Guest Христо Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Смятате ли, че четенето на книги би могло да попречи на творческото мислене ? Съществува така теория - запознах се с нея в "Първата и последна свобода" на Джиду Кришнамурти. Особено ако книгите не са необходими за професията на човека, ами ги чете за удоволствие, за запълване на времето, за бягство от страховете си. Мислите ли, че натрупването на много знания и впечатления би могло да направи съзнанията на хората по - закостенели и копиращи, и да погуби творческото им мислене или да им попречи да развият творческо мислене ( ако са нямали такова) ? Пречка ли са многото знания за т.нар. "творческо мислене" разбирано като способност да възприемаш идеи и вдъхновения, независещи от досега натрупания ти жизнен опит. Нужно ли е, за да имаш творческо мислене, постоянно да изхвърляш от себе си спомени свързани с емоционалната ти памет ( тоест тази касаеща емоции свързани с хора и неща; техническа памет - свързана с умения като шофиране, работа с компюрът, строителство и т.н.). Възможно и нужно ли е човек постоянно да изхвърля емоционален багаж, с цел да е по - възприемчив за нови и свежи вдъхновения излизащи извън рамките на досегашния му опит ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Книгите, ако са подходящи, не само че няма да попречат на творческото мислене, но ще го разширят и стимулират. Самите книги са израз на творческото мислене в една или друга степен и чрез тях се обменят творчески идеи. Всичко опира до това какви книги се четат. Всъщност, същото е и с картините, и с музиката. и с киното. Иво, Пламъче и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Здравей Христо Много хубава тема за размисъл подаваш. Струва ми се обаче, а предполагам и ти го съзнаваш, че не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса ти. Най-малкото защото "нещата" са твърде относителни, а и самата тема е отворена, и поражда след себе си още купища въпроса. Да твориш мисли? Тоест да създаваш мисли, предполагам оригинални, идващи от твоето съкровено Аз. Мисля че, четенето на книги, а и черпенето на информация под всяка друга форма, не би трябвало да пречи. Човека си мисля, е една отворена система в най-общия смисъл. Ние постоянно приемаме различни видове информация, и я запаметяваме. Твореца, предполагам е човек, който има потребност освен да приема и да отдава информация. Разбира се, всеки човек отдава определен вид информация, но творчеството се различава по това,че е значимо. Значимо не само за своя източник, но и за другите хора. Аз мога да се определя като творец. Защото съм дизайнер Мога да споделя личното си усещане по темата. Творческия процес, т.е. процеса по създаване на нещо ново, оригинално, лично, е твърде комплексен. Той се случва като по изключение, и никога не е постоянен. Момента в който "ти идва музата" казано по-просто, е провокиран от много и различни фактори. Но винаги свързани с нещо преживяно, чуто, видяно, опитано, помирисано ако щеш В този момент, нещото или нещата които са предизвикали в теб подобно състояние, намират израз в желанието да ги "изкажеш" по свой собствен начин. Мога да те уверя, че "провокатор" на творчеството могат да бъдат, от възможно най-тривиалните неща, до супер-мега абстрактни. В този ред на мисли, смятам че колкото повече информация се съдържа в твореца, толкова по-голяма е вероятноста той да създаде нещо значимо и красиво. Отварям една скоба обаче, самата информация е първичния импулс, но не е определяща. Тоест механизма при който става трансформацията на приетата информация в отдадена т.е. творческа, е неясен. Може би психолозите биха могли да обяснят по-подробно. Но се съмнявам, честно казано Много е важен този механизъм, той именно отличава истинския творец, от "папагала" който използва чутото, видяното, прочетеното и го интерпретира като свое. Връзката която маркираш между информация и творчество, смятам е неправилна. Чистото съзнание, не мисля че трябва да се приема буквално. Тоест липсата на информация, не е предпоставка за чисто съзнание. Смятам, че ако човек има духовна нужда да чете, или да приема какъвто и да е вид информация, то това не би трябвало да го обременява. Имам предвид ако непринудено. Ако някой се чуства обременен от това че приема твърде много информация, значи нещо в подхода му или мотивацията му не е наред. Доколкото знам, човешкия мозък може да съхранява неограничено количество информация. Това че понякога блокираме, идва от факта че не можем да усвоим и осмислим голямото количество информация, а не защото мозъка ни се препълва В този смисъл, не виждам за необходимо да се отърваваме от каквато и да е информация. Защото тя потенциално е необходима, дори и да не го осъзнаваме в дадения момент. Освен това, не съм чувал за механизъм по-който може да става подобно "изхвърляне" Поздрави smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 (edited) Теорията, която надявам се пресъздавам точна е, че колкото повече пълним главите си със знания, толкова повече залитаме в посока към това да копираме нещо вече написано, направено и да загубим творческия си импулс, ако въобще сме го имали. Дава се пример с това как блажени са нищите духом (в книгата май се изтъква схващането, че това са простоватите хора, но според друго виждане това са тези дето не усложняват нещата, а приемат живота какъвто е, смирено - без излишно мъдруване). Та в книгата се намеква, че едва ли не колкото по - малко знаеш, толкова по - голям е шансът да възприешам директно и непосредствено творческите импулси, а не да копираш механично нещо видяно, чуто ( пък било и забравено на съзнателно ниво). Демек като си прост духом, в разбирания смисъл, едва ли не шансът да си творческа личност приемаща свежи вдъхновения е по - голям. Намеква се, че колкото повече знаеш, толкова по - затворен ставаш за Истината, защото тя е нещо извън ума и толкова по - трудно би могъл да проявиш вдъхновение, което не идва от досегашния ти опит, мисли, чувства, а е напълно ново за теб - директно от Първоизточника, без пречупване пречупване на субективния ти ум. Говори се за това да се вглеждаш в себе си, да разбереш корените на своите мисли, чувства, да разбереш кое ти е внушено, как влияе на поведението и мисленето ти и по този начин освобеден от илюзии да станеш способен за възприемане на Истината, непосредствено без пречупване през предварителни вярвания и нагласи, без проекции на ума. Твърди се, че колкото повече осъзнаваш нещата такива, каквито са в настоящия момент, толкова по - точни ще са решенията ти, за разлика от това ако пречупваш днешното състояние през призмата на вчерашни изживявания и впечатления, движейки се по този начин в коловоза на ума. Може би си прав, че не бива да се абсолютизира. Редактирано Септември 2, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Ако си простоват духом, както казваш, дали ще имаш потребност да се вглеждаш в себе си? Някак ми звучи като парадокс. Ако аз съм простоват духом, и съм приел живота за даденост, защо ми е аджеба да се опитвам да го разбирам? Поосведомих се за автора, и ми попадна следния цитат от неговата система " Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция." Питам се, откъде да знам че това е "истината" за Истината. Автора едва ли не проповядва въздържане от съждения, но самия той до колкото видях е философ и "търсач на истината" Мисля че отговора на твоя въпрос, се крие в индивидуалноста на хората като личности. Това че хората четат книги, не означава че те възприемат еднакво съдържанието на книгите, и съответно то по различен начин ги "докосва" или не. Ето още една мисъл "Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека." Ами прав е, но тук пак се връщам на идеята за индивидуалноста. Кои хора според теб са подвластни на религиозни, политически и личности фактори? Един неук човек, не може ли да бъде по-лесно манипулиран? Ако му бъдат обещани съответните блага (защото човешката природа, по начало е ненаситна)? ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Авторът твърди, че никога не е чел духовни и психологически книги, а написаното е резултат на просветление. Ако е така, добре се е справил. Доколкот знам, като малък е обучаван за Месия - така че и да не е чел книги, пак е знаел това онова. Някои неща му харесвам, други не знам дали ги разбирам, за трети ми се струва крайничък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Христо, подобна теза застъпва и Айнщайн. Той ... простоват ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 В смисъл ? Не съм говорил кой прост, кой непрост. Споделих какво е казвал Кришнамурти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 (edited) Мисля си, че е прекрасно човек да чете, да търси, да се интересува... Така развива и творческото си мислене, въображението си. Децата започват с приказки например, някои от които са с дълбоко окултно значение... А, и всички гениални открития са всъщност много простички... Но ги откриват хора, търсещи и успели да допуснат тишината в себе си... Изобщо всичко има смисъл, само да имаме Вяра и с обич, и ненасилие да правим всичко... Редактирано Септември 3, 2011 от Слънчева Eлф, ISTORIK и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Кришнамурти : намеква за отказ от четене на духовни книги, неподтискане на мисли и чувства - обективно наблюдение, отказ от контрол върху мислите, отказ от анализи на видяните в нас мисли и чувства, просто наблюдение. Щайнер : контрол върху мисли и чувства, даване на път на по - възвишеното в нас и подтискане на по - нисшето,работа с мисълта. Кой крив, кой прав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 12, 2012 Доклад Share Добавено Март 12, 2012 Ами за мен най-точен е Учителя - четеш това, което ти помага да се учиш, израстваш и осъзнаваш Живота, съзерцаваш Живота с Любов и Мъдрост, и най-важното - колкото и малко да осъзнаеш и научиш, веднага прилагаш в живота и от самото прилагане продължаваш да учиш и осъзнаваш и растеш... query, Мария-София и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 Ами за мен най-точен е Учителя - четеш това, което ти помага да се учиш, израстваш и осъзнаваш Живота, съзерцаваш Живота с Любов и Мъдрост, и най-важното - колкото и малко да осъзнаеш и научиш, веднага прилагаш в живота и от самото прилагане продължаваш да учиш и осъзнаваш и растеш... Имам чувството, че най - благо ми е ставало като съм чел него. А иначе и Щайнер, и Кришнамурти казват нещо, което май е общо между тях : да наблюдаваш радостите и страданията обективно, за да видиш какво ще ти кажат. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mel Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 (edited) Кришнамурти : намеква за отказ от четене на духовни книги, неподтискане на мисли и чувства - обективно наблюдение, отказ от контрол върху мислите, отказ от анализи на видяните в нас мисли и чувства, просто наблюдение. Щайнер : контрол върху мисли и чувства, даване на път на по - възвишеното в нас и подтискане на по - нисшето,работа с мисълта. Кой крив, кой прав. Повечето духовни учители говорят същото,но защо тогава самите те са говорили толкова много пред хората,или са писали книги?Нали за да предадат своето знание на хората... Книгите са полезни,и всеки отсява необходимата информация за себе си,в резонанс с вътрешните му нагласи и потребности. Лао Дзъ го е казал най-добре: Всеки ден прибавяй нещо ново ,и всеки ден изхвърляй нещо старо. И прекаленото натрупване на информация е вредно,както и пълната липса на такава. Редактирано Март 13, 2012 от Mel Слънчева и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 "Та когато говорим за физическия свят, за Божествения свят, аз ги поставям така: физическият свят, това е волята, духовният свят е сърцето, а Божественият свят е умът. Да съчетаеш физическия, духовния и Божествения свят, за да се прояви човек. Човек е хармонично проявление на физическия, духовния и Божествения свят. Това е човекът. " Математически отношения Мария-София, Роси Б. и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 (edited) Смятате ли, че четенето на книги би могло да попречи на творческото мислене ? Съществува така теория - запознах се с нея в "Първата и последна свобода" на Джиду Кришнамурти. Особено ако книгите не са необходими за професията на човека, ами ги чете за удоволствие, за запълване на времето, за бягство от страховете си. Мислите ли, че натрупването на много знания и впечатления би могло да направи съзнанията на хората по - закостенели и копиращи, и да погуби творческото им мислене или да им попречи да развият творческо мислене ( ако са нямали такова) ? Пречка ли са многото знания за т.нар. "творческо мислене" разбирано като способност да възприемаш идеи и вдъхновения, независещи от досега натрупания ти жизнен опит. Нужно ли е, за да имаш творческо мислене, постоянно да изхвърляш от себе си спомени свързани с емоционалната ти памет ( тоест тази касаеща емоции свързани с хора и неща; техническа памет - свързана с умения като шофиране, работа с компюрът, строителство и т.н.). Възможно и нужно ли е човек постоянно да изхвърля емоционален багаж, с цел да е по - възприемчив за нови и свежи вдъхновения излизащи извън рамките на досегашния му опит ? Ами на всичко според мен отговорите са да. Особено на това, че по някое време човек трябва да спре да чете книги. Е, трябва да се намери подходящият човек, който да прецени и да ти каже "вече спри да четеш книги!!!". Иначе не се знае кога точно да спреш П.С. В даден момент се оказва, че четенето на книги е мързел: мързел да създаваш сам нещата, оправдание да не ги правиш..... Редактирано Март 13, 2012 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 13, 2012 Доклад Share Добавено Март 13, 2012 Мързел? Зависи какво четеш. Защото много книги за да бъдат разбрани изискват мислене и то много сериозно мислене. Някои книги изискват и нещо повече от обичайното мислене. Много книги не просто служат за загуба на време, но те вдъхновяват, придават ти един силен импулс в определена посока, дават ти сила. Книгите не са просто банки за информация. Писането на книги е изкуство, а книгите са произведения на изкуството. И как тогава може да се твърди, че именно книгите пречат на творческото мислене? Не, точно обратното. Ако в някои това мислене е слабо-изявено, то причината не е в книгите, които чете. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 14, 2012 Доклад Share Добавено Март 14, 2012 Казваш творческо мислене... Кое според теб е творчество: а) Четенето на книги е творчество? б) Писането на книги е творчество? Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 14, 2012 Доклад Share Добавено Март 14, 2012 и двете ISTORIK, query и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 14, 2012 Доклад Share Добавено Март 14, 2012 Става въпрос за въздействие върху творческото мислене, за предаване на идеи, за въздействие върху въображението. Книгите определено го правят. Разбира се не е достатъчно само да четеш хубави книги, да слуша произведения на велики композитори или да гледаш картини от велики художници за да се научиш да пишеш, композираш или рисуваш, но мисленето, усещането за красивото и въображението така се разширяват, а те са основата при творчеството. Да, разбира се е нужно наред със споменатото да откриеш своя индивидуален подход към изкуството, да не се превърнеш просто в имитатор, но точно човек, който се е докоснал до множество разнообразни произведения на изкуството, до различните гледни точки на техните автори ще прояви своята индивидуалност, а не този, който е нямал този контакт. Тук вече става въпрос за гъвкавост и свобода на мисълта. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 14, 2012 Доклад Share Добавено Март 14, 2012 (edited) и двете Ами че да. И двете са творчество.... теоретично. Четенето и асимилирането е вътрешно творчество (но не задължително). Писането е творчество, от което биха могли да се възползват и много други хора. И тук вече опираме до това кое за какво правим, за себе си ли, за другите ли, какво искаме да правим и т.н. ОБАЧЕ, от друга страна четенето е да се оставиш да те водят, да ти водят мисълта. Но пак ти я водят, не си я водиш сам, не четеш от книгата на живота директно. Както например да си със завързани очи и да те водят по въже над пропаст. По някое време чудесно ще ходиш по него, бързо и без страх....воден. Но както става, когато те оставят сам да минеш....по въжето над пропастта.....със завързани очи.....къде ли наистина е същностното действие?! П.С. Само да допълня , че под писане на книги разбирам кой да е творчески процес (различен от четенето ) Редактирано Март 14, 2012 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 15, 2012 Доклад Share Добавено Март 15, 2012 (edited) Нормално е да се учиш от онези, преди теб, дето са творили. Дали картини, скулптури, романи или стихове все едно... Идва един момент, когато започваш ти да твориш, да внасяш нещо свое /макар и в началото да е подражание.../. Търсене, преживяване, споделяне... творчество... Редактирано Март 15, 2012 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 Според вас възможно ли е многото вярвания да превърнат съзнанието на човека в по - тромаво, сковано, невъзприемчиво за истината ? Има ли някаква пропорционалност между това колко са ти вярванията и духовните знания и това доколко будно, гъвкаво и възприемчиво е съзнанието ти ? Не е задължително винаги да е така,но струва ми се, че много четене и мислене за духовните неща може да се яви като преграда за реалното духовно израстване на човека, понеже човек може да не доулови/разбере различни важни неща по Пътя си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 8, 2012 Доклад Share Добавено Май 8, 2012 Човек трябва да умее да филтрира информацията, която получава от околния свят. Живеем във време когато хората са обхванати от множество заблуди, които се опитват да представят за истина, просто защото в повечето случаи самите те вярват, че са истина. Реално проблем са не заблудите, които четем или чуваме от другите, а тези заблуди, които вече са се загнездили в нас. Това е така, защото заблудите в нас означават, че ние ще трупаме знание върху една погрешна основа, която разбира се в един момент ще рухне, но дори и тогава повечето хора ще си намерят оправдание с което да извинят заблужденията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.