Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Никича

Лъжата. Да говорим ли истината?

Recommended Posts

Премълчаването е грехоспасяващо, но ако вземе да те пита защо мълчиш и да настоява за отговор, това ще е гадно. :)

Ще те принуди да излъжеш,а това е още по-гадно. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един израз в народа като иската да кажат, че лъжеш: Не си криви душата! И това е точно така. Не го забелязваме, защото нямаме осъзнаване за по-финните ни пластове. Всяка лъжа е един гърч, едно обезобразяване на по-висшето ни естество. После искаме да видим Истината през "крив макарон". Това няма да стане никога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих казала да,ако не по-добре премълчи ако може.Лошото е ,че толкова много завоалираме истината, когато я казваме без този воал тя не си прилича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих добавила, че друг проблем ни е колко сме сигурни, че точно ние знаем истината и се чудим дали и как да я кажем. Ако аз не съм 100% сигурна, че моята "истина" е наистина истината, как бих могла да излъжа, ако просто си кажа, че това е моето лично мнение? И съвсем няма да е премълчаване, защото не съм длъжна на никого да казвам мнението си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лъжите (половинчатата истина, скритото лично мнение) може да се окаже, че са като ледени блокове - поставяме ги между себе си и хората и/или ситуациите...

...те се трупат, трупат, трупат ...

...и един ден протягаме ръка - и само до тях можем да стигнем....

... уж всичко виждаме ясно (през прозрачния лед), но ... сме толкова раздалечени.....

... и си спомняме за някаква древна и забравена книга "Слънцето на Любовта и Истината"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Премълчаването е грехоспасяващо, но ако вземе да те пита защо мълчиш и да настоява за отговор, това ще е гадно. :)

Ще те принуди да излъжеш,а това е още по-гадно. :(

Аз не мисля, че лъжата винаги е грях, така го усещам, мисля че не съм длъжен да казвам винаги всичко което ме питат, пък и да мълча като пукел ми е неудобно.Не е нужно всеки, който иска да получи някаква информация за мен, да я получи. Може да има факти, които да не искам да знае.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих добавила, че друг проблем ни е колко сме сигурни, че точно ние знаем истината и се чудим дали и как да я кажем. Ако аз не съм 100% сигурна, че моята "истина" е наистина истината, как бих могла да излъжа, ако просто си кажа, че това е моето лично мнение? И съвсем няма да е премълчаване, защото не съм длъжна на никого да казвам мнението си...

Тук би трябвало да направим едно уточнение - що се отнася до света на идеите, разбира се, всеки си има собствени виждания и убеждения и едва ли някой от нас би могъл да твърди със сигурност, че неговата истина е най - висшата, върховната, абсолютната истина. Да, всички се стремим към нея, но я оцветяваме по различен начин съобразно нивото си на съзнание. Така че в сферата на идеите бихме могли да говорим за лъжа, т.е. че нашата истина не съответства 100% на обективната истина, но това не е преднамерена лъжа, а по - скоро нещо, в което първо, ние самите вярваме и по този начин, без да искаме, подвеждаме и другите, т.е. тези, които ни вярват. Съвсем другояче стои въпросът до фактическата истина - когато сме направили нещо нередно, пък твърдим, че не сме го направили или премълчаваме, за да се самозащитим, за да не си създадем проблеми или пък за да не развалим мнението на хората за нас, да не ги разочароваме. За да съответстват нашите слова на фактите се изисква смелост. Ако човек притежава тази смелост - да, животът му може да стане в много по - голяма степен проблемен, отколкото ако е прикрит лицемер, но пък в замяна на това съвестта му ще бъде чиста, а самият той ще придобие силата на истината и ще бъде като пламък, унищожаващ всичко фалшиво - един прекрасен феномен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, фактите.

Да ги премълчим, или дори да излъжем ...

Пък и не само фактите. Понякога много добре си знаем с каква вътрешна мотивация ние или някой друг сме направили нещо, но също си замълчаваме; или изтъкваме за пред другите една много по-лицеприятна такава.

На пръв поглед, ако човек нито лъже, нито премълчава такива неща е, както каза Борислав, с чиста съвест и "прекрасен феномен".

Но на втори поглед този човек е само с чиста съвест и ... ужасен разбивач на илюзии и надежди. Не че илюзиите е добре да се запазват, още по-малко подхранват, но е добре развенчаването им да става внимателно, постепенно и ... в подходящия за другия човек момент.

Имам честта или наказанието да съм от прямия тип хора. Доста време ми беше необходимо да проумея някои неща относно "изтърсването на истината за фактите". Далеч не всички хора са в състояние да го понесат лесно и нормално.

Преди бях твърд поддръжник на идеята "истината до дупка". Вече се опитвам първо да преценя доколко човекът въобще иска да я чуе тази истина и дали ще може да я преглътне. И пак не успявам всеки път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо трябва да се разглеждат нещата то гледна точка на истина-лъжа. Това си е пак черно-бял поглед. А пък и откъде знаем кое точно е истина?! Пилат запитал Исус какво е истината. Исус му казал, че истината е, че Пилат в момента го боли главата, След като не знаем какво е истината какво се препираме за черното и бялото?! Много по-важно е човек да мисли как може да помогне на човек и хората, отколкото да се чуди за нещо, което не познава: истината. Истината, както я разбира човек е логическо заключение. Защо не се обърнем към това, за което няма двоумене истина ли е или не: интуицията?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светът на идеите, на тълкуването на фактите до голяма степен е спекулативен за нас, защото ни липсват необходимите сетива. И става наистина трудно да определим кой е прав и кой греши, кой казва истината и кой подвежда с лъжа. Така се създават условия за софистика, при която всеки, подбирайки, нагаждайки, насилвайки, "усуквайки" (понякога до неузнаваемост) фактите, се опитва да докаже, да наложи собствената си правота. И колкото по - крещящо е егото, толкова по - засилена е тази тенденция. Сещам се за Сократ, който към края на живота си казва:"Докато бях млад, си мислех, че много знам и много малко ми остава, за да знам всичко. Сега просто знам, че нищо не знам." Не знам дали всезнанието, върховната истина са цел, достижима за човека. Предполагам обаче, че ако тя е възможна, би могла да се случи само на човек като Сократ - с блестящ интелект, много мъдър, а в същото време - невеж и смирен. Според моето усещане за нещата, това създава условия през теб да протече Нещо неизмеримо и невъобразимо по - голямо от теб.

Когато говорим за света на фактите, там не е проблем да разграничим истината от лъжата. Когато виждаш две, а казваш три - това е лъжа. Когато виждаш две и казваш две - това е истина. Когато боравим с факти и лъжем, това е съвсем умишлено злодеяние, което е грозно в своята същност и много опасно явление, защото наистина деформира духовните структури на човека. Дори когато твърдиш, че лъжеш някого, за да не го нараниш, обикновено това е само привидност, защото, ако сме честни докрай, ще прозрем, че използваме лъжата заради себе си - за да защитим собственото си его и собствения си комфорт. В това отношение Учителят е категоричен - Той казва, че няма бяла, няма черна лъжа - лъжата е една и неин баща е дяволът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ако познаваме добре човека и знаем, че ще реагира негативно и критикарски към отговора ни, трябва ли да му казваме истината, още повече ако става въпрос за нещо дребно ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Пример за благородна лъжа :

Таксиметров шофьор отвлече абитуриентка за 30 лева сметка

http://btvnews.bg/bulgaria/incidenti/taksidzhiya-otvleche-abiturientka-za-30-leva-smetka.htm

Тя е била с 30 лв. вътре още когато се е качила в колата...без да се е возила...Не е искал да я пусне, докато не си плати НЕзаслужено сумата от 20 лв. (искала е да пропътува 2 км., той против волята и я е разкарвал из града искайки и 30 лв. - не знам колко километри е била возена, но е била против волята и и дори да беше по нейно желание, пак може реалната сума да е била по - малка). Пуснал я е чак след като го е ИзЛъгала, че е дъщеря на полицай. Това май е пример за благородна лъжа, или ако не е правилно да се каже благородна, то поне "нужна, полезна".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×