Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Аделаида

Обич между хора с различни интереси

Recommended Posts

Guest Ла Горда

А могат ли според вас да се обичат и живеят заедно и свободно хора, които имат различно отношение към вярата, дори с различна религиозна принадлежност. Или единият е атеист, а другият религиозен или последовател на някакво учение или най-общо вярващ в Бог и Любовта?

Това бих искала да видя как става.

:hmmmmm:
Ако са с различна религиозна принадлежност, но не са фанатици, да, могат да се обичат и чрез любовта да намерят общите неща във вярата си. Но ако единият е атеист, а другият вярващ, тогава разминаването е тотално. Мисля, че в повечето случаи такива връзки се разпадат много бързо или пък единият отстъпва. Защо ли ми се върти в главата "QUO VADIS" на Хенрик Сенкевич? Чела съм я доста отдавна, но...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, ще взема да се възползвам от поканата :) ))

Бъдете щастливи и достатъчни един на друг докато сте живи!

Аз говорех, и винаги говоря от собствен опит.

Аз правех компромиси довреме, а различията ставаха все по големи, така че истината не е в компромисите очевидно. :)

Разбира се, когато поискаш, си добре дошла :thumbsup2:

Казваш компромиси, но според мен не компромиси, а толерантност е нужна - има разлика!

Ла Горда при нас е точно така, но сме си заедно (вече 17 години) и се чувстваме добре! Когато се срещнахме и двамата бяхме атеисти с една слаба наклонност в мен към окултното въобще. Едва няколко години след като се оженихме нещата започнаха да се променят (т.е аз постепенно променях възгледите и мирогледа си).

Така че, това го имайте предвид - човекът, с когото сте в момента и с който имате еднакви възгледи засега, в бъдеще може и да ги промени, или вие да промените вашите - и тогава какво? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Да, толерантност е точната дума :):thumbsup: Радвам се, че при теб е така и го пожелавам на всички и на себе си :). Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта между малкото и голямото е възможна,ако голямото не осъзнава,че е голямо.Само човекът има този вид осъзнаване.Приоритет на голямото винаги е неговото его,но за любовта нищо не е голямо или малко;любовта прегръща всеки,който се доближи до нея.

из разказчето"Дървото на любовта"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Ако са с различна религиозна принадлежност, но не са фанатици, да, могат да се обичат и чрез любовта да намерят общите неща във вярата си. Но ако единият е атеист, а другият вярващ, тогава разминаването е тотално. Мисля, че в повечето случаи такива връзки се разпадат много бързо или пък единият отстъпва. Защо ли ми се върти в главата "QUO VADIS" на Хенрик Сенкевич? Чела съм я доста отдавна, но...

:hmmmmm: Според мене, ако атеистът не е фанатик, той ще заеме наистина научна позиция по въпроса за Бог, т.е. че науката не може нито да докаже, нито да отхвърли съществуването Му. От там той не би следвало да се дразни от мирогледа и поведението на вярващия човек до себе си. Все едно, че се хвърля монета и никой не знае дали се е паднало ези или тура. Единият предполага едното и е вярващ, другият предполага другото и е атеист, всеки уважава избора на другия. Разбира се, такива атеисти са рядкост, даже още по-голяма рядкост, отколкото широко скроените вярващи. За една такава двойка ставаше въпрос в един филм - сега не мога са си спомня името му - отпреди 10-ина години, където се събраха една астрономка-атеистка и един свещеник с разни преживяни откровения; накрая наистина се промениха, особено тя, след една нейна опитност; но ако не са били толерантни и опитващи се да се разберат и преди това, те нямаше да дочакат заедно момента на промяната! :sorcerer:

Освен това, поне моите наблюдения сочат, че обикновено имащите твърде различни вери в Бога намират по-трудно общ език, отколкото някой с по-широко поставена вяра би намерил с някой широко скроен атеист. Ето, ако единият е адвентист или свидетел на Йехова, а другият следва Карлос Кастанеда, то единствено при много слаба отдаденост на собствените им доктрини биха могли да си живеят мирно и тихо. Иначе първият ще смята вторият за попаднал под сатанинско влияние, а вторият - че първият е обусловен от втълпени му илюзии... Докато ако вземем един дзен последовател, партниращ си с философ-материалист, сроден по възгледи с Ръсел - според мен това съчетание може да е много устойчиво, защото и двамата считат, че по най-висшите въпроси интелектът не може да даде достоверни отговори. Разликата е само, че единият опитва друг подход, а вторият не ги опитва. По отношение на останалите житейски въпроси няма да има поне мирогледни пречки и ако няма също и характерови... :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

дали може да има връзка между хора с ралични интереси...хм...ако говорим за интереси от рода на хоби, професия и тем подобни -да, но ако говорим за "интересите" на душата-вижданията, посоката и начина на развитие...мисля че ако двама души не гледат в една посока ...нямат шанс за щастлив живот и ИСТИНСКА ЛЮБОВ.

Защото тази ЛЮБОВ е нещо уникално и неповторимо...обия изпитваме към всичко и всички-обичаме природата, обичаме хората, обичаме дрехата,която носим или делото, което правим и ни правят, но истинска любов/ако имаме щастието да я изжиеем/ е към един!

Поне това е моето скромно мнение :rolleyes:

и може би само да допълня...към един-този, с който успеем да се слеем и да вървим заедно по пътя си един до друг, а не избързващи или изоставащи от половинката ни :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ето, намерили сме се двама души, гледаме в една посока, но ... минават 5 години, после 10, 15 ... Какво може да гарантира, че с течение на времето няма да се получи такова "избързване/изоставане" спрямо човека до нас ("половинка" не ми звучи добре)?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Диана!

Може би затова е трудно до невъзможно на много хора да живеят и да са щастливи заедно - дори и когато имат еднакви интереси. (А могат ли изобщо да бъдат съвсем еднакви???)

Защото понякога разбираме щастието и обичта между нас като запълване на празните си "половинки" с "половинката" на своите любими. Аз на теб моята половинка - ти на мен твоята - да станем цяло. Това дали е любов или сделка?

Обич може да има само между цели и свободни хора..... тогава различните интереси не пречат, а се допълват и си помагат.

Проверено в живота. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът не избързва, нито изостава. Само духовната хармония гарантира заедност по пътя. И само тя успява да помири дори и коренно различните интереси. Иначе интересите са твърде крехка спойка, та нали и те самите се променят с времето... :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под "половинка" разбирам човека с който да си в хармония /думата,която Добромир употреби:)/....

и точно затова разграничих интереси от интереси....мисля че "вълненията" на душата могат само да се доразвиват и доизграждат, но не и да се променят/да се насочват от една посока в друга/ и едва ли това може да стане ако човка до теб няма твоите интереси и не желае да върви по този път с теб!

Понякога дори и да искаш да промениш човека до себе си за добро-колкото и компромиси да правиш-ако той няма желанието няма да стане. Тогава няма Любов и щастие!

Ами ето, намерили сме се двама души, гледаме в една посока, но ... минават 5 години, после 10, 15 ... Какво може да гарантира, че с течение на времето няма да се получи такова "избързване/изоставане" спрямо човека до нас ("половинка" не ми звучи добре)?

Ами аз мисля че гаранции за нищо не можем да дадем 100 %-ови....та камоли за толкова "тънки" и специфични неща. Когато има истина, разбиране и желание между двама души ще намерят начина за да вървят "заедно"...

а може и да греша :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Вчера сутринта отивам на работа и слушам в колата радио ,бяха пуснали въпроса,кое е по добре двама души след дългогодишна връзка да се разделят защото се обичат ,но не се разбират или да живеят заедно защото се разбират въпреки че вече не се обичат.

Според мен в първата ситуация става въпрос за хора с различни интереси.

"Много се обичаме ,но не можем да живеем заедно ,защото не се разбираме."???:) Първата ми реакция беше ,не е възможно ,но като се замислих ,осъзнах всъщност ,колко много хора са в подобна ситуация.

За да продължиш обаче да живееш с човека който обичаш ,но не се разбираш с него ,означава поредица от безкрайни компромиси ,които обикновенно са от страна на този който е решил да ги прави,а другия само обича и се радва че е разбиран.

След време като следствие идва втората ситуация ,в която те вече се "разбират",защото никой не се интересува и вълнува от другия,но те пък вече не се обичат.

Не може дълго да има обич и щастливо съжителство между хора с различни интереси .Резултата е една от по горе описаните 2 ситуациии.

До този извод май стигнах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би си права :rolleyes:

аз мисля и чуствам по начина, който написах по-горе, но е факт че нямам толкова дългогодишен опит и не съм попадала в ситуацията "семейство"...затова и не мога да кажа нищо с категоричност :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Могат ли хора с различни интереси да се привличат и обичат и възможно ли е да има траен съюз между тях?

Мислих, мислих, и реших да се включа. В момента се опитвам точно това да направя, да обичам някого, различен от мен.

Какво ще рече интереси? Той например има различно виждане за живота, не е религиозен, доколкото знам, подхожда по съвсем различен начин към проблемите - докато аз ги прегазвам, ако ще и да го отнеса, той предпочита да посмисли и да атакува странично, примерно.

Въпреки различията ни аз изпитвам привързаност, приятелство, любов към него, нужда да го виждам. Ако не е любов какво е това? Как да нарека болката в стомаха си когато той не е около мен или усмивката му угасва и аз не мога да го променя? Просто ме е грижа за него, в един момент се улових, че дори повече, отколкото за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това са отдавнашни мнения , явно невалидни .Но благодаря за идеята .

Цитат

Могат ли хора с различни интереси да се привличат и обичат и възможно ли е да има траен съюз между тях?

Ще подхвърля идеята , че тези различни интереси са дребнотемие за духа :) . И човек живее без да е наясно с подтиците си за движението  насам , натам . В една беседа чета , че не е лесно да се разделиш с брачния си патньор .Трябват няколко прераждания за да се получи .Има едно такова положение,когато човек гонен от амбициите върви в живота , като със странични капаци .Пред него е кариерата и всичко друго нуждаещо се  от енергия е излишно . Но винаги идва осъзнаването , колко странични неща минават без да ги опознаеш , Пропускаш ги и съжаляваш .То съжаляването е щото целта/кариерата се оказва илюзия и се размива от събитията .

Привличането между половете не е човешка идея и не може с дребния си егоистичен ум да я разберем в пълнота , за да сме наясно винаги какво става .Единственото което можем да направим , е да гледаме на живота си от позиция на вечния човек преминаващ през времето .

Обичта , любовта , много дискутирани в портала , дава отлична възможност за правилно разбиране и  поведение . Значи страста , и всичко това което даром сме получили ,трае кратко . За повече трябва да се включим като човеци и се отворим за любовта .За силата която ни е създала , оформила и  която съзнателно можем да даваме на околните . Това не е лесно , но е стъпка в посока да любим Бога .  Това е човешко изпитание , пътека към свободата :)

С други думи какво исках да кажа :) :)  . Когато влюбването премине и няма смислени допирни точки с партньора остава любовта .Въпроса е , може ли  човек да обича с любов ? Не каkто обича сутрешното си кафе , а с любов ?Това е лесно когато не позволяваме на егото да ни владее . В една беседа чета , че сърцето трябва да бъде под ръководството на Божия Дух . Защото от сърцето зависи съдбата ни и ако не го управляваме добре може да пострада и душата . ( седем разговора ; разговор втори ; сърцето и Бог)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кафето се обича едностранно , без любов .Тук като говорим за отношения мъж/жена , подразбираме взаимност . Без взаимност може да се обича , но от далече .А за да има взаимност и двамата трябва да са развили способноста си да обичат . Да могат да приемат и да дават в еднаква сила .Иначе не става . Това е важното за човека , да може да приема и да дава любов и когато има взаимност има съюз . Така е , да бъде вътрешно и мъж и жена . Не изопачената идея на ,,джендър" , третираща външната роля .

п.п. 5   страници , не може някой вече да  не го е казал  :) трябва да проверя

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 12.02.2010 г. at 4:28, AriesWildChild каза:

 

 

Мислих, мислих, и реших да се включа. В момента се опитвам точно това да направя, да обичам някого, различен от мен.

 

Какво ще рече интереси? Той например има различно виждане за живота, не е религиозен, доколкото знам, подхожда по съвсем различен начин към проблемите - докато аз ги прегазвам, ако ще и да го отнеса, той предпочита да посмисли и да атакува странично, примерно.

Въпреки различията ни аз изпитвам привързаност, приятелство, любов към него, нужда да го виждам. Ако не е любов какво е това? Как да нарека болката в стомаха си когато той не е около мен или усмивката му угасва и аз не мога да го променя? Просто ме е грижа за него, в един момент се улових, че дори повече, отколкото за мен.

Добре дошла! И благодаря за решението! Благодаря за събуждането на темата! 

Сега, след толкова изминали събития от времето на темата, си мисля, че всъщност ние винаги сме различни, и в същото време винаги има нещо, което ни свързва. Важно е това, което ни свързва да е положително - някакво общо приятно занимание, нещо, което харесваме... Ако ни свързва отрицанието на нещо, рано или късно отрицанието става фон на отношенията ни като цяло. Поне моят опит е такъв...

Различието е добре да не ни изправя един срещу друг и да ни принуждава да свикваме с дискомфорт. Например - пушач с непушач, ако пушачът си дими навсякъде у дома и в тоалетната и в леглото... Иначе различията могат да ни учат взаимно не само на търпимост, на толерантност и уважение, но и на полезни навици, смяна на гледната точка и т.п.

Колкото до усещането, че ви липсва, болката .... това не е любовта, а зависмостта. И тя не укрепва, а убива връзката... Любовта е загрижеността, но само ръка за ръка с уважението и свободата...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×