Jump to content
Порталът към съзнателен живот
jeinni

Параноя на страстта

Recommended Posts

Здравейте! Какво мислите за болестта на "силно обичащите жени" описана в книгата на "Параноя на страстта" на Робин Норууд.

Има ли между Вас успели да се преборят с болестта погубваща психиката ни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм чел книгата. Но имам опит със страстта. Така, както е зададена темата, през женския пол и книгата, доста се стеснява... Хайде да бъдем хора, не само мъже или жени! :)

Когато не задоволиш страстта си, се поражда страх. Отначало е лека тревожност. Тревожността прераства в едно постоянно напрежение, в което страхът ескалира все повече. Не знам какво има предвид Робин Норууд, но страхът наистина поражда една микро параноя, наситена с ирационалност. Страх, който помита всеки логичен довод, само и само да бъде задоволена страстта. Страстта може да бъде навик - към вещество или действие. Но може да бъде и "любовна" отдаденост на партньор... Бих се радвал в няколко абзаца да кажеш някои главни идеи на автора - защото темата е ценна и дълбока!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да jeiini - чела съм тази книга преди доста време. Мисля, че е страхотна. Това си е реална болест при много хора, особено жени. Аз също страдах от нея до степен на голям мазохизъм...Точно книгата на Робин Норууд започна лека-полека да променя гледната ми точка. Защото едно е да прочетеш нещо и да си кажеш "Ей, супер! Колко е точно". Съвсем друго е да успееш да го приложиш целенасочено в живота си... Нужни са много опити и търпение. Считам че всеки е уникално човешко същество и усеща в себе си Божествената енергия. Трябва преди всичко да обича Бог, след това - себе си като част от Висшата сила...И да се бори да не се "прилепя" към друго човешко същество до степен на параноя, защото това е много пагубно и страшно - понякога ми прилича на някакво блато, в което затъваш непрекъснато и няма излизане...Препоръчвам ти и С.Н. Лазарев - той пише доста за "прилепването" към любимия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това са симптомите на разрушителната и коварна болест.

Ако да сме влюбени, означава да страдаме, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато повечето от разговорите ни с близки приятели са за него, за проблемите му, за мислите му, за чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той...", това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да станел неговия психотерапевт, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато изучаваме някой „самоучител", като подчертаваме всеки пасаж, който според нас би му помогнал, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато не харесваме повечето от най-важните черти на характера му, но се примиряваме с тях, вярвайки, че е достатъчно да сме привлекателни и любещи и той ще поиска да се промени заради нас, това е признак, че обичаме прекалено силно.

Когато тази връзка ни излага на опасност емоционално и дори физически, това определено е признак, че обичаме прекалено силно.

Независимо от страданието и неудовлетвореността, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да има и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали поне веднъж прекалено силно. В живота на немалко жени това е периодически повтаряща се тема. А някои до такава степен биват завладени и обсебени от партньора си, че дори разстройват работоспособността си.

Ако някога сте имали чувство, че сте обсебена от някой мъж, вероятно сте подозирали, че това може да се дължи не на любов, а на страх. Страх, че можем да останем сами, че не ще бъдем обичани, т. е. сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. И даряваме любовта си с отчаяната надежда, че нашият обект на чувствата ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това страховете - и обсебването ни - се задълбочават дотам, че да даваме любов в очакване на същото се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, ние засилваме любовта си. Обичаме прекалено силно.

За първи път разпознах феномена „да обичаш прекалено силно" като специфичен синдром на мисли, чувства, поведение, т. е. като определен тип психическа зависимост, след като в продължение на няколко години провеждах консултации с пациенти.

Когато една жена, която е обичала прекалено силно, установи най-накрая, че е опитала всичко, за да промени мъжа си, но усилията й са били напразни, тя може би ще стигне до заключението, че й е необходима помощ. Обикновено разбирането й за помощ означава да се обърне към някого, най-вероятно професионалист, с молба да помогне на партньора й да се промени. От решаващо значение е човекът, към когото се обърне за помощ, да разбере, че тя е тази, която трябва да се промени и че лечението трябва да започне с нея.

Това е много важно, защото да обичаш прекалено силно е прогресивно развиващо се заболяване. Това беше показано нееднократно. Една жена може да се е запътила към смъртта си. Тя може да настъпи в резултат на силен стрес, например сърдечен или мозъчен удар, или от друго физическо неразположение, причинено от стрес. Или тя може да умре от насилието, което е станало част от живота й, или от нещастен случай, до който не би се стигнало, ако вниманието й не е било отвличано от обсебването й.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря jeinnite, че припомни есенцията на книгата. Това за "разстроената работоспособност" е съвсем вярно, изпитала съм го практически - може би тогава започнах да се замислям колко даден човек е обсебил живота ми и ми носи само негативи...А всъщност вината е била повече в мен, в изкривените ми възприятия и емоции...

Това е незаменима книга, защото много жени могат да открият подобни симптоми в начина си на обичане...Е, сигурно има и такива мъже, но определено са по-малко. Ние, жените, може би прекалено много се съсредоточаваме върху отношенията си и неусетно стигаме до такива изкривени емоции.

А също така е вярно, че ако някога си обичал по този начин, след време можеш пак неволно да залитнеш в тази плоскост, стига да се появи подходящ обект...Но, слава Богу, излизането всеки път става все по-лесно и по-бързо. Е, най-добрият вариант е въобще да спреш да влизаш в "дупката"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Описаното по-горе за мен няма много общо с Любовта, а със зависимостта, загубата на автентична връзка със Себе си и поставяне на малката личност на партньора там, където трябва да бъдеш... Ти, Бог, Селфът (цялостната личност)... Горният текст добре описва и онази болна и ненужна саможертва на емоционалния мазохизъм, самосмачкване и потискане на собствената индивидуалност. По-често такава психика живее в жени наистина. Но не е приоритет на единия от половете. Интересното е, че партньорът дори да е много толерантен и уравновесен, приема проекциите на такава психика, несъзнавано се идентифицира с мощните и послания и без да иска променя поведението си към по-неглижиращо и грубо... Но и обратното е възможно - грубото потискане и любов "ако" на единия партньор, съчетани с манипулативно обгрижване, могат да оформят подобна психика в другия партньор! И да, потърсилата помощ жена най-често иска насоки как да промени съпруга си... Но бързо осъзнава, че тя е която е нужно да се промени - да възстанови връзката със Селфа си, да осъзнае, че за да дава щастие другиму, е нужно първо да го има в себе си и затова е необходимо да го отстоява и цени на първо място! Да се научи да казва "НЕ", когато е нужно, защото си вярва! ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Никоя жена не е станала случайно такава - жена, която обича прекалено силно. Оформянето й като женско същество в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. Изброените по-долу характеристики са присъщи за жени, които обичат много, много силно - жени като Джил, а може би и като вас.

1. Характерното е, че произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били удовлетворявани.

2. След като не сте получила достатъчно родителски грижи, се опитвате да запълните косвено тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.

3. Тъй като навремето не сте съумяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеела, изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си.

4. Основен мотив, за да предпазвате връзката ви от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена.

5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне" на мъжа, с когото сте обвързана.

6. Свикнала да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да бъдете харесвана повече.

7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка - много повече от 50%.

8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.

9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате „да сте полезна".

10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея.

11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.

12. Има вероятност да сте предразположена емоционално и нерядко биохимически към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките.

13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемате отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.

14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.

15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни" мъже са ви скучни."

Ето още малко от "есенцията" на книгата. Намерих я случайно в интернет и си я пропомням, защото я подарих на някого отдавна...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво се случва ако заедно с това "справяне" със склонността да обичаш прекалено силно, спреш да обичаш изобщо. Може ли да се обича слабо и силно? Когато обичаш не си ли отдаден изцяло?

Не е задължително отсреща да имаме емоционален насилник. Това е въпрос на лош късмет, но може и да имаме някой, който заслужава "прекалено силната" ни обич :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означава да избираме подходящите - да селектираме само онези, които в никакъв случай няма да ни наранят ли? Това не е ли пресметливост, не е ли рационалност, която изцяло препречва пътя на страстта? Колко рационални трябва да сме, с каква мярка да отмерваме чувствата си? В тази теория има колкото истина, толкова и смущаващи противоречия. Но темата е много интересна и важна...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След, като спреш да обичаш прекалено силно започваш да обичаш себе си. Когато се отдаваш изцяло в една връзка, загубваш своята идентичност и връзката със собственото "АЗ". Не става въпрос за емоционален насилник, а за емоционален инвалид. Докато не се научим да престанеме да обичаме " прекалено силно" винаги ще привличаме неподходящите. Изобщо не става въпрос за рационалност, страст и изпепеляващ любов, а за болест, чиито симптоми са аналогични с алкохолизма.

Попаднах случайно на страхотната реч на Чарли Чаплин и бях поразена от точните думи с които е описал обичта към себе си.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно целият свят е в грешка, защото всички, които обичат страдат... Идеята за любовта и страданието е обсебила музиката, литературата, киното, цялото изкуство. А изкуството отразява световната душа. Но сега е модерно да се говори, че ако има страдание, значи нещо не е наред и трябва да се поправим. И за това ли да се чувстваме виновни - че страдаме?

Винаги съм се чудела ако правият път към една цел е един, и той води безаварийно към най-желаната дестинация, защо толкова безобразно малко хора вървят по него? Защо не ни е вродено да обичаме себе си тогава, защо обществото ни еволюционно не се е развило в посока да създава обичащи себе си индивиди? А по-скоро създава репресирани, измъчени, бледи емоционално същества, които много рядко се престрашават да кажат или чуят истината за себе си.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страданието е част от живота и то много значима и когато то се появи ние или изпадаме в дълбока душевна криза или започваме своят път към духовно израстваме.Когато няма страдание няма и какво да накара личността да се усъвършенства духовно и развива. Вие сама го казахте да се "поправим" т.е. да растем. Когато пътя е гладък и безпрепятствен що за цел постигаме? Няма цели с безаварийни пътища, това са дадености. Когато хората не обичат себе си се превръщат в "репресирани, измъчени, бледи емоционално същества." Ако се бяхме родили със всички екстри и съвършенни ние нямаше да имаме за какво да живеем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой в друга тема беше препретил към към "Параноя на страстта". Когато я изтеглих и зачетох имах усещането, че някой ме налага с дъска по главата :3d_104: . Не съм искала да видя очевидното, но съзнавах болката от напразните усилия.

Тази книга ми помогна да променя нагласите си, да разпознавам кое е добро за мен и да се стремя към него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Jeinni, страхотна е тази реч на Чарли Чаплин ! Ще си ги копирам някъде тези мисли...

Да, Kashmir, страхотно е човек да си види грешките и да си промени разрушителните модели. Книгата съм я чела преди повече от 10 години и тогава успя да промени основно нездравия ми модел на обичане...Сега я открих случайно в интернет, препрочитам си я пак и открих, че понякога несъзнателно попадам в позицията на "силно обичаща жена", макар и в доста леки форми. Е, слава Богу, човек се променя и израства цял живот :3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подсетихте ме за тази авторка. И си припомних и втората и книга "Защо на мен, защо това, защо сега". Има я в spiralata. Тя е написана от много по-широка духовна перспектива и сега повече ми пасва отколкото "Параноя на страстта". Е, човек преминава през различни етапи, дай Боже да са възходящи, т.е. да се движим нагоре по спиралата :3d_077:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно целият свят е в грешка, защото всички, които обичат страдат... Идеята за любовта и страданието е обсебила музиката, литературата, киното, цялото изкуство. А изкуството отразява световната душа. Но сега е модерно да се говори, че ако има страдание, значи нещо не е наред и трябва да се поправим. И за това ли да се чувстваме виновни - че страдаме?

Винаги съм се чудела ако правият път към една цел е един, и той води безаварийно към най-желаната дестинация, защо толкова безобразно малко хора вървят по него? Защо не ни е вродено да обичаме себе си тогава, защо обществото ни еволюционно не се е развило в посока да създава обичащи себе си индивиди? А по-скоро създава репресирани, измъчени, бледи емоционално същества, които много рядко се престрашават да кажат или чуят истината за себе си.....

Ами те бебетата си се харесват, много и то. После обаче се сблъскват с очакванията и недоволството на най-близките си роднини. И оттам започва ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не знам къде другаде да пиша, та ще пиша тук. Понеже нали става дума за страст, любов, по - човешка любов. Що за любов е това ? Може би е твърде погрешно да бъде наречено любов, пък макар и човешка ( а от божествената е на светлинни години) ? Примерът е от един филм, стана ми интересна тази ситуация - не съм гледал всичко от сериала, но разбрах за какво става дума : бандит психар, който убива и пребива хладнокръвно, безскрупулен е, твърди че обича едно момиче. Обича я казва, иска да я има, да е само за него, нямало да позволи да е за друг (красив е и това може да допринася за поведението му - това е филмова измислица де, но условно да приемем, че е истински случай). Обаче обичта му не му попречи да я изнасили, както и да и направи рана с нож на лицето (която рана зарастна) - причина за поведението му беше това, че тя не го харесва, не го обича и т.н. ( майче преди това тя беше видяла и как той пребива баща и с метален бокс; бандитът пък не знаеше първоначално, че това е бащата на момичето, но дори и след като разбра това не му попречи да сплаши лежащия в болницата баща като го души с възглавница и спря да го задушава, чак когато усети, че някой влиза). Що за любов е това, може ли да бъде наречено въобще любов това желание да я има на всяка цена, тази склонност да и причинява болка ? Струва ми се абсурдно твърдението му, че я обича ... :) Да беше казал, че я мрази, по - разбираемо щеше да е. Заглавието на темата ми изглежда подходящо за подобни психопатски "любови" :D - какъв е произходът на такива "любови", какво ги поражда ? :) Възможно ли е да съществува подобна садистична обич, тоест човек с такава психика наистина да обича поне малко възлюбената си жертва ? Също така в определени моменти я е гледал сякаш с възхищение, влюбеност ( и тя е доста красива).

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×