Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Кръгът на Паневритмията

Recommended Posts

Отдавна се колебая дали и как да започна тази тема.

Проблемът, който трябваше да реша лично за себе си, възникна още през 2009г., когато за пръв път играх в много голям кръг на Езерото на Чистотата. Силно впечатление ми направи как целия ми кръг постепенно се отдалечи на драстично разстояние от предварително очертания с камъчета кръг. Аз отначало бях леко заплесната от въодушевление докато в един момент отзад някой не ми направи забележка да се изравня с другите. Смутена и леко засрамена от отплесването си, се "поправих". Обаче!, точно тогава забелязах, че всъщност аз съм си била до камъчетата, а след като съм се поправила, бях се отдалечила на около метър и половина, подобно на хората пред мен. При следващите упражнения това отдалечаване ставаше все по-голямо и по-голямо. дали моите принципи на Дева бяха причина, но не се чувствах много комфортно с това разстояние от линията, на която бях застанала в началото. Но нямаше как вече само аз да се върна - вървях там, където вървяха всички.

Какво е вашето мнение за "камъчетата" и за радиуса на кръга? Дребнавост ли е да предпочета да следвам радиуса и камъчетата, рискувайки да начупя кръга? Или да следвам дъгата, макар и тя да превръща кръга в елипса и да увеличава разстоянието между двойките?

Как постъпвате вие, ако забележите, че двойката пред вас се отдалечава от очертания кръг?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм,Донче,май ти подслушах мислите днес .Кръгът днес беше точно елипсата,за която говориш.Казах си,че ще трябва да си напомняме за ориентира,който веднъж бяхме си определили .

Важно е да се поддържа красив и хармоничен ,балансиран като разстояния ,кръг.Това е една от задачите по време на играта.Нямам идея как да се посигне тази хармония на съборна Паневритмия ,но за нашите малки кръгове с познати участници,просто е добре да си напомняме преди играта към какво се стремим.Нашата двойка днес избра да следва очертанията,макар предните две двойки да се отклониха доста извън очертанията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислила съм си, че трябва да бъда благодарна на хората, подредили камъчета и на Чистотата, и на Бъбрека. Погледнати от горе... Хубаво ми е и красиво, хармонично. Прекрасно е и когато се виждат белите кръгове по време на играта...

"За!" камъчетата съм.

Вчера бях игнорирана от масата, когато проявих явното си различие от нея. А минути преди това бях убеждавана как трябва да се държим един за друг, каквото и да се случва. Може и егото ми да бе засегнато, но ситуацията ме замисли. Масата трудно понася различия. Тя изхвърля различното, защото нарушава нейната цялост. Но тази маса е организирана от егрегор, опитващ се да поддържа статуквото. И колкото тази мисъл-форма е с по-дълъг живот, толкова и агресивността й е по-голяма.

За какво иде реч. Не само по елипса съм играла, но и по права линия, и по ъгли. Опитите да се доближа до кръга са свършвали с тежката диагноза "Как можеш да сечеш кръга!". Да си призная, трудно е да се промени направлението, когато масата се движи по друга траектория.

НО! Да играеш Паневритмия означава много неща. На първо място съзнателност. Да усещаш партньора си, да усещаш двойката пред теб и двойката зад теб, да усещаш центъра, да усещаш дъгата, да усещаш музиката, да усещаш думите... В крайна сметка да усещаш и съзнаваш себе си като част от красотата на картината и да изживееш играта с разумност и сърце. Това е "висш пилотаж", но към него трябва да се стремим. И докато сме раздвоени вътре в нас, винаги ще има елипси, а не кръгове по време на Паневритмия.

Та, камъчетата са едно помощно средство. Докато се научим. А егрегорите ще продължат да си действат и ние ще си ги захранваме, докато не преодолеем съзнателно инертността, с която ни влекат и успиват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам едно простичко правило от Ина Дойнова за поддържане правилността на кръга - да се стремиш да си леко в ляво спрямо двойката пред теб. Инъче нямам против кръга на Паневритмията да е "жив" и "да диша", да расте или да се смалява според, както дойде, камъчетата да просто ориентир, не е нужно да сме вързани за тях :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добра техника! "Леко вляво от двойката пред теб" наистина би гарантирало спазването. Когато се върви по кръг и не се спазва по някаква причина раиуса или начертания кръг, а се следва двойката отпред, се поучава леко движение по допирателната на кръга точно в тази точка. Или когато се движим точно по кръга имаме зрителната илюзия, че сме влезли "навътре". Може би затова истинското изкривяване на кръга в елипса става точно по време на паузите. Наистина беше много странно защо като плочки от домино хората пред мен пристъпваха една че и две крачки навън един след друг, въпреки че си бяха танцували по правилен кръг и по време на танца си бяха запазили кръга.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×