Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Светът ми се срина


wine

Recommended Posts

Здравейте приятели,

това е първият ми пост във форума. Отдавна попаднах тук, но до сега само четях, някак си все ми се струваше, че ще се включа не на място, че няма какво важно, ново или полезно да напиша в отговор...Както и да е...Хората тук, "климатът" тук са такива, че реших да споделя с вас. Имам нужда, ще се побъркам иначе.

С 2 думи казано: става въпрос за поредното разпаднало се семейство. Всъщност ние не бяхме даже и семейство...А сега дългата версия: С приятеля ми сме /бяхме/ заедно 3,5 години. В началото разбира се беше любов голяма, а може би страст. Бързо решихме, че искаме да имаме дете. Аз бях много влюбена, пък и вече на 30, така че не виждах какво има да се чака. / Преди това имам 2 дълги връзки- 8г. и 3 г, там така и не стигнахме до решението за дете/. Но бебето така и не се получаваше. Изминаха 2 години, аз се изнервих максимално, обикаляхме лекари и клиники. Обвинявах партньора си, че не ми съдейства, че не е мотивиран колкото мен. Все отлагаше времето да се преместим да живеем заедно, което още повече ме изнервяше....Може би тук е мястото да подчертая, че ТОЙ е изключително интелигентен човек, лекар, етнически турчин /аз съм българка/, въздържан, чувствителен. Аз съм по-директна, емоционална...И двамата сме висшисти, материално той печели в пъти по-добре от мен.

Лекарите не даваха големи надежди да забременея, проблемите бяха у мен. Отношенията ни ставаха все по-обтегнати, аз се боях, че той ще ме изостави заради по-млада, която ще може да му роди дете. Все се съмнявах в любовта му. Той не е от тези, които я изразяват с думи, а аз имах нужда да чуя. Изненадващо за всички януари миналата година забременях! Първата му реакция беше, че детето не е от него, което много ме нарани. Че семейството му не искаше българка не е нужно да казвам. Все пак в петия месец на бременността се събрахме да живеем заедно. Детето се роди преждевременно и първите 6 месеца са ми като в сън! Първо притесненията дали ще оцелее, после притесненията дали всичко ще му е наред след кувьоза и мозъчния кръвоизлив /май почти всички преждевременно родени имат кръвоизливчета в мозъка/, гледахме бебето сами, аз бях страшно уморена и недоспала, от там и кърменето не вървеше...Той е добър баща. Нямам никакви съмнения, че обожава малката. Тъкмо детето поукрепна и аз дойдох на себе си, и всичко се очакваше, че вече трябва да е наред и забелязах, че приятелят ми става все по-зает /все пак знам, че един лекар, работещ в болница е зает/, все не може да си вдигне телефона, сексът стана пълен мираж. Обикновено аз звънях и го молех да се прибере на време, за да изкъпем бебето или да ми помогне в друго. Това рядко се случваше. Аз си вършех всичко сама и негодувах, че съм и мъж, и жена в къщата, а той отговаряше, че носи пари и това стига...Когато изобщо се прибираше четеше медицинска литература, ровеше се в интернет или говореше по телефона. Молех да поговорим, че отношенията ни не са добри, а той ми отговаряше, че аз съм човек, които не се интересува от нищо. Ако съм вършела нещо смислено и съм изкарвала пари нямало да се фокусирам толкова върху личните ни отношения. Така и никога не стигнахме до отковен разговор. Всеки път ме питаше аз какво предлагам и аз какво ще подобря. Кълна се, че исках просто да имаме хубаво семейство...Винаги съм се старала да бъда добра майка, в къщи винаги да е сготвено, да му е приятно , да поковорим за деня ни...Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни. Чувствах се като кухненската маса! Ако си мълчах- добре. Но ако исках да говорим, ако се оплаквах, че тези отношения тежат се започваше с взаимни упреци и безкрайни спорове кой крив, кой прав....Всеки път молех ако има нещо да каже направо. Обвиненията винаги бяха, че аз съм студена! Да, аз съм по- интровертен тип,но това не означава, че не съм силно емоционална, чувствителна, сексуална...За мен студенината винаги беше от негова страна...

Отпуската ни таза година беше един истински кошмар за мен! Вероятно и за него! Бяхме в Гърция, Турция, на морето, вероятно заради хората....Но навсякъде бяхме двама непознати, само ако видите снимките.......Аз съм се гушнала като кученце, а той всякаш е със стомашно разстрйство....Една вечер, в която за пореден път го молех да се прибере, просто не издържах, взех нещата на детето в 2 торби и се прибрах у майка ми. Надявах се да съжалява, да каже, че му липсваме...Всъщност излезе, че той не е имал смелост да ми каже да го направя по-рано. Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора...Излезе, че има и друга жена........

Не ви пиша, за да съдите кой крив, кой прав- то е ясно, че нещата винаги имат две страни и ако той напише историята вероятно ще звучи по съвсем различен начин. Кажете ми как да продължа!? Съсипана съм. За мен най-важното нещо на света е семейството. Представям си как той играе с дъщеричката ни рано сутрин на спалнята и тя щастливо се смее...Сега това никога няма да се случи отново. Тя се киска всяка сутрин когато аз играя с нея. Вероятно ще се смее и когато е с баща си, но повече никога няма да сме заедно тримата! Още е много мъничка и не знае какво се случва, вероятно и никога няма да я боли, защото не е видяла какво е да имаш истинско семейство, но аз много страдам! Страдам най-вече заради това, че постоянно се обвинявам, че съм можела да направя нещо, за да запазя семейството- вероятно да съм по-мила, по-отзивчива, по-спокойна, знам ли.......Дълбоко в себе си знам, че просто той е срещнал нова любов и ....Трябва някак си да се върна към нормалния живот, да се смея, да имам желание да излизам, за да съм най-добрата и адекватна майка за дъщеря си! Трябва да спра да се надявам, че той утре ще се събуди и ще реши, че обича мен, защото това няма да се случи....Постоянно благодаря на Бога, че ми изпрати това слънце- дъщеричката ми, защото тя е наистина прекрасно дете и осмисля всяка минута от живота ми! Какво да правя, за да спре да боли!? Как да продължа!? Знам, че и това ще мине, но защо Боже, къде сгреших!?

Незнам, незнам какво очаквам от вас, но трябваше да кажа всичко това на някой, за да ми стане по-добре...Да го напиша, да го преживея отново. Май не ми стана по-добре, но се надявам бързо да дойда на себе си с ваша помощ! Благодаря и бъдете щастливи!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Миличка,

ти си написала отговорите.

От мен имаш една топла прегръдка и

тишината, в която душата започва да зараства малко по малко всеки ден.

Линк към коментар
Share on other sites

Преживяла съм го кажи-речи същото, макар при нас да имаше по-яростни външни намеси от няколко страни... Да, боли и не минава толкова бързо, но не е невъзможно...просто се заобичай повече, ти заслужаваш също да бъдеш щастлива.Кураж!!! Ще се справиш!king.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

:thumbsup2:

Това е всичко. Запомни тези думи и си ги повтаряй. Постепенно, неусетно за теб, нещата ще започнат да се случват и подреждат сякаш от самосебе си.

Прегръщам те!

Линк към коментар
Share on other sites

И идея си нямата колко силна нужда имам да чета мненията ви! Колко ми е важно и полезно да бъда погледната отстрани!

Десита, трябва да си разпечатам коментара ти с големи букви и да си го залепя на хладилника!

Линк към коментар
Share on other sites

Мила приятелко,

Радвам се, че съм помогнала по някакъв начин. Бъди силна и упорита! Щом си била толкова всеотдайна в любовта си към някого, сигурна съм, че ще заобичаш и себе си, а това е разковниче да си промениш живота.

Прегръщам те: Деси

Линк към коментар
Share on other sites

wine, прочети следната притча. Мисля, че в момента имаш нужда от нещо такова. :rolleyes:

Сега ще се поспра малко, ще ви разправя една легенда. Един от великите ангели на небето – аз го наричам Орифил – дошъл да посети хората и да види как живеят, да се позанимае малко със своите изследвания. Като минавал през една улица, чул да се вдига голям шум, гледа в една люлка едно малко дете и му казва: „Братко, защо плачеш?“ – „Няма кой да ми помогне, тия хора не ме разбират, те са ме оставили в тази люлка, малък съм, не мога да се проявя, пък и не разбирам закона.“ – „Какво искаш?“ – „Гладен съм.“ Взема ангелът биберончето, туря го в устата му. Това било едно малко момиченце на една година. Ходил той, изследвал. След 4–5 години минава, гледа на пътя друго момиченце, пак в неволя, плаче, плаче. „Защо плачеш?“, пита го. – „Изгубих майка си, не зная как да се върна у дома.“ Взема той това момиченце, завежда го вкъщи и забелязва, че то е същото, на което той дал биберончето. Първия път плачеше, че нямало кой да му даде храна, а втория път плаче, че е изгубило майка си. Ходил той, изучавал управлението на хората, науките им. След 19 години минава там при една река и вижда една мома на 19 години, която се готвела да се хвърли във водата, спира се той и ѝ казва: „Какво искаш да направиш?“ – „Отчаяна съм от живота, мен не ми се живее, защото имах един, който ме обичаше, излъга ме, и сега за мен животът няма смисъл.“ – „Мислиш ли, че този, когото обичаш, може да ти даде това, което желаеш?“ – „Аз само с него мога да бъда щастлива.“ Пак плаче тя. Първия път плаче за хлебец, за млечице, втория път плаче, че е изгубила майка си, а третия път, че е изгубила своя възлюбен. „Ще чакаш, ти ще намериш своя възлюбен, ти си се излъгала, твоят възлюбен никога не лъже, теб е излъгал някой в името на твоя възлюбен и ти искаш да се хвърлиш сега в реката.“
Ученикът не е по-горен от учителя си

Ето и коментарът към нея:

И съвремените хора са се отчаяли: някой плаче за хлебец, други за баща и майка, а трети – че са изгубили смисъла на своя живот. Защо са изгубили смисъла на своя живот? – Те не са намерили още тоя смисъл, не са го намерили. А когато вие намерите вашия възлюбен, какво ще ви даде той? Сега мнозина говорят за възлюбения и казват: „Да има някой да ме обича“. Аз казвам, ако турят една въшка на главата ви и тя ви обича, тя чопли, вие почнете да се дращите, тя казва: „Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб“. Е, колко години трябват на една въшка да смуче, за да стане като теб?
Редактирано от Надеждна
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей wine

болката ти е голяма.... имаш така дългоочакваното дете, а човекът с когото си го планирала и с когото очакваш да споделиш радостта, не е до теб.

Такива моменти трудно се преодоляват, но пък след това човек става изключително силен и много по- устойчив.

Светът, за който казваш, че се е сринал, всъщност не е мръднал от мястото си, просто е облян в нова светлина.

Сега прожекторите на твоя живот са насочени към теб, изиграй ролята си по възможно най- добрия начин.

Опитай се да видиш положителното в ситуацията.

Може би имаш много повече време за детето и за себе си!?

Може би имаш спокойствието и възможността да вземаш решения без някой да ти се бърка!?

Може би светът ти поема една нова посока, която никак не е лоша, просто афекта ти пречи да я видиш в момента.

Споделяй радостта с детето си и с хората , които искат да я споделят с теб и се радвай, че има такива хора.

Питаш къде си сгрешила..... :) никъде, животът следва своя ход и не е поемал отговорност пред нас да ни прави щастливи.

Щастието е привилегия на хората, всеки сам може да си го предостави или да си го отнеме.

Не си отнемай щастието да бъдеш днес пълноценен човек, само защото някой друг е решил да тръгне в друга посока.

Изхвърли миналите планове и очаквания в кошчето и нарисувай новата линия на своя живот.

Как виждаш деня си утре, след месец, след година!?

Какво ново би могла да включиш в него? Нещо което не си могла да правиш до сега.

Казваш че държиш на семейството, ...... та ти имаш семейство, днес има семейства от всякакъв тип. това, че не сте класическия вариант от мъж, жена и дете, не означава, че не сте семейство. :)

Поздрави на твоето младо семейство и много успехи :)

Линк към коментар
Share on other sites

От всичко, което прочетох дотук, схванах единствено акцента върху детето ти, и то, доколкото разбирам, е било единственото свързващо звено между вас.

Не ви пиша, за да съдите кой крив, кой прав- то е ясно, че нещата винаги имат две страни и ако той напише историята вероятно ще звучи по съвсем различен начин. Кажете ми как да продължа!?

Да, нещата имат две страни, така е.

Но, ти си първа, която пишеш; ти си тази, която се жалваш.

Би било интересно, наистина, и страната на другия човек.

Все пак, истината преди всичко.

P.S. Най-лесното и удобното е да получиш съчувствие, но това съчувствие, обикновено е лицемерно. Защото, виждайки подобни истории ние "нормалните хора", не искаме да виждаме себе си. И от това ни е страх. И, измисляме утехи.

Утеха - не страдай, ти си силна.

Утеха - не страдай, ти си красива.

Утеха - не страдай, ти имаш дете.

А всъщност, какво имаш ти и коя си ти, и кое е твоето богатство, че да си различна от другите?

Линк към коментар
Share on other sites

Йордан, това, което лично аз откривам в постовете на писалите по темата, е чрез топлина

и любов да покажат на wine как да намери пътя към себе си. И в това не виждам "лицемерие". Никой не оспорва правото на другата страна, самата wine също го уважава.

Мисля, че този, който се "осмелява" да мисли, още повече да пише по такъв начин, не се страхува. По-страшното е никога да не повярваш, че си "силен" и "красив" и можеш да продължиш напред, осъзнал грешките си.

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм и имала амбиции да съм необикновена, Йордане! Исках да имам нормално семейство, исках до себе си приятел, топлина, уважение, страст....

Изяжда ме мисълта, че някоя по-"необикновена" жена е омаяла моя мъж! Мисля, че каквото зависи от мен съм го давала, а може би не е така....

Незнам дали мненията тук са лицемерни или не, но ценя всеки, който е отделил от времето си, за да ми напише 2 реда- за добро или лошо...

На всички ни е трудно, но просто да кажеш "аз не съм щастлив с теб" и да оставиш дете на 1 година ми се струва детинско и безотговорно!

Може би някога ще го разбера, но не и сега...

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм и имала амбиции да съм необикновена, Йордане! Исках да имам нормално семейство, исках до себе си приятел, топлина, уважение, страст....

Изяжда ме мисълта, че някоя по-"необикновена" жена е омаяла моя мъж! Мисля, че каквото зависи от мен съм го давала, а може би не е така....

Незнам дали мненията тук са лицемерни или не, но ценя всеки, който е отделил от времето си, за да ми напише 2 реда- за добро или лошо...

На всички ни е трудно, но просто да кажеш "аз не съм щастлив с теб" и да оставиш дете на 1 година ми се струва детинско и безотговорно!

Може би някога ще го разбера, но не и сега...

И за мен е безотговорно...Особено, когато се прави заради друга жена. Моето дете беше на 2г. оттогава минаха 11г. още не мога да разбера подобно поведение. Може пък и да не съм дорасла още, не отричам....Но пък простих, нищо, че не го разбрах.....

Линк към коментар
Share on other sites

Неее, на мен постоянно ми се повтаря, че другата жена се е появила в резултат на това, че аз не съм успяла да го направя щастлив! : ( Демек аз, аз съм виновната в случая! Не мога да го преглътна, много е болезнено и обидно! Предполагам, че с течение на времето и аз ще простя, знам ли, сега не ми се вярва......Защо и аз не си намерих кой да ме топли през тази трудна година!?! Щом така стават нещата....Спирам, защото в този форум не бива да се пишат подобни неща....

Линк към коментар
Share on other sites

Неее, на мен постоянно ми се повтаря, че другата жена се е появила в резултат на това, че аз не съм успяла да го направя щастлив! : ( Демек аз, аз съм виновната в случая! Не мога да го преглътна, много е болезнено и обидно! Предполагам, че с течение на времето и аз ще простя, знам ли, сега не ми се вярва......Защо и аз не си намерих кой да ме топли през тази трудна година!?! Щом така стават нещата....Спирам, защото в този форум не бива да се пишат подобни неща....

Здравей!

Според мен той се чувства виновен и се опитва да стовари своята вина върху теб.

Такова поведение говори за неспособност на човека да поеме отговорност за действията си.

Не се поддавай на внушенията му, а благодари за това, че си разбрала истината навреме.

Доброто е пред теб, но можеш да го постигнеш само ако му простиш.

Линк към коментар
Share on other sites

А всъщност, какво имаш ти и коя си ти, и кое е твоето богатство, че да си различна от другите?

Коя си ти, кое е твоето богатство...

Бог, който е в мен, Бог, който е в теб, Бог, който е в нас! - Това е богатството ни!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Здравейте, добри хора!

Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!

Линк към коментар
Share on other sites

според мен e по-добре да се настроиш на вълна: ,,ще си търся друг и ще бъда отново щастлива'' ако иска да се върне ще го примема, нооо с голямо ,,НО'' (ако аз бях на твое място не бих го приел но говоря за твоя случай), звучи много просто, знам че не е. това че ти е изневерил е много обидно, много по смислено би било просто да поговорите и да се разделите, най лошото е че си действала прибързано с направата на детето, страхът ти да не станеш на 40г и да си без дете ти е изграл добър урок, страхът никога неможе да бъде смислен мотиватор. Всички грешки които допускаме като хора са продиктувани от страх и долен егоизъм. Избери си поведение което да е едностранно, дори да ненапредваш с желаните темпове в това поведение, ще се стабилизираш в емоционален план а от там натък събитията сами ще потекът ,,като му дойде времето''. И незабравей че това е гледнa точка на един страничен наблюдател, ти избери своята (която може да е коренно различна) онази която ще те направи спокойна и щастлива, само нека да бъде едностранна, защо непоговирите още веднъж насериозно и да се убедиш как стоят нещата с неговите чуства към теб.

Редактирано от Галио
Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли имам една приятелка,която отиде до Франция и се върна бременна.Опита се да се свърже с бащата нам детето си безброй пъти,но уви това никога не се случи.

Тя винаги ми е казвала,че той е голямата й любов,независимо ,че са изживяли една кратка,романтична любов в най- романтичния европейски град.

В момента синът й е втори клас.Тя е на 32 години и е прекрасна и много талантлива актриса,един от най- магнетичните хора,които познавам.

Винаги оставя впечатлението за себе си у хората,като за най- слънчевият човек,който са виждали.

Това е една от най- силните жени,които познавам и която целият град я подкрепя/напук на провинциалното мислене/.

Преди около месец имахме разговор за любовта,спомням си,че тя ми каза:

"Ти наистина ли още вярваш в това,че всеки среща половинката си и изживява живота си с нея?"

Какво й отговорих аз ще запазя в тайна./в случая не е важно/.

Тази моя приятелка винаги е била убедена,че бащата на детето й е нейната истинска любов и че просто тази история за сродната душа май не се случва точно така в живота,както очакваме.

И това доста ме учудва,при положение,че тя е една от най- красивите и талантливи жени,които съм срещала и все пак е само на 32.

Тази история я разказвам,защото моята приятелка никога не би я разказала във форум и никога не се е оплаквала и съжалявала дори и за една секунда,че има дете,че се е върнала в България бременна и е поела риска да гледа това дете.Винаги е говорила с огромна любов и възторженост за този човек във Франция като за едно от най- ценните неща в живота си,независимо,че въпросният човек я е оставил сама с дете.

Тя боготвори детето си,което носи огромна частица от нея и този специален човек в живота й.

Въпреки всичко тя е отворена към любовта,напълно свободна в общуването си има безброй приятели и пътува страшно много по света/сега вече заедно и с нейния син/.

Изключително жизнена и все- още по детски безрасъдна,но в хубавия смисъл.

Според мен е много трудно да запазиш всичко това в себе си,при цялата тази история,освен ако не си изключителен човек.

Така,че съветът ми към wine е да бъде също изключителна в живота си.

Да спре да се жалва и да види смисъла за живот и дръзновение и любов.

Мисля,че е добре да се обърне към своето рацио,а не да дълбае в сантименталните подводни пейзажи на душата си.

Просто,wine,стегни се и помисли малко как да продължиш,какво да поискаш, коя да бъдеш и как да живееш.

Това са много по- съществени въпроси и най- вече важни за теб и твоя живот,отколкото безкрайните анализи и обвинения към "мнимият" любим. :v:

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

wine - можеш да благодариш на бащата на детето, че навреме е освободил мястото до него за мъжа, който ще стане негов духовен баща. Така е било най-добре за детето и за теб, и за двамата бащи. Но за да се появи той, ти вече трябва да си друга, да виждаш в мъжете друго и да избираш друго - старото вече си е свършило работата и си отива.

И това го казвам от личен опит.

Линк към коментар
Share on other sites

Скъпа wine,

Прекрасно е, че си променила така възприемането на случилото се между вас и имаш съвсем различен поглед върху живота.

Не гледай назад и не насилвай чувствата си. Чувствата ти ще се променят още, но се изисква време...Възможно е след време той да съжали за случилото се, възможно е и ти да успееш да му простиш, въпреки че сега го мразиш понякога. Но мисля, че главното сега е да обичаш себе си и дъщеря си и да градиш вашия живот!

Желая ти много вяра, любов и кураж!

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям Донка, Галио и Десита за анализа и съветите, които са дали. Съчувствие всеки може да даде, но то по-скоро би те настроило в посока - "О, горката аз" и "Ех, лошия той", а това не е никак здравословно за теб (виж и историята, разказана от Инатари).

Всеки от нас прави грешки и времето не може да се върне назад. Най-удачно е да простим (и на себе си, и на всички други) и да приемем миналото си, като го използваме за бъдещите си решения и избори.

За съжаление много жени и мъже, особено в по-млада възраст, вземат решения, базирани на "ценности" и предубеждения, насадени им от безброй места - като се започне от семейството и се стигне до рекламните клипчета. Добре е човек да познава максимално добре себе си и да е наясно какво търси в другите. Знам, че това не е лесно и животът не ни чака - т.е това се изгражда в крачка. Успех и кураж и от мен!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...