Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

162. Дъще Сионова, НБ-държана на 14 май 1922 г. в София.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Да се прослави Бог в Бялото Братство....-формула

Дъще Сионова-беседа

Молитвен наряд за край:

Псалом 112

А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се, дъще Сионова, ето, твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. (Ев. Йоан 12:14 и 15)

Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога...

Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим.

Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора...

...Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.

Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.

Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“.

И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света.

Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг.

Дъще Сионова

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата! :) Доста интересни теми има за размисъл.

За гордостта и тщеславието. Преди да влезем в Ерусалим, трябва да ги укротим.

Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа....

Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.

За истината.

Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа

До колко истината се постига по пътя на логиката?

За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват.

А когато наистина сме постигнали част от нея, трябва ли да я „присвояваме”. Наша ли е тя? Във връзка с това ми направи впечатление разказаният пример от Учителя:

Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният:

някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор.

Извод:

Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.

За състраданието:

И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: „Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости?”

Отношението на Учителя Петър Дънов към Христос:

Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?

От тези думи се вижда, че Дънов не се отъждествява с Христос, както често е бил набеждаван.

И накрая как разбирате тези думи:

Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза.

Всички цитати са от разглежданата беседа

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ани за споделените размисли. Много силна и разтърсваща е тази беседа. Много въпроси буди и отговори дава...

За логиката-само с нея Истината не се достига. Интуиция, чувства са нужни... Истината ни свързва, пробужда душата.

За пореден път, по различен начин Учителя ни казва, че външните условия са ни дадени, за да ни пробудят, вътрешно.

А смелостта е нужна, за да позволим на Любовта да гори вътре в нас и Духа да ни води, към Истината...

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А смелостта е нужна, за да позволим на Любовта да гори вътре в нас и Духа да ни води, към Истината...

Да! :thumbsup:

Но като, че ли се иска смелост и за омразата....колкото и да е учудващо! В цитатът, който ми направи впечатление и за който питам в предишния си пост, Учителя отдава внимание и на омразата и като, че ли я предпочита пред междинното състояние...? Подобни думи има казани от него и в беседата "Сродните души":

Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също тъй ревностен в доброто, както е бил в злото.

Тези думи ми напомнят думите на Свети Йоан Богослов в "Откровението", гл. 3:

15. зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!

16. Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.

Май "изскочих" малко от беседата, но тези думи в Библията, а и при Учителя са ме карали да се замислям често. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между полярностите, в тишината се ражда Истината :thumbsup:

П.П. Омразата се превръща, когато/ако разберем причините за случващото се, за това, което е породило омразата...

Т. е. разберем себе си и другите :feel happy:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×