Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
lullaby

Сънища, сънища, сънища....

Recommended Posts

Хора.... умът ми уж едно мисли, но като спя - отивам там, където бях забравила, че съм искала дори.... с хора, които бях забравила, че са ми липсвали дори...... Нощ след нощ след нощ...... Не е кошмар, дори е интересно, но......промени ми мнението в реалността едва ли не ме принудиха тези сънища да взема решение, т.е. дори не ми дадоха избор - мислех, че ще направя едно, но сънувайки отново и отново неща, казващи ми друго..... ами реших, че явно това е, което искам истински, дори да не си го признавам. И че така ще се помиря със сънищата си. Не ме разбирайте погрешно, за мен не е изненада това, което сънувам, но е изненада, че точно сега и толкова активно ми се случва..... не мислех, че ми е толкова на дневен ред. А то всяка нощ - направо изтощително е. Как мислите, възможно ли е разумно и съзнателно да не мислим много за нещо, а на сън да ни се явява, защото в действителност душата ни го "мисли"? Защото както казах, промених решение въз основа на тях.... но друг вариант какъв имах - да ги заглушавам или да чакам да отминат все едно никога не ги е имало? Няма как.... нали :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как мислите, възможно ли е разумно и съзнателно да не мислим много за нещо, а на сън да ни се явява, защото в действителност душата ни го "мисли"?

Ами не само, че е възможно, но обикновено така става:) Това, че с воля се опитваме да не мислим за едно или друго, съвсем не означава, че сме престанали да го обмисляме...

Докато спим камъчетата на мозайката се нареждат и можем да видим цялата картина... Тази картина, от която в реалността виждаме отделни фрагменти, щрихи или само рамката, но цветовете, нюансите се губят... В сънят често падат веригите на рационалното и "разумното", наложени от обществените нрави, но не винаги кореспондиращи със същността ни, която отчаяно "крещи", но остава неразбрана...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снощи сънувах че съм с множество млади хора край едно езеро. В спокойната вода се виждаха да плуват бавно големи риби. Аз си полегнах на брега да си подремна и... се събудих в леглото.

Често сънувам и сънищата ми са като сцени от ежедневието на някакви други животи - почти никога с хора или случки от действителността. Като че ли докато спя "тук", живея друг живот "другаде".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Случвало ли ви се е следното : сънувате и усещате/знаете, какво ще се случи в съня ви в следващия момент ? Дори го предизвиквате, става според желанието ви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямаше ме доста време, но нещо ме върна тук, във форума. Може би защото периодът е тройно критичен за мен започнаха да се появяват едни сънища, кой от кой по-силни. Е, някой е като кошмар, от който се събудих с облекчение, че е просто само сън. За съжаление обаче сънят се сбъдна, не дословно, но като действащи главни лица, емоция. Но не този сън е обект на разказът ми днес, защото не искам да се връщам към неприятното, още повече, че се случи и наяве. Ще споделя два изключително приятни съня, които съвсем наскоро ми се явиха.

Жилетката от Ванга

Сънувам , че съм в някаква стая – пред мен виждам нова жилетка, която е оплетена от Ванга.

Чудех се как така, толкова време е минало от заминаването й, а тази жилетка е останала

невзета от никого. Жилетката е дълга, като роба, много фино плетиво, лицева плетка, бежова

на цвят като предницата е кафява, виждах тук-там как някоя кафява бримка е в повече и

нарушава геометрията, но казвам си, че това е така, защото Ванга е била незряща и че дори при

липсата на зрение е удивително как е направила този модел. На всичкото отгоре на масичка

имаше лист с цветни миниатюри, рисувани от самата Ванга! Като че имаше неин портрет или

на някаква жена, имаше сребристи или златисти бои, подобно на варака за иконите, а и самите рисунки бяха иконоподобни. Това ме

удиви още повече – как е рисувала с такава прецизност такива миниатюри. Облякох жилетката.

После се озовах в някаква църква – гледах се отстрани, но всъщност бях същевременно и

героинята във филма – монахиня, облечена с широка роба и с жилетката. Държах в ръцете си

книга за непорочното зачатие, която бях намерила в библиотеката, търсейки отговор как така

съм бременна, след като известно време не съм имала контакт с мъж. Но бях бременна и то в

напреднала вече бременност, прикрита от широката одежда.

Сънят сънувах след пътуване до Белгия, началото на този декември.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ванга - предсказване на бъдещето, виждане в миналото

Жилетката от Ванга - щом си облякла нейната жилетка, това може да значи, че сънищата ти показват реални неща от миналото ти и неща, които биха могли да се случат в бъдеще

После се озовах в някаква църква – гледах се отстрани, но всъщност бях същевременно и

героинята във филма – монахиня, облечена с широка роба и с жилетката.

Може да си видяла картини от твой минал живот. Монахиня - моно (сам, един). Може би сама ще достигнеш до най - точен анализ на сънищата си, базирайки се на твоята интуиция и досегашното ти познание за самата себе си и за нещата в живота ти. Може да означава и че ще постигнеш по - голямо единение с божия дух в теб. Библиотека - знания, получаване на информация, акашови хроники. Може да си търсила отговор в самата себе си.

контакт с мъж
Мъжът е символ на Духа.

Но бях бременна и то в напреднала вече бременност, прикрита от широката одежда.
Бременна - може да си била/да си бременна с някаква идея, която скоро предстои да се реализира. Но засега тази твоя идея не се знае от повече хора около теб ( "прикрита от широката одежда"). "Непорочното зачатие" - може би е намек, че идеята ти е добра, чиста, безкористна.

как така съм бременна, след като известно време не съм имала контакт с мъж.
Може да се има предвид, че не си получила идеята от мъж, а от божият дух в теб ( на когото мъжът е символ) - това пак би могло да се разглежда като контакт с мъж, който контакт не си осъзнала и си се чудила, защо си бременна (може би бременна с някаква идея).

Възможно е скоро да научиш нещо за твой минал живот като монахиня да речем.

Ванга е била незряща и че дори при

липсата на зрение е удивително как е направила този модел. На всичкото отгоре на масичка

имаше лист с цветни миниатюри, рисувани от самата Ванга!

Ти може би не виждаш какви ще са последствията от настоящите ти мисли, чувства, постъпки, тоест може би си незряща в някакъв смисъл. Но сънят ти може да е знак, че те очакват в бъдещето цветни, приятни моменти, нарисувани от самата теб.

Сънят сънувах след пътуване до Белгия, началото на този декември.
Белгия - бел, бял, добро. Декември - студ, край на годината, край на лош период. Може би е свършил лош период за теб и ти предстоят приятни преживявания.

Ще приложа някои общи тълкувания, които биха могли да са полезни за разтълкуването :

Видиш ли насън църква, значи ще намериш начин да си доволен и успокоен.

Сънуваш ли, че си монахиня, значи искаш да отложиш, да отхвърлиш проблемите си или да избягаш от тях. Сънуваш ли, че си монахиня, трябва да укрепиш и да заздравиш семейството си, обърни повече внимание на роднините.

Носиш ли насън жилетка, предстои ти да се грижиш за приятели, които имат нужда от помощ.

Картина ако разглеждаш в съня си, предстои ти приятна среща със стари приятели.

Източник : http://sanovnik.bg/sunishta

Ти се занимаваш с котки. Да не би сънищата да са свързани с тях ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не са свързани с котките. Свързани са със сътресения в здравето, работното място и вкъщи - сякаш всички са се наговорили да ми се стоварят в един и същ момент - вървя в студена, трънлива и безлистна зимна гора, не виждам пътя. Но нека след малко да разкажа другия сън, много красив, силен и магичен и който ми донесе страшно много надежда, може би за да имам сили да приема струпващите се един след друг удари и да знам, че има някой или някои, които са с мен и ми помагат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Милкана и каменните тамплиери

Аз съм пред една висока терасирана стена, пролет е, има парк някъде горе, стоя пред стената и тогава двама огромни каменни рицари ме хващат с ледените си каменни ръце и ме повдигат, за да изкача отвесната стена и да стигна двореца и градината. СТранно, но като стъпват, тежките им стъпки не разтрисат земята. А камъкът е като жив, сякаш доспехите са от камък, а вътре, под каменния щит имат лица, живи лица от плът. Появяват се още много такива рицари горе в градината и всички ме гледат с удивително еднакви широко отворени и странно сини очи - очите им са еднакви, но има един чифт очи, които после разпознавам отново и които ме привличат по странен начин. Оказва се, че аз, както и разни други хора, сме всъщност на екскурзия във времето назад и това е нещо съвсем нормално - отиваш в някой замък, но точно в определената епоха. Оказва се, че тези рицари са всъщност мъже, хора, но модифицирани така, че да живеят в каменни доспехи, адамовите им ябълки липсват, липсва и мъжествеността им,безсмърти са, но въпреки това не са били изцяло лишени от половата си идентификация. Виждам ги голи, без каменните доспехи, един от тях се жени, до него е булката му, разпознавам го като един от многото чифтове сини очи, не си признава че съм го виждала в другия му облик. Виждам и онези очи, които така силно ме привличат и чувствам някаква неземна сладост от погледа. След малко се озовавам в реалния свят, разбирам, че за ида отново в другото времево измерение, нещо , което съм направила съвършено случайно, трябва да изпълня ритуал от ядене на дюля и слушане на определена музика. Аз съм в католическа катедрала, уредничката ми казва да намеря прохода чрез музиката, която се пази много строго, за да мина отново в другото измерение. Усещането е като във фентъзи, като в онзи "детски " филм за Нарния.

Така и не си спомних успях ли или не да се прехвърля, но дори еднократното ми пребиваване там ме беше заредило с такъв оптимизъм и добро настроение, че онези сини очи светеха през целия ми ден. Казах си - ето , има кой да ми подаде ръце, кой да ме измъкне нагоре, не ме оставят да съм сама в трудната ситуация, помагат ми, грижат се за мен, ще ме качат на нова основа, където да продължа работата си, ще ме повдигнат - те, рицарите от храма или които и да са те, но бяха добри и с невероятни сини очи.

Така сънят ме успокои, но после дойде друг удар, още по-нараняващ, а аз чакам онези ръце, които видях.

Този сън сънувах още по-скоро, няколко дне след този с жилетката от Ванга и като че ли това е най-светлото и радостно събитие, което ми се случи през последния месец, за жалост беше просто един сън, или мечта...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично аз съм имала само един сън с Ванга и той беше много вдъхновяващ и паметен.

Бях на село, при люлката, която дядо ми беше правил като дете, лятна привечер беше, а въздуха миришеше на окосена трева, чуваха се щурци. Всичко беше като застинало, но усещах някакво напрежение. Не знаех защо съм там, само очаквах нещо да се случи, нещо изключително важно за мен. В двора влезе някакъв мъж и ме повика, защото Ванга искала да говори с мен за нещо. Отидохме до къщата на съседите, а там, под един навес, върху едно трикрако столче беше седнала Ванга, много изморена. Каза ми три неща, но си спомням само последното- че ще видя синята птица.

Излязох от къщата, но бях недоволна някак си и го казах на мъжа, който ме беше повикал. Запътих се към скалите по-надолу от къщата, защото те ми бяха любимото място. Минах през някаква сгурия или червена пръст, но мъжът ми каза да не гледам в краката си, а към небето. Какво мислите, че видях? Най-красивата гледка. Звездите тъкмо се бяха показали, а небето беше като кристално. И на този фон, бавно и величествено прелетя синята птица. Приличаше на жерав, но беше направена от синя светлина- съвсем реална и безплътна в същото време. Толкова виках към минувачите да я погледнат, но те не ми обърнаха внимание. Така никой освен мъжа и мен не видя синята птица, а това беше наистина величествена, божествена гледка. Птицата бавно се разтвори в небето и само звездите останаха след нея.

Прекрасен сън беше това. Може би се е случил през 1999г., но усещането ми за него не се е променило за толкова години. Емоцията още е същата.

Сещам се и за друг сън, който ми донесе подобно усещане. Просто стоях и наблюдавах вселената. Пулсираше като сърце-ту се свиваше, ту се разширяваше. Не знам как да го опиша това чувство, но е все едно да си вън от всичко и във всичко едновременно. Разбираш и обичаш всичко, ти живееш с цялото творение. Сега се чудя как да го обясня, струва ми се малко налудно. Може би в този момент забраих, че съм аз, не знам. Определено бях много повече от аз и много по-малко от аз. Не усещах никакво напрежение или отпускане, само съществувах и бях щастлива от това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Милкана прочетох съня ти за Ванга и много ме заинтригува Имала съм подобни

Без да имам претенции че съм много веща в тълкуването на сънищата мисля че става въпрос за действителна бременност – предстояща или съществуваща – от която ти се страхуваш заради друга такава неуспешна или с усложнения Точно затова сънят ти е приятен за да те успокои че всичко ще е наред и времето е подходящо за зачеване Мисля че е дългоочаквана защото се намираш в църква – молила си се или се молиш – Опитала си всякакви методи – Ванга – билки врачки Или проблема е в партньора ти

Ако нямаш партньор биологичният ти часовник ти показва че си готова за майчинство

Прочетох и вторият ти сън В него аз намирам сексуални мотиви и влюбване Само като е влюбена жената вижда мъжете като рицари

Дано да съм ти помогнала

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък все ми се повтарят сънища, които ме отвеждат на Острова на Мъртвите. Даже ми е приятно там, защото започнах да виждам и хора. Разбрах, че съществата там могат да станат видими/невидими според желанието си. Изглежда обаче този остров не е крайната цел на пътуванията ми на сън.

Снощи пак се оказах на този остров, бях в една библиотека. Не знам какво ме накара да си погледна ръцете, но те бяха мъжки ръце. Обстановката около мен мигновено се смени. Всъщност, от тук нататък постоянно се променяше и гледната точка, имам предвид, аз бях или наблюдател, или участник, но бях и нещо като "всезнаещ разказвач". Това беше осъзнат сън, между другото.

Оказах се във Франция, в периода около Френската Революция. Бях младо момче, което вървеше с по-големия си брат и жена му из една търговска улица. Знам, че брат ми искаше да ме запише в гвардията, а аз исках да се занимавам със земеделие. Изостанах от тях и се спрях при една сергия, на която продаваха цветя. Гледах ги и се радвах, а един глас започна да говори в главата ми как земеделието би било най-евтиния поминък за мен, при положение, че имах земя, а аз трябваше да получа земя като наследство, но не бях достигнал/а възрастта, когато можех да се разпореждам с нея. Имах благородническо потекло, но бяхме обеднели.

После пак се върнах при брат си. Той и жена му седнаха на една маса, нещо като ресторант с градина. Знаех ги колко са пошли. Брат ми използваше хубавичката си жена, за да съблазнява по-богати мъже, а той самия беше комарджия и пияница. И тя си беше доста похотлива, вниманието, което мъжете й оказваха, я радваше. Седнах при тях с голямо нежелание. Виждах мислите им, плановете им, и те ме отвращаваха. Поредната жертва на снаха ми се приближи и седна при нас. Исках да потъна в земята.

Съня се пренесе в нещо като затвор за военопрестъпници (не знам имало ли такова нещо по това време). Вече бях мъж, на около 40 години, с дълга посивяла коса, с брада, приличах на скелет от тежкия труд и глада. Имах приятел, по-възрастен мъж, който нямаше надежда да излезе жив от там. Той ми обясняваше как се развъждат коне и крави, а аз говорех за пшеница и картофи... Вечер ни оковаваха по няколко души на една верига.

Една вечер, един от затворниците нападна войника от охраната, който ни водеше, и го обезоръжи. Дойдоха и други пазачи, но те бяха много по-малко от нас. Успяхме да се освободим най-накрая. Аз толкова исках да изляза по-бързо, че скочих през един отвор в стената, който трябваше да е прозорец. Как издрънчах на земята само! Потроших се, но се добрах до главната врата. Пазачите вътре нямаха ключове за навън, само тези, които пазеха на входа. Щяха да ме убият, но аз казах, че вътре има бунт и всички пазачи са мъртви. Беше по-добре да ми дадат ключовете и да бягат, това и сториха. Отключих. Слабо си спомням какво стана междувременно, но се видях как живея някъде уединено и се занимавам със земеделие. Имах и коне, и крави... Не беше богат живот, но ми харесваше, въпреки, че беше прекалено монотонен. Така съня избледня и се събудих.

Мисля, че за първи път ми се случи да се сънувам като мъж. А и погледа ми върху цялата ситуация беше много особен, като че ли знаех причината и последиците от всичко, което се случваше. Нямах желание да променям съня, въпреки че някои от сцените бяха много брутални. И това да виждам и знам мислите на другите ми се стори много стряскащо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Вчера чух съквартиранта ми да казва по телефона, че като се е събудил през нощта е бил в гадно психарско състояние : не е знаел кой е, не е знаел къде е, само е осъзнавал, че фигурира в някаква стая, но не е помнел кой е и къде е. Вие имали ли сте подобно състояние ? Аз не съм сигурен дали съм имал... Каза че било неприятно, страшно. На какво се дължи ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Едва ли. Не ми е мирисал на алкохол никога. Пък и не си спомням някога да съм го виждал пиян/дрогиран/миришещ на алкохол/цигари.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък все ми се повтарят сънища, които ме отвеждат на Острова на Мъртвите. Даже ми е приятно там, защото започнах да виждам и хора. Разбрах, че съществата там могат да станат видими/невидими според желанието си. Изглежда обаче този остров не е крайната цел на пътуванията ми на сън.

Снощи пак се оказах на този остров, бях в една библиотека. Не знам какво ме накара да си погледна ръцете, но те бяха мъжки ръце. Обстановката около мен мигновено се смени. Всъщност, от тук нататък постоянно се променяше и гледната точка, имам предвид, аз бях или наблюдател, или участник, но бях и нещо като "всезнаещ разказвач". Това беше осъзнат сън, между другото.

Оказах се във Франция, в периода около Френската Революция. Бях младо момче, което вървеше с по-големия си брат и жена му из една търговска улица. Знам, че брат ми искаше да ме запише в гвардията, а аз исках да се занимавам със земеделие. Изостанах от тях и се спрях при една сергия, на която продаваха цветя. Гледах ги и се радвах, а един глас започна да говори в главата ми как земеделието би било най-евтиния поминък за мен, при положение, че имах земя, а аз трябваше да получа земя като наследство, но не бях достигнал/а възрастта, когато можех да се разпореждам с нея. Имах благородническо потекло, но бяхме обеднели.

После пак се върнах при брат си. Той и жена му седнаха на една маса, нещо като ресторант с градина. Знаех ги колко са пошли. Брат ми използваше хубавичката си жена, за да съблазнява по-богати мъже, а той самия беше комарджия и пияница. И тя си беше доста похотлива, вниманието, което мъжете й оказваха, я радваше. Седнах при тях с голямо нежелание. Виждах мислите им, плановете им, и те ме отвращаваха. Поредната жертва на снаха ми се приближи и седна при нас. Исках да потъна в земята.

Съня се пренесе в нещо като затвор за военопрестъпници (не знам имало ли такова нещо по това време). Вече бях мъж, на около 40 години, с дълга посивяла коса, с брада, приличах на скелет от тежкия труд и глада. Имах приятел, по-възрастен мъж, който нямаше надежда да излезе жив от там. Той ми обясняваше как се развъждат коне и крави, а аз говорех за пшеница и картофи... Вечер ни оковаваха по няколко души на една верига.

Една вечер, един от затворниците нападна войника от охраната, който ни водеше, и го обезоръжи. Дойдоха и други пазачи, но те бяха много по-малко от нас. Успяхме да се освободим най-накрая. Аз толкова исках да изляза по-бързо, че скочих през един отвор в стената, който трябваше да е прозорец. Как издрънчах на земята само! Потроших се, но се добрах до главната врата. Пазачите вътре нямаха ключове за навън, само тези, които пазеха на входа. Щяха да ме убият, но аз казах, че вътре има бунт и всички пазачи са мъртви. Беше по-добре да ми дадат ключовете и да бягат, това и сториха. Отключих. Слабо си спомням какво стана междувременно, но се видях как живея някъде уединено и се занимавам със земеделие. Имах и коне, и крави... Не беше богат живот, но ми харесваше, въпреки, че беше прекалено монотонен. Така съня избледня и се събудих.

Мисля, че за първи път ми се случи да се сънувам като мъж. А и погледа ми върху цялата ситуация беше много особен, като че ли знаех причината и последиците от всичко, което се случваше. Нямах желание да променям съня, въпреки че някои от сцените бяха много брутални. И това да виждам и знам мислите на другите ми се стори много стряскащо.

Много интресен сън... всъщност по-скоро ми прилича на припомняне на минал живот - от момента, в който започваш да се виждаш във Франция като мъж и проследяваш всички събития до края.

Това място "Острова на мъртвите" също е доста интересно, може би ако си водиш записки или разгледаш предишните си сънища за него може да се стигне до някакви изводи. Струва ми се, че е някаква отправна точка, може би отиваш там за да тръгнеш след това на различни пътешествия из миналото...

Определено съня ти не е традиционен, нито обикновено осъзнато сънуване, не и с всичките тези детайли и развитие във веремето, нещо повече е според мен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера чух съквартиранта ми да казва по телефона, че като се е събудил през нощта е бил в гадно психарско състояние : не е знаел кой е, не е знаел къде е, само е осъзнавал, че фигурира в някаква стая, но не е помнел кой е и къде е. Вие имали ли сте подобно състояние ? Аз не съм сигурен дали съм имал... Каза че било неприятно, страшно. На какво се дължи ?

Да, имал съм. Що да е гадно и страшно? Дължи се на събуждане на една част от човека, преди цялостното самосъзнание на личността и паметта й да са се „завърнали“. Случаят в известна степен е сходен със сънната парализа, само че тук става въпрос за самосъзнанието и даже по точно за спомените (защото пак има самосъзнание), а не за физическото тяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Мислех да питам дали това не е някакво духовно изживяване и гледам, че си писал.:)

Що да е гадно и страшно?
Така той го определя.

Тоест, бил е изскочил от физическото си тяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интресен сън... всъщност по-скоро ми прилича на припомняне на минал живот - от момента, в който започваш да се виждаш във Франция като мъж и проследяваш всички събития до края.

Това място "Острова на мъртвите" също е доста интересно, може би ако си водиш записки или разгледаш предишните си сънища за него може да се стигне до някакви изводи. Струва ми се, че е някаква отправна точка, може би отиваш там за да тръгнеш след това на различни пътешествия из миналото...

Определено съня ти не е традиционен, нито обикновено осъзнато сънуване, не и с всичките тези детайли и развитие във веремето, нещо повече е според мен :)

Павли, наистина това не беше обикновен сън. Като че ли няма връзка с нищо, което се е случвало в наяве, но след това сънуване започна едно бясно "отпушване" и преоткриване в будния ми живот. Не ми се говори за лични неща, но настъпиха прекрасни промени в работата и личните отношения. Януари беше доста тежък месец за мен във всяко отношение, буквално се чувствах като пиле в кълчища. След този сън заплетените ситуации, неяснотата, страховете ми, сякаш започнаха да се разсейват и много бързо ми просветна.

Като се замисля, за мен няма голямо значение дали това е било сън или някакво друго изживяване, важното е, че ми донесе прекрасни промени. Много ми е ценен този сън! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Вчера чух съквартиранта ми да казва по телефона, че като се е събудил през нощта е бил в гадно психарско състояние : не е знаел кой е, не е знаел къде е, само е осъзнавал, че фигурира в някаква стая, но не е помнел кой е и къде е. Вие имали ли сте подобно състояние ? Аз не съм сигурен дали съм имал... Каза че било неприятно, страшно. На какво се дължи ?

Да, имал съм. Що да е гадно и страшно? Дължи се на събуждане на една част от човека, преди цялостното самосъзнание на личността и паметта й да са се „завърнали“. Случаят в известна степен е сходен със сънната парализа, само че тук става въпрос за самосъзнанието и даже по точно за спомените (защото пак има самосъзнание), а не за физическото тяло.

Може да е бил отвлечен и от извънземни и това да е било остатъчен ефект (поне такава беше неговата шеговита теория). :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Търся отговор на няколко въпроса.

Като бях на 6 годинки и ме ухапа куче по лицето, преживях голям ужас и от тогава често сънувам, колкото и време да е минало и колкото и вече да не ме е страх от кучета, че ме гонят и ме лаят и аз бягам и пищя. Възможно ли е подсъзнателен страх да се явява на сън все пак да напомня за неща, които сте забравили и не искате да си ги спомните. Също така много често сънувам, че ме гони или един човек или няколко, да ме убият и така докато не се събудя паникьосана ме преследват и се опитват да ме убият. Последният такъв беше много внушителен. Запомних лицето на човека, никога не съм го виждала преди, но много беше силен съня и много силен страх изпитах. Често ми се случва да сънувам места, примерно в град или нещо такова оживено, на които никога не съм била, но съм сънувала тези места и като малка и често други пъти, че съм и със своите най-близки на тези не познати места. Това говори ли нещо по-специално? Все пак друго по-различно не сънувам, тези три възможности само. Последният сън, който помня беше с един от най-близките ми и неговият баща, пак на не познато място, но в сънищата съм го срещала и друг път това място, и като се прибрах на сън вкъщи нещо ме обикаляше във въздуха, не го виждах, сякаш беше дух, но в същото време ме хапеше по цялото тяло като вампир много бързо. За първи път сънувах такова нещо... Ще ви бъда благодарна, ако ми кажете нещо повече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Търся отговор на няколко въпроса.

Като бях на 6 годинки и ме ухапа куче по лицето, преживях голям ужас и от тогава често сънувам, колкото и време да е минало и колкото и вече да не ме е страх от кучета, че ме гонят и ме лаят и аз бягам и пищя. Възможно ли е подсъзнателен страх да се явява на сън все пак да напомня за неща, които сте забравили и не искате да си ги спомните. Също така много често сънувам, че ме гони или един човек или няколко, да ме убият и така докато не се събудя паникьосана ме преследват и се опитват да ме убият. Последният такъв беше много внушителен. Запомних лицето на човека, никога не съм го виждала преди, но много беше силен съня и много силен страх изпитах. Често ми се случва да сънувам места, примерно в град или нещо такова оживено, на които никога не съм била, но съм сънувала тези места и като малка и често други пъти, че съм и със своите най-близки на тези не познати места. Това говори ли нещо по-специално? Все пак друго по-различно не сънувам, тези три възможности само. Последният сън, който помня беше с един от най-близките ми и неговият баща, пак на не познато място, но в сънищата съм го срещала и друг път това място, и като се прибрах на сън вкъщи нещо ме обикаляше във въздуха, не го виждах, сякаш беше дух, но в същото време ме хапеше по цялото тяло като вампир много бързо. За първи път сънувах такова нещо... Ще ви бъда благодарна, ако ми кажете нещо повече!

Мисля ,че сънищата ти отразяват страхове ,но не е задължително да са "сегашни".Може би има и страхове които се прокрадват от минал живот.Анализирай ги ,разнищи ги и може да получиш отговор - защо.А тези които са сегашни можеш да преодолееш със леене на куршум или баене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не вярвам на тези леене на куршум или баене, като бях малка не малко пъти са ми баели заради страха от кучето, ефект.... няма.

Може би трябва специалист да се занимае със твоя проблем.

Пробвала ли си да си вземеш куче,но не дребна порода.Тогава може би ще ти се успокоят сънищата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не вярвам на тези леене на куршум или баене, като бях малка не малко пъти са ми баели заради страха от кучето, ефект.... няма.

Гледай шоуто на Сийзър Милър по National Geographic.C%25C3%25A9sar+Mill%25C3%25A1n.jpg

Редактирано от Ягода

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×