Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Никича

Лъжата. Да говорим ли истината?

Recommended Posts

В подкрепа :thumbsup: на казаното днес

Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда.
Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове. (Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.) — Уинстън Чърчил

Кой те е лъгал толкова често, колкото ти самия? — Бенджамин Франклин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че първо е добре да знаем истината за себе си и да я допуснем в себе си, само тогава тя е сила и има стойност :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumb down: Знам колко ни помагат обобщенията да затворим очи пред факта, че се поддаваме на страха и изкушението да излъжем! Съвсем не всички лъжат! <_<

И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло". :(

:thumbsup1::thumbsup1::thumbsup1::thumbsup::thumbsup::thumbsup::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Въпреки, че не казах нищо съществено... Защото Донка го каза... :)

Далеч от лъжата...

Поздрави

Редактирано от bulgaro

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не се лъже.Това е ясно.

Но кога да се казва истината.

Излъгали ли са Буда, Иисус и другите, като са предали на масите ''Доктрината на Окото", а са запазили "Доктрината на Сърцето" само за избрани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вендор, по същата логика съществува Бяло и Черно духовенство; езотеричност и екзотеричност.

И затова, че познанието трябва да минава през иглени уши...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Вендор, по същата логика съществува Бяло и Черно духовенство; езотеричност и екзотеричност.

И затова, че познанието трябва да минава през иглени уши...

Човек лъже тогава, когато го е страх.

Ако ние, човешките същества, обичахме Истината (т.нар. себепознание, че и отгоре) на собствената си душа и дух повече от личния си материален, плътски интерес, желания и кеф, бихме били по-смели да си зададем въпроса - добре, ами после, какво иде накрая?

Та, ако говорим за лична доблест пред собствения си Извор - в най-интимно несподелим план - въпросът е в това: дали човек съзнава собствената си отделеност от Цялото и може той/тя ли да приложи волята си за промяна, демек за завръщане - т.е., да живее тъй както сърцето му говори и повелява.

Всеки човек има своята нощ и ден. Ако човек не успее да заобича Луната на страданието си, той е недостоен за Утрото но своето Слънце.

Няма Слънце без Луна.

Лудите и Мъдрите знаят това.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всеки човек има своята нощ и ден.

Ако човек не успее да заобича Луната на страданието си, той е недостоен за Утрото но своето Слънце.

Няма Слънце без Луна.

Аорхама, прекрасна метафора. Висок поетичен стил.

От чисто психологическа гледна точка обаче, Луната е символ на несъзнаваното, а Слънцето - на СвръхАза и дотолкова, доколкото те са в синхорон помежду си или си противоречат, можем да говорим за Лъжата и за Истината, и то чисто субективно.

Но, все пак, това, за което Вендор споменава и аз също, е различно. Всяко познание има скрита и явна част, както и всяка Истина. Не трябва бисерите да се дават на прасетата (отново библейски израз).

Както и не трябва да се гледа Господ в очите, защото от това се ослепява...

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато говоря за Истината, за Мъдростта и за Любовта, аз разбирам три определени неща. Под думата "Истина" разбирам Божествения закон, чрез който е създаден разумният свят; към този свят именно и ние се стремим. Истината съдържа в себе си велики методи, чрез които ние можем да работим. Мъдростта пък е едънственият обект, към който ние трябва да се стремим. Тя е създала телата на всички същества, които се поддържат чрез законите и методите на Истината. Любовта внася съдържание, живот в тези форми.

Беинса Дуно - Прави и криви линии

От гледна точка на приведения цитат, да говорим истината означава, да спазваме Божествените закони. Разбира се доколкото ги познаваме. Т.е. всяко наше действие, всяка мисъл, дума, желание да са в хармония с тези закони, които са Истината. Затова и на въпроса "кога да казваме истината?", отговора е когато това е в съгласие със законите. Един от тях Лао Дзъ е формулирал горе долу така: "По добре да не напълниш, отколкото да препълниш", което е вариация на принципа за ненавреждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, в мнението ти има много относителност и половинчатост.

Да изпълняваме законите доколкото ги познаваме, не предполага ли половин истина, в най-добрия случай, а такава истина не е ли полуистина, сиреч полулъжа.

А и къде са формулирани тези закони, едва ли можем да вземем за шаблон, която и да е официална религия, защото както каза Мона всяко знание има явна и скрита част.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така.

Но лъжа е когато умишлено нарушаваш Божествените закони, а иначе говорим за илюзии и незнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко от нас лъжат на фона на божествеността.Едва ли е възможно.

Темата за лъжата трябва да се разглежда на чисто човешки план.

И от тази гледна точка не-казването на истината, лъжа ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако преценим, че с казването на истината ще навредим на другия, казването на истината си е престъпление и в този смисъл - лъжа. понеже самата ни мотивация е неистинна. По отношение на думите: "Не хвърляйте бисерите на свинете". Бисерите са си бисери, но свинете не ги оценяват по същия начин. Това, че ние разбираме стойността им нищо не означава. Т.е. ако наистина разбираме стойността им няма да ги хвърлим на свинете. Щом сме ги хвърлили на свинете, значи само си мислим, че разбираме стойността им, но в действителност не е така. Значи със знанието може да се злоупотреби. Да се злоупотреби със знанието е лъжа. Знанието губи предназначението си. Човек вижда еднакво зле, както в мрака, така и когато светлината го заслепява. Значи ние показваме на другия истина, която не може да види. Това не е ли лъжа?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък преди много лъжех. Като малка, особено много за най-различни неща. После и аз спестявах на родителите си пикантните подробности от моята младост, но сега...... мисля по друг начин. Честна съм с всеки, родителите ми и приятелят ми знаят най-важните и страшни неща за мен (почти всички) и дори често получавам забележки от приятеля си, че някои неща мога да запазя за себе си. <_<

Споделянето на моето мнение ме кара да махам товара от себе си и да бъде себе си без да се притеснявам кой стои пред мен. Не съм съгласна, че трябва да се премълчава ако нещо ти тежи и не ти харесва, например, но явно трябва да се внимава как точно казваш истината, защото понякога нараняваш в желанието си да си открит.

А може би тази моя пълна откритост се дължи и на факта, че като малка мечтаех да чета мисли и да знам кой какво си мисли. Сега, може би, се държа така, защото за мен е важно, но може би не всеки е мечтал за това и не го поставя на толкова първо място в едни взаимоотношения? Не знам?

За мен честността и доверието са на първо място в една здрава и дълготрайна връзка, било то с приятели или интимни приятели! :P

И да, съгласна съм. Как един "малък" човек оценява "тира с тонове домати", които ти му подаряваш?.... като кило домати! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вас лъгали ли са ви с благородна лъжа? Докато ви лъжеха разбирахте ли, че ви лъжат и само се преструвахте, че вярвате или разбирахте, че е било лъжа по-късно? Как се чувствахте в първия и втория случай?

Направил ли ви е някой добро като ви е лъгал за нещо? Какво именно?

Чувството наистина е много неприятно в голяма част от случаите, особено когато лъжата служи за прикриване на гадни постъпки, които така или иначе се усещат. "Тая будала ей сега ще я преметна, не може да ме хване, ще се правя на добър". Да, нямам видеозапис, но нали в този свят всичко е свързано и всъщност нищо не може да се скрие. Аз и да не виждам ясно, усещам. Само който не иска да види, той не вижда истината.

Не се засягам обаче, когато ме лъжат просто от дипломатичност. Например аз търся шефа на някоя фирма по проблем, който не може да бъде решен от подчинените му. Казват ми по телефона, че е извън града в командировка и ми определят удобно време за среща. А той човекът, заровен в планини от документи в офиса трябва да се скрие от света, за да си свърши работата. Друго е усещането обаче, когато е в кабинета, рови се в интернет, забранил е да го безпокоят, понеже днес не му е кеф да се занимава с простосмъртните.

В края на краищата истинската истина има значение, но някои лъжи са допустими, понеже не всеки е длъжен да ми се отчита за работите си, в правото си е да каже нещо любезно, спазвайки добрия тон, спестявайки си излишни обяснения и време.

Правено ми е добро, като са скривали от мене истина, че някой е злословил по мой адрес, като са ми спестявали точните думи. Не че не съм знаела за това, но болката би се увеличила многократно, ако можех да чуя всичко.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да бъдеш искрен е добре, но това не означава да удряш всекиго по главата с истината" - Парамаханса Йогананда

Мъдрото използване на искреността включва на първо място конструктивната й - по отношение на себе си и на другите - употреба.

Съгласна съм с Добромир. Не обичам лъжата, избягвам я, но понякога се налага истината да бъде спестявана, може да донесе много ненужно страдание. Случвало ми се е, когато казвам истина, /така както аз чувствам и виждам нещата/, да нараня болезнено някой, който не го заслужава, било ми е много мъчно след това , питала съм се било ли е нужно? И вместо да го повдигна, аз съм го сразявала. А една лъжа в случая би му дала криле да полети!

А често лъжата е продиктувана и от страх, както казвате, но истината в някои ситуации може да доведе до излишно напрежение. От много малка си спомням, че майка ми четеше езотерична литература. А баща ми беше върл противник/ и все още е/. Той е земен човек, въпреки,че е Водолей, не вярва на нищо друго освен това, което му показват сетивата. Винаги се е опасявал, да не би аз и сестра ми да се увлечем по подобни книги, както и стана ;) / а "опасявал" е меко казано/. Като ученички трябваше тайно да четем.

Това не е ли лъжа? И не е ли тя понякога необходима?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Лъжата и Истината са другите имена на Страха и на Свободата.

Само Истината може да освободи. Каквото има за освобождаване от Робство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дънов е казал :"истината ще ви направи свободни"

Много вярно. Какво има толкова да му мислите, коя лъжа е благородна, коя истина да казваме и коя не. Истината е само една, добра, лоша, трудна за понасяне, каквато е, такава.

прочетете го пак

истината ще ви направи свободни

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За себе си зная, че не съм идеална, че често допускам грешки,но ми харесват Словата на Учителя и доколкото е възможно, се старая да ги осъзнавам и прилагам.

"Човек не трябва да се поддава на никакви слабости. Може да дойдат в него, но той да има желание да изправи тия слабости. Каквато погрешка да направи, да не се спира върху погрешката, умът да бъде буден в съзнанието, да изправи погрешката. Погрешките ще дойдат. Мислови погрешки, чувствени погрешки, но съзнанието да бъде будно да ги изправи.

Човек може да се спъне във вътрешната страна на живота, да каже:”Аз не съм чист”.

Аз не искам да се занимавам с човешката нечистота, ако ще ти покажа вода, къде да се умиеш.”Ама много съм нечист”. Иди се умий, нищо повече.

Сега светлата мисъл, която трябва да остане: пазете се от неверни работи, пазете се от бялата лъжа. От черната лъжа вие се пазите вече. Но засега ви препоръчвам да се пазите от белите лъжи, които спъват човешкия прогрес."

Източник:Петте врати/Пречистване на мисълта, ООК, ХV г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Дънов е казал :"истината ще ви направи свободни"

Много вярно. Какво има толкова да му мислите, коя лъжа е благородна, коя истина да казваме и коя не. Истината е само една, добра, лоша, трудна за понасяне, каквато е, такава.

прочетете го пак

истината ще ви направи свободни

Ти от амвона ли се изказваш?

Или от какво?

Съкровените ми размисли не подлежат на местоимението "Вие", дори и да не си визирала мен конкретно.

И кои сме "ние", и кои сте "вие"?

Тънките мостове между Истината и Лъжата, все пак се късат.

Разветите знамена на истината са обикновена пропаганда в устите на самоуверени лъжци, защото обикновено Истината не крещи, а прошепва...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти от амвона ли се изказваш?

Или от какво?

Съкровените ми размисли не подлежат на местоимението "Вие", дори и да не си визирала мен конкретно.

И кои сме "ние", и кои сте "вие"?

Тънките мостове между Истината и Лъжата, все пак се късат.

Разветите знамена на истината са обикновена пропаганда в устите на самоуверени лъжци, защото обикновено Истината не крещи, а прошепва...

Аз се изказвам така както мисля, ако ти прилича на амвон, проблема си е твой

Не съм визирала нито тебе, нито някой друг, под "вие" разбирам участвалите в темата до момента на написването на моето мнение вчера. И въобще нямам идея защо си познала себе си в моя пост.

С последното ти изречение не съм съгласна. И Дънов ли е лъжец в такъв случай?

Освен това на истината много често й се налага да крещи, за да бъде чута

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Крещи ли истината или прошепва? Май крещи тихичко, дори мълчаливо. И все пак крещи.

Може би и ние когато казваме истината трябва да я изкрещяваме тихичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×