Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапчиви мисли - помощ


Recommended Posts

Здравейте! От седмица имам натрапчиви мисли.. Всичко започна, като се замислих за смъртта, за " Какво става с нас след като умрем?". Чудех се какво става с нас.. как така няма да дишаме, чувстваме, мислим.. Мислила съм и преди по този въпрос, но не толкова задълбочено. След този стрес.. започнаха да ми избиват натрапчиви мисли. Всеки които видя или чуя и на ум ми избива "дано умре"... Колко много ме измъчва това... чувствам се ужасно, срам ме е, защотото не го искам! Не искам никои да умира! Обичам близките си с цялото си сърце и душа.. а какви са тези мисли от никъде? Ако някой може да ми даде съвет да се справя сама, защото ме е страх да споделя.. всички тези ужасни мисли.. не искам да ме мислят за луда или да ме отбягват родителите ми, приятели те ми.. Четох доста теми и при повечето се налага лечение при специалист. Има ли начина сама да ги победя? Все си повтарям, че не са истина, че всъщност искам да са живи и здрави и че умът ми си противоречи.. Всеки път като има нещо хубаво и започва да ми избиват мрачни мисли... Не спя добре, не се храня добре.. тормозя се..

Благодаря на всеки отзовал се!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Радвам се, че си се замислила над въпросите за живота и смъртта! Тези разсъждения разширяват кръгозора и дават една много по-обхватна визия за живота като цяло! Да, смърт няма! Има преход, през който Човекът, живеещ дотогава през временната си "лодка" - тяло, преминава в различни измерения на Живота! Това е дълга тема - вече си се замислила над това и в съзнанието ти има отворен "файл" за подобна мисловна насока. Затова вместо да отбягваш мисленето за това, по-добрият вариант е да придобиеш правилна представа за смъртта и живота или по-скоро за илюзиите ни за смъртта и живота и липсата на смърт, такава каквато я разбираме обикновено. Примерно можеш да прочетеш книгата "Пътят на душите".

Относно мислите ти от рода на "Нека да умре" - нужно е осъзнаеш механизма на работа на подсъзнанието си, което ражда тези мисли! Вече си прочела тук в другите теми, че това са абсолютно нормални защитни мисли, че те се проявяват само към хора, които обичаме, които ценим и уважаваме! Всъщност, преведени от езика на подсъзнанието, тези мисли означават "Обичам този човек, мисля му най-доброто, искам да му е добре, да е жив, здрав и щастлив...! " Подсъзнанието работи наобратно, на огледален принцип. Това е нормалният му език. Когато си се разтревожила за въпросите около смъртта, тревожността ти, съчетана с обичта ти към близките и приятелите ти, е породила тези абсолютно нормални мисли! Просто това е начинът на подсъзнанието ти да изрази обичта и грижата си към тях. Сега задачата ти е да се отърсиш от моралната си цензура спрямо тези мисли, да спреш битката си с тях, да се научиш да ги наблюдаваш спокойно и с приемане когато идват, да им се радваш, да се отпускаш телесно и емоционално, когато се появят! Да им се усмихваш релаксирано и спокойно, с приемане и доволство! Защото това, че ги имаш, показва, че обичаш хората към които ги имаш - което е чудесно! Осъзнай и разбери работата на ума си. Подсъзнанието ти се състои от древни мозъчни структури, които са същите дори при животните. Подсъзнанието има предимно защитна функция и раждайки подобни мисли за друг или за нас самите, това е неговият начин да защити, да каже "искам той/тя/аз да живее, да е добре и щастлив!". Разбери, че това, че имаш тези мисли, единствено говори добре за теб - показва, че си добро и пълно с обич същество, което го е грижа за близките му! Идването на такива мисли автоматично изключва реалното ти желание да им се случи нещо лошо - напротив, те са силен показател за силното ти желание хората, към които се раждат мислите, да им е добре и да бъдат радостни и здрави! Поздравявам те за това, че си добър и стойностен човек, с толкова много обич и доброжелателност в душата си!

Като начин за намаляване на тревожността ти, започни активен спорт - той изгаря тревожността и ражда щастие и радост, макар и по един телесен начин!

Всичко, което става в теб, е напълно нормално! Ти си напълно нормална и чудесен човек! Би могла да прослушаш тези записи на медитации- прослушай всичките, а след това можеш да се спреш на тези, които някакси повече ти допадат от другите! В някои от тях се медитира върху смъртта и живота, преходността и вечността. Техниките ползвани в тях са както древни и силни медитативни подходи от будизма, индуизма, така и съвременни похвати от психотерапията, нлп, хипнозата и др. Поддържай връзка с нас тук какво се случва с теб! Ако имаш нужда от помощ -виртуална или face to face, с теб сме!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Г-н Баев, благодаря Ви изключително много! Благодаря, че взехте отношение и по моят проблем. Признателна съм Ви. Въпеки, че не бях много изчерпателна съумяхте да ме разберете напълно.Сега малко ми стана по-леко, като споделих. Надявам се да се справя и да се отпусна.. да мисля как да правя хората около мен щастливи и да не ги разочаровам вместо да изпадам в депресия. Ще приема "мислите" с мисълта, че са противоположни. Преди да се появят исках да следвам психология, даже се подготвях, но след това.. малко се разколебах. Не знам дали ми е достатъчно силна и стабилна психиката, много съм емоционална, трогвам се лесно за лошо и добро. В очите на другите съм доста лъчезарно и спокойно момиче, но вътрешно не се чувствам уверена. Как ще се справям с другите, като не мога първо със себе си да съм наясно..

Отново Ви благодаря сърдечно!

Пожелавам Ви много щастие и успех в кариерата!

Редактирано от Fluffy
Линк към коментар
Share on other sites

Привет отново!

Аз не познавам добър и успешен психолог и/или психотерапевт, който да не е минал през много лична работа със себе си! Повечето от хората, които започват да учат психология, го правят, защото нещо в собствената им психика не им дава мира... А и какъв психолог е този, който не е чувствителен?! Така че - споко, напълно в рамките на изискванията за учене на психология си! Ако наистина това искаш, не се колебай! Докато учиш за бакалавър, ще имаш време да решаваш дали наистина искаш с това да се занимаваш и дали да продължиш с магистратура в психологията или в друго направление!

Успехи! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Това е пост на Duff, koйто е придружен с мои коментари. Нищо не променяно по текста на потребителя, но го пускам така, защото коментарите ми не излизаха по друг начин

Постът на Дъф е пълен с неточности и грешни и убеждения.Той нищо полезно не казва на питащата. Пускам го само защото написаното е много ясен пример как проблема с натрапливостите не може да бъде решен трайно. Ще коментирам и някои груби несъответствия в убежденията на автора, защото винаги се получава така, когато неспециалист чете сложната психиатрична и психологична тематика. Затова и многократно съм призовавал тези, които са искали съвети в сайта да спрат веднага да влизат и четат психологични сайтове.

. Наистина много кураж е необходим, за да си признаеш какви мисли ти минават през главата Fluffy! Браво!

Аз имам същия проблем, със същата тази досадна думичка "дано", под най-различни форми и искрено ти казвам, когато прочетох пост-а ти се разплаках.

Не съм очаквал, че може да има и друг човек с такъв проблем. Това изключително много ме депресира и ми пречи да мисля трезво. Проблемът ми е от много години 10-ина. Появявал се е отшумявал е и така. Взимал съм какви ли не лекарства. Най-много ми е помагъл Серопрам, но понеже го взимах доста дълго време (може би около 7-8 години) имах неистово желание да го спра и с големи усилия, иглотерапия и постепенно маналяване на дозите преди 3 месеца го спрях. Преди това бях намалил дозите до половин хапче на ден, после през ден и психически проблеми нямах, само че физически започнах да чувствам умора и тежест, което е присъщо за депресията (сродница на натрапчивите мисли).

Няма такова нещо. Натрапливости има най-често при 3 психични разстройства, но 99% от тях са само при едно - трвожното разстрйство. От написаното съм убеден, че Дъф има точно такова разстройство, а не депресия.

През тези години ми се случиха доста неприятни неща (няма да отегчавам) и понеже съм доста емоционален, -точно така , депресивният човек не е емоционален , той дори е по малко емоционален от средностатистическият, но виж, тревожният, за него емоционалността е наистина основна характеристика.все не можех да го спра. Със серопрама се чувствах добре или по-точно казано не се замислях как съм, следователно добре clip_image001.gif.

Проблемът обаче е че хора като нас (емоционални) по принцип са склонни към критикуване за щяло и за нещяло.

Правилно, тревожният човек критикува, депресивният няма сили и интерес да го прави.Тази критика ни изтормозва, кара ни за сметка на непокистите които кръжат около нас, да ставаме още по педантични ("луди"). Всичко това се отразява жестоко на химичния баланс в мозъка ни.Напълно съгласен. Организмът ни започва да се бори с тези ядове да ги притъпява изразходвайки си всичките нерви (невротрансмитери като серотонин- основният регулатор на страха Няма такова нещо! Страхът се регулира от адреналина, но автора, както и много колеги, не правят разлика между тревожност и депресия. тоест убиецът на така натрапчивите ни мисли.). В един момент се завихря един порочен цикъл, в който организмът всякаш престава да генерира серотонин именно поради тъгата и депресията, те подтискат освобождаването му и човек зацикля още повече, както при алкохолиците и наркоманите. Както отбелязах по горе серотонина и неговото ниво нямат нищо общо с натрапливостите на този човек, но той до края на поста си само това повтаря. А то му пречи да предприеме истински мерки за преодоляването им.Тогава се стига до употребата на антидепресанти, които оправят всичко, ама не съвсем! Истината е че антидепресантите като серопрам са наистина много добри, но те не лекуват нервите ти, а ти дават патерица с който да ги разхождаш, да ги тренираш и да ги направиш истински железни, но... основното оръжие е волята,Няма такова нещо, човек може да има най-силната воля на света, ако няма алгоритъм за справяне няма как да овладее натрапливостите. И аз имам силна воля, но няма как да стана световен шампион по борба без да имам треньор, който да ме научи как да се боря. За това ще отбележа, че в основата за справянето с психологичните проблеми е здравият разум, който да ви накара да потърсите добрият специалист. а не патерицата clip_image001.gif.

Преди 3 месеца спрях да пия серопрам окончателно и от месец-два насам отново ме атакуват тези натрапчиви мисли с "дано", а явно съзнанието ми все още не е достатъчно тренирано, най вече защото съм разчитал само на патерицата до сега, аз се ориентирах към няколко други подхода- акупунктура, спорт, който така или иначе си практикувам, но не много активно и медитация, в която никакъв ме няма именно поради бушуващото море от мисли в главата ми. Явно желание и воля

има, но не и здрав разум. Тези неща, правени самостоятелно, няма как да решат трайно проблема.

Започнах да чета специализирана литература по нашия въпрос и стигнах до много интересни неща като 5-хидрокситриптофан и омега-3, която се оказа че е изключително полезна за лекуване на депресия според редица психиатрични проучвания. 5-хидрокситриптофанът е прекурсор на серотонина, тоест в мозъка 5-хидрокситриптофанът се превръща в серотонин. За да не се впускам в подробности, прочети в гугъл за него. Както казах Дъф е тревожен, но иска да си лекува депресията. Това е ползата от четенето. Все едно аз да имам апендицит и за да го лекувам, аз искам да ми гипсират ръката. И нещо друго той дава съвет на Fluffi

как тя да се справи. Получава се характерният за психологичните форуми феномен - слепец да води слепеца.

Много е важно да локализираш, от къде ти идва проблемът. От психическа страна- от претоварена с ненужни стереотипи и комплекси главица, от физическа страна- като следствие от това напрежение се изчерпва серотонина, ОХ!!!!! в организма, който както казах по-горе е основното ти оръжие срещу страха и мислите с "дано" породени от страха.

Няма да пиша повече, само в заключение ще ти кажа че 5 хидрокситриптофан, както и омега-3 се продават като хранителни добавки и според мен 5 хидрокситриптофанът е по-добър от серопрама, макар и по-слаб (имат различен принцип на действие), защото е натурален извлек от растение, докато серопрамът е синтетика. Няма да го коментирам повече, само ще кажа ,че и след десет години Дъф, пиейки лекарства, хранителни добавки и какво ли не, ще може да постне същият пост, само в нещо ще пише, че проблемът е възникнал не преди десет, а преди 20 години.

Поздрави и още веднъж благодаря и на теб за споделеното и на Орлин Баев за изказаните от него съвети, които изключително много ме успокоиха и ще ми помогнат за очистването от тези натрапчиви мисли!!!

Няма как да му помогнат постовете на Орлин. Четох внимателно поста му, в него няма никакви лекарства и серотонини. Наистина няма как да пише такива глупости. Това би значило Орлин да не прави разлика между тревожност и депресия.

<b>В заключение пак ще се наложи да се повтарям: при шизофрения и БАР основно средство на лечение са медикаментите, при тревожните разстройства - психотерапията.<br style="mso-special-character:line-break"> <br style="mso-special-character:line-break"> </b>

Редактирано от Орлин Баев
промяна на Д-р Баев с Орлин Баев :)
Линк към коментар
Share on other sites

Действително, волята, ако е употребявана за борба и противопоставяне на естествената работа на подсъзнанието, за която говоря по-горе, единствено превръща тази работа в обсесивна! Колкото повече моралът се бори, контролира, отхвърля и изтласка естествените защитни мисли на подсъзнанието, толкова по-сигурно е нагнетяване на тревожност, която на свой ред препоражда все повече защитни мисли, но вече натрапчиво! Тоест, не борбената воля тук е решаваща при справянето, а правилното разбиране, подход и метод! Основният метод тук са подходящите поведенчески/нлп/ хипно визуализации, медитацията и съзерцанието! Специално при ОКР, а и при паническото р-во, хипохондрията, хистерията, генерализираната тревожност чисто когнитивните методи имат ограничено приложение, а още по-опосредствено психоаналитичните методи. Някои може да не са съгласни с мен, но говоря през опита си. И друг път и аз и Тодор сме споменавали за краткия и дългия път на процесиране на страха. Чисто разговорните методи, макар и да разширяват разбирането, влияят единствено на дългия път през префронталната кора. Не са за отричане, просто имат своето си по-индиректно място в психотерапевтичната работа!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Д-р Първанов, много Ви благодаря, че ме критикувахте и показахте грешките ми. Съжалявам за некомпетентната информация, която съм написал. Наистина трябва хора като мен да внимават какво съветват останалите, имайки предвид незнанието ни. Ще си взема поука и ще разсъждавам над написаното от Вас. Честно казано и аз не се чувствам толкова депресиран, колкото объркан (притеснен), но просто смятах, че това е вид депресия. Колкото до паническото разстройство, аз наистина преди години изкарах такова и то доста тежко и натрапчивите ми мисли са в следствие от него. Опитвам се да секонтролирам , но както казва Орлин Баев, може би не ми е правилен подхода, не трябва да ги отбягван и изолирам, а да ги приема като мисли с обратно значение. Този негов съвет много ме окуражи.

Ще имам предвид съвета Ви да ходя на психотерапевт. Благодаря още веднъж на Вас и на Орлин Баев, успех!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...