Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Аделаида

Обич между хора с различни интереси

Recommended Posts

:hmmmmm: Може би е въпрос на нива? Когато се осъзнае, че текущото ниво в някакъв смисъл е ад, се преминава на по-горното, което се възприема като рай. После обаче и то се надраства и т.н. Ето защо е невъзможно да се дават винаги валидни универсални съвети, както и да се формулирани те. Винаги да се гледа конкретния случай, за да бъде откликът ни на място :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валидна и универсална е единствено любовта, а не нашите отклици или съждения и ако проумеем това, ще успеем поне малко да се доближим до нея.

А любов и интереси... за какво си говорим тук изобщо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като те четох днес, Силве, все ми идваше на ум едно име - Уилям Блейк. Твърде малко го познавам, ама сигурно не е случаен. Май че той с лекота е виждал Вселената в една песъчинка, макар че понякога му се е губила самата песъчинка... :yinyang::angel::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D Сравнителният анализ понякога помага, когато не забравяме, че уникалността е присъща на всяка песъчинка във вселената, а добре е да виждаме вселени в песъчинки и не толкова лошо да се изгубват песъчинките във вселените. :D Тоз не го познавам, но може ли да се каже, че познаваме някого. B) Интересно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Могат ли хора с различни интереси да се привличат и обичат и възможно ли е да има траен съюз между тях?
Аз бях инженер,съпругата ми - юрист.Връщайки се от работа - нямаш какво да си говорим.Нито тя разбираше от моето,нито аз от нейното.Безразличието започна да се настанява.

Обаче установих,че сме

двама "положителни" партньори
и като анализирах бъдещето на инженера и юриста взех решение - станах юрист.

Така постигнахме душевна и умствена хармония БЕЗ да заглушим влеченията на сърцето.

Считам обаче,че любовта въобще не е нещо подобно на

спокойно светло и свободно щастливо

Днес може да е така,но вчера не е била и утре въобще няма да е - нищо не е същото,и пирамидите се променят.Защото всеки се развивава и по различен начин.Не може винаги да усещаш точното развитие на партньора и точно да реагираш.И в когато направиш грешка - идва малко болка,горчивина.И съответно нова реакция - правилна вероятно.

При много последователни грешни реакции - може би тогава идва ада. Вероятно и при него любовта може да бъде спасена /стигнеш ли дъното пътят е само нагоре/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не може винаги да усещаш точното развитие на партньора и точно да реагираш.И в когато направиш грешка - идва малко болка,горчивина.И съответно нова реакция - правилна вероятно.

  При много последователни грешни реакции - може би тогава идва ада. Вероятно и при него любовта може да бъде спасена /стигнеш ли дъното пътят е само нагоре/.

:thumbsup: Именно. Болката и горчивината не са следствие и характеристика на любовта, а на грешни реакции и начин на мислене във взаимоотношенията

между партньорите - т.е. те се появяват, когато тези взаимоотношения се отклонят от любовта и се подчинят на зависимостта от някаква ценност или желание, очакване, принципи...

Любовта не може да бъде спасявана - точно обратното - връщането към любовта води до осъзнаване на грешката, проявената агресия и промяната на реакциите и мисленето. Последното спасява взимоотношенията между партньорите като възстановява състоянието спокойно светло и свободно щастливо

Според мен адът настъпва, когато и двамата или единият от партньорите разбират любовта като изпълнение на техните желания и представи за взаимоотношенията между тях и упорито се опитват да ги "поправят" по своя модел за добро. Тогава запазването на любовта минава през раздялата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Според мен адът настъпва, когато и двамата или единият от партньорите разбират любовта като изпълнение САМО на техните желания и представи за взаимоотношенията между тях и упорито се опитват да ги "поправят" по своя модел за добро. Тогава запазването на любовта минава през раздялата. "

Със САМО със съгласен и затова го допълних :)

Допадат ми хората с желания,с представи за взаимоотношенията и борба за тяхното постигане. /знаеш - овци не понасям/ :D

Ако водят диалог с партньора си,и ако партньора също е активен,и ако и двамата намират сили да признаят и външно доказани грешки,или правотата на другия - няма раздяла.

Горещия диалог е неизменно част от горещите отношения,от любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ахх, аз винаги съм си въобразявала , че интересите и професиите на партньорите в любовта не е задължително да са еднакви , за да съществува една красива любовна история .

Да, ама не моята одисея с бившето ми гадже завърши с единичен край , тоест всеки намери края във взаимоотношенията ни и собственото си единично начало . За мен беше много болезнена , липсата на хора на изкуството , самото изкуство и въобще невидимия свят на вътрешно - богатия човек . А нещеш ли бях принудена да бъда просто собственост , луксозна вещ , предназначена за индивидуална употреба , без какъвто и да било духовен , емоционален и вътрешен "горещ " живот . Твърде неустойчиво ми се видя да се осланям на тези външни опорни точки на личността , плъзгането по повърхността на ежедневното оцеляване в най- грубия фисически смисъл и дефицита на усмивки и липсата на безмълвното съгласие и желанието да прегърнеш без каквато и да била видима причина ......................Много , много неща . Дълга , интересна връзка , завършила с изтръгване на моята собствена особа от смачкващата собственическа ласка - ризница на моя така наречен любим .

И все пак хубави неща се случиха между нас . :D

Поне винаги така се успокоявам като приключа подобен род взаимоотношения, сиреч любовни .

Ще ми се да опозная малко повече истинската природа на любовта , но мисля ,че обезателно искам вече :D да имам човек до себе си , който има подобна професия като моята , или начин на живот , интереси , потребности , или дори бих предпочела по някакъв начин да сме обвързани професионално . Но прекрасно съм наясно , че има неща , които човек не може да избегне и същевременно неща , които не трябва да има , защото са гибелни за него самия .

А пък и май нямам никакви желания всъщност за момента . Или условия които да поставям или да искам да изпълнявам . Колкото и да си говорим , че любовта е безусловна , нетърпяща изисквания и разни договорни отношения , всъщност животът между двама души е точно едно непрекъснато сключване на договор и съгласие , компромиси , решения въз основа на съгласие . Дълъг е живота , човешкия , колко ли устойчив договор трябва да са сключили двама човека за да оцелее той във времето ?

И колко ли съгласия трябва да се постигнат за да останат докато смъртта ги раздели ? <_<:huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко неща, но важни e необходимо да са консенсусни:

1. Да разбират реалните си потребности за многостранно развитие като човешки същества.

2. Съобразно с това да се подпомагат истински, а не всеки да се стреми да наложи на другия онова, което според него е добро за партньора му.

3. Да поддържат свои активни интереси извън общуването и задълженията в семейството и дома.

4. Да живеят отделно от по-възрастните, с изключение на ставащите по-редки случаи на истинско, а не измъчено, по-широко разбирателство.

5. Да приемат промените в живота си, вкл. подемите и спадовете на чувствата помежду си като нещо естествено - спадовете са необходима почивка, а не трайно охладняване; ако обаче се подозира такова и се натяква, могат и да се превърнат в такова...

А всичко това предполага едно определено, достигнато и от двамата, ниво на духовно развитие - заедно с минимум психологична грамотност, душевно равновесие и делова решимост. От тук нататък конкретните интереси могат и да бъдат различни.

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Добромир!

С едно малко уточнение - за грамотността. Баба ми и дядо ми бяха селски полуграмотни хора, но ако ви напиша тук откъси от нейните писма до мен и мама - без точки и запетаи, с куп правописни грешки.... ще се изумите от "психологическата грамотност (мъдрост), душевно равновесие и делова решимост" на хора, които не бяха се докосвали до нито една "духовна" книга.

А пък и май нямам никакви желания всъщност за момента . Или условия които да поставям или да искам да изпълнявам .
:thumbsup: Когато човек живее сам и не страда от това, е по-лесно да се запази това състояние. Изкуството на хармоничното съжителство се състои в това да се научим да го запазваме и когато непосредствено до себе си сме допуснали друг човек. Моят опит ми показа, че умът е този, който непрекъснато следи дали желанието ни да сме щастливи не се изражда в желание другият да спазва нашите правила или да разменим свободата си (да бъдем себе си и да се обичаме) срещу одобрението на партньора и "мира и любовта". Границата е много тънка и незабележима с просто око - показват я отрицателните емоции....

Колкото и да си говорим , че любовта е безусловна , нетърпяща изисквания и разни договорни отношения , всъщност животът между двама души е точно едно непрекъснато сключване на договор и съгласие , компромиси , решения въз основа на съгласие . Дълъг е живота , човешкия , колко ли устойчив договор трябва да са сключили двама човека за да оцелее той във времето ?

"Договора" на баба и дядо оцеля до смъртта им - 55 години. Много приличаше на написаното от Добромир, но на техен език звучеше - "разбирам, уважавам, грижа се и оставям свободен". Те нямаха представи как е "редно" да се държи мъжът, а как жената, нямаха желания (дядо беше овчар :D ), за изпълнението на които да се "борят" - просто ставаха и лягаха с "благодаря ти Господи..." и всеки божи ден всеки от тях правеше това, което имаше да се прави и всичко и само каквото всеки можеше да направи . И аз се опитвам да живея като тях - когато човек живее така, той няма претенции и не се дразни от поведението на другия, но и не допуска насилие върху себе си. И животът никак не е сив, тъкмо напротив - точно тогава се отварят очите за истинската му красота, защото ги няма очилата на желанията (хубаво е това, което отговаря на моето желание и представа за хубаво).

Е, ако пък и на двамата партньори им хареса да се "борят"...ами нека се борят... :D За това е и темата - Обич между хора с (различни) еднакви интереси...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка,

не те разбирам по отношение на желанията :hmmmmm:

Какво е за теб "желание", и защо трябва да ги нямаме?

Има хора,които действително не ги интересува примерно какво точно ще ядат днес и как да се развие денят им.

Но винаги се стремят - да бъдат достойни, да се отделят от възрастните и заживеят самостоятелно,да имат свой дом, да осигурят на децата си мн.добро образование и достоен начален обществен статус...

По моята лична квалификация за "желание" тези хора имат такива в дългосрочна перспектива и съобразяват ежедневната си дейност с тях и може би затова не създават конкретни,подробни "план-графици".

Как мислите? :)

Добромир,

съгласен съм с последното ти мнение,но ще споделя един поглед върху познато ми семейство:

Те са на възраст около 60,материално пре-осигурени,културни и възпитани, налице са всички консенсусни точки,които изброяваш,НО издържат да са заедно не повече от 5-7 дена без прекъсване.Заради големите им различия в интересите,съответно в ежедневните дейности.И поради това предпочитат да живеят практически самостоятелно /имат къщи,вили/,като се срещат на 2-3 месеца за по малко.

Защо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурен колко са били налице тези предпоставки... сигурно на по-младото време, стремейки се да бъдат повече време заедно, скрито са подтискали някои собствени интереси и затова след това се е стигнало до подсъзнателен бунт...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Какво е за теб "желание", и защо трябва да ги нямаме?

:thumbsup: Наистина е време да си уточним понятията.

За мен желание е образ на ситуация в бъдещето, която съществува в нашето въображение и се енергизира от система от положителни и отрицателни емоции.

(За разлика от мечтата, която се енергизира само от положителни емоции и от страха - само от отрицателни).

Положителните емоции ни мотивират да се стремим към постигане / реализиране на тази ситуация. Дотук нищо лошо.

Отрицателните емоции са:

опасението, че нещо или някой ще ни попречи да го постигнем,

недоволството от забавянето на реализирането или неговото отлагане (търсим вина и виновни)

разочарованието ако не успеем да го реализираме или другите откажат да ни съдействат или окажат съпротива...

насилието над себе си и другите в името на реализирането на желанията - ще го постигна на всяка цена!

Например - родителят иска на всяка цена да даде добро образование и старт в живота на детето си и определено смята, че професията на юриста е правилният път (особено ако вече има какво да завещае на детето си). Ами ако детето има дарба на музикант или художник и изпитва ужас при мисълта, че трябва да учи право и да прекара живота си в кантора или съдебни зали? (уважавам всички професии)

Според мен желанието е добро само дотогава докато можем да се откажем от него без да изпитваме отрицателните емоции. Но тогава аз не го наричам желания, а възможни благоприятни перспективи. За мен това са всички перспективи, защото "Всяко нещо, което ни се случва (не което сме постигнали с борба) е за наше и на другите добро" и "всяко зло за добро".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Според мен желанието е добро само дотогава докато можем да се откажем от него без да изпитваме отрицателните емоции. Но тогава аз не го наричам желания, а възможни благоприятни перспективи. За мен това са всички перспективи, защото "Всяко нещо, което ни се случва (не което сме постигнали с борба) е за наше и на другите добро" и "всяко зло за добро"." :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако любовта е истинска, обаче, тя минава и през ада, макар че това никак не й влиза в интереса.

"Ти ме доведе до ада,до края.Но след него намира се рая!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Любов и изобщо интимна връзка между хора с различни интереси е напълно възможна, стига интелектуалното им ниво да е еднакво.

Иначе става лошо. Минала съм по този път и бих казала - не, благодаря. Освен раздяла, друга развръзка няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Различната ценностна система и различното ниво на интелект, сиреч на духовност, винаги са непреодолима пречка. В началото на връзката, това може и да не се забележи, но в един момент всичко избухва с пълна сила и се чудиш къде точно се намираш. На мен, когато това ми се случи, първо намразих партньора си, после и себе си, че съм допуснала това същество до интимния си свят. Е, взех мерки и приключих, без да се колебая - събудих се една сутрин и решението беше взето. Оттървах се и се освободих. Сега съм доволна и щастлива. Човек никога не трябва да забравя принципите си и да допуска компромиси, заради любовта или това, което му се струва, че е любов. Харесвам интелектуални, особени мъже. Направих завой и ей богу, разочаровах се - място при другите нямам; имам си място при хората като мен.

Принцесата и просякът се венчаят щастливо единствено в приказките.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Какво да кажа,аз оставям всичко на времето......сега на този етап,след няколко месечната ми връзка,вече съм по спокойна и намирам отговор на хилядите въпроси,които са ме терзаели,притеснявали,тревожих се,защото някак вече нямам право на грешки,ее,не може един живот да мине само в грешки,нали,след два разрушени брака,след хиляди разочарования,деца,грижи,вече съм в годините на разума,сега се чувствам щастлива с човека до себе си,макар,че не винаги общувайки в даден момент намираме веднага единогласие и единомислие,но към края на темата и двамата сме казали едно и също ,но по различен начин.........Аз съм по емоционалната,така мисля и по чувствителната,макар,че всеки по своему си е чувствителен,две противоположни зодии сме,аз рак,той везни,но знаете ли,мисля ,че това поне на мен,а и от него разбирам,че и двамата сме си полезни един на друг,усещаме си настроенията,споделяме дните,радостите,въобще настроенията,абе,много е дълго за обяснение,ще ми се да не съм сгрешила........нуждая се от подкрепа......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен дали двамата имат различни интереси или не не е особено определящо,тъй като различията може да не са в конфронтация....а и може и да са.Най-важното е да се чувстваш свободен да бъдеш такъв какъвто си с човека до себе си.Той да проявява разбиране и уважение към твоите макар и различни интереси,както разбира се и ти към неговите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи колко различни... ако са противопоставящи се е едно, но иначе и относително големи различия не са непродолима преграда..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Могат ли хора с различни интереси да се привличат и обичат и възможно ли е да има траен съюз между тях?

Може но е много трудно ,поне на мен ми е трудно.

Разбира се влияят и много други неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз самата винаги съм избягвала хората с интереси, далеч от моите - не ми е било интересно да си общувам с тях, камо ли да правя секс с тях - т.е. да ги допусна толкова близо, да имаме връзка. Все едно да се говорят различни езици, които другият не разбира.

Така протича и моят живот поне засега.

:thumbsup2:

Обич между хора с различни интересиа е възможна, но с различни възгледи за света никога.
:thumbsup2: Редактирано от НелиТ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×