Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Никича

Лъжата. Да говорим ли истината?

Recommended Posts

Мдааа, много точно определение, за жалост.........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога добронамерената лъжа помага,но разбира се за определено време,защото рано или късно често се разбира,че не е била такава <_< а дали ни е помогнало на самите нас ми се струва,че и това е било временно.... :thumbsup1: Но в отговор на лъжите ,които се сипят срещу мен аз се усмихвам и това е доказателство,че съм разбрала за тях....и в никакъв случай не правя същото....Защото Истината за мен е над всичко!!! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казано е в Писанието: „Истината освобождава, а лъжата ограничава. Истината носи живот, а лъжата носи смърт“. Казано е: „Не лъжи!“ – „Защо да не лъжа?“ – За да не умреш, да не изгубиш всичките блага на живота. – „Защо трябва да обичам истината?“ – За да живееш, да бъдеш щастлив, да придобиеш всички добродетели. Ако трябва да обичаш, обичай истината. – „Истината е отвлечено понятие.“ – Така мисли онзи, който не я разбира. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Това е живот вечен, да познаем Тебе, от Когото излиза всичко. Това е живот вечен, да познаем всички хора, които си създал. Истината излиза от Бога, тя носи живот. Истината трябва да дойде в нас и ние да я познаем. Ако истината не дойде във вас, и животът няма да дойде. Казваш: „Искам да живея“. – Обичай истината. – „Не искам да умра.“ – Изпъди лъжата вън от себе си. Лъжата е бирник; дойде ли в дома ти, каквото намери, ще го задигне и ще си замине. Вие се спирате върху големите лъжи, а върху малките не спирате вниманието си. Оставете големите лъжи настрана. Има лъжи в човека, които той не вижда; с години трябва да го убеждават, че нещо е криво, лъжливо в него, за да повярва.

беседата "Да слушат"," Красотата на душата" Утринни слова 13.03.1938г

http://triangle.bg/1938-02-06-05.1998/1938-03-13.05.html

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И какъв е въпросът за причината.

Нали истината е тази която носи в себе си любовта, с какво тогава толкова мами ни лъжата? Kакво търсим и какво намираме в нея? Дали себе си или другия търсим да пощадим, като казваме че истината е прекалено трудна за преглъщане?

А за хората, които предпочитат да живеят ( не участват, а именно живеят!) в една лъжа и това ги удовлетворява?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup: и гордостта, и суетата, и ревността

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината е онова, което придава смисъл на живота. Не носи карма. По същество е едно от основните проявления на Любовта. Без истина няма любов. Което е извън истината има кратко псевдосъществуване и завинаги изчезва - именно то поражда карма и е източник на неизбежни страдания. Които пък тласкат в крайна сметка към Истината. Така кръгът се затваря в един момент.

В Астрологическото познание Истината се обозначава от Плутон и действа разрушително, когато човек е организирал живота в неистинност - в каквато и да е степен.

И може би най-важното - истината винаги е конкретна. Универсалните истини винаги се проявяват конкретно във всеки един момент. Именно това ни интересува.

д-р Калоян Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината винаги е конкретна. Универсалните истини винаги се проявяват конкретно във всеки един момент.

Да, много вярно наблюдение, благодаря. Напълно съм съгласен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):v::thumbsup2:

В Астрологическото познание Истината се обозначава от Плутон и действа разрушително, когато човек е организирал живота в неистинност - в каквато и да е степен.

И може би най-важното - истината винаги е конкретна. Универсалните истини винаги се проявяват конкретно във всеки един момент. Именно това ни интересува.

:smarty: Така е. Когато сърцата ни са раздвоени, а умовете помрачени...липсват условия да схванем ясно и бързо истинността - конкретната за дадения миг.Когато в сърцата ни няма Любов и в умовете ни няма Светлина...никак не можем Истината разбра.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плутон винаги си запазва разрушително въздействие, но въпроса е в неговата насоченост. Няма как да руши непостроеното, но може да оставя място за нови храмове, или пък само руини на паянтови постройки. :D:D:P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога се чудя кое наранява повече-истината или лъжата? Дали не е истината да разбереш, че си лъган? Кое е лъжа? Кой лъже и защо лъже? Когато истината не е 100 процента истина, това лъжа ли е ? И може ли изобщо да се дели това на проценти? Когато ти си честен с някой, а той заради теб нечестен с друг не участваш ли и ти в тази лъжа? Когато казваш много тежки истини, зависещи от теб може ли да си "невинен" само поради факта, че истината трябва да се казва, въпреки "че боли"? А когато истината е такава, защото ти си я създал това "оправдава" ли те само защото не си я скрил? Обратно: Когато нещата са несигурни и има вероятност да се променят задължително ли е да се казва истината сега? Защото казана сега тя ще причини повече тъга, отколкото казана после? Защото после нещата може да се променят. Защото после може да бъде приета по-леко. Кое е правилно? Да се изправиш и да изречеш без остатък "голата истина", след което да заживееш спокойно /безспорно!/ или да поемеш риска да скриеш истината, за да предпазиш от болката? Временно. Или завинаги.Рискът? Рискът е голям! Защото после болката е двойна. Няма правилно или неправилно! Няма истина и лъжа! Само изборът е различен! и после?...всеки сам си носи кръста....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Според мен е много по-добре да не се лъже изобщо, но след като вече има лъжи и човек сам разбира колко измъчват те, да направи избор. Най-трудна е първата крачка. Но пък истината те прави свободен. Тя наранява само ако не я разбираш, ако не си готов за нея.

За да се постигне вътрешен мир, за да се постига хармония не може да има лъжи.

Когато човек е чист пред себе си и Бога, може да върви напред. Промените,.. не трябва да се страхуваме от тях. Трябва да разбираме какво ни носят. "Всяко зло и за добро". :smarty::thumbsup:

:hmmmmm: Да, всеки сам си носи кръста. Но ако го носи с радост е добре.

"Преди разсъмване е най-тъмно" :yinyang:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей РНХ :)

Когато нещата са несигурни и има вероятност да се променят задължително ли е да се казва истината сега? Защото казана сега тя ще причини повече тъга, отколкото казана после? Защото после нещата може да се променят. Защото после може да бъде приета по-леко. Кое е правилно?
Често

Думите са сребро, а мълчанието - злато.

Мъдрите хора не говорят много. :)

Да се изправиш и да изречеш без остатък "голата истина", след което да заживееш спокойно /безспорно!/ или да поемеш риска да скриеш истината, за да предпазиш от болката?
Много е важно как се казва истината. Преди всичко ние сме души и Бог също е тук. Любовта между душите е висшата истина. Тя е много по-голяма истина от всички неразбории и кой какво направил, рекъл или нечии лични чувства.

Това, което е зло, е да се лъже защото после "човек се хваща от думите на езика си" сам в клопката. Образно казано, когато някой ни насили да излъжем, после той е силен, а ние, слаби. Това е обективен факт.

Затова в речта си и писмено правдивостта е важно правило.

"Избягвай лъжата, защото е мразена от хората и боговете"

Илияна icon12.gif

Когато човек е чист пред себе си и Бога, може да върви напред.

Напълно съм съгласен с теб, Илияна.

Честните хора дават своето уважение и доверие на хората които не лъжат.

:feel happy:

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, Калоян !

Истината е онова, което придава смисъл на живота. Не носи карма. По същество е едно от основните проявления на Любовта. Без истина няма любов. Което е извън истината има кратко псевдосъществуване и завинаги изчезва - именно то поражда карма и е източник на неизбежни страдания. Които пък тласкат в крайна сметка към Истината. Така кръгът се затваря в един момент.

В Астрологическото познание Истината се обозначава от Плутон и действа разрушително, когато човек е организирал живота в неистинност - в каквато и да е степен.

И може би най-важното - истината винаги е конкретна. Универсалните истини винаги се проявяват конкретно във всеки един момент. Именно това ни интересува.д-р Калоян Петров

:) Например конкретно :) когато Плутон ( ретрограден ) е в Дева 1 градус 58 ' в 12 дом как точно ще се прояви разрушителността на Плутон в живота на този човек и как той би могъл да преодолее негативното му влияние :yinyang:

:) Благо +Даря !

:feel happy: Любов + Светлина +Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога се чудя кое наранява повече-истината или лъжата? Д

Ако се касае да се казва на някого нараняваща го истина, а не да речем по някакъв некасаещ го въпрос, нещата са доста деликатни. Ето както смята известният Вл. Леви: "На човека трябва да се казва истината в степен, която е пропорционална на неговото духовно развитие"... но ако премълчаваме някои истини, това не означава, че трябва вместо тях да измисляме лъжи... поне това последното в повечето случаи може да се избегне

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Когато въпросът е конкретен, отговорът също е конкретен.

Лъжата спестява много главоболия. Истината също. Въпрос на избор е кое да предпочетем. За всеки избор обаче (лъжата или истината) има конкретен контекст и да говорим по принцип някак не става.

Когато се налага, лъжа. Когато казвам истината - я казвам болезнено. Когато е необходимо да не правя екзистенциални избори - премълчавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че това

"На човека трябва да се казва истината в степен, която е пропорционална на неговото духовно развитие".
е най-точното, но трудно изпълнимо.

Аз съм от привържениците на истината - винаги и навсякъде, но наистина боли, много пъти се разкайвам после, защо въобще съм си отворила устата. С възрастта все повече се старая да казвам истината внимателно, но...пак не всеки път се получава.

Обаче колко хора могат точно да преценят точното ниво на духовно развитие на събеседника :hmmmmm: ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повечето се затрудняват, особено ако се касае за по-високо ниво от тяхното... но даже в степента, в която могат, не се и опитват! Когато човек се опитва, поне има шанс да му "светне"... а ако го прави, но пак се чувства объркан, по-добре е да премълчи или ако сподели, да го направи изрично от свое име: "на мен в момента ми се струва, че..." Най-много боли, когато се отправят (дори и сраведливи) упреци от позициите на безспорно приети едва ли не от всички положения. И все пак и това е често пъти трудно - да признаем относителност на собственото си убеждение, имайки предвид това разбиране, което могат да имат други, въз основа на неизвестни или непризнати от нас основания... Още по-сложно е, поради факта, че мненията ни не са просто гледни точки, еднакви, равнопоставени и допълващи се. Някои от тях наистина имат по-дълбоки основания и включват в себе си по-голяма част от спектъра на гледните точки, докато при други се касае за затваряне в по-тесен обсег на валидност. Изобщо, необходимо е голямо търпение, за да се изясни (доколкото е възможно) истинското положение на нещата. Едва тогава, наистина, ще знаем не само, че сме дифузно доброжлателни, но и че можем точно еди-какво си да кажем или направим, за да помогнем оптимално във всеки конкретен случай! :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без да крия ,ще кажа аз лъжех много за всичко,лъжех всички ,за всичко,без да се замислям лошото беше че го правех убедително и всички ми вярваха, дори ми имаха голямо доверие.Сега е различно ,много различно.Защото начина ми на живот е различен.Мога да го заявя от позицията на пострадал-когато делата ти са чисти и думите ти са чисти.Ами когато имаш чисти и откровенни отношения с хората с които общуваш ,кажете ми, за какво да ги лъжеш,просто няма такава ситуация.След като промених начина си на живот промених и отношението си към хората.Влизайки в кръг от хора които не ме познават от преди ,аз давам да се разбере че колкото и да им е неприятно от мен ще чуват абсолютно искрено моите мнения за себе си и за това което правят и разбира се очаквам същото от тях>Това поведение се уважава колкото и крайно да е при мен на моменти.Чуствам се прекрасно така.Лошото е когато се наложи да лъжеш под натиск от някого.Чуствах се ужасно когато под натиска на лекарите и на роднините трябваше да лъжа майката на съпруга си че не умира от тумора си , се възстановява.Това е последната ми голяма лъжа ,която не мога да си простя ,а и не мога да поправя.Ако някой ми каже че е благородна лъжа съм готова да споря.Благородни лъжи няма.Смятаните за такива са "мечешки прегръдки",спънки в развитието на човека.Те са страшни.Всичко друго е въпрос на принципи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

когато делата ти са чисти и думите ти са чисти.Ами когато имаш чисти и откровенни отношения с хората с които общуваш ,кажете ми, за какво да ги лъжеш,просто няма такава ситуация.

...давам да се разбере че колкото и да им е неприятно от мен ще чуват абсолютно искрено моите мнения за себе си

Чуствам се прекрасно така.

:angel:icon12.gif

Благородни лъжи няма. Смятаните за такива са "мечешки прегръдки", спънки в развитието на човека. Те са страшни. Всичко друго е въпрос на принципи.

:thumbsup:icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, нямам тоя път време за пространен анализ, все пак веднага ми прави впечатление произволното смесване в тази тема на термините искреност и истинност - те са много различни, а се употребяват една вмессто друга. Първото е да споделиш това, което ти се върти из главата, второто - да проникнеш до вътрешната истина за себе си и за околната ситуация. Повърхностното "цепене" на това, което според низшия ум е истина е довело до безброй нещастия, а за истинността съм напълно съгласен че - стига да можем - е добре да я проявяваме винаги. Има обаче и критерий, който ми звучи малко обезкуражаващ, защото вдига летвицата прекалено високо: който се установи в истинността, каквото и да каже, се сбъдва (сутри на Патанджали и "ако имаш вяра колкото синапено зърно..."). Така че... :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лицемерието е страшно.Това е поведението което ми е най- омразно в хората.Когато усетя подобно поведение у някого му го казвам директно,а той да си решава какво да мисли и прави.Но лицемерието е признак на малодушие,тези хора аз оприличавам с хиените.Дебнещи грозни същества ,хранещи се с мърша и нападайки само това което е по ниско от тях , всичко което е над техния ръст ги плаши и те стоят настрана от него /поведението на хиената/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×