braman Добавено Септември 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2011 Междувременно си задай въпроса: защо толкова обичаш думата "духовност"? Този въпрос не е зададен към мен, но ми стана интересно като се замислих... И цялата работа е в това, че не само не може да се даде смислен отговор, но въобще никакъкъв отговор не може да се даде. Виждал съм вайшнави, които с чиста любов и преданост гледат изображинието на своя Бог, виждал съм евангелисти, които произнасят името Исус с все едно пълна със мед уста, поздравяват се с думите: "Слава на Бога!", с грейнали лица. Защо го правят? Това някакво живуркане в дебрите на "свещенната простота" ли е? Та така и с думите: дух, благост, спокойствие. За едни са мед от първа величина, за други шкурка, или по-скоро - ренде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 16, 2011 Доклад Share Добавено Септември 16, 2011 Еее, braman, недей така, несправедлив си към Канел. Според мен въпросът му има резон. Аз също съм се запитвала, защо много хора непрекъсното "духовност" им е в устата? Чак започва да ми се струва някаква натрапчивост, като тези, които се разискват в подфорум Психология. Дали човек може да развие натрапчивост не само към чистене, миене на ръце и т.н., а и към т.нар. духовност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Ако развие зависимост от духовност, това не е духовност. Първото и основно качество на духовността е свободата на духа. Слънчева, Латина, Мария-София и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Не е лош дяволът. Той прилича на човека: Облича се хубаво, говори добре, убедително; познава добре и женското, и мъжкото сърце, знае как да постъпва с тях. Само едно лошо има той, а именно: не признава Бога. Той казва: „В света съществуваме само аз и хората. Вън от нас никакъв Бог няма“. Въпреки това Бог го приема в своя съвет, изслушва го. Един ден Бог казал на сатаната: „Има един човек на земята – Йов, който ме обича и разбира. Той разбира Любовта, Мъдростта и Истината. Ти познаваш ли го? Крановете на Любовта, Мъдростта и Истината са всякога отворени в него“. – „Прати мене, аз да го изпитам. Ще затворя крановете му и тогава ще видя колко ти е верен той.“ Отишъл дяволът при Йова и завъртял крановете му. Нищо лошо няма в това, но страданията идат. Следователно, ако страдаш, отвори крановете си. Недоволен си – отвори крана. Радостен си – не завъртай крана си. Недоволството ти се дължи на това, че някой завъртял в тебе крана на Любовта, на Мъдростта или на Истината. – „Какво да правя?“ – Отвори ги. Отворени кранове Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Ако искаме да се развиваме, ще желаем предизвикателства. От сън спомен няма и от лежане добра фигура. Глад и пот му е майката! Някой ще каже: О, ужас! Ужас е, защото фитнест до сега е бил форма на изнасилване, а не радост от движението, не е бил очарование от познанието на себе си. А живота е един фитнес в който переодично се извършват ако не състезания, то поне контроли на резултатите. И щангата ни смачква, защото когато е било време за тринеровки, ние сме били в отсрещното заведение и сме се наливали с деуретици. Хем глад, хем фитнес ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 17, 2011 Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Ето и един отговор за духовността, не е мой, но вярвам ще се приеме: Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания. Казва се, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи. Идете в Галилея Мария-София, veselinvalchev1981, braman и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Септември 17, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2011 Еее, braman Еее, Диана... Какво да ти кажа, хващаш се за последното изречение, без да си разбрала и дума от горните. Е няма нищо, карай. Ама всеки който употребява хубави думи непременно ли е куха лейка? Думите щели да се изтъркат, хората придобивали зависимост към духовното... Нека към такива неща да стават зависими! Има ли по-хубаво нещо от това човек да знае, че е зависим единствено от Бога, да е готов да се раздели по-скоро с дишането си, но не и с мисълта си за Бога! Слънчева и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 18, 2011 Доклад Share Добавено Септември 18, 2011 braman, първо има разлика между "дух" и "духовност". Второ, тези думи са толкова отвлечени, че ако попиташ дори само участниците в този форум ще получиш доста различни определения (пробвай ). В името на Бога са се водили най-кръвопролитните войни. Трето, има заповед : "не споменавай името Ми напразно", което ще рече "под път и над път", както го разбирам аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 (edited) Като, че ли се отклонихте леко от въпроса на Браманв в първия пост? …Айде, дори да не стигнем някакво просветление, толкова ли е трудно да измърморим някаква благословия, когато ни направят някакъв келешлък? Уви, не е толкова лесно. Или просто е въпрос на навик, но то пък с навици и стереотипи какъв духовен напредък и реален живот би имало?! Бихте ли приели едно механично измърморване на „благославям те”? Механично мога да кажа „извинявай”, макар и това да не е много редно. Но думите „благослови ги Господи...” за мен имат много дълбок смисъл, за да ги споменавам на глас. Още повече, че в нета се начетох на подобни неща. Хора, които „благославят”, но вътре в себе си казват – то Господ ще те накаже, ще ти стъжни кармата и т.н... Ако се благославя, трябва да е истински, да не се очаква, че невидимия свят ще раздаде необходимата справедливост вместо нас. Постоянното повтаряне на думи като „благославям враговете си”, „прости им господи”, „ти си ме обидил, но аз ти прощавам защото такава е Волята Божия...” за мен означават само едно – няма никаква прошка, а помнене до „гроб” на обидата, живеене постоянно с тази обида и изпадане в самовъзхищение, че си простил. Мисля, че истинското прощаване, трябва да бъде свързано със забравяне. Може и да не е редно за една бъдеща ретроспекция, но ... така ги виждам нещата. Благословията трябва да извира дълбоко от сърцето ми и обикновено си я казвам на ум. Иначе в живота предпочитам искрените хора – и в благословията, и в кавгата дори. Предпочитам Варнава пред фарисеите. http://vbox7.com/play:2789b7b3&r=emb Редактирано Септември 25, 2011 от Ани Слънчева и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Септември 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 Благословията трябва да извира дълбоко от сърцето ми и обикновено си я казвам на ум. Иначе в живота предпочитам искрените хора – и в благословията, и в кавгата дори. Предпочитам Варнава пред фарисеите. Така е! Особено във филма Варнава е представен като истински патриот - заприлича ми на Ботев, та дори на Левски. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 (edited) Има една интересна книга, която се оказа, че дълго време е залежавала в библиотеката ми и не знам защо не съм й обърнала внимание. Заглавието е: „По тясната пътека”. Авторът явно е българин, според мен – евангелист, но не си е написал името. Това лято се зачетох в нея и открих много общи неща с учението на Петър Дънов. Не всичко разбира се. Иска ми се да цитирам нещо което ми хареса и реших, че тази тема е най-подходяща. Любовта, като „плод на Духа”, означава „обичайте неприятелите си”. Преди две хиляди години светът познаваше само законът на отмъщението. Познаваше бездните на омразата, но не и висините на любовта. Древният свят знаеше неумолимия закон на осъждането, но беше чужд за величието не опрощението. Какво се случи тогава? Исус от Назарет възвести нови повели, които развълнуваха човешката душа, пробудиха сърцето. Словото на Христос хвърли между сърцата три невидими моста, непознати преди Него. Първията мост бе: „Благославяйте тези, които ви проклинат”. Странна повеля! Как е възможно срещу проклятието да се изпраща благословение? Така реагира човекът, който не познава висшите закони на живота. А Исус прогласи именно тях. Проклятието е отрицателно действие, насочено срещу някого и достигне ли го, обгръща го в студенина и мрак. Благословението е положително действие и когато срещне омразата, обезсилва я, защото проклятието дотогава е в сила, докато не е достигнато от „добра мисъл” или „благо слово”. И тогава се извършва онова тайнство, което свързва двете сърца. По невидимия мост над тъмната бездна и студенина в човешките сърца сам Исус мина пръв, а след Него и не малко хора през вековете. Христовото слово достигна до човеците, защото хвърли моста на благословението към озвереното, кървящо, но копнеещо за топлата прегръдка на благославящата любов човешко сърце. Вторият мост бе: „Добро правете на тези, които ви мразят”. Какво значи тази повеля? Не е достатъчно на чувството омраза да се противопостави само чувство. Необходимо е дело. И то „добро дело”. Тогава сърцето, което мрази, е обезоръжено. Многовековната човешка опитност ни уверява в това. Третият мост е: „Молете се за тези, които ви гонят”. Разумът се противопоставя енергично срещу това изискане. Той го отрича. Волята отказва да го изпълни. Сърцето се бунтува. Ала истината, потвърдена от живия живот, е: ако искаш да спечелиш този, който те ненавижда и гони, не трябва да постъпваш по същия начин. Светлата молитвена мисъл - ето непознатата сила на древния свят. Искрената, чиста и светла молитвена мисъл /молитва/ за един човек, койо ни мрази, действува по невидими пътища, озарява ума с внезапни внушения, стопява злата воля, разтваря душата. Затова Исус повели: „Молете се за тези, които ви гонят”. Защото молитвата, дошла от дълбина и отправена към сърцето на всемира възражда, издига душата, осветлява сърцето. Словото на Исус се разпространи по света, защото хвърли невидими могъщи мостове между човешките сърца - защото пътят към човечестовто е път към човешкото сърце. Това сърце се покорява доброволно само на повелята на любовта. А „Бог е любов”. И стихията на Евангелието е любовта - любовта към Бога и любов към човека. (Книгата може да се намери в нета – тук) Редактирано Октомври 4, 2011 от Ани Мария-София и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 Може би ако ще става дума за духовно израстване в посока на това да благославяш гонителите си, по - добре ще е да се спомене и стъпалото :"не отмъщавай на враговете си". Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 През изминалите дни имахме подобна дискусия с един приятел, когото повечето постоянни потребители тук познават - Никола Дамянов. Бих искала да споделя с вас една негова лична публикация, която според мен е ценен поглед върху настоящата тема и дава Светлина по въпроса: "Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст" (Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.) 1. Цитата засяга 99,99 процента от всички духовни хора, които познавам! Лесно е да знаеш - „ако ви ударят по едната буза, подложете и другата“, но колко могат да го приложат това на практика? Съжалявам! Аз такъв човек не съм срещал. Ако някой има подобен пример - споделете! 2. Цитата дава Светлина върху развитието на СМИРЕНИЕТО и ТЪРПЕНИЕТО - основни добродетели в духовният Път на всеки човек. Те са свързани пряко и с усъвършенстването на други добродетели - например, може ли да си наистина скромен, благороден, хармоничен, милосърден, състрадателен,... ако не си развил в себе си на високо ниво търпението и смирението си? 3. От цитата могат да се извадят ПРАКТИЧЕСКИ идеи. В това се състои и величието на един Учител - нещата на които учи, са приложими и допринасят реални ползи, ако се прилагат. Накратко и обобщено казано - цитата касае духовното развитие на голяма група от хора; цитата е като "две в едно +..." - визира усъвършенстване на много добродетели; цитата има изключителна практическа стойност и насоченост. Това е и причината да сложа в заглавието провокативното - "НАЙ- ..." . Някой, ако оспорва това, може да даде друга идея за цитат, който съчетава толкова много значими неща, в един малък пасаж. Накрая - малко мой опит и прилагане относно цитата: Този цитат ме зарежда с изключително много енергия и сили в трудни моменти! Който е работил съзнателно за усъвършенстването си е наясно за ежедневните "шамари", упреци, критики или неодобрение, които се получават. Какво правя като попадна в подобна ситуация? - първо си спомням "всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение." Подобна мисъл моментално може да ТРАНСФОРМИРА състоянието ми, ако е употребена някаква агресия срещу мен. Тоест трудно мога да се разгневя, ядосам или да негодувам в отговор на лични упреци или нападки. Защо? - Защото има два варианта: - Първият, ако удрящият е ДОБЪР, ще получа благословение! Как? - може някъде да съм сбъркал. Ще направя равносметка и ретроспекция и ще изправя нещата, ако е необходимо. Та,... това не е ли благословение? Ще се развивам по-бързо, вместо да "цикля" на едно място. Не само бих благодарил на добрият "побойник", а и краката бих му целувал! - Вторият, ако удрящият е ЛОШ, то той ще вземе част от кармата ми! Това не е ли пак благословение? - някой друг да ти носи негативите. Освен да му благодаря на такъв човек и да му се поклоня до земята, какво друго мога да направя? Защо да не го оставя човека, да носи част от "чувала" ми, щом като има желание да се нагърби с това? Хей,... това е великото при истинските Учители! - с пет реда се изсипва толкова Светлина, че тя РЕАЛНО (при прилагане!) вече започва да те придвижва напред по Пътя, който си си избрал. Единствено е необходимо да ПРАКТИКА - да приложиш пет реда в случая! Не е необходимо да изчетеш цялата езотерична литература на земята. Не е необходимо да защитиш докторска дисертация по окултизъм. Необходимо е просто да осъзнаеш един малак пасаж и да го изпълняваш. Много силен и ключов цитат. (пак повтарям!) Повярвайте ми - приложете го и ще пожънете много добри резултати! Изводи: "Бият" ли ви - не губите НИЩО ! "Удрят" ли ви - единствено сте в печеливша позиция. Похабявате БЛАГОСЛОВЕНИЕТО си, ако отвърнете на "бияча" си... п.п. Тази тема е дискутирана преди две години (2009г.) в "Портала за съзнателен живот". Там има и много други ценни идеи, които са се "раждали" в дискусии. Там са писали и пишат доста духовно напреднали хора, които чистосърдечно и искрено се стремят да помагат на ближните си. Там аз съм намерил за себе си много "диаманти и бисери". Препоръчвам го на всеки този сайт ! Ето линк по темата в Портала - http://www.beinsadou...indpost&p=85228 Никола Дамянов http://www.facebook....205530086172441 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 Ще добавя много важния цитат, който Никола беше добавил в края на темата: "...Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му. Апостол Павел гонеше християните, взе участие в убиването на Стефана, но в края на краищата пое неговата работа. Сам той стана християнин и тръгна да проповядва Христовото учение. " Из Трите книги Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 (edited) 1. Цитатът за бузата е силно неточен и манипулиран в стил Н.Д. ако те плесне някой по дясната , обърни му и другата.. Матей 5:39 whoever slaps you on your right cheek, turn the other to him also източник Като се има предвид степента на кодираност на евангелието, промяната е генерална, разликата също. По-нататък не искам да коментирам разсъжденията, защото те са извлечени от един неточен и недоразбран цитат. Или може би донагласен и редактиран, за да се пасне на разсъжденията.... Редактирано Октомври 4, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.