодени кучешки очи и обесени котки.

Потърсих такава тема в ефира, но няма; всички се занимават с юношеската престъпност, не и с наистина детската.

Та, кое кара едно дете на 6 години да избоде очите на друго животно, пък и се смята за вездесъщо?

Имам много такива спомени, пък и другите имат - фразата да "да бъдем като децата", не ми е по вкуса, не я ща. Децата носят у себе си една трагична жестокост и лицемерие, което никъде не се отчита.

Да, те са непринудени, но докъде стига това - дотова да отнемеш чужд живот ли?

Аз имам щастливо детство, но имам и спомени за много деца, които искаха да нараняват, да нараняват, да отнемат живот. А това дали го знаят и родителите?

Психолозите би трябвало да се намесят с анализ. Щото това е емблема и на нацията - вечно неспоособна да вземе решения и живееща в сладък сос от митологеми.

Моля за мнения.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е жестокост, и то нечовешка. Как може невръстно дете, щото аз съм виждала и 4-5 годишни какво правят, да се гаврят с животинче, независимо котка ли е, куче, заек, хамстер и други.

Аз съм виждала с очите си как се палят лапички на котка и как тя се хвърля върху огън. Или хвърляне на животно от 10-тия етаж, за да се види то дали ще оживее. Не знам каква е тая огромна агресия, омраза и то към нещо, което е на пръв поглед беззащитно.

Нещо е сбъркано.

На мен също ще ми бъде интересно да прочета какво поражда тази агресия и то към животни, защото същата след това може да се прехвърли и към хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де Ивета, чудя се защо толкова държиш да прокараш идеята за жестокост на децата и то като генерално и всеобхватно явление?!

В много теми се стара и сега специална тема отваряш.

Също така хората били лоши и по-добре Бог да не ги бил направил (темата "Ако бях Бог")

Омраза към хората и специално към децата ли е това?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Добре де Ивета, чудя се защо толкова държиш да прокараш идеята за жестокост на децата и то като генерално и всеобхватно явление?!

В много теми се стара и сега специална тема отваряш.

Също така хората били лоши и по-добре Бог да не ги бил направил (темата "Ако бях Бог")

Омраза към хората и специално към децата ли е това?!

Нищо не държа, то е факт и ако ти си обсебен от нещо, не го свръхкомпенсирай към други хора.

Фактите са такива и не ги измислям аз.

А ти наистина си спамър. Но като всички спамъри, се чувстваш длъжен да дадеш важно мнение.

Което мен, лично няма да ме откаже да питам, защо аджеба малки деца искат да убиват други малки деца и то по жесток начин?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има жестоки деца,които стават след това жестоки възрастни,освен ,ако нещо не се намеси отвън и не промени мирогледа им.

Но по принцип е абсолютен мит,че всички деца са добри,по рождение.

Дори и в най- детска възраст,човек ярко проявява нравите си и дори съдбовното си предназначение,като склонност и таланти за определена професия и т.н.

Винаги е имало хулиганчета и добри деца.Такива,които са побойници и малтретират други деца и животни и други беззащитни деца-жертви.Турската поговорка "В този живот си или кон или трева" се проявява дори и в най- ранните години на детето.

Човекът в крайна сметка проявява крайни форми на жестокост във всяка една възраст.

Точно във възрастта от 3-5 години,според мен детето заявява себе си като личност по един много откровен, директен начин.

Изтърсва някакви истини и мнения директно,без да осъзнава дали някой ще го заболи от това.

Имам една приятелка,чието дете е от тези деца,които се интересуват единствено и само от себе си и дори им доставя удоволствие да тормозят възрастните хора около себе си до краен предел,защото те им се оставят да направят това ,само защото той е дете. А всъщност е един вече изграден манипулатор и дори има нещо садистично в отношението му именно към майка му,което лично мен ме притеснява,аз просто обичам тази своя приятелка и виждам какво прави с нея синът й.Но темата е разбира се много деликатна.

Децата, убийци на животни определено имат психически проблем по- късно,на една по- различна възраст.

Но изобщо детското насилие е проблем, с който трябва да се справят майките на почти всички момчета. Това не мисля,че е типично само за България,а изобщо за света.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

g.gifДа, те наистина проявяват в по-малка или по- голяма степен и доброто и злото заложено в природата на всеки един човек. Още от самото раждане, опознавайки света около себе си те опитват различни неща и когато никой не ги възпира т.е. когато всичко им се позволява безнаказано те започват да се усещат като господари на положението. Тирани които се чувстват значими изпитвайки удоволствие от деспотичното отношение както към по- слабите така и към към тези които от криворазбрана обич са готови да направят и да дадат всичко за тях без да разбират, че по този начин им правят мечешка услуга. Разбира се попивайки всичко те подражават в много отношения и на родителите си копирайки тяхното поведение смятайки ги за авторитети или пък погледнато от друг ъгъл в последствие тиранията може да се прояви като един вид бунт срещу отношението на по- възрастните към тях. Но на каквото и да се дължи тя не можем да отречем, че жестокостта в децата съществува и това е проблем пред който не бихме могли да затворим очите си. Как постъпвам аз в подобен случай. По чисто човешки - непрофесионален начин, просто влизам в ролята на детето т.е. обръщам се към него като към равно и по начин по който смятам че ще ме разбере му обяснявам нещата. Не знам до колко успявам, знам само, че със "злодейчетата"tongue.gif на шефовете се разбирам добре при все че съм изпитала на гърба си колко върли могат да бъдат още от най- ранна детска възраст.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За никаква жестокост не може да става дума. Това за детето е игра. Може би отсъства дори и желанието да се чувства значимо и силно, което се забелязва при жестокостта в по-късните години. При животните се наблюдава същото поведение. Примерно при котките. На детето просто му е интересно. То не осъзнава болката, която причинява и от тази гледна точка не може да се говори за жестокост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Деца, които измъчват животни преди всичко просто повтарят това, което наблюдават вкъщи, подобно на родителите си те реагират с насилие, злоба, раздразнителност. Това насилие е насочено срещу слабите, както са самите те, и това често е животното в къщи. Децата от такива семейства често бият и измъчват другите, при това те винаги осакатяват или убиват животни. Жестокостта в семейството е най-разпространената причина за детската жестокост към животните.

"Някои родители са изключително либерални, като че тяхната функция е само да задоволяват желанията на малкия принц или принцеса. И след това тези родители се чудят, когато някъде между 6 и 8 години това дете декомпенсира. Най-честата диагноза на психиатрите е "хиперактивност", което не значи нищо, защото има различни причини за хиперактивността. Впрочем един от симптомите на хиперактивността е точно агресията. Защото психичното се структурира в отказите" (Венцислав Вътов, Асоциация Българско психоаналитично пространство).

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона-Ивета, нека и аз да споделя моя опит, пък дали ще го сметнеш за спам, това си е твоя работа.

Значи като бяхме момчета това беше нещо като мода. Може да е било от скука (говорим за времето преди 1989), може да е било от глупост, може да е било от Бог знае какво. Ако си спомняте доста популярни бяха и ластиките с които се "лоуваха" жаби, врабчетата и всякакви други хвърчащи твари.

Та един съученик ми беше разказал как подляли газ или бензин, не помня точно, под опашката на едно коте и то подсксачало "яко" (предавам думите не буквално, а по смисъл). Един ден в нашия двор отнякъде се появи едно няколко месечно коте. Не знам дали беше от полукотешкия вид (горкото, изглеждаше доста зле - мършаво, размъкнато и грозновато), но реших и аз да изпробвам тая работа. С газта нищо не се получи (май трябваше да го запаля, ама кой да ти съобрази), аз се ядосах и реших да пробвам една друга "митологема", както ти се изрази - камък на шията и в реката. Е, направих го. В момента в който видях как това мяукащо безпомощно създание потъна във водата, в мен нещо прещрака - разбрах, че извърших нещо гадно и нередно. После цяла вечер лежах и плаках в леглото, беше ми много мъчно за животинката.

И така, не се гордея с този опит, но го възприемам като един добър урок. Предполагам, че това пък ме е възпряло от други престъпления, които е можело да извърша в бъдеще.

Неведоми са пътищата господни. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата, убийци на животни определено имат психически проблем по- късно,на една по- различна възраст.

Но изобщо детското насилие е проблем, с който трябва да се справят майките на почти всички момчета. Това не мисля,че е типично само за България,а изобщо за света.

За никаква жестокост не може да става дума. Това за детето е игра. Може би отсъства дори и желанието да се чувства значимо и силно, което се забелязва при жестокостта в по-късните години. При животните се наблюдава същото поведение. Примерно при котките. На детето просто му е интересно. То не осъзнава болката, която причинява и от тази гледна точка не може да се говори за жестокост.

Да, за съжаление децата, които са жестоки в ранно детсктво имат психологически проблеми в по-късна възраст. Мой родственик учудваше с проявите си да къса главите на малките пиленца като невръстно дете. Сега е над 50 години и е в непрестанно сменящи се депресивно- агресивни състояния.

Съгласна съм и с мнението на Станимир, наблюдавайки децата на възраст година и шест месеца - три и половина години на работата ми. За тях проявите на жестокост са игра. Тук е мястото на възпитателя да посочи другата гледна точка - тази на жертвата. Нещо, което много често не се прави, а децата се нахокват и навикват безрезултатно. Моя проблем като ръководител е, че не мога да накарам възрастните да обясняват по подходящ начин защо дадено поведение е неприемливо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

– …Для Человека естественно созидать, но не разрушать; владычествовать над своей судьбой, но не превращать свою волю в волю тирана и насильника по отношению к другим людям, даже если это осуществляется в форме игры. Также порочны «воен­ные» игры детей, связанные с насилием, со стрельбой друг в друга из игрушечного оружия...

– Кстати, и в самом раннем детстве у некоторых детей проявляется стремление мучить животных.

– … Мучить животных, ломать ветки деревьев, вы­таптывать траву, даже бросать камни в реки и источники – во всем этом есть единый стимул, стимул владыки, которому приятно через акт насилия над природой, над живым существом или над своим ближним ощущать себя полноправным распо­рядителем душ и тел...

– … родители замечают, что ребенку доставляет удовольствие отрывать крылышки у насекомых. Что им следует ему сказать? Как себя вести в такой ситуации?

– Родители должны обратиться к ребенку мягко, но настойчиво. Эта настойчивость должна быть строгой, поскольку его действие является проявлением «естественного» детского садизма, свойственного многим детям вообще и в принципе.

– Разве это естественно?

– Да, для ребенка естественно изучать мир. И, отрывая крылышки у мух, он еще не понимает собственного стремления к познанию внутренней природы вещей. Поэтому такая жестокость у ребенка имеет более глубокую мотивацию, чем кажется на первый взгляд. Что касается истязания животных - здесь несколько иное: действует неосознанное желание ребенка утвердить собственный авторитет над природой. Как правило, это начинает проявляться с шестилетнего возраста, когда Физический План начинает властно посылать свои сигналы ребенку, и тот все еще не знает, как на них реагировать. В этот период особенно активны центр в области солнечного сплетения и центр в области печени – Тиферет и Нецах. Здесь ребенок уже не столько стремится проникнуть в тайну Бытия, сколько ощутить себя его владыкой – что-то изменить, над чем-то восторжествовать, чем-то распорядиться…

– Теперь такой вопрос: следует ли родителям пытаться предохранить ребенка от столкновения с жестокостью и болью этого мира?

– Когда родители прилагают такие усилия, они превращают свое дитя в «ненюханный цветочек». Пересадите горшечное растение в поле – и первый порыв ветра сломает его. Я часто даю этот пример - он точен. Горшечное растение выросло в тепличных условиях: о нем чрезмерно заботились, его чрезмерно опекали. Для украшения дома оно выполняет свою функцию, но для сотрудничества с живыми силами природы - не приспособлено.

Здесь следует соблюдать золотую середину. Ребенка нужно предохранять от прямого столкновения с толпой во всех отношениях и всегда. Толпа есть абсолютное зло для души ребенка. Ребенка следует предохранять от просмотра травмирующих фильмов, где культивируются насилие и жестокость. Это развивает в нем агрессивность. То же самое следует отнести к многочисленным компьютерным играм, построенным на принципах убийства и уничтожения.

На български: Зор Алеф. Отговори за непосветения, том 1 и том 2, "Анхира", София, 2005

На руски: Ответы непосвященному I, II, "София", Москва, 2004

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

– Теперь такой вопрос: следует ли родителям пытаться предохранить ребенка от столкновения с жестокостью и болью этого мира?

– Когда родители прилагают такие усилия, они превращают свое дитя в «ненюханный цветочек». Пересадите горшечное растение в поле – и первый порыв ветра сломает его. Я часто даю этот пример - он точен. Горшечное растение выросло в тепличных условиях: о нем чрезмерно заботились, его чрезмерно опекали. Для украшения дома оно выполняет свою функцию, но для сотрудничества с живыми силами природы - не приспособлено.

Александра, благодаря за този цитат. Наистина е трудно да се улови къде е границата: да създадеш едно устойчиво на външни влияние същество, но и да възпиташ любов към живота изобщо.

Не зная какъв е генезиса на детската жестокост, но явно е част от пътя, който всеки минава. Но пък има и друго и то е тоталната противоположност: много деца обичат животни, грижат се за тях, прибират ги вкъщи, всеки от вас познава такива истории. Защо тези деца не си "играят", мъчейки животни? Т.е. те опознават живота, но по пътя на любовта, не по пътя на директното и косвено разчленяване. Те опознават нещата, приемайки ги, не разрушавайки ги.

Деструктивното поведение от много ранна възраст има прояви и знаци, и ако те не бъдат видени навреме, после ще стане късно. А и много често тази насочена навън, към света, агресия, често се превръща в автоагресия, особено по време на пубертета. Знаем всички в какво се изразява това - анорексия, наркомании.

И всичко опира до поведението на възрастния човек, до неговия личен пример, защото отговорността е изцяло на "големите" хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът е такъв какъвто е.

Да, детето иска да разчленява, иска да разбере как са устроени нещата. Затова често играчките биват разчастени още на първия ден. Освен това неминуемо ще се пореже, ще му се забие трън в крака, ще изяде шепа пръст, муха или нещо подобно.

Вярвам в мъдростта на Природа - щом тя е подредила нещата в определен ред, кой съм аз че да решавам кое е добро и кое лошо? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, детето иска да разчленява, иска да разбере как са устроени нещата. Затова често играчките биват разчастени още на първия ден.

Странна игра е да се играе на разчленяване на животни. Играчките са за игра и затова са играчки, животните не са за игра, поне така мисля аз, иначе щяха да имат друго име.

То така като се тръгне, след време детето ще иска да разчлени човек и какво ще търсим мъдростта в природата ли, едва ли. Не природата създава престъпността, а човеците.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не природата създава престъпността, а човеците.

Виж как хубаво го каза. :)

Предполагам, че ако се решиш да се изкъпеш по бански на някой плаж в арабския свят, може да се простиш с живота. А навремето в Юдея са убивали хванатите в извънбрачна връзка с камъни!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Канел, това което си разказал ми припомни горчив спомен от моето детство. Като деца играейки на село приятелите ми бяха открили едно гнездо с яйца и искаха да видят какво има в тях. Събрахме се и някой пръсна едно в земята, видяхме как птичката започна да лети тревожно около гнездото, съррцето ми се скъса в онзи момент, но и другите осъзнаха злодеянието което бяхме извършили. Това е нещо което никога няма да забравя и винаги с голяма болка си го спомням.

Рассвет, благодаря, за цитата от Зор Алеф. Сверих часовника си с него, а както знаеш аз дълбоко го уважавам, въпреки, че малко е това до което съм се докоснала, предимно в един от томовете на " Мъдреци и Мистици"

hypocrite.gif. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, детето иска да разчленява, иска да разбере как са устроени нещата. Затова често играчките биват разчастени още на първия ден.

Странна игра е да се играе на разчленяване на животни. Играчките са за игра и затова са играчки, животните не са за игра, поне така мисля аз, иначе щяха да имат друго име.

То така като се тръгне, след време детето ще иска да разчлени човек и какво ще търсим мъдростта в природата ли, едва ли. Не природата създава престъпността, а човеците.

Не е странна, напротив, Канел е обяснил - желанието да разбереш кое какво е, какво има отвътре, кое задвижва играчката, как е устроена ...

Странно е, когато детето не е проявило през нито един етап от живота си такива желания.

А кое е играчки, кое животни ... ти правиш разликата, но за малкото дете всичко е играчки: и супермодерния телевизор, и падналото врабче, и очилата на баба, и котето, и дистанционното за колата, и торбата с гипс или кофата с боя, както и белината или кислола, както и лекарствата за кръвно на дядо. Естествено, с тези "играчки" могат да станат такива играчки-плачки, че чак е страшно да се помисли. Но всеки от нас е минал през такъв период, всички сме били деца.

Съвременните деца според мен са ощетени от това израсване в градски условия. Сещам се и аз, като градско дете, колко ми беше приятно да прекарвам всяко лято в една селска къща с баба и дядо. Тези престои ми позволяваха да вляза в досег с природата. Имам на съвсетта си две убити животинки - жаба и пиле, както и доста насекоми, които събирах в колекции, набодени с карфица. Във всички случаи желанието ми не е било да усмъртя животинчето - с пилето си играехме с една братовчедка, беше много по-приятно с пиле, отколкото с непомръдващите кукли, а и къде в градски апартамент пилета, а там, на село, има. За съжаление го приспахме добре завито с юрганче и възглавничка в една стара чанта, която затворихме да не избяга и ... кислородът е свършил в един момент. Ние бяхме малки, нито преди това сме разбирали какво правим, нито след като отворихме чантата - баба ни каза, че е умряло и ние така се уплашихме и като ревнахме ... чак баба се притесни, а тъкмо беше почнала да ни се кара. Виж за жабата си беше съвсем съзнателно - тогава бях малко по-голяма - но пак не с цел умъртвяване: интересно ми беше как е устроена животинката и не помня защо съм била въодушевена на тема операции, та ... направих на жабата една операция, заших я старателно след това и я пуснах да плува в един буркан. Естествено тя не заплува, на мен отново ми беше много тъжно и повече не съм правила такива опити. Колкото по-голяма ставах, толкова по-лесно можех да се поставя на местото на отсрещната страна и постепенно моите природоизследователски интереси се задоволяваха предимно с наблюдения и евентуално полезни действия - примерно изхранване на птиче изпаднало от гнездо и др.п.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причината за ранната детска престъпност,за юношеската агресивност,за грубостта и безпардонността в отношенията на порасналите хора е една единствена и се нарича безлюбие.

Какво означава безлюбие мисля е ясно.В цикъла с Рилските беседи,които се четоха и още четат в Лятната Духовна Школа това е казано.От себе си ще добавя,че ние ,големите хора ,когато ставаме майки и бащи,без да сме себе си разбрали и намерили, правим такава среда от безлюбие около детето .То реагира на това понякога по начина описан от вас в тази тема.Изхода от ситуацията е в това,всеки който разбере,че това е проблема,да положи усилие,да започне да работи върху себе си и да се научи да обича.Особено родителите.Всичко започва и свършва при тях,когато става дума за малки деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не зная какъв е генезиса на детската жестокост, но явно е част от пътя, който всеки минава. Но пък има и друго и то е тоталната противоположност: много деца обичат животни, грижат се за тях, прибират ги вкъщи, всеки от вас познава такива истории. Защо тези деца не си "играят", мъчейки животни? Т.е. те опознават живота, но по пътя на любовта.

Макар и в почти еднакви дрешки , на еднаква възраст и в една група в детската градина, децата всъщност имат много различен опит от различен брой предишни прераждания. Старите души имат достатъчно запазена памет, за да не измъчват животинки.

Ако се абстрахираме от идеята, че имат само 3 г. опит на земята и се вгледаме добре в очите им. може и да започнем да ги разбираме по-добре. Има също така физиогномични белези, но аз не съм чак такъв спец.

Сетих се за едно детенце, което не би трябвало да е включено в сегашния ми живот - нито ми е роднина, нито дете на близки познати. Когато ме видя за пръв път, вместо да се сгуши в майка си и да ми обърне гръб, както правят повечето деца на тази възраст, то се оттласна от майка си, прегърна ме като стара приятелка и направо си остана в мен. И беше доста недоумяващо, когато го подадох обратно на майка му, защото се притесних от такава любовна реакция.

Това беше илюстрация на факта, колко малко знаем всъщност.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Аз не съм склонен към жестокост спрямо животните, но съм им причинявал преки страдания на времето.

Преди години, една позната ми каза, че като съм бил малък ( колко да съм бил, 3-4 години максимум), та като съм бил малък съм хванал котка и съм я хвърлил на земята/ударил в земята ( не помня какво беше казала и дали котката е пострадала сериозно).

След това, малко по - късно, помня ме един братовчед ме помоли да изкарам котката навън. Аз май така я подкарах, че или и счупих краче, или го навехнах (тя не искаше да излиза и бягаше) : престарах се в опита да изпълня командата му добре. После ми се скара и ми каза, че не ме е карал да я нараня. :rolleyes:

Помня че бях пръскал с вода една котка. Тя умря в същата вечер или по - късно. Но беше лято,топло време... Колко да съм я пръскал(едва ли е от водата). Нещо болна е била сигурно, а не заради водата. Тогава един дядо от махалата взе да ми говори за душите, за Господ (във връзка с тази случка).

Вуднъж като бях в начален курс, видях едно умряло врабче. Искаше ми се да оживее, но една баба ми каза, че не може да се съживи ( не съм го убивал аз :)).

Едно време за удоволствие убивах/измъчвах мухи и мравки, но съм бил достатъчно жалостив, за да не посегна на по - едри твари.

Спомням си как в детската градина едно момче нарочно настъпи охлюв, направи го със злоба. Помня че постъпката му не ми направи добро впечатление. Това момче беше хулиганче, даже и с мен се е заяждал.

В училище, в средния курс, едно момче бутна едно куче от един парапет ( височината беше повече от два метра). Онова падна на земята, взе да се превива и да квичи ( не помня дали имаше счупване, но аз и друг съученик обградихме ядосани злодееца, а даскалицата му се скара).

Как бихте реагирали ако видите деца да мъчат животно ? Странно е - уж децата са сравнявани с ангелчета, уж чисти душици,носители на чиста любов, пък ...Какво трябва да правят родителите, за да превъзпитат децата си при такива ситуации ? Трябва ли да има телесни наказания и навикване, или само и единствено фини любовни методи ? Трябва ли децата да усетят върху себе си пряката връзка между причинените на животните страдания и физическата болка от пошляпването, или всичко трябва да си остане в сферата на думите. Трябва ли да се опитват родителите да ги накарат да се чувстват засрамени и виновни от поведението си? Има ли възраст, в която злодеянията не водят до създаване на лоша карма ?

П.п. Едно момиче, което е вегетарианка от поне 11г. и се стреми да е веган,и което участва в природозащитни акции, не носи животински кожи, не ползва козметика тествана върху животни, хвърля боклука си разделно, занимава се с таекуондо, йога, медитация, езотерика - също поне веднъж в живота си се е държала лошо с животно( била е много малка).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причината за ранната детска престъпност,за юношеската агресивност,за грубостта и безпардонността в отношенията на порасналите хора е една единствена и се нарича безлюбие.

Изхода от ситуацията е в това,всеки който разбере,че това е проблема,да положи усилие,да започне да работи върху себе си и да се научи да обича.Особено родителите.Всичко започва и свършва при тях,когато става дума за малки деца.

Наистина липсата на достатъчно любов може да доведе до агресивност у децата. Когато такава агресивност е вече налице, именно любовта е лекарството. Никакви караници, наставления, удари, наказания, нищо такова не може да помогне на едно дете, завладяно от гняв. Казвам това от опит. Първото нещо, което трябва да се направи в такъв случай, е детето да се успокои, да се прегърне. Вярвам във възпитанието с положителен пример.

Сетих се за едно детенце, което ... Когато ме видя за пръв път, вместо да се сгуши в майка си и да ми обърне гръб, както правят повечето деца на тази възраст, то се оттласна от майка си, прегърна ме като стара приятелка и направо си остана в мен. И беше доста недоумяващо, когато го подадох обратно на майка му, защото се притесних от такава любовна реакция.

Късметче, и аз помня твоята прегръдка, толкова топла и човешка, която просто стопи притесненията ми и ме накара да те почувствам приятелка. Ти си такава, покрай някои хора лошото се стопява и идва доброто.

Сложих плюсчета на всички, които споделиха тук грешките си като малки деца, когато са проявили насилие. Доколко съзнателно е било това насилие? Аз например и досега в по-голямата част от времето не съм достатъчно съзнателна. Трудно е непрекъснато да се следиш, да следиш мислите, чувствата, дълбоките си мотиви и да не грешиш при това. Понякога е просто невъзможно, реагираш както дойде и това е.

Защо с брат ми като малки убихме врабчета с прашки и след това ги изпекохме край блока? Ами това сме видели, чели сме разни истории за ловци и сме ги живели, макар и на игра. Фантазирахме си да избягаме от вкъщи и да оцеляваме в някоя затънтена гора.

Като съвсем малка съм удушила седемнадесет пилета на село, гонейки ги да ги гушкам.

Много обичах всякакви животни, включително насекоми и влечуги. Много ме е боляло когато някой откъсне цвете без нужда, сякаш в мене са живели две деца, едно добро и едно лошо. И до днес е така. Зная само, че когато съм вършила зло, не съм била достатъчно съзнателна. Любовта просветлява душата и позволява нещата да се виждат в истинската им светлина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата не се раждат лоши! Това е факт!:)

Най-нормалното нещо е у едно малко дете да се появи агресията. То я носи в себе си и тя не е нещо лошо, тя не го прави лошо, опасно, неконтролируемо, ненормално и т.н. Още открай време в главите ни е набивано, че агресията и гневът са лоши и недопустими неща, а това не е така - когато изпитваме гняв, всичко е в реда на нещата и това не бива да ни плаши. Единственото, което трябва да направим е да се научим (а след това да научим и децата си) как да трансформират това усещане, за да не бъде деструктивно то.

Да, не е добре детето да измъчва животни или друго дете - разбира се. Но не е ненормално да се опита да го направи! Тогава трябва да се намеси родителя (най-вече със собствения си пример) и да покаже на детето как трябва да се справи с агресията в него, как е правилно да я изрази и как да я изкара от себе си по правилен начин. Относно споменатите начини - родителят може да фантазира и да измисли толкова много варианти. Децата имат нужда от "щури" игри. Нека къса хартии, нека скача в калта, организирайте му бой с възглавници... Така то приема агресията като част от себе си, научава се, че е правилно да я освобождава (а не да я затиска навътре в себе си) и как точно да прави това без да наранява.

Гледайте задължително филма: "Пролет, лято, есен, зима... и пак пролет", 2003 ("Spring, summer, fall, winter... and spring"). Страхотен е и чудесно илюстрира възпитанието на деца именно по отношение на агресията. Можете да го намерите в Замунда.

Не съдете такива дечица, които правят това, което сте описали. Те не знаят как по друг начин да го направят, защото друг има вина за това, че не ги е научил...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съдете такива дечица, които правят това, което сте описали. Те не знаят как по друг начин да го направят, защото друг има вина за това, че не ги е научил...

Или пък научил/ насърчил точно тези постъпки за да може да се справя с живота. Има и такива хора за жалост и от там нататък се завърта един порочен кръг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Акцентът на темата бе поставен повече върху жестокостта към животните, но децата проявяват жестокост и в отношенията по между си. И тук вече широко-разпространеното обяснение, че жестокостта към животните е продиктувана от любопитство, не може да бъде валидно. Тук няма стремеж да разчлениш някого или да видиш от какво е направен, а просто да се забавляваш за негова сметка, след като си усетил слабостта му. Последното е много важно, защото децата проявяват жестокост не толкова към по-слабите от тях самите, а към действително слабите. Тук идва моментът на неприемането на различията. Дали и в жестокостта на децата към животните понякога не присъства този елемент? Появява се неприязън към това, което детето не иска да бъде, която може да се прояви като агресия. Това е един вид желание за дистанциране от това, което детето не харесва и то извършвано съвсем демонстративно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината.

Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси

Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни да учат и неспособни да учат.

Великият подтик

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×