Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как ви се струва това?


Nona

Recommended Posts

Аз предлагам някой да помисли и за детето. Често сме склонни да обвиняваме другите в това, което носим самите ние. Например за егоизма. Ако човек има истинско желание да си запази семейството, и Бог ще помогне. Ако си търси оправдания и виновни, ще намери. Ние, жените, понякога сме прекалени мрънкала и това отблъсква.

:3d_133:

От личен опит мога да кажа, че всяка майка мисли преди всичко за детето си, така че не се съмнявам в това, че Nona го е направила.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 36
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ние хората не само имаме различен опит, а и различни интерпретации. Много често виждаме за думите това, което пишещият не е вложил или пък спорим за неща, на които сме с еднакви виждания, но думите ни разделят - наистина е забавно!

Дианче, аз съм съгласна с това пишеш и именно поради това, че си резонирам с теб, бих искала да кажа, че никъде в поста си не споменавам, че партньорите трябва да са еднакви, тъкмо напротив. Да си подхождат, не означава да са еднакви. Но е важно да се подкрепят, ценят и да имат сходни мирогледи и ценности.

Подкрепям и Диди и теб като позиции, но осъзнавам следния факт: вие и двете, през каквото и да сте минали обичате, цените и уважавате човека до вас. Така е, нали? В основата е обичта.

Идеята е да обичаме човека до себе си, останалото за мен граничи с лъжа. Ако не го обичаме, ако не можем да го приемем такъв и нещо в нас се угнетява, съпротивлява, нека поне сме достатъчно силни да му дадем шанс друг да го обича и подкрепя.

Да, съгласна съм с това и аз. Точно това е есенцията - ако не можем/не сме в състояние да приемем човека до нас, по-добре да не се мъчим и двамата.

По-горе исках само да споделя, че обикновено двойките не са суперхармонични, но не е и нужно (което много млади хора не разбират и все търсят идеалния партньор) - тези ръбчета, които задират във връзката, тъкмо се оглаждат взаимно :)

Е, ако двата камъка имат прекалено големи И несъразмерни (двете качества едновременно!) ръбове, то тогава наистина е много трудно и често непосилно

Линк към коментар
Share on other sites

Диди, чудесно е сравнението с картината, обаче си мисля, че има случаи, в които рисуващият не познава цветовете, а понякога и силата на собствената си креативност и несъзнателно се е захванал просто да оцветява един готов шаблон. Тогава какво прави? Нов бял лист?!

Права си, така е, не познаваме себе си, именно тогава идва момента на болезнено търсене с кого да се идентифицираме. Най- често на помощ идва партньора.

Примерът с картината важи не само за партньорска връзка, но и за оформянето на отношението ни към живота .

Дадох го към Нона, защото до колкото разбирам нейната заявка е да запази семейството си, тоест тя е готова да работи с пластовете. Разбира се няма как да го прави и да е ефективно, ако е само тя( без съпруга)

При кризите на едно семейство, най- важното и единственото което може да се направи е да се разбере - двама души могат ли да бъдат екип. А това става с изясняване на недоразуменията. След това дори и да се разминат пътищата им те ще останат приятели, защото всеки ще е приел, другият такъв какъвто е и и ще се е съобразил с това или поне ще е опитал.

При едностранно представяне на проблема (както в случая) е много трудно да се даде качествено мнение. Още повече, че заявката е за запазване на семейството........ , а семейството се състои от двама партньори.

Линк към коментар
Share on other sites

Привет!

Коментарът на Jul бих могла да го напиша и аз, защото също имах връзка като нейната, както и като тази на Нона като изключим детето.

От личния си опит мога да кажа, че това бяха едни много тъжни и самотни години в моя живот и често си казвах, че трябваше по-скоро да прекратя тази агония. Сега вече съм преживяла това и ми се иска да сме по-смели, когато трябва да отстояваме щастието си. Има много връзки, в които хората остават, просто защото няма къде да отидат, защото не искат другите да ги говорят и защото не вярват, че могат да срещнат по-добър човек.

Не бих могла да дам конкретен съвет, защото всеки знае най-добре за себе си. Аз съм повече от доволна от решението, което взех преди време и смело мога да кажа, че то промени живота ми към много по-добро - и в професионален, и в личен план.

Линк към коментар
Share on other sites

С дете и без дете не е все едно и също. На сто изречения само едно се пада на детето в тази тема. Доколкото можах да се ориентирам, за това семейство може да има бъдеще, стига наистина да го искат и да поемат личната си отговорност. Понякога за децата е по-добре родителите да се разделят, но мисля, че случаят изобщо не е такъв. Абсолютно съм против страничните за брака интимни връзки, но дори и това е по-малко зло, отколкото дете с разбито семейство.

:unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

...

Nona, твоят партньор така негативистично ли беше настроен и когато се запознахте?

Не ми отговори, но въпросът е важен и от отговора зависи дали би могъл да се промени съпругът ти съществено.

Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютно съм против страничните за брака интимни връзки,

Е, хайде сега, човещинка е. Лошото е когато скриеш от партньора си, т.е. кръшкаш му зад гърба.

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

...

Nona, твоят партньор така негативистично ли беше настроен и когато се запознахте?

Не ми отговори, но въпросът е важен и от отговора зависи дали би могъл да се промени съпругът ти съществено.

Принципно винаги си е бил песимист, като аз все се стремях да му показвам, че не всичко е черно. Но с времето се поуморих все аз да давам..иска ми се и на мен някой да ми даде сили и да ми каже.. Всичко ще бъде наред....

Линк към коментар
Share on other sites

А относно детето - даа.. много и постоянно мисля за него. Но пък честно казано постъпвам егоистично, като почнах да мисля повече за себе си, защото след 15г той ще "излезе" от нас, а ние ще си останем двамата всеки със собствения си живот, а през тези 15г дали ще имаме щастлив живот, дали детето ще разбере какво е семеен уют и разбирателство и че мама и тати се обичат, затова и са го създали него и това семейство...

Като цяло семейната обстановка е спокойна, няма скандали, караници и побоища, но е както казах студено...все нещо ми липсва, не се чувствам щастлива, продължавам да мечтая за иситинската любов..Всичко това ме кара да си мисля, че това не е "моя" човек. Иначе да - уважава ме, цени желанията ми, но и при него егоизмът му е в повечко..

Осъзнах и че почна да ме дразни избухливостта му, острите му реакции, вечното недоволство..и всичките тези черни краски..

Тук ще кажете, че може би сама съм си виновна като съм се събрала с такъв човек, но ще кажа, че като има чувства тези неща изглеждат преодолими и не толкова пречещи...но с времето..усещах, че аз давам повече емоции и чувства, а не получавах..емоционална студенина...това чувствах..

А може би аз не разбирам какво е щастие? Какво е щастието в едно семейство?

Отидохме на психотерапевт...оказа се,че и двамата си имаме проблеми., той повече и по двамата има доста работа..Даваме си шанс за нашата връзка, но като цяло не искам и не мисля да правя повече компромиси със себе си, ако продължа да се чувствам нещастна в това семейство.

Линк към коментар
Share on other sites

Никой не знае по-добре от тебе какво е положението и никой не може да ти дава съвет. Просто получаваш от нас различни гледни точни, някои по-адекватни, други - не, просто посоки за размисъл. Пожелавам ти да получиш любовта, от която толкова имаш нужда!

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...