Йордан Анов Добавено Февруари 9, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2007 (edited) Лъжата ни кара да се чувстваме уверени в чуждата несигурност. Именно лъжата е най-голямото падение на Аз-а.Единствения свидетел на лъжите ни е нашата съвест,и тя е най-строгия ни съдник.Ще държим сметка за постъпките си или на този или на онзи свят независимо колко благородни са лъжите ни,те си остават лъжи. Редактирано Февруари 9, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 9, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2007 Хората и без друго живеем в илюзии. На "правилна преценка" са способни малцина. Да сгъстяваме мъглата около себе си и около другите чрез лъжи е недопустимо. "По-добре спри, преди да напълниш, отколкото да препълниш" - Дао Дъ Дзин Така, че с истината също трябва да се внимава, но не и да се лъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 9, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2007 Суфистите казват,че преди да се изрече една дума тя трябва да мине през три врати и на всяка една трябва да отговори на определено условие: Нужна ли е? Вярна ли е? Добра ли е? И чак след това може да бъде изрвчена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Понякога истината може да убие, а Лъжата да спаси. Понякога истината поражда омраза, а лъжата ни осигурява леки и безгрижни дни. Има много ненаказани лъжи и нито една ненаказана истина. Лъжата приспива, истината - събужда. Всеки сам решава кое знаме да развее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Напоследък си мисля често за клеветата като едно от лицата на лъжата. Не съм сигурна дали има умишлени клеветници - сигурно - но повечето опитности, които съм имала, ми показват,че този, който наричаме клеветник, е абсолютно убеден в правотата си - нещо повече - той се изживява като герой, който смело казва нелицеприятни истини за друг човек от благородната позиция на защитник на истината и на спасител на другите хора и на някаква своя идея от Злото. Много може да се говори за корените на клеветата и видовете клевета, но всички те съдържат една обща черта - разпространяват се факти за личността на друг човек, които го представят в негативна светлина. Дали има значение доколко са истинни тези факти или тяхната истинност е винаги субективна? Ако фактите отговарят на истината все пак, то това вече клевета ли ще го наречем или честност? Дори и да отговарят на нашата представа за истината тези факти, то доколко е проява на любов към човека разпространяването им? Ако приложим любовта в този случай и се опитаме да разберем клеветника, да му простим и да се помолим Бог да внесе светлина и топлина в душата му, то как ще приложим любовта и правдата в отношенията си с него? - дали ще го отминем и ще оставим без внимание клеветите му по наш адрес или по адрес на друг човек - дали ще се опитаме да изчистим името си и името на другия и как да го направим без да губим спокойствието си, разбирането и любовта си към клеветника ? - дали ще осъдим постъпката му и дори личността му, защитавайки истината и чистото си име и това на другия? Търсих днес нещо написано от Учителя и почти нищо не намерих освен това: Едно се иска от всеки човек: да приложи любовта в своя живот. Ще цитирате, че Мойсей казал: Око за око, зъб за зъб. Така е казал Мойсей, но Христос каза друго нещо: Ако те ударят на едната страна, дай и другата. И двете положения са противоречиви. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите. Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот. Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят, или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях, без да се спираш и да даваш мнението си, кой от двамата е прав. Ако те повикат и поискат някакъв съвет от тебе, това е друг въпрос. Ти ще се спреш, ще кажеш мнението си и, без да ги съдиш, ще си заминеш. Ако твоят съвет е добър, те ще го приложат и ще ги благодарят, Те ще те поканят у дома си и ще те нагостят добре. Искате ли сега и аз да ви дам един съвет? Моят съвет е следният: не се занимавайте с личния живот на хората. Видите ли, че двама души се карат, не ги съдете, не се ровете в причината на техния спор. Не се интересувайте от това, кой как живее, как се облича, как се храни и т.н. Само онзи има право да се занимава с личния живот на хората, който е изправил своя живот. Обаче, преди да е изправил себе си, да се занимава с живота на другите, това е губене на време, това е отклоняване от правия път на живота.Морални правила А как да разберем дали сме изправили своя живот и дали сме получили правото да се занимаваме с личния живот и постъпките и грешките на другите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Личният живот на хората си е личен. Дори и да мислим, че сме изправили своя живот(какво ще рече това, че сме станали съвършени и непогрешими), за мен не е редно да надничаме зад чуждата ограда. Защо да го правим? От скука, от любопитство, от безделие. Нито лъжата, нито обидата, нито клеветата ме привличат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 10, 2007 Доклад Share Добавено Юни 10, 2007 Интересен въпрос,резонен. Не случайно една от 10-те божи заповеди е да не се лъже,друг е въпроса дали са само 10 .Когато лъже човек,отделяше някъв хормон мисля и така си отравя кръвта и става нечиста.Незнам как седят нещата с благородната лъжа,но аз избягвам да лъжа,чувствам се много добре като съм искрен.Но и тука трябва да се избягват крайностите.Учителя даваше пример с едни случай,където момче се обзалага със своя приятел че в продължени на една седмица ще говори само истината,говорил истината на всички и така спечелил баса,но изгубил работата си,жена си също когато тя го питала дали е най красивата и той и отговорил че има и по хубави . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 (edited) За да съм още по ясен,направо ще цитар от "Книга за Здравето" Петър Дънов : Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата.Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканите на организма.Как се обяснява тази промяна в организма?Със страха.Когато лъже,човек започва да се страхува,а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове,както и на тъканите. Редактирано Юни 12, 2007 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 (edited) Всяко изказано мнение е лъжовно поради субективната си природа, съпоставено с обективната действителност.Но ако лъжата е съзнателно действие, то нейната природа е съвсем друга.Същността на лъжата се изменя от тежестта и степента на вложеното в нея съзнание.Като осъзнато действие се предполага и готовност за поемане на последствията. Добре е да се лъже, когато се налага.Полезно е за добруването на людете. Редактирано Юни 12, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Вендор, ти така ли практикуваш? По-малко лъжа - за добруване на людете? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Може би ще ни сподели това свое ценно умение - с лъжа да се помага за добруването на хората... Много ми са интересни конкретните примери от личния живот за лъжа, която е помогнала за добруването на някого (но не от днес до утре). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Лъжите са полезни, особено когато хората искат да бъдал лъгани.Пък и каква е разликата между премълчаването и лъжата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 Една лъжа никога не е полезна.Дори хората да искат да бъдат лъгани-да кажеш истината си е най-добре.И на съвеста ти ще е леко и на човека.Има ли смисъм да се лъже след като истината няма да се промени.Дори да се премълчи.Истината ни е нужна,за да се научим да я приемаме и променяме сами.Да сме наясно с живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 12, 2007 Доклад Share Добавено Юни 12, 2007 (edited) Би било добре да е така... но според мен това е мираж от времето в Райската градина... Стремежът ни към по-голяма истинност получава моята 100% поддръжка, но в реалния живот имаме твърде много неясноти и твърде много избори от рода на "по-малкото зло пред по-голямото". Неяснотите ни задължават да бъдем много внимателни, преди да признаем нещо за "истина" и да го прокламираме без никакви задръжки като истинно. Трудните избори показват необходимостта от строго конкретно решение във всеки случай, имайки предвид духовните приоритети. Например "не навреждай" навсякъде в писанията е преди "не лъжи". Следователно, има случаи, когато казвайки истината, можем да навредим и се налага да възпрем този порив. Такива случаи са за щастие редки, но за тях е необходимо да се знае, иначе се превръщаме в догматици, а догматизмът - дори и в казването на истината - не е нещо, което се родее с духовното... Редактирано Юни 12, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Все пак не получих отговор на въпроса и молбата си и затова с уважение ги повтарям: - можете ли да посочите пример (конкретен и реален), който доказва, че - лъжата е полезна на добруването на хората (но не временното, което после по принципа на махалото се вдига на същата височина, но в обратната посока) - хората искат да бъдат лъгани, осъзнават това и са щастливи, ако го получат. Ако едно твърдение не може да бъде подкрепено с реален житейски материал, то си остава куха фраза, т.е. съзнателна заблуда или самозаблуда. Премълчаването на това, което днес смятам за истина (или е истина) не е равносилно на лъжата. Ако на човека му липсва информация, той ще се опита да си я набави сам по своя начин, през своите сензори и ще си я обработи със своя ум. Ако на човека му се подаде невярна информация, той ще я вкара в своята база данни и това ще обърка обработката и на останалата част. Не сме в състояние да проверяваме всеки път всичко. Ето пример от снощи: Мой познат разказа как е разбрал,че приятелката му си има друг приятел и е време да се оттегли (в казармените си години). В писмо до свой приятел той попитал както обикновено как е тя. Този път приятелят му разсеяно забравил да отговори на въпроса му, което го накарало да провери доколко писмата и (тя все още му пишела) отговарят на истината. Така сам разбрал истината със свои средства - вече малко се бил подготвил за нея и я приел спокойно. Каза, че ако му я беше казал приятелят, щял или да го приеме за клевета, или да побеснее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 -Харесва ли ти как съм се гримирала(облякла, постригала и тн) -Да(а си мисли''Ужас"). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 (edited) Все пак не получих отговор на въпроса и молбата си и затова с уважение ги повтарям: - можете ли да посочите пример (конкретен и реален), който доказва, че - лъжата е полезна на добруването на хората (но не временното, което после по принципа на махалото се вдига на същата височина, но в обратната посока) - хората искат да бъдат лъгани, осъзнават това и са щастливи, ако го получат. Донче, както казва Вл. Леви, на хората истината може да им бъде казвана ползотворно в правопропорционално отношение на тяхното духовно развитие. Или, ако трябва да запазим пристрастието си към принципа "винаги истината и само тя", ще трябва доста да се съобразяваме кое и как поднесено за съответния човек като ниво и обстоятелства ще свърши работа в конкретния случай. И разбира се, да не прибързваме с изводите. Вл. Леви дава пример, когато един лекар побързал да каже на пациента си, че има рак и просто да си поживее, докато му остават дни. Онзи обаче, вместо да си поживее, се хвърля от прозореца. При аутопсията туморът се оказва доброкачествен. В случая не истината е убивла човека, но това, което лекарят е смятал за истина. Въпросът е, че понякога трудно се различава между двете, искреност и истинност на това поле далеч не винаги съвпадат. Понякога, макар и вече при съвсем специални случаи, и пряката истина може да убие и следователно да не е за предпочитане пред запазването на човешкия живот. Парамаханса Йогананда цитира такъв момент от древните писания. Един високонапреднал аскет в планините бил изненадан от човек, който бягал, подгонен от разбойници. Качил се на дървото, под което медитирал отшелникът, като го помолил да не казва къде е. Разбойниците дошли и попитала аскета, той отначало нищо не отговарял, но те го заплашили със смърт и той, като си спомнил от разните му писания колко ценен инструмент за божествена реализация е тялото - издал беглеца, който веднага бил смъкнат от дървото и посечен. Като настъпил последния час на отшелника, той бил призован в адските селения. На протеста му, че цял живот се е придържал към писанията, било отговорено, че е станал причина за смъртта на един човек, вместо да заблуди разбойниците, че е отишъл нанякъде... А че хората искат да бъдат лъгани, те няма да ти го кажат по този начин. Всеки ще каже, че се стреми към истината и на дълбочинно ниво вероятно е така. Но докато преобладават егосценариите, човек притежава двойни стандарти и много по-охотно приема истините, която му изнасят, в сравнение с тези, при които се чувства притиснат до стената... Редактирано Юни 13, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Донче, както казва Вл. Леви, на хората истината може да им бъде казвана ползотворно в правопропорционално отношение на тяхното духовно развитие. Или, ако трябва да запазим пристрастието си към принципа "винаги истината и само тя", ще трябва доста да се съобразяваме кое и как поднесено за съответния човек като ниво и обстоятелства ще свърши работа в конкретния случай. И разбира се, да не прибързваме с изводите. А че хората искат да бъдат лъгани, те няма да ти го кажат по този начин. Всеки ще каже, че се стреми към истината и на дълбочинно ниво вероятно е така. Но докато преобладават егосценариите, човек притежава двойни стандарти и много по-охотно приема истините, която му изнасят, в сравнение с тези, при които се чувства притиснат до стената... unsure.gif Много съм си патила от това, че казвам истината на неподготвени за нея хора...и продължавам да си патя. Все още не съм си научила урока на кого доколко да казвам истината, доколко човекът отсреща е готов да я приеме и да я осъзнае. Свеж пример, преди няколко дни направих хороскоп на човек, който ми беше направил впечатление на човек с широки разбирания. Каза ми да му кажа всичко, да не му спестявам нищо. Направих го и оттогава не ми говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Много често най-много настояват към отсрещната страна за искреност именно онези, които не могат да възприемат оптимално това. Сигурно именно поради тази им особеност хората все по-често не говорят открито с тях, те усещат това и затова така настояват, но колкото повече я получават тази изпросена откритост, толкова по-неадекватно й реагират и съответно хората все по-рядко им се доверяват... Омагьосан кръг! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Диагнозата и хороскопа не са истини - те са субективните мнения на лекаря и астролога. Затова в такива случаи даващият подобни диагнози би следвало да направи уговорка и да премълчи недоказаните факти, които са негативна информация, а за останалите да направи уговорката, че това е личното му впечатление и мнение. На мен ми е ежедневна практика с учениците.... В случая с разбойниците мотивът на аскетът да каже истината са били страхът и спасяването на живота си за сметка на живота на друг човек. Добър повод за размисъл, благодаря Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Човек лъже,когато го е страх да признае истината.Страхливците лъжат.Един силен човек е готов да каже истината и да си поеме опследствията от тази истина. Вендор в примера ,който си дал,не е ли по-добре да кажеш"Ами не мисля,че е добре.Не ми допада много.Но това е мое мнение,щом ти се харесваш-добре." Аз това бих направила Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Благородната лъжа за мен не е грях,щом с нея целиш да направиш добро или да спасиш нечий живот.Както примерно да крадеш е грях,но ако откраднеш от богатия за да дадеш на бедните,мисля че така вече не е грях Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Вас лъгали ли са ви с благородна лъжа? Докато ви лъжеха разбирахте ли, че ви лъжат и само се преструвахте, че вярвате или разбирахте, че е било лъжа по-късно? Как се чувствахте в първия и втория случай? Направил ли ви е някой добро като ви е лъгал за нещо? Какво именно? А за онзи аскет - мисля, че ако наистина беше толкова напреднал, нямаше да се страхува толкова за живота си и щеше да намери начин да спаси човека без да се налага да лъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Както примерно да крадеш е грях,но ако откраднеш от богатия за да дадеш на бедните,мисля че така вече не е грях Пътят към ада определено е постлан с най-добри намерения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Една често повтаряна лъжа след време става истина. А най-големите лъжци най-много си вярват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.