Jump to content
Порталът към съзнателен живот
lekota

Когато се докосваме до истинските неща

Recommended Posts

Прекрасно е lekota

Виждам, че си сменила и ника.

След тази история всички думи са излишни, защото същественото е невидимо за очите и неизразимо с думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо.

Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !

Радвам се за тебе от сърце, че си намерила изходният път, който си търсела.3d_047.gif Развълнува ме твоят разказ.Успяла си с малко думи, да кажеш толкова много и да се изразиш разбираемо за неразбиращите. Успяла си също да намериш сили и да прекратиш вървежа към път без изход. И тази тема ще бъде насока за много хора в твойто положение, ще им помогне да вземат правилното решение, ако не стигнали безизходното положение или навлезли в лабиринт. Поздравления!

Няма да забравя изказване на една известна личност, певица, която се разделя със своята група. В един момент разбира, че всички там я одумват и й завиждат. По-скоро гледат на нея като неприятел.

И тя каза думи, които още си спомням. Каза, че там където не си обичан, не е твоето място и си сменила мястото съответно.

От една страна е трудно да се разделиш с всичко в което си влагал силите и любовта си години наред, но от друга страна колкото по-рано го направиш, толкова по-добре.

Навярно при доста хора настъпва този момент, на кръстопът, когато трябва да вземат решение или да продължат по старото. И този момент е важен и труден и точно в това - вземането на решение, се изразява свободната воля. Решението е вече плод на сърцето и вътрешните мотиви. Решението е важно за Бог.

И тук е много уместно да спомена "когато губиш, не знаеш какво печелиш".

Но не е лесно за човек да сменя посоката и да започне отначало, начисто. Затова се казва, че "всяко ново начало е трудно". Има хора, които падат и никога не стават после. А има хора, които винаги могат да се издигнат, дори от пепелта, като феникс, които винаги могат да намерят сили в себе си и да почнат отначало, дори от нулата.

Свързвам всички подобни ситуации с Божията воля, защото много често точно Божиите хора са поставени на кръстопът и трябва да избират, по кой път да тръгнат.

А се сетих и за едно свое откровение/знание/, което си получих преди време. Има един библейски стих, в който се говори за точното съчетание между хората, но същото се отнася и за съчетанието като цяло, във всички аспекти на живота/човек-Бог, човек-човек, човек-работа, човек-семейство.../.

Това съчетание е много важно за един часовников механизъм например. Той се задвижва едва когато всички части са поставени на точното място.

Затова и много често Божията воля в живота ни ще ни води от едно място на друго, докато застанем на точното.

Затова и духовното израстване на човека в много случаи е свързано с промени в живота му./спомням си писаното от Друнвало/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познавам писалата тази история жена от 16-17г. Като прочетох това сега, се разплаках! Не толкова за смъртта и разминаването с нея - всички сме смъртни. А за живота. Чувал съм от нея това онова за живота и, за мъжа и нейното безкрайно давене в семейството и... Преди години тази същата чудесна жена изигра ключова роля в живота ми - насочи ме към канадското братство. Ако не беше тя, нямаше така да се развият нещата в живота ми, нямаше да живея 2г. в онзи невероятен ашрам в Канада, който преобърна живота ми на 180 градуса. Нямаше сега да живея и работя призванието си...! Благодаря ти! Благодаря на Вселената, че си жива! Благодаря, че най-сетне след толкова години се осмели да вземеш решението си! Моля те, бъди щастлива, мила сестро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Майчинският инстинкт при бозайниците е свързан с изхранването и отглеждането на потомството.

"Майчински инстинкт" - означава, че се включва програмата за самоунищожение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невероятна история! (= Толкова истинска и покъртително емоционална!

Поздравявам авторката за куража да я сподели със света.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешката ни на нас с lekota беше изначална - цвета я спомена - ние повече от 20 години очаквахме да се промени човекът до нас и така да се промени животът ни. Също така ние се стараехме да променим себе си така, че да се променят отношенията и животът ни - общия - към щастие. Право куме в очите - ние бяхме манипулатори, или както се изрази десита - опитвахме се да възпитаваме - себе си и човека до себе си.

И разбира се, със сигурност знаехме кое е доброто за нашите отношения с този човек и как можем да сме щастливи заедно.

Да забелязахте една подробност? Ние не бяхме питали човека дали той си представя хармоничните отношения и щастието по същия начин... Питахме ли го дали иска да бъде възпитаван към добро? А като се нагаждахме към него, за да го "задобрим", дали осъзнавахме, че търгуваме с неговите чувства и свобода?

Преди няколко години на един балкон разказвах на lekota как съм "изплувала" и как ме "спасиха". Щастлива съм, че и тя стигна до това. Никак не и беше лесно. И двете трябваше да ни изправят на ръба на оцеляването, за да се събудим...

Приятели, не си мислете, че сме разочаровани или че съдим човек, когото сме обичали, нито пък съдим себе си. Ние осъзнахме нещо много важно - че Бог е само този, който възпитава и променя и Той определя кой да бъде до нас. А давенето и оцеляването - то ни научи да чуваме Бог и Волята Му. Ние не сме спрели да обичаме близките си - спряхме да храним очакванията си към тях и към себе си. Разбрахме, че можем да живеем сами и обичта престана да бъде зависимост...

Знаете ли най-трудното, което една жена има да преодолее в такъв момент - мисълта, че ще се наложи да драснеш клечката на години, години от живота си пълни с много труд и преживявания и вещи дори, с които сме свикнали, в които сме инвестирали живота и обичта си... и за които сме привързали като кученце душата си.

и на това място не мога да се сдържа да припомня думите, които ми прозвучаха като гонг и с които започна моето изплуване;

Пази свободата на душата си

Пази силата на духа си

Пази светлината на ума си

Пази топлината на душата си

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пази свободата на душата си

Пази силата на духа си

Пази светлината на ума си

Пази топлината на душата си

Този цитат трябва да е от Учителя. Не знам как го знам, като съм чела само две негови книги.

Донка, всъщност мен друго ме интересува. Понеже и моят живот е подобен на вашият, да си призная честно. Може би и затова се разбираме. Трудно ще разбере човек, който не е приживял подобни неща, за какво става въпрос.

Не случайно пишеше за Христос, че Той пострада и затова и на страдащите може да помага и да съчувства.

И все пак домът би трябвало да е мястото, където се прибираш всеки ден, за да разтовариш, за да се отпуснеш, да бъдеш себе си-нещо като пристанище, където корабът спира за почивка. А ако това е невъзможно, то тогава къде отпущате?

При мен въпросите не са от рода дали съпругът ми ще се промени. Отдавна знам, че няма. По-скоро той очаква от мен да се превърна от вярваща в реалистка и да виждам само с плътските си очи. Очаква да стана досущ като него, дори да ям каквото и той яде. Също е ясно, че и аз няма да се променя според очакванията му, нито е нужно.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам те, сестричке.

Думите са изписани на една скала на молитвения хълм горе на Езерата. Когато за пръв път попаднах там, бях само чувала името Петър Дънов и се давех в личния си живот.

Абсолютно си права за дома - там човек е най-много себе си. Макар че за целия живот би било хубаво да постигнем това, за което говори Учителя:

Трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува.

И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът.

И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви.

тук

И другото, което се старая да поставям в основата на дома и живота си: "Истината ще ви направи свободни. " Старая се да си давам честно сметка дали това, че моите близки не са мои съмишленици по някакъв начин променя моето отношение към тях. Ако да - опитвам се да изчистя и да ги обичам безусловно. Ако усетя, че те имат някакви очакавания, разговарям честно. Обикновено се оказва, че те имат тези очаквания, защото ги е грижа за мен по техния начин. Но каквото и да е, винаги завършвам, че ако моя избор и моят начин на живот и мислене им ограничава или тревожи или по някакъв начин нарушава техния мир, спокойствие, щастие, аз съм готова всеки момент да ги освободя от моето присъствие в близост до тях. Както и те нямат никакви задължения към мен и могат да продължат живота си по своя собствен път, аз по моя и пак ще ги обичам...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но каквото и да е, винаги завършвам, че ако моя избор и моят начин на живот и мислене им ограничава или тревожи или по някакъв начин нарушава техния мир, спокойствие, щастие, аз съм готова всеки момент да ги освободя от моето присъствие в близост до тях. Както и те нямат никакви задължения към мен и могат да продължат живота си по своя собствен път, аз по моя и пак ще ги обичам...

И аз съм дала свобода на действията от която се възползват в пълнота, но на мен няма кой да ми я даде, освен на думи. Значи любовта се нуждае от свобода. Това условие ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Развълнува ме.Може би това е било Новораждане...Честито!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мили приятели. Свободата наистина е важна, да я има и от двете страни. Но, мисля, че най-важна е любовта. Любовта ти помага да приемаш другия и да се опитваш да го разбереш, дори и да сте много различни...Пак любовта ти помага да му дадеш свободата да е себе си и да го приемеш какъвто е. Пак любовта ражда емпатия - да кажеш: да, аз нямам като твоите нужди и желания, но ще се опитам да те разбера и поне донякъде да се съобразя с теб...Ние сме различни, но аз се чувствам добре, когато ти се чувстваш добре, когато се доближаваш до съкровените си желания и стремежи, затова ще ти помагам, доколкото мога да ги достигнеш...

А когато любовта я няма, хората живеят в различни светове, отказват се да търсят допирни точки и нещата, които ги свързват са навика, децата, материалните неща...

Такива неща ми хрумват, провокирана от вашите размисли...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм дала свобода на действията от която се възползват в пълнота, но на мен няма кой да ми я даде, освен на думи. Значи любовта се нуждае от свобода. Това условие ли е?

Не, не е условие, това е следствие на безусловната любов, просто безусловната любов дава свобода.

Когато любовта не е безусловна, то такава любов по-скоро взема или поне ограничава свободата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за мненията и съпричастността. Чувствам се задължена да смекча краските на тази изповед, която прозвуча доста обвинително и мелодраматично. Бих искала да допълня, че аз описах едно преживяване и душевно състояние, което е наистина субективно и пречупено през изострената ми чувствителност в този момент.

Сега след като се наредиха доста елементи от пъзела, си давам сметка че всички участници в тази случка са имали своя принос и всеки е направил това, което е могъл.

Искам да доразкажа и да дам гледната точка и на другите страни. Срещнах се с момчето, което ме спаси на Симеоновден. Проведохме доста пълноценен разговор. Казва се Симеон, което означавало който » се вслушва и изпълнява желанието на Бога ». Той е дошъл с приятелката си на плажа и когато погледнал към морето, видял лежаща по гръб, отпусната неподвижно на водата жена и веднага решил да помогне. Каза, че не познавал техники на спасяване, но интуитивно е знаел как да подходи, много обичал филма Спасители на плажа и винаги е мечтаел той да изиграе тази роля. Стана дума, че наскоро е прочел Селестинското пророчество и там запомнил, че ако попаднеш в случайна ситуация е добре да я използваш активно. Успял е да ме изтегли, хващайки ме за ръката, плувайки по гръб. После бил много изтощен и легнал на брега. Друг човек ми е правил сърдечен масаж.

През това време мъжът ми също е имал проблем да се добере до брега и после е лежал на пясъка, твърде уморен за да реагира. Във водата, той е мислел, че ми помага, тласкайки ме напред, и това също му е коствало усилия, за което съм му благодарна, но аз явно съм се нагълтала с вода. Съпругът ми е бил дезинформиран, че не разрешават свиждане и затова и никой не ме е посетил.

Признавам, че изпитвах чувство за вина, че съм въвлякла толкова хора в опасност, заради моята непредпазливост.

Но Симеон беше много доволен, че е проявил мъжество пред приятелката си и, че е осъществил една своя мечта. Написах писма, описвайки смелата му постъпка до университета, кмета на града и мястото, където иска да работи.

Аз пък със сигурност съм търсела спасение и най-вече ясен знак да продължа ли едно формално съжителство. Мислите на няколко души са се материализирали, за да се случи това събитие.

Освен това, никога повече няма да бъда същата. Надявам се, отговорността как ще прекарам останалата част от дадения ми в дар отрязък от живота, да ми помогне да го изживея пълноценно.

Редактирано от lekota

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лекота, успех, от сърце :) Ясно е, че човек не взема решение за семейството си въз основа на една, единствена случка, та било и тя на живот и смърт. Тази случка просто навърза много други картинки. А каквото има да става, то обикновено си става. Нашата човешка воля е твърде ограничена в рамките на предопределението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарение и на всички вас, аз разгадах посланието : Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни. Към върха, към възход в'дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини; ти към свобода пътя поеми ...

Да се излезе от тесния семеен кръг !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълго премислях дали имам право да се включа в една толкова лична тема-изповед. Тя е повод отново да търся в себе си ненамерени отговори, които продължават да ме парят, макар да е трябвало да са останали в миналото. Отговорите касаят отношения между родителите ми, вече покойници и двамата. Ситуациите са почти сходни, само дете беше заболявания, а не инциденти. Но реакциите, поведението им един към друг са удивително същите като в заглавния пост!

Вие, Лекота, вече сте премислили, излезли сте от емоцията и "четете" по нов начин ситуацията и себе си в нея. Ваше право е. Задавате ли си въпроса как тази ситуация се е отразила на близките ви, какви чувства е породила у тях, дали нещо не се е "разместило" във взаимното ви възприемане Дали тази страна на нещата е от значение тук?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×