Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Никича

Лъжата. Да говорим ли истината?

Recommended Posts

Илюзията отразява действителността. Това, че нещо е илюзорно не означава че не съществява. Лъжата е невярно отражение на духовната реалност; истината е вярно отражение на духовната реалност. Целта е отражението да отразява вярно действителността.

Б. Дуно често се изказва срещу лъжата (понякога доста остро). Осмата сфера за която почти нищо не се смпоменава е свързана с лъжата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осмата сфера за която почти нищо не се смпоменава е свързана с лъжата.

...и с лъжепророците от определен ранг при сблъсък с Учителя Йода или Оби Уан Кеноби. Да така е, но има неща за които е добре по-малко да се говори, щото явно не ги знаем в достатъчност, и в лекциите ги няма даже. Законът за класифицираната информация явно действа и на Небето. Направо съм нещастен .... :angry: , къса ми се сърцето направо. :(

А колкото до Фют, абее.. по ще му подхожда псевдонима Нарцис Зевзеков. Фантазията му е фантастична, направо ми е бедна фантастиката какви хитринки може да измисли да си върне скъсаната опашка... :D Ей те това си е живата истина в работен порядък .. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ау, благодаря ви, много добре сте ми обяснили за духовните деца. Чак аз, дето мисля бавно, го проумях. Само се чуда, като съм такъв дебил и като се ядосвам толкова бързо за много неща (после бързо ми минава де), дали имам някакъв шанс поне малко да стъпя на духовния път :hmmmmm: , ей така, от крайчето. Защото тука виждам хора много търпеливи и спокойни.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иронията и сърказма не са добър начин за представянето на истината.

Никой сред хората не може да даде универсално определение за това понятие.

Още по малко да твърди че е прав.

Да говорим ли истината ?Това е твърде индивидуално за всеки в различните ситуации.

Но нападайки и обиждайки определено не правим услуга нито на себе си, нито на търсещия истината.

Аз лично предпочитам да казвам истината .директно и в очите,така ми е по лесно.

Като никога не забравям,че това е моята истина.

Като съм и на мнение ,че премълчаната истина не е задължително лъжа. ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ау, благодаря ви, много добре сте ми обяснили за духовните деца. Чак аз, дето мисля бавно, го проумях. Само се чуда, като съм такъв дебил и като се ядосвам толкова бързо за много неща (после бързо ми минава де), дали имам някакъв шанс поне малко да стъпя на духовния път :hmmmmm: , ей така, от крайчето. Защото тука виждам хора много търпеливи и спокойни.....

А ти какво искаш?!? Буря в чаша вода ли :D ?!? Ихаааа внимавай какво си пожелаваш, може и да се сбъдне :P:D:3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, а когато попиташ директно, а отсрещната страна премълчи/отклони отговора. Тогава какво ти е мнението?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Илюзията отразява действителността. Това, че нещо е илюзорно не означава че не съществява. Лъжата е невярно отражение на духовната реалност; истината е вярно отражение на духовната реалност. Целта е отражението да отразява вярно действителността.

Б. Дуно често се изказва срещу лъжата (понякога доста остро). Осмата сфера за която почти нищо не се смпоменава е свързана с лъжата.

Сигурен ли си, че илюзията отразява действителността? Илюзорното съществува и още как, нали се къпеме в него.

Аз за осмата сфера не знам нищо. :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, а когато попиташ директно, а отсрещната страна премълчи/отклони отговора. Тогава какво ти е мнението?

Ще си позволя да отговоря, защото въпросът е интересен.

Ако отсрещната страна премълчи или отклони отговора, това ми говори, че съм питала прекалено директно. Нямам право да искам информация или мнение от никого.

По-скоро бих показала, че съм готова да го изслушам, когато стане готов и пожелае да ми каже каквото той има или смята за важно да ми каже.

В случая на Диана отколняването и премълчаването е доброто решение, което би трябвало да укроти претенциите на питащия - аз обикновено правя така, когато ми задават въпроси, на които не се смятам длъжна или не желая да отговарям. Другото решение е лъжата - умишлената или неумишлената (причинена от недостатъчно информация или непроверена такава или от недобре обмислено мнение).

Мога да ви уверя от дългогодишен опит, че най-искрените отговори - споделяне ще получите именно когато покажете, че ви е грижа, но не притискате с въпроси. Така се получава и възможно най-близката до реалността информация за вътрешния свят на човека до вас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, а когато попиташ директно, а отсрещната страна премълчи/отклони отговора. Тогава какво ти е мнението?

Аз пък ако вземат да ми мълчат или да отклоняват въпроса, не ги оставям на мира, питам, питам, по различни начини, докато накрая им писне и си кажат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, а когато попиташ директно, а отсрещната страна премълчи/отклони отговора. Тогава какво ти е мнението?

Аз пък ако вземат да ми мълчат или да отклоняват въпроса, не ги оставям на мира, питам, питам, по различни начини, докато накрая им писне и си кажат

:) или докато те излъжат.

Премълчаването на директен въпрос е нежелание да се изрече лъжа.В повечето случаи за мен отговора е ясен.И уважавам това желание повечи от шикалкавенето на някаква истина,удобна на всички.

За себе си мога да кажа ,че хората които ме интересуват трудно могат да ме излъжат по редица причини.

А останалите въпрос на личната им съвест и преценка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Премълчаването на директен въпрос , по-точно отказ да му се отговори....не е задължително да е, за да не се изкаже лъжа. Може да има ред причини, касаещи личното пространство на човека, взаимоотношения с други хора и т.н. Или по-просто казано, той не иска да сподели даден проблем или ситуация. В този случай,, ако на мене ми се налага непременно да знам (не поради любопитство, а поради важни причини)....както казах, аз ще намеря начин да получа от него информация....вярна.

Вярна, защото се усеща кога човек се опитва да излъже и кога си казва истината.

Е, разбира се, в много случаи мълчанието говори повече от думите ......много зависи от човека с когото разговарям, от ситуацията...тогава не настоявам повече..............оставям го да си мълчи

офф, много сложно се изказах, разбрахте ли нещо?, щото аз не :D:1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

:thumb down: Знам колко ни помагат обобщенията да затворим очи пред факта, че се поддаваме на страха и изкушението да излъжем! Съвсем не всички лъжат! <_<

И лично аз мисля, че няма такова нещо като "благородна лъжа" - това е все едно да кажеш "светла тъмнина" или "добро зло". :(

Нали е казано "всяко зло, за добро." Ако си лекар, който смята че на пациента му остават 6 месеца живот, според разните медицински критерии, но този лекар започне да лъже човека че състоянието му се подобрява от ден на ден, че трябва да вярва че ще оздравее за да може оздравителния процес да стане още по - бърз и в крайна сметка човека вземе че си самовнуши и наистина се излекува, в такъв случай ще излезе че лъжата е била за добро. Ако пък умре, пак може да е била за добро, понеже човекът ще се е чувствал по - щастлив поне през част от месеците до края на живота му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По целия свят практиката на лекарите вече е да се казва истината.

Така хората може да се стреснат и да се пооткажат от неправилните си навици.

Знам хора, които именно благодарение на такъв директен и остър подход са преобразили навиците си, храненето, започнали са да спортуват, да четат и друга литература, особено тип "Монро - пътуване отвъд тялото", правят дарения, помагат на близки, извиняват се и прощават, четат Библията....

Иначе биха си пили и пушили, и само ще псуват лекаря, които им казва, че се подобряват, а те виждат как лекарствата не им дйестват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Става въпрос ако според медицината ти остават 6 месеца живот. Например болен си от рак. И почти да няма доктор, който като погледне здравословното ти състояние да не каже, че ще умреш до около 6 месеца. Естествено че и начинът на живот би имал значение, но е важно и какво ти е убеждението. Медицината ако казва, че ще умреш след 6 месеца, но лекарят не се съобрази и каже друго, той все едно ще е излъгал според медицината. Все ми се струва, че може да има и благородни, или поне не толкова черни лъжи. В живота не може всичко да е само черно и бяло. Едно нещо не може ли в една ситуация да бъде черно, а в другата ситуация същото това нещо да бъде бяло.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Кое е по - добре ? Ако някой те пита нещо дето не му е работа, ти да му кажеш " не е твоя работа" или да замълчиш, рискувайки да го засегнеш или просто да си го излъжеш ( и така и двамата да сте доволни) ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще прецениш последствията според случая и ще вземеш такова решение, което да е от полза за питащия. Отговорът ти не трябва да наврежда или да обърква. От значение е не дали ще кажеш истината, а дали отговорът ти ще приближи питащия до истината или ще го отдалечи.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен лекарите не трябва да казват на всички пациенти истината,защото хората са с различна психика.Не са рядко случаите,когато при поставена тежка диагноза болният се амбицира да опровергае лекаря и успява да се излекува.Друг пък постига излекуване ако лекарят го излъже че заболяването е лечимо.

Колкото до любопитковците- не сме длъжни да задоволяваме нездрави интереси.Или се премълчава или се лъже.Такова скриване на истината помага на човек да съхрани личното си пространство и не смятам че е грях.

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Съгласен съм с гранат1. Не сме длъжни да ги приближаваме към истината, още повече ако ти си дал някакъв отговор и те продължават да задават въпроси към отговора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой не е казал, че сме длъжни да приближаваме с отговорите си някого към истината. Това не зависи от нас. Важното е отговорите да са така подбрани, че да създадат условия за това.

Колкото до казването на истината за смъртно-болен човек, аз бих я спестил само на някое петгодишно дете и то пак зависи от ситуацията. Но има и нещо друго. Не всеки е подходящия човек да каже истината. За детето това трябва да са родителите му. За възрастния също е добре да е близък човек, но може и лекарят.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Става въпрос ако според медицината ти остават 6 месеца живот. Например болен си от рак. И почти да няма доктор, който като погледне здравословното ти състояние да не каже, че ще умреш до около 6 месеца. Естествено че и начинът на живот би имал значение, но е важно и какво ти е убеждението. Медицината ако казва, че ще умреш след 6 месеца, но лекарят не се съобрази и каже друго, той все едно ще е излъгал според медицината. Все ми се струва, че може да има и благородни, или поне не толкова черни лъжи. В живота не може всичко да е само черно и бяло. Едно нещо не може ли в една ситуация да бъде черно, а в другата ситуация същото това нещо да бъде бяло.

Има и друг вариант - вместо или да се каже, че му остават 6 месеца (което при това може и да не е вярно!), или да го излъжем, че няма тежка болест. То е да признаем болестта, но да отхвърлим прогнозата. "Много хора са опровергавали професорските прогнози, защо не и ти?!" :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Maлко излизаме от темата, но винаги съм се чудела, как имат ... чудя се коя дума да употребя - съвестта, куража, или направо наглостта лекарите да кажат примерно това "остават ти 6 месеца живот"?!

Но то може би и пациентите им дават основание с въпроса - "Докторе, колко ми остава?" или дори с по-общият въпрос "Можете ли да ме излекувате?".

Истината е, че ако човек няма желание и воля за живот, цял полк лекари не могат да го излекуват. Такива хора приемат нещата пасивно, считат, че някой друг ще свърши всичко вместо тях.

Това се насажда много активно от съвременната ни култура и не само по отношение на здравето.

За всяко нещо (освен едно, в което евентуално ние сме специалисти) ни се внушава, че ние не го можем, не го разбираме, че има някакъв специалист, който го може прекрасно, че от нас не се иска нищо друго, освен да извикаме специалиста и да си платим за услугата (желателно е дори да не мислим, щото ако се замислим, ще вземе да забележим, че не е особено качествена услугата, а цената й е доста височка и др. п. нещица :lol: )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ако излъжа ,което естествено се случва ,веднага след това ме обзема много неприятно и дори тъжно чувство ,че съм го направила.

Не обичам така.Казвам си нещата направо ,каквото мисля ,чувствам или искам да споделя ,а това кой и как го приема си е негов проблем!

Разбира се това не значи да нагробявам до като говоря и споделям въпросната ИСТИНА :lol: !

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да говорим ли истината ?Това е твърде индивидуално за всеки в различните ситуации.

Но нападайки и обиждайки определено не правим услуга нито на себе си, нито на търсещия истината.

Аз лично предпочитам да казвам истината .директно и в очите,така ми е по лесно.

Като никога не забравям,че това е моята истина.

Като съм и на мнение ,че премълчаната истина не е задължително лъжа. ;)

:thumbsup2: И аз мисля като didi_ts.

Особено това,че истината е само моята и то даже само моментната моя истина.

Колкото до премълчаването, разбира се че е по-добро от лъжата. Понякога тя няма как да се избегне по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Премълчаването е грехоспасяващо, но ако вземе да те пита защо мълчиш и да настоява за отговор, това ще е гадно. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×