Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Никича

Лъжата. Да говорим ли истината?

Recommended Posts

Понякога лъжата има мнооого дълги крака, но се оказва, че това са кокили и едни ден все ще трябва да се слезе от тях...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте приятели,

Лъжата е голяма пречка в пътя на всеки човек, под всяка една форма. Нюанса, който е допустим, е разликата между искренност и откровеност, но лъжа - не.

Прави сте, не е лесно да не се лъже, ежедневието по много пътища ни изкушава в това направление.

Но дръжте този идеал в себе си - истина и никаква лъжа - и това ще помогне.

В Окултните Школи лъжата се счита, като една от най-големите грешки на човека.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Има любов и лъжи

Почти всеки лъже за нещо.Но не винаги лъжата е лоша.Има и благородни лъжи-за да спасиш някой.Така че не се притеснявайте!Лъжата понякога е нужда или всекидневие!Но рано или късно истината излиза на яве!Така че много хора рискуват,ако излажът!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumb down: Знам колко ни помагат обобщенията да затворим очи пред факта, че се поддаваме на страха и изкушението да излъжем! Съвсем не всички лъжат! <_<

И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло". :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло".  :(

и аз мисля така :thumbsup1::thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък ще си призная, ще си служа с лъжа. Да, така е, няма какво да се правя на светица и безгрешница. Като си купя нещо и майка ми ме попита за цената, обикновено я лъжа, защото направо й призлява от сумите...Като тръгна да пътувам нанякъде, сама напр., понякога й казвам, че няма да съм сама, за да се притеснява по-малко, или че имам среща с един човек, а в действителност се срещам с друг. Ако отида някъде на място, от което би се поуплашила, казвам, че отивам на друго място. Моите лъжи са с цел да й спестят притесненията и да не създавам поводи за конфликти, като аз си поемам цялата съзнателна отговорност за постъпките си. Сякаш ви чувам как ме съветвате да бъда открита, да приема предизвикателствата и да съм максимално честна, независимо от конфликтите - те се преодоляват и се върви нататък. Е, не става, нещата са твърде специфични, но не ми се впуска в подробности да ви обяснявам и по този начин да извинявам поведението си защо се налага да си служа с лъжата. Може би по този начин си навличам отрицателна карма, създавам предпоставки за неприятности, които ще ме сполетят някой ден. Не знам.В крайна сметка с лъжата си аз прикривам неща, които не са лоши или непристойни, в никакъв случай. Има неща, които тя не разбира достатъчно добре и реакцията би била изява на страха. Кое е по-лошото - аз да поизлъжа леко, да поприкрия нещо, или да провокирам страха?

Да - да бъда честна и другият да не изпитва страх. На теория всичко е чудесно и прекрасно, но живата практика е нещо много различно. Затова не бързайте да ме сочите с пръст. Винаги, каквото и да правя, гледам никому на не навредя. От което аз си патя :)

Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки.

Лъжата се случва, колкото и да я отбягваме, провира се отнякъде така или иначе. Но нека поне е с мярка и има граници. Ако някой не знае или не може да контролира тъмните сили в себе си /лъжата спада към тях/, тежко му и горко. Не пропагандирам и не защитавам "умерената лъжа", само споделям наблюдения и размисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Милкана,

И аз имам подобни опитности и то пак по същата причина като твоята и със същите резултати, но да се надяваме, че

признатият грях наистина не е грях :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Съчувствам ти, Милкана - не ти е лесно. От твоите думи разбирам, че майка ти трудно приема факта, че вече не е в състояние да "осигурява" безопасността и "доброто" на момиченцето си. :D От фразата за лъжата, кражбата и убийството оставам с впечатлението, че майка ти е принципен и взискателен към себе си преди всичко човек (а може би не само към себе си). Ох, не бих се учудила, ако е учителка (като мен и родителите ми :D ).

На въпроса за лъжата - в момента ти с лъжите си по особен начин "лекуваш" майка си. Тя получава хомеопатични дози от това, от което се е опасявала и което е презирала най-много. :( И аз ги получавах от децата си навремето... :( заслужено... като майка ти.

Сега споделят с мен като с най-добрия си приятел, НО това се случи едва след като поставих Любовта, а не морала и принципите, не дълга и грижата за тях на първо място в душата си. Успях да ги убедя с делата си, че каквото и да се случи, както и да постъпят, каквото и да ми кажат, ще ги обичам и разбирам. Оставих пълната отговорност за живота им на тях самите и се отказах да "посвещавам" моя собствен на тях. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е учителка, а мед. сестра,но винаги се е държала като учителка; баща ми е лекар, но беше дълги години учител /на лекари/, а аз съм нещо като учителка също :)

Да, взискателна и строга , принципна, порядъчна и подредена Дева - Майката Земя :) Понягога се налага да излъжеш земното притегляне, за да можеш да литнеш :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, ние Девите :D

:D Това, че те разбирам, съвсем не означава, че смятам лъжите ти за благородни и неизбежни, мила... :( Те измъчват самата теб, а още повече майка ти, която подозира, че не и казваш истината и рано или късно, ще се убеди в това.... Тогава и ти и тя ще страдате много повече, отколкото от конфликтите, предизвикани от истината. (Майка ми от такива благородни лъжи стигна до загуба на съзнание при невротична криза, при мен кризите на сърдечна невроза се усилваха от астматични пристъпи...)

След като успях (с помощта на Лазарев и Учителя) да преодолея тежката си зависимост от синдрома "Майка + Учителка" и между мен и децата ми се възцари мир и любов, истина и уважение към свободния избор и правото на "грешка", осъзнах, че и аз не мога да продължавам да "щадя" майка си.

Беше труден период... ако ти е интересно, мога да ти разкажа подробности лично... но успях! Макар и не изцяло, макар и с цената на "плач и скърцане на зъби", които трябваше да посрещам само с "мамо, много те обичам, и точно затова не мога да те лъжа", "може би това не ти харесва и те тревожи, но те уважавам и обичам толкова много, че предпочитам да ми се караш и сърдиш, отколкото да те излъжа" и неизменните целувки и прегръдки.... Е, постепенно и тя се отказа да контролира и да се тревожи "благородно" за мен и моето добро, сега се учи да обича себе си и да бъде щастлива без да се жертва за нас.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги казвайте истината,колкото и трудно да ви е понякога,ще се убедите сами по-късно,че това е било правилното решение!

Знаем кой е баща на лъжата:

"Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината,защото в него няма истина.Когато изговаря лъжа,от своите си говори,защото е лъжец и на лъжата баща."-Св.ев.от Иоана 8:44

Когато ви е трудно,а в повечето случаи е така,спомнете си думите на Христос:"А когато дойде онзи,Духът на истината,ще ви упътва във всяка истина."-Св.ев. от Иоана 16:13

"А Утешителят,Светият Дух,когото Отец ще изпрати в мое име,той ще ви научи на всичко и ще ви напомня всичко,което съм ви казал."-Св ев. от Иоана 14:26

Говорейки истината се развързваме от примката на ловеца.

Христос с вас!Честит празник на всички учители и просветители!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте приятели,

Честит празник на всички! :sorcerer:

Това, че те разбирам, съвсем не означава, че смятам лъжите ти за благородни и неизбежни, мила...  Те измъчват самата теб, а още повече майка ти, която подозира, че не и казваш истината и рано или късно, ще се убеди в това.... Тогава и ти и тя ще страдате много повече, отколкото от конфликтите, предизвикани от истината. (Майка ми от такива благородни лъжи стигна до загуба на съзнание при невротична криза, при мен кризите на сърдечна невроза се усилваха от астматични пристъпи...)

След като успях (с помощта на Лазарев и Учителя) да преодолея тежката си зависимост от синдрома "Майка + Учителка" и между мен и децата ми се възцари мир и любов, истина и уважение към свободния избор и правото на "грешка", осъзнах, че и аз не мога да продължавам да "щадя" майка си.

Да, така се получава, когато майката не признава друга истина , освен своята. Тогава лъжата е неизбежна и страда и майката и дъщерята,но можем да я приемем/лъжата/ и като дипломатически метод за достигане до Истината и Любовта чрез последващо самоосъзнаване и реална работа върху себе си.

"Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа, това е опит за лъжа Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае дали в даден случай той е казал Истината или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.

Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си , той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си,как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога. Следователно, човек, като единица, като козмически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да ес роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога, то се ражда в хората..."

Източник:"Вехтото премина",стр.144-145, от беседата "Ще ви се даде"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Винаги казвайте истината,колкото и трудно да ви е понякога,ще се убедите сами по-късно,че това е било правилното решение!

Знаем кой е баща на лъжата:

"Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината,защото в него няма истина.Когато изговаря лъжа,от своите си говори,защото е лъжец и на лъжата баща."-Св.ев.от Иоана 8:44

Когато ви е трудно,а в повечето случаи е така,спомнете си думите на Христос:"А когато дойде онзи,Духът на истината,ще ви упътва във всяка истина."-Св.ев. от Иоана 16:13

"А Утешителят,Светият Дух,когото Отец ще изпрати в мое име,той ще ви научи на всичко и ще ви напомня всичко,което съм ви казал."-Св ев. от Иоана 14:26

Говорейки истината се развързваме от примката на ловеца.

Христос с вас!"

Не мислете, че аз ви държа отговорни за нещо, но искам да ви избавя от една самоизмама, която имате.

Щом хванеш един бакалин в лъжа, втори път не стъпвай в неговата бакалница. Никой път човек не трябва да стъпва в дома на лъжата.

По някой път вие се занимавате с една лъжлива мисъл, която търсите как да изпъдите навън. Не се занимавайте да я изпъждате. Оставете лъжливата мисъл на нейното място. Оставете лъжливото чувство на неговото място, оставете лъжливата постъпка на нейното място. Обърнете ума си към това, което е хубаво. Не се занимавайте с това, отрицателното.

Да допуснем, че вървите по пътя, пък срещнете един приятел, който е вглъбен и не ви поздрави. Ти казваш:"Аз ще ти дам да разбереш". Какво ще му дадеш да разбере. Ти си в дома на една лъжлива мисъл. Ти нямаш право понятие. Поздравът не е един акт физически, отвън. Този брат те е поздравил. Той, като е станал сутринта е помислил за тебе, той те е поздравил. Той ти е казал:"Добър ден , Стояне", а ти не му отговори. Той те среща по пътя и ти казва, че тази сутрин е помислил за тебе. Източник:Вехтото отмина, Търпение, чистота и порядък, , стр.701

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом хванеш един бакалин в лъжа, втори път не стъпвай в неговата бакалница. Никой път човек не трябва да стъпва в дома на лъжата.

Да. Така веднага се идентифицираш пред Висшите сили.

Ако усетиш натиск върху себе си да излъжеш, млъкни и не казвай нищо.

Една усмивка е достатъчна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласен с тебе Валентин.

Това което казваш е вярно само сред хора разбрани и със съвест. Но заблудени случайно или натоварени.

Но има една категория хора / в родната БГ доста голяма по количество / , които разсъждават по един отвратителен начин.

Лично на мене ми се е случвало да контактувам с уж духовни и вярващи в Бога хора да ми казват..:

..." Ти си християнин и си длъжен да прощаваш, пък ние ще си правим каквото искаме защото не сме християни"..

Мисля тук е мястото да кажа правилото на Учителя Христос .

..." Прощавайте на всеки, но след покаяние. "

Сиреч след като човек си поправи грешката и си плати кармата. Иначе ще стане ..един да пие , пък друг да плаща грешките му

В противен слючай ще бъде лъжа пред Бога.

Но съвсем друг е въпросът дали това което написах ще бъде изразено публично в една действителна ситуация. Защото външните условия може да не позволяват Истината да бъде изречена. Ако ти Валентин говориш за такава усмивка - съгласен съм с тебе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казана дума, хвърлен камък.
Верният в малкото е верен и в голямото.

Продължавам да стоя на същото мнение, Истината е сила.

Който иска да е слаб и страхлив, нека лъже.

Много дребни душици живяха с лъжата 2000 години и никой не ги помни.

Оринави, как според теб Апостол Павел оцеля говорейки истината?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин ,

голям си палавник :D

Апостол Павел е оцелял, но не е бил семеен, нямал е деца. Носел е отговорност само и единствено за себе си. Можел е да си позволи големи крайности. Историческото време е било различно - тогава се е зараждало Християнството. А сега вече е утвърдено. Методите тогава - преди 2000 години са били едни, сега са други. Елементарно е -- старите методи изиграли ролята си, вече са в миналото.

После никога не съм казвал да се лъже. Недей да ме вкарваш тихомълком в такъв уклон на разговора, моля !

Апостолите са имали за цел да разпространят Християнството. И вече при разпространено Християнство и прието от по-голяма част от Обществото и спазвайки законите му от членовете на Обществото, ти дава големи свободи. Но... има едно голяма НО, моля НЕхристияните да не се присламчват към правата им , след като нежелаят да изпълняват задълженията на християните.

Така е в дуалистичния свят - правата вървят в комплект със задълженията.

Другото е лъжа и заблуда, както казваш Валентин на дребни душици. Аз бих ги нарекъл паразити от най- отвратитилен вид и качество.

Мога и с примери Валентин, но пак ще ми кажеш, че ти е доста солено. И аз пак ще ти отговоря, че ми е доста пресолено Битието. А Битието определя Съзнанието. Доказано е от доста философи и няма да губя време да ти го доказвам - ти си го знаеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нито аз мисля че препоръчваш да се лъже. :(

Това което казах не натрапвам на никого, но

почива на мои собствени опитности.

Откакто преди години реших да не лъжа и педантично се захванах

да наблюдавам и изкоренявам всяка гласно казана от мен лъжа поправяйки на часа изказванията си, постепенно се избавям и от мисълта да се излъже.

Съгласен съм обаче с теб че да се говори винаги

само истината е голямо изкуство. Как точно?

С какви думи? В какъв момент? На кого?

За това трябва голяма мъдрост и самоконтрол, които се учат.

Не случайно автобиографията на Ганди е озаглавена

"Историята на моите експерименти с истината".

Един час четене на тази книга веднага ме прави да

съм щастлив от благоуханието на истината.

Предаността към нея е във всяко изречение.

Не съм съгласен, че Християнството "се е утвърдило".

Ако беше така, не би имало насилие и смърт на Земята.

Да не говорим за печалната история на 20 век с повече от

100 милиона християни които се избиха и изпоосакатиха един друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да така е. Да говориш без да изричаш лъжи, но и да не изричаш самата истина, а само да намекваш за нея, е изкуство което се учи. Много трудно се учи това което казваш. Но в един момент дисбаланса в нивата между придобитото и съществуващото като субективна настройка в обществото става драстичен. И поради липса на изчистени критерии в обществото , се счита като че ли си произнесъл лъжа, а то това си е заблуда на събективното мислене на определени субекти самопределящи се като обекти, а са пръст от пръста, сиреч не са обекти, а събекти. В посланието на ап. Павел до евреите ги нарича "служебни духове".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в един момент дисбаланса в нивата между придобитото и съществуващото като субективна настройка в обществото става драстичен.

Да. Навремето убиваха пророците, сега ги тикват на топло в лудницата.

Отново, мъдростта е решението.

Възприемане на гледната точка на събеседника е възможно с разпределено мислене. Произнася се на глас само логичната и подходяща за момента истина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Поддържам си мнението от 30 май миналата година по темата За ИСТИНАТА и ЛЪЖАТА:

За каквото мислиш/говориш/пишеш ...ти се свързваш с него и го подхранваш/ даваш му живот ...

това е положението и с разсъжденията по тази тема.

Как се случва така, че се оказваме в такава отрицателна ситуация....в повечето случаи неправилно зададен от нас въпрос/неподходящо поведение и прочие ...и така предизвикаме другия да изменя на истината с неточни думи/жестове и т.н.

От нас и само от нас зависи да предразположим другия да бъде искрен/честен .

За осъзнатия човек съществува - истината и само истината , а когато си се поупражнявал малко в истинолюбие ( простичко е- във всеки един миг душата знае критерия за истинност, от мен се иска само да се "сетя да се попитам" - казвам ли в този миг истината...моята субективната истина...и ако не - спокойно премълчавам...). и в един момент тя - истината... просто започва да се случва и разбираш, че когато обичаш и прилагаш истината - виждаш Бога навсякъде. Не е сложно - опитайте.

Хората с които общувам с лекота говорят/споделят/доверяват истината.Много по лесно е.

Другото е състояние на заблуда/илюзия...и говоренето/разсъждаването за тези състояния е ...загуба.

Когато си деликатен, тактичен, досетлив , обичащ и спокойно буден...хората около теб говорят истината.

За мен е важно аз да мога да разбирам другия - да разбирам истинските му желания и намерения/интереси/мотиви.... и се случва така, че веднага се случва искреността...Другото ...е загуба на време и енергия, а това в днешните времена е недопустимо....

Знаем, че и с най-нищожното отклонване от вибрацията на истината....губиш...Убедила съм се че е по-лесно да говориш истината и че няма сила която да те накара да и измениш - освен собствената ти глупост / невежество/ припряност.

:feel happy: Любов+ Светлина+Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::feel happy: , Благост

Въпросите на Оринави се отнасят за случаите, когато

дисбаланса става драстичен

т.е. когато има силен конфликт на интереси.

Понякога, както много пъти в живота на Апостол Павел има антагонистични конфликти.

Говорим за казването на Истината ВИНАГИ, дори в критични или

опасни ситуации.

Пророците я казаха , Исус я каза, Петър се отрече 3 пъти преди да пропее петела, но после я каза.

ние къде сме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×