Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Разпространение или пропаганда на духовност

  

16 гласа

  1. 1. Има или няма смисъл от нея ?

    • Да, има смисъл.
      6
    • Не, няма смисъл.
      4
    • Зависи ...
      6


Recommended Posts

Guest Христо

1. Според вас, трябва ли човек под някаква форма да разпространява духовни идеи, в които вярва или които поне допуска като верни ? Казвам "трябва" от гледна точка на това дали има смисъл ако рече да го прави, или пък е напълно безсмислено и безполезно дори да него самия? Има ли смисъл от пропагандиране на духовни идеи е въпросът ?

а) ако мислите, че има смисъл : защо така мислите?

б) ако смятате, че няма смисъл - защо така смятате?

в) ако според вас това дали има или няма смисъл зависи от нещо - то тогава от какво точно зависи, от какво зависи според вас и защо смятате, че това е определящо ?

2. Нужно ли е да си постигнал, достигнал и осъзнал всичко, което разпространяваш като духовна информация ? Нужно ли е всичко да е твой личен опит, за който да си сигурен, че си го придобил ?

3. Ако в по - пълна степен си постигнал това, което проповядваш, текстът (думите) ти ще имат ли по - голямо въздействие върху четящите/слушащите ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли духовността да се обхване от думи, правила, методи и да се описва стъпка по стъпка?

Можеш ли с думи да предадеш истински чувството да се докоснеш до Божествеността ,и до сърцето, и същността си?

така че пропаганда е много точна дума, в сегашното ни общество всичко е пропаганда, за улавяне и впримчване на хората в абстрактни идеи, които обаче само ги разконцентрират.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От Уики-то:

"Пропаганда е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората. Често вместо безпристрастна и доказана информация, пропагандата може да бъде съзнателно объркана с цел заблуда за обществото, когато посланието, което трябва да се втълпи, не се харесва на обикновените хора и те не го въэприемат. Думата пропаганда се появява през XVII век, когато католическата църква формира Congregatio de Propaganda Fide да разпространява католическата вяра в новия свят."

Не си ли забелязвал в коя област хората са най-податливи на фини внушения, именно в духовната.. даже това може да определи моделът им на държание през целия им живот.

Редактирано от Vespertine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами ако се каже само "разпространение" ? Това имам предвид в случая. Нямам предвид и манипулиране. Вярна информация също може да се пропагандира, струва ми се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че разпространението на иснтинска информация, едва ли ще се заплаща с пари и ще може да се изрази с думи :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Нямам предвид само платеното разпространение, но и безплатното. Ами ако нямаше разпространение, нито ти, нито аз, нито останалите щяха да знаят неща, които ги пише по книжките.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Според вас, трябва ли човек под някаква форма да разпространява духовни идеи, в които вярва или които поне допуска като верни ? Казвам "трябва" от гледна точка на това дали има смисъл ако рече да го прави, или пък е напълно безсмислено и безполезно дори да него самия? Има ли смисъл от пропагандиране на духовни идеи е въпросът ?

а) ако мислите, че има смисъл : защо така мислите?

б) ако смятате, че няма смисъл - защо така смятате?

в) ако според вас това дали има или няма смисъл зависи от нещо - то тогава от какво точно зависи, от какво зависи според вас и защо смятате, че това е определящо ?

2. Нужно ли е да си постигнал, достигнал и осъзнал всичко, което разпространяваш като духовна информация ? Нужно ли е всичко да е твой личен опит, за който да си сигурен, че си го придобил ?

3. Ако в по - пълна степен си постигнал това, което проповядваш, текстът (думите) ти ще имат ли по - голямо въздействие върху четящите/слушащите ?

Вчера се оказа, че си мислех за същото.

Според мен зависи, но отговорът е по-скоро не.

Лично аз не съм сигурен дали предавам нещо вярно, истинно и наистина полезно за конкретния човек.

И тук, както и при лечението, има златно правило: само ако поиска. Ако човекът или хората са забелязали нещо в теб и искат информация, то може да се сподели нещо. Защото явно така са се стекли нещата и силите го искат.....или ако има проблясък на интуиция....

Сега осъзнавам, че вече писането ми в този форум се обезмисля в голяма степен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами блоговете ти ? Аз мислех по - скоро за такова разпространение : блогове, книги, вестници. При което, в повечето случаи чете, този който иска, а не например да спориш с някой и да му обясняваш.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи кой какво разбира под пропаганда. На мен лично ми се е случвало да бъда провокирана от мои близки и познати да обясня защо чета Учителя например. Аз излагайки маята гледна точка, и слушана от страни, на някой може да му се стори че пропагандирам, което разбира се не е вярно. Според мен пропагандата при всички случаи е преднамерена и има ясна цел, естествено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Говоря за статии във вестници, блогове, списания, за книги и филми. Без значение дали печалбата присъства или неприсъства като цел. :) Също така визирам представянето на информацията така, както човекът я знае, без стремеж за изкривяване. Например мислиш, че тази информация може да е полезна някому и я споделяш.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гласувах "за" :)

Видях, че си уточнил - не "пропаганда", ами "разпространение" на духовност.

Какво имам предвид - все по-често забелязвам, че хората, израснали и възпитани спрямо разбиранията и модела на съвременната цивилизация, се притесняват да говорят за такива странни неща, като духовни преживявания. Струва им се някак неадекватно, дори срамно и компроментиращо, че се интересуват от друго, освен чисто прагматичните неща от ежедневието.

Преценете, колко ваши приятели и познати, като се срещнете, коментират само въпроси относно работа, семейство, жилище, евентуално също почивка/ваканция/пътуване/екскурзия и ... дотам.

Дори един коментар за сънища, или хомеопатия, или въобще нещо извън обикновеното, материално ежедневие се счита за необичайно и плашещо, плашещо - да не би да ги помислят за луди, сектанти, глупави/наивни с една дума отнесени от вихъра.

Е, затова аз предпочитам първа да спомена някой такъв "шантав" въпрос/тема :)

И знаете ли - често се получава "включване" и от отсрещната страна ;)

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пропагандата е един вид рекламиране на идейни системи. Целта винаги е набиране на съмишленици. Ако някъде, под някаква форма се излагат, дори и с цел убеждаване на другия, отделни възгледи и идеи, това още не е пропаганда. За да говором за пропаганда, то трябва да имаме представяне на някаква система от възгледи. Пропагандата винаги е с масова насоченост, т.е. тя няма за цел да убеди един или двама, а дадена група хора - най-често колкото е възможно по-голяма.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно поставена тема.

Аз съм втората, гласувала с "да" - при 3 условия:

- не пропаганда, а разпространение

- думичката "трябва" е излишна. Който прави нещо, защото трябва, т.е. поради някакъв условен външен подтик, нищо не прави , а само си вреди. Прави се нещо, ако сърцето ти толкова го иска, че не можеш да не го правиш.

- да се отчете настоящият момент: при заливащата ни антидуховна пропаганда в точния смисъл и с користни цели , колкото и духовно разпространение да се прави, все ще е недостатъчно за някакъв баланс.

И още :

ако някой не е дорасъл за някоя идея, и тъпан да му биеш на ухото, пак няма да реагира.

Духовността разбирам не само като нравоучителни текстове. Тя има своето проявление в ежедневието чрез естетиката и добротата.

Духовност излъчват много произведения на изкуството, архитектурата, дори озеленяването. Какво по-духовно от една болница, чиято сграда излъчва свежест, чистота и рационален уют, обиколена с красива и отморяваща градина.

Духовността и сама се разпространява с всяка усмивка и всеки жест на помощ.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами блоговете ти ? Аз мислех по - скоро за такова разпространение : блогове, книги, вестници. При което, в повечето случаи чете, този който иска, а не например да спориш с някой и да му обясняваш.

Е, разпространение да. Тогава, който трябва да го прочете, ще го прочете.

Така, както аз просто не мога да прочета нещо, което не трябва да прочета.

Например, преди година търсих нещо в един сайт. Уж подробно го разгледах. Наскоро ходих пак там и чак сега прочетох, че правят курсове. А преди не ставах за тези курсове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко години доста колебания имаше сред нас тук (в хасково) дали да пускаме обяви за курса по Паневритмия. Чуха се гласове, че това е груба пропаганда, че който иска да научи, ще намери начин и път, че ако иска да танцува, ще дойде на поляната, имаше компромисни варианти - да направим курс, но да "пуснем" новината само "от ухо на ухо" сред познати и приятели. накрая проявих дързост и без да се съобразявам с опасенията и съветите, напечатах обяви и ги разлепихме и пуснахме обяви по сайтовете ни. ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко трудно ми е да го обясна .На мнение съм ,че човек в зависимост от степента на развитието си ,на осъзнатоста си достига до нужните му знания ,литература ,дори "случайно" да му попадне нещо ,и процеса на осъзнаване на растене не е от най бързите ,постоянно човек се развива ,това разбирасе незначи че по възрастен човек например съзнателно е по напреднал от някой по млад ,но със сигорност има повече опит ,макар че не е много добре да се сравнява човек с другите ,защото може да се доведе до гордост като така се спъва ,или успокоение и да забави развитието си .Приемам примерно Учението на Дънов ,на най високо ниво на усъвършенстване ,това незначи че всеки който е достигнал до него е велик примерно :) ,велик ще е ако успее да приложи повечето неща ,но е нещо като подарък ,като трамплин и от него зависи как ще го използва ,и в зависимост от нивото си човек може или да го разбере и приеме ,може частично да го разбира,или да го отхвърли и да не го разбира ,но по друг начин този който не го разбира пак може да си израства по друг път ,и след това ще може да го разбере .Доста иначе може да се пише по темата .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля като Пламъче. Думата "пропаганда" ми звучи малко агресивно. Не знам защо...? :unsure: Ако преди години някой ми беше пропагандирал идеята за Бога, щях да си остана атеистка. :)

В анкетата ясно е написано: "Има ли смисъл от пропаганда на духовност". (Не разпространение). По отношение на пропагандата съм категорично "не". Но смятам, че ако няма разпространение на едно духовно учение, то ще си остане капсулирано в себе си и постепенно ще замре. Проблемът е как да става това и кой може да го прави?

През лятото се зачетох в "Изгрева" на д-р Вергилий Кръстве. Направи ми впечатление, че много младежи, изслушвайки две-три беседи от Учителя, са се въодушевявали и са решавали да се заемат веднага с проповедническа дейност. Учителя естествено меко ги е спирал. :)

Във форумите има още една подобна тема: „Мисионерството”.

Къде е разликата между смисълът на думите "мисионерство" и "пропаганда"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли смисъл от пропагандиране на духовни идеи е въпросът ?

Първо, не ти пропагандираш идеите, а те теб. :3d_146: Спомни си как Платон описва идеите - въртящи се сфери. От там идва и "сфери на влияние". Но все пак човек, според собствената си тежест, има право да определя какви ветрове да духат в главата му. :3d_135:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм за представянето на идеи пред хората по един или друг начин, но разпространението им бих оставил на това, доколко и как хората ги възприемат. Разпространението ще си дойде естествено, ако хората са готови да възприемат идеите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако приемем, че не става въпрос за истинска пропаганда, а по-скоро за разпространение моят отговор си остава същия – зависи. И то най-вече от човека срещу теб и до колко ти самия можеш да разпространиш правилно една духовна идея. В случая идеите на Учителя. Аз лично избягвам да говоря за това в какво вярвам (или поне не пред всеки), но предполагам, че хората около мен го долавят по някакъв начин според това как се държа, говоря, общувам и т.н. Ако видя, че някой около мен също се интересува от духовни теми, то тогава правя опит и пускам малко "семенце". От самия човек зависи дали семенцето ще даде плод, от това каква е неговата почва! Ако човекът е с отворено съзнание и видя, че се интересува, то тогава малко по-малко започвам да споделям повече от нещата, които ме вълнуват, които чета и т.н. Но тук става въпрос по-скоро за обмен между различните хора и души, а не за истинско разпространение. Защото, ако приемем, че в живота няма случайни срещи, то тогава всеки човек с който се срещаме макар и за кратко е човек, който може да ни научи на нещо, или когото ние можем да научим на нещо. Но ако срещу себе си имаш човек, който по никакъв начин не се интересува и дори се заяжда се теб на тази тема, е повече от безсмислено да му се говори. Това поне е моят опит - само се огорчавам по този начин. Все пак и Учителя е казал, че не ние избираме и решаваме, кой да дойде в Школата, а той избира!

Но е добре, за души, които са усетили вътрешния подтик да има достъпна информация - както е например този и много други сайтове в интернет. Ако някой мой познат се заинтересува, обикновено му препоръчвам да прочете някоя книга от Учителя. Дори не винаги посочвам конкретна книга, защото смятам, че най-подходящите книги и литература сами идват при човек тогава, когато са му най-полезни, и е по-добре човек сам да избере. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами модераторите може да заменят "пропаганда" с "разпространение", щом явно има значение за четящите. Тази дума е използвал Кришнамурти, т.е. ползвал е "пропаганда" като "разпространение, убеждаване, оповестяване, повтаряне", ако искате редактирайте заглавието, за да може по - ясно да е какво съм имал предвид. Не съм визирал манипулация, заплашителни обръщения и нарочни лъжи.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля ,че след 2012 г. ,повече хора ще могат да разберат Учението ,и ще могат да го използват .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами модераторите може да заменят "пропаганда" с "разпространение", щом явно има значение за четящите. Тази дума е използвал Кришнамурти, т.е. ползвал е "пропаганда" като "разпространение, убеждаване, оповестяване, повтаряне", ако искате редактирайте заглавието, за да може по - ясно да е какво съм имал предвид. Не съм визирал манипулация, заплашителни обръщения и нарочни лъжи.

Здравей, Христо! :) От Кришнамурти съм чела „Първата и последна свобода“ и много ми хареса! Наистина той използва на няколко места думата "пропаганда", но не е много положително настроен към нея. Това може да се усети в тези му думи:

Сега се експлоатират идеи, което е много по-вредно, по-разру­шително и унищожително. Вече знаем каква е силата на пропа­гандата и това е едно от най-големите нещастия, които могат да се случат: използването на идеи като средство да се проме­нят хората. Това става в днешния свят.

...

Може да се обърнете към Бхагавад Гита, към Библията или към последните трудове в областта на политиката или психологията и ще откриете, че те са загубили своето звучене, своята истина, че са се превърнали просто в думи. Самият вие, който повтаряте техните думи, сте объркан и несигурен. Простото повтаряне на думи не ви казва нищо. Поради тази причина думите и книгите са загубили сво­ята стойност. Или казано по друг начин, като цитирате Библи­ята, или Маркс, или Бхагават Гита, когато самият вие сте неси­гурен и объркан, думите, които повтаряте, се превръщат в лъжа, написаното в книгите се превръща просто в пропаганда, а пропагандата не е истината. Така че когато повтаряте думи, вие преставате да разбирате какво е състоянието ви. Вие прос­то прикривате зад авторитетни думи собственото си объркване.

...

Как можем да открием истината за този проблем. Ще дейс­тваме в тази насока. За да можем да открием тази истина, той трябва да бъде освободен от всякакъв вид пропаганда. Което оз­начава да се погледне на проблема независимо от мненията. Глав­ната цел на образованието е да събуди съзнанието на индивида.

Цитатите са от книгата „Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти. Може да се изтегли от Спиралата.

Христо, мисля че така поставен въпросът от теб в темата - именно за пропагандата, а не разпространението на духовност, си е на място. Защо ми се струва, че ти лично не си от най-големите фенове на пропагандата, независимо на какво е. B)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×