Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Nona

Как ви се струва това?

Recommended Posts

Здравейте и в този подфорум!

Преди дни публикувах тази тема .. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12317

минаха няколко дни и все още се чудя и мая..

Той се държи много добре, но близостта между нас все си я няма...а май това е основното, което ми липсва...А дали? Замислих се,че до толкова вече съм свикнала той да си е по-студен...че всъщност и аз май съм станала такава..не че май вече има кой знае каква нужда да стоим прегърнат и да гледаме ТВ, отколкото, че хората, които се обичат го правят...не знам...или пък да си говорим, но аз знам...така свикнах...да я няма връзката..просто свикнах, но май не е нормално да е така...ние сме едва от 6г заедно...

Според някои не е толкова лошо, но зависи кое е водещо за тях... Да имат домашна прислужница или приятел -любим до себе си...за себе си... вече не знам

Чувствам се все по-объркана и нерешителна...и се замислям, наистина ли е толкова зле?

А преди 1 седмица знаех, че за мен това е решението, а най-лошото е, че в мен си стои усещането, че това не е моя човек, моята..половинка..или май съм голяма идеалистка....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво се чудиш и маеш, и за какво всъщност.

Човек като има проблем го разрешава, ако разбира се е смел да го направи и достатъчно зрял. Иначе другото е замаскирване на проблема или проблемите и дотам.

А ти, май не знаеш какво искаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Nona!

Охлаждане на чувствата и известно отчуждение се появяват при всяка двойка, но по различно време.

Това е съвсем нормално - горещата любов, която събира двама души започва постепенно да изстива, което може да доведе до раздяла или да премине в уважение и приятелство, които продължават до края на живота.

Ти самата трябва да решиш дали да се разделиш с партньора си или да останеш с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, питаш - "как ни се струва това"?

Разбира се, че първото което взе да ми се струва е, че се уплаших от аватара, който си сложила. Предполагам, че си млада и хубава жена, която се харесва на мъжете, а не такава черна и стара циганка.

Сетих се ретро-песента "Тубмалалайка", а не си спомням кой я изпълняваше:

Циганка стара пуши лула

и си спомня за младостта-

как с балалайка свирила тя

чудната песен на Любовта.

целият текст: http://www.uni-svishtov.bg/std/menus/pesni/p24/b1.html

П.С. Ако нещата не вървят, чувстваш се сама в брака си, лека полека ще започнеш да гаснеш. Една жена не може да живее без любов. Любовта е надеждата, която ни кара да светим, не да гаснем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Nona, влюбена двойка може да се държи нон-стоп за ръце и да се гледа в очите месец, два, шест, една година, две ..., но 6 г. - не съм виждала.

В началото хората първо са силно увлечени един от друг, второ са в процес на опознаване, поради което има и много, за което да си говорят и да споделят, говорене не свързано с ежедневието, трето - това е и един период на спечелване на партньора и всеки се стреми да показва най-доброто от себе си.

Но след началото постепенно нещата стават по-привични, хората са се опознали, разказали са за себе си, за интересите си и т.н., това не може да се предъвква до безкрайност, също така обикновено тръгват да устройват живота си заедно - това неизменно ги сблъсква с ежедневни битови проблеми и спънки ...

Процесите са естествени, говоря от собствен опит и от този на мои приятели, познати.

Важното е друго - дали след първоначалния период вие продължавате да държите много един на друг, дали сте единодушни по основните въпроси, касаещи съвместния ви живот (включително възпитанието на детето), дали се подкрепяте и т.н. Не казвам, че все повече с годините няма да има нежност между вас и други прояви на любов, но е нормално да бъдат не толкова ярки, не толкова ежедневни и ежеминутни, както е било в началото. Също така всеки човек е различен - моят съпруг например е така по-мълчалив и затворен като човек, нереалистично е да искам от него да ми чурулика любовни слова всеки божи ден :) , макар че и на мен като на всяка жена би ми било много приятно.

Беше писала и че има проблем с работата - това много угнетява мъжете, всичките, а особено тези от зодия Лъв, защото на тях отвътре им идва да живеят така на по-широка нога, като включително не може да им се отрече, че когато имат, са и много щедри. И няма нищо по-лошо от един оклюмал, нереализиран лъв - и за него, и за околните. Дано да не се е пречупил съвсем - като занимаваща се с астрология, бих те посъветвала, ако е възможно, да му помогнеш и то желателно по-незабележимо да успее в работата и кариерата. Тогава ще стане доволен, приветлив, любвеобилен и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Nona!

Охлаждане на чувствата и известно отчуждение се появяват при всяка двойка, но по различно време.

Това е съвсем нормално - горещата любов, която събира двама души започва постепенно да изстива, което може да доведе до раздяла или да премине в уважение и приятелство, които продължават до края на живота.

Ти самата трябва да решиш дали да се разделиш с партньора си или да останеш с него.

По принцип е така ,любовта с времето между мъжат и жената намаля и остава уважението ,което също си е любов .Но мисля ,че ако е истинска любов с времето тя трябва да се засилва във всяко едно отношение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Nona!

Охлаждане на чувствата и известно отчуждение се появяват при всяка двойка, но по различно време.

Това е съвсем нормално - горещата любов, която събира двама души започва постепенно да изстива, което може да доведе до раздяла или да премине в уважение и приятелство, които продължават до края на живота.

Ти самата трябва да решиш дали да се разделиш с партньора си или да останеш с него.

Но мисля ,че ако е истинска любов с времето тя трябва да се засилва във всяко едно отношение .

Искаме или не, с времето страстта винаги намалява. :feel happy:

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В нашия случай не акцентирам върху намаляването на страстта, а на липсата на нежност и изразяване на любов и нежност...

Осъзнах, че той просто няма нужда от това, а най-лошото е, че явно той си мисли,че щом той няма нужда от това и аз нямам...

Но уви...на мен точно от това ми стана толкова "студено" самотно и безсмислено едно такова съжителстване..без връзката между нас ... ей такива неща

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Nona, хората са различни.

Не всеки човек умее да изразява чувствата си и не всяко изразяване на нежност и внимание означава любов...

Според мен е разумно да погледнеш другите начини, чрез които твоят партньор изразява чувствата си към теб и детето.

Той е отговорен, прави всичко за да задоволи вашите потребности, не търси връзки извън семейството.

Преосмисли още веднъж нещата и намери най-разумното решение за вас тримата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината. Вземи инициативата ти, изразяването на внимание може да е много приятно, а с хубавото лесно се свиква. Това не само обогатява отношенията, а е и много здравословно. Такива двойки са по-успешни като цяло и поотделно. Желая Ви здраве и щастие!

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Мохамед ходи при планината вече 6 години..и се поумори..

Не може само единия да дава, а другия само да консумира нежност и топлина. И аз искам да се чувствам значима и обичана, а не мога.. може би и моя егоизъм проговаря тук..

Осъзнавам,че всъщност аз вече свикнах с това и осъзнах,че той просто си е такъв и не може да се промени, но май вече и като човек не ми харесва...и най-вече прословутия му негативизъм - изпива ме, аз да съм винаги готова с решение и да доказвам,че не всичко е толкова лошо и трагично...разминават ни си мирогледите..

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Когато на човек му липсва нещо, той намира начин да го има независимо къде, без да засяга хората с които живее...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Когато на човек му липсва нещо, той намира начин да го има независимо къде, без да засяга хората с които живее...

Аха...разбрах..намека...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Не е намек, а вариант.

Решението какво да правиш ще го вземеш сама.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Мохамед ходи при планината вече 6 години..и се поумори..

Не може само единия да дава, а другия само да консумира нежност и топлина. И аз искам да се чувствам значима и обичана, а не мога.. може би и моя егоизъм проговаря тук..

Осъзнавам,че всъщност аз вече свикнах с това и осъзнах,че той просто си е такъв и не може да се промени, но май вече и като човек не ми харесва...и най-вече прословутия му негативизъм - изпива ме, аз да съм винаги готова с решение и да доказвам,че не всичко е толкова лошо и трагично...разминават ни си мирогледите..

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Мда, грубичко прозвуча наистина :(

Nona, твоят партньор така негативистично ли беше настроен и когато се запознахте?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Изброяваш тези неща като негативни. Кое от тях пречи на приятелството ви?

В какво се състои приятелството между двама партньори според теб?

Според мен приятел е човека, който е готов да тръгне рамо до рамо с мен във всяка трудност.

Приятел е човекът, който не иска да ме промени, а ме приема такава каквато съм.

Приятел е човекът, който ми дава свободата да се развивам така както аз искам и не ме вкарва в собствените си рамки.

Приятел за мен е човекът, който се смее с мен, а не толкова този който плаче с мен.

Ти приятел ли си му?

А какво е определението за любим?

Според мен ти рисуваш картина в която него го няма, такъв какъвто е.

Искаш да нарисуваш друг човек, но с неговия образ в твоята картина. Ще намериш ли място за неговата душевност?

Осъзнавам,че всъщност аз вече свикнах с това и осъзнах,че той просто си е такъв и не може да се промени, но май вече и като човек не ми харесва...и най-вече прословутия му негативизъм - изпива ме, аз да съм винаги готова с решение и да доказвам,че не всичко е толкова лошо и трагично...разминават ни си мирогледите..

Когато обичаш някого просто приемаш, че е такъв. Защо искаш да му доказваш обратното?

В неговия поглед нещата са с по- тъмни краски, а в твоя с по- светли (според теб), защо не направиш комбинация?

Не е нужно да доказваш никому нищо в този живот. Ако ти живееш в светло хората край теб ще се озаряват, няма да е нужно те самите да светят. И на теб няма да ти е нужна чуждата светлина.

Погледни пак съпруга си...... какво харесваш в него? Кое е това, което наистина харесваш, това което би те накарало ей така спонтанно да го целунеш, без да мислиш той как ще го приеме и дали ще ти отвърне, да го целунеш заради себе си. Кое в него би те накарало да му кажеш: " Радвам се, че те има в живота ми!"

Когато рисуваш, светлите тонове много лесно се потъмняват и когато стигнеш до черната боя, вече по никакъв начин не можеш да видиш най- долния основен светъл пласт, който си положила в началото. Въпреки това и макари трудно с изчакване да изсъхне боята с бавно наслагване на светли тонове отново може да се постигне ярък фон, но този процес е труден изисква се много време, желание и конкретна цел. И това няма да е онзи първия светъл фон, върху него ще има много пластове наслагвани с времето, но в крайна сметка ти ще си се научила, че дори и да превърнеш светлото в тъмно, то отново може да стане светло. Много хора просто изхвърлят картината на своя живот, когато стигнат до черното, без да си дават сметка, че те самите са художниците рисуващи с тази боя. Въпрос на избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами Мохамед ходи при планината вече 6 години..и се поумори..

Не може само единия да дава, а другия само да консумира нежност и топлина. И аз искам да се чувствам значима и обичана, а не мога.. може би и моя егоизъм проговаря тук..

Осъзнавам,че всъщност аз вече свикнах с това и осъзнах,че той просто си е такъв и не може да се промени, но май вече и като човек не ми харесва...и най-вече прословутия му негативизъм - изпива ме, аз да съм винаги готова с решение и да доказвам,че не всичко е толкова лошо и трагично...разминават ни си мирогледите..

Иначе да, той изразява любовта си като пазарува и помага в къщи, като пуска пералня и простира, като хвърля боклука и пуска прахосмукачка, но на мен ми се иска да деля леглото си с приятел и любим, а не с домашна помощница...дано не прозвуча много грубо.

Въобще не звучи грубо. Просто го пускаш в "духовен" форум, където явно дразни.

Имаш си конкретен проблем. Мъжът ти няма работа, няма квалификация, виси на твоите плещи. Това, че е работил като полицай, говори, че е свикнал да се прави на страшен, недосягаем и да не показва емоции. В сайта на МВР имаше отделен раздел за най-честите проблеми на служителите в семействата им. Един от тях беше авторитарността.

Може би това му пречи да заеме по-нисшестояща длъжност без квалификация извън неговата професионална сфера. Доколкото знам нискоквалифицирана, но добре платена работа за мъже има много. Дори деца 12 клас с езикова гимназия не се срамуват да лепят плочки, да са хамали на мебели.

Има много работа за него също в строителството - охрана на обекти, управител на склад, дистрибутори на магазини, шофьори, въобще физическа работа за мъже има прекалено много, стига да няма проблем с Егото. А той явно го има, щом не сте запазили връзката помежду си от нежност и внимание и щом не му идва отвътре да се гушкате вечер. Здравите семейства може да преживяват криза, но да не престават с гушкането.

Това, че не ти изневерява не е гаранция, че не го мисли, ако имаше пари може би щеше същото това Его да се обади за реализация и в тази посока. Доколкото знам темерутите, мълчаливците, летаргиците в семействата компенсират с изключително обилен виртуален живот в сайтовете за запознанства и по форумите. Флиртуват и дори стихове пишат към разни жени. Можеш да бъдеш учудена от алтернативната им личност във виртуала.

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди, чудесно е сравнението с картината, обаче си мисля, че има случаи, в които рисуващият не познава цветовете, а понякога и силата на собствената си креативност и несъзнателно се е захванал просто да оцветява един готов шаблон. Тогава какво прави? Нов бял лист?!

Според мен от съществена важност е Изборът, който правим в началото на партньор - доколко познаваме себе си, доколко сме искрени и харесваме ли го такъв, какъвто е. Останалото са следствия, а оттам и способността ни да реагираме на ситуацията.

Струва ми се, че всеки един от нас съзнателно или не тласка Нона в посоката, от която изхожда личния му опит и това е напълно естествено. Ето, например, аз писах на лични на Нона преди време, защото имах поразително сходна с нейната връзка (без детето), включително и астрологически. Неочакваният й край бе праг на осъзнаване за мен в каква лъжа съм живяла спрямо себе си и моя партньор. От самото начало съм била с човек, който дълбоко в себе си не съм приемала, нито харесвала истински, но връзката ни бе изтъкана от прилични добронамерени и "духовни" напъни да се обикнем, да се натъкмим. Не си струват усилията, но уви, не всеки човек познава добре себе си и какво точно иска. Когато липсва възхитата, обичта, тя изкуствено не може да се създаде. Изобщо има ли НАСИЛИЕ в една връзка, а аз под насилие приемам и стремежа да променим другия, жалко е и усилията са напразни. Смятам, че и човекът отсреща не го заслужава! Защото ако ние не го харесваме, то ще се появи друг, който ще го обича точно такъв, какъвто е. Това, че не си хармонираме, не го прави по-лош!!

Ах, преди време много ми хареса нещо от Дон Мигел Руис в тази връзка: ако харесвате котките, тогава не си взимайте куче. Човек трябва да знае какво точно иска, какво харесва, цени. Но това няма как да го знае, без първо да е потърсил в себе си, без да се е вгледал в сърцето си и да е поел пътя на любовта.

И все пак - това съм аз, моят опит никога няма да прилича и да се докосва до този на Нона. Същото е и с вас. Всеки от нас може да се опита съзнателно или не да я тласне в дадена посока на действие и избор, защото тя с въпросите си иска това, но според мен, това не е правилно. Аз разбирам, че на Нона не и достига на този етап смелост, увереност да вземе решение как да се подобри ситуацията, но освен да чуе сърцето си и да намери отговорите в него, друго не мога да я посъветвам, защото правилното за нас, може да се окаже грешно за нея.

Редактирано от jul

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

И все пак - това съм аз, моят опит никога няма да прилича и да се докосва до този на Нона. Същото е и с вас. Всеки от нас може да се опита съзнателно или не да я тласне в дадена посока на действие и избор, защото тя с въпросите си иска това, но според мен, това не е правилно. Аз разбирам, че на Нона не и достига на този етап смелост, увереност да вземе решение как да се подобри ситуацията, но освен да чуе сърцето си и да намери отговорите в него, друго не мога да я посъветвам, защото правилното за нас, може да се окаже грешно за нея.

Съгласна съм с това.

Но не споделям останалата част на поста на jul - ако случайно успея да си намеря партньор, който така да ми подхожда, че да не се налага никак да се променя, то определно ще ми бъде леко, лесно, комфортно и т.н., но, струва ми се, аз ще тъпча на място в собственото си развитие.

Например аз харесвам връзката, която имаме с моя съпруг, но това не означава, че двамата много си подхождаме, напротив, много различни сме. И двамата сме се променили в посока един към друг. Вярно, не много, не само защото е много трудно, но тогава просто бихме изменили на себе си, на своята вътрешна същност. Обаче без тези стъпки едва ли щеше да ни е много комфортно да сме заедно :)

За протокола - чертите, които променихме си бяха вид крайности, които обективно погледнато беше хубаво да се смекчат у нас.

Е, разбира се, ако различията са прекалено много (в много области), тогава е много трудно, понякога непосилно, затова - с мярка :feel happy: Хубаво е, поне по основните въпроси двамата партньори да са на сходни позиции, но това май вече бях писала по-нагоре, да не се повтарям.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние хората не само имаме различен опит, а и различни интерпретации. Много често виждаме за думите това, което пишещият не е вложил или пък спорим за неща, на които сме с еднакви виждания, но думите ни разделят - наистина е забавно!

Дианче, аз съм съгласна с това пишеш и именно поради това, че си резонирам с теб, бих искала да кажа, че никъде в поста си не споменавам, че партньорите трябва да са еднакви, тъкмо напротив. Да си подхождат, не означава да са еднакви. Но е важно да се подкрепят, ценят и да имат сходни мирогледи и ценности.

Подкрепям и Диди и теб като позиции, но осъзнавам следния факт: вие и двете, през каквото и да сте минали обичате, цените и уважавате човека до вас. Така е, нали? В основата е обичта.

Идеята е да обичаме човека до себе си, останалото за мен граничи с лъжа. Ако не го обичаме, ако не можем да го приемем такъв и нещо в нас се угнетява, съпротивлява, нека поне сме достатъчно силни да му дадем шанс друг да го обича и подкрепя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@jul, разбира се че тя ще постъпи така както знае. Няма как да я изманипулираме в избора й, защото тя ще избере точно това мнение, което иска да чуе.

Това че искаш тя да запази у себе си някакво спокойно отношение и да няма в семейството й обидени и наранени, няма как да стане, тъй като тя пише вече достатъчно наранена.

Може би е най-добре да отидат на семеен психолог, който да се справи с болезнените места в комуникацията им. Това според мен е много добро решение. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен Nona е взела решението си, просто очаква потвърждение че не греши и се нуждае единствено от нашата подкрепа.

Nona, направи каквото си решила.

Правото на личен избор е свещено и аз те подкрепям.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз предлагам някой да помисли и за детето. Често сме склонни да обвиняваме другите в това, което носим самите ние. Например за егоизма. Ако човек има истинско желание да си запази семейството, и Бог ще помогне. Ако си търси оправдания и виновни, ще намери. Ние, жените, понякога сме прекалени мрънкала и това отблъсква.

:3d_133:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×