Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Пътят на Живота -молитва

Ако пребъдете в Мене -беседа

Молитвен наряд за край:

В изпълнение Волята на Бога -формула

...Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От Библията да се говори“. Как се прави попара? Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия начин, дедото – и той по същия начин я прави. Но хлябът по същия начин ли трябва да се прави? Когато дойде да разискваме върху великата Истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи великата Истина. И който казва противното, той не разбира основния закон на битието. Да говорим Истината. Разбирам, когато някой казва, че не трябва да се изменят нещата. Но кога? Щом си беден, ти не можеш да измениш колибата си: не ти стига ума, не ти иде отръки, не знаеш как да я направиш, казваш: „Не може да се живее в тази колиба“. Защо? Защото си глупак, не ти стига ума. Но щом ти станеш силен, почнеш да печелиш, ще направиш голяма къща, ще туриш по-здрави греди, по-големи прозорци, ще реформираш старата колиба. Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“. От 2,000 години съвременната църква в какво се е реформирала? За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“. В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия.

Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас...“ Кои са тия думи? – Разумното в света. Кое е това разумно? Разумно е туй, което може всякога да измени нашите състояния. Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти, туй, разумното, ние наричаме Слово. Туй определение е хубаво. Но ние, съвременните хора, имаме такива стари възгледи, отживели, и не искаме да се опростим с тях. И мислим, че човек е венец на създанието, че той е подобие на Бога. Всички мислим, че сме подобие на Бога. Направете вие един човек владика, и той ще мисли, че е като Господа. Някои хора не се издават. И светът страда от това, че всички си мислят, че са като Господа, ама не са като Господа. Ние имаме отживели възгледи. Разправят за знаменития генерал Вашингтон: един ден като преглеждал там, дето работили неговите войници, вижда един капрал, как заповядва на 10 души войници да вдигнат една греда сами. Той вдига пръчицата и командва, ругае, вика наоколо: „Вие трябва да я вдигнете!“ Обаче те не могат да я вдигнат. Дохожда генералът, съблича дрехите си и облича прости дрехи, подлага си рамото и вдигат гредата. Тогава попитал капрала: „Защо вие не помогнахте?“ – „Аз съм капрал, не ми е позволено да вдигам.“ – „А пък аз съм генерал Вашингтон!“ И сегашните вярващи, владици, попове, проповедници – да ме простят – все са капрали, командват навсякъде: „Този крив, оня крив, а само аз съм прав“. За какво е крив? Крив е за това ли, че гредата не се вдига? Или защото съм дошъл да туря рамото си и да вдигна гредата? Трябва да турим рамото си, за да се вдигне тази греда, която спъва съвременното човечество и нашия живот, да се махне тази живеница, то е първото нещо. И как мислите, като дойде Христос, какво ще направи? Христос навсякъде сега туря Своето рамо и вдига тия греди на човечеството. Тия греди не са от материален характер. Има нещо, което тежи на човешкия ум, има нещо, което тежи на човешкото сърце, има нещо, което тежи на човешката душа. Всеки един от вас разбира тази горчива истина, защо да говорим за глупави работи? Но как ще се спаси човечеството? – Като се вдигне умствената греда на човека, като се вдигне неговата сърдечна греда, като се вдигне гредата на неговата душа и се постави на мястото ѝ.

...И сега питат: „Ти какво си?“ Какво съм, не важи. Когато ученикът постъпи в училището, учителят няма да го пита: „Какъв си?“, а – „Разбираш ли предмета, върху който говоря?“ Той може да е княжески син, даже може да е син на един цар, но ако в този син няма разбиране, за учителя много малко важи неговото произхождение. За учителя важи неговото вътрешно разбиране. И следователно ние сега седим и мислим от какво произхождение сме в света. Не, за нас важи как разбираме, как учим. Произхождението е много добро, но ако аз дойда да говоря върху произхождението, не всички деца, които се раждат от царска кръв, са царе или князе. Не всички деца, които се раждат от княжеска кръв, са князе, не всички деца, които се раждат от благородна кръв, са благородни. Не, не, има други закони, други условия, които определят това. Как тогава ще примирите тези два факта: в едно благородно семейство по някой път се раждат отлични вагабонти. Ако тази кръв е благородна, отде е попаднало това семе там? И много пъти в най-бедните семейства се раждат гении. То са – ние ги наричаме – „случайности“; и се учудваме. Не, това е великият вътрешен закон, който определя математически нещата. И ние като не разбираме този закон, като не разбираме Божието Слово, казваме: „Тия неща са тъй или инак“. Обаче за съвременните интелигентни хора, които са отраснали, дошло е време да го разберат. Ние не искаме да влизаме в стълкновение, да се борим, да изваждаме ножове, защото ако се борим, нищо няма да разрешим. Ако хората от едно общество са по-силни от ония на друго някое общество и ги набият, счупят им главите и краката, мислите ли, че ще напакостят на умовете на другите? Не, умовете им ще останат същите. Но има други по-силни и от тях, и те дойдат и ще има пак счупване на ръце, глави и крака.

„Ако думите ми – казва Христос – пребъдват във вас...“ Но кой Христос? Не думите на Христа преди 2,000 години, а на Христа, Който сега ви говори. Мислите ли, че ако беше се изправил сега Христос пред вас, другояче щеше да говори? Той е казал: „Думите, които аз ви говоря, не са мои“. И аз ви казвам същото. Тогава каква разлика има? И казвам: Думите, които аз ви говоря, не са мои, те идат от един велик източник и аз ви ги казвам. Ако ги приемете, ще ги опитате, че тези думи са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям“ човек. Не, не, едно нещо аз мисля: Аз зная, че Бог е Любов: аз зная, че Бог е Мъдрост, и тази Мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората я знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга.

И сега моите думи какво ще произведат във вас? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „Какво иска да ни каже нашият учител?“ Аз искам да ви кажа: Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост. Аз го считам слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже. Аз вземам тъй: на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно. И сега ние сме се събрали тук, в името на Божията Любов, събрали сме се в тази Любов, и какво мога аз да направя за вас, какво можете вие да направите заради мене?

Ако пребъдете в Мене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Главното сега е, да останат тия мисли у вас, необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това е първото нещо, което е необходимо за българите, без разлика, от най-големия до най-малкия. Второто нещо: Българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. После третото нещо: Българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура – в една година българите ще отидат 1,000 години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега, ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло, и европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, светлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят както знаете.

Ако пребъдете в Мене

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От Библията да се говори“. Как се прави попара? Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия начин, дедото – и той по същия начин я прави. Но хлябът по същия начин ли трябва да се прави? Когато дойде да разискваме върху великата Истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи великата Истина. И който казва противното, той не разбира основния закон на битието. Да говорим Истината. Разбирам, когато някой казва, че не трябва да се изменят нещата. Но кога? Щом си беден, ти не можеш да измениш колибата си: не ти стига ума, не ти иде отръки, не знаеш как да я направиш, казваш: „Не може да се живее в тази колиба“. Защо? Защото си глупак, не ти стига ума. Но щом ти станеш силен, почнеш да печелиш, ще направиш голяма къща, ще туриш по-здрави греди, по-големи прозорци, ще реформираш старата колиба. Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“. От 2,000 години съвременната църква в какво се е реформирала? За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“. В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия.

Това, че ние повтаряме неща, правени още от прабабите си не е лошо, но все пак ако поддържаме матрицата, как ще има развитие? Не разбирам защо още битува и се налага мнението, че щом бащата върши нещата по един начин, то и сина ще ги върши така. Не! Свобода на мисленето, широта на възгледите, добронамереност и разбирателство са нужни... Всеки има право на своите си грешки, да следва своите разбирания, да върви към Бога, по своя си път.

Тесногръдието показва ограничение на ума!

...И сега питат: „Ти какво си?“ Какво съм, не важи. Когато ученикът постъпи в училището, учителят няма да го пита: „Какъв си?“, а – „Разбираш ли предмета, върху който говоря?“ Той може да е княжески син, даже може да е син на един цар, но ако в този син няма разбиране, за учителя много малко важи неговото произхождение. За учителя важи неговото вътрешно разбиране. И следователно ние сега седим и мислим от какво произхождение сме в света. Не, за нас важи как разбираме, как учим. Произхождението е много добро, но ако аз дойда да говоря върху произхождението, не всички деца, които се раждат от царска кръв, са царе или князе. Не всички деца, които се раждат от княжеска кръв, са князе, не всички деца, които се раждат от благородна кръв, са благородни. Не, не, има други закони, други условия, които определят това. Как тогава ще примирите тези два факта: в едно благородно семейство по някой път се раждат отлични вагабонти. Ако тази кръв е благородна, отде е попаднало това семе там? И много пъти в най-бедните семейства се раждат гении. То са – ние ги наричаме – „случайности“; и се учудваме. Не, това е великият вътрешен закон, който определя математически нещата. И ние като не разбираме този закон, като не разбираме Божието Слово, казваме: „Тия неща са тъй или инак“. Обаче за съвременните интелигентни хора, които са отраснали, дошло е време да го разберат. Ние не искаме да влизаме в стълкновение, да се борим, да изваждаме ножове, защото ако се борим, нищо няма да разрешим.Ако хората от едно общество са по-силни от ония на друго някое общество и ги набият, счупят им главите и краката, мислите ли, че ще напакостят на умовете на другите? Не, умовете им ще останат същите. Но има други по-силни и от тях, и те дойдат и ще има пак счупване на ръце, глави и крака.

Когато ние започнем не само външно да се наричаме братя и сестри, но вътрешно, в съзнанието ни да е написано, че сме души, светли духове, дошли да учат и работят, то ще можем да променим, както себе си, така и другите. Тогава ще можем и личните си интереси да оставим настрана. Да си благороден, вътрешно качество е, не външен блясък /не казвам, че има нещо лошо и външното/, но да е синхрон.

До сега все налагането, външната сила и страха са управлявали хората. Любовта и Светлината са, които променят, истински, качествено, отвътре.

И сега моите думи какво ще произведат във вас? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „Какво иска да ни каже нашият учител?“ Аз искам да ви кажа: Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост. Аз го считам слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже. Аз вземам тъй: на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно. И сега ние сме се събрали тук, в името на Божията Любов, събрали сме се в тази Любов, и какво мога аз да направя за вас, какво можете вие да направите заради мене?

Истината вътре в нас, за самите нас. Трудно се приема, особено ако видиш как си пречил, какви страдания си причинил... Трудно се застава пред собствената съвест, трябва вяра и смирение. Но и прошка, към себе си и другите!

Така само ще можем да свършим нещичко за Любовта, ще сме послушали Учителя, ще приложим Словото!

Светъл и усмихнат ден на всички!

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Слънчева, благодаря за мъдрите слова, които споделяш!Чувствам, те много мъдра, изстрадала.Може би имаш някакво право да споделяш своите мисли по този начин.Може би и аз бих постъпила като теб, бих се чувствала като теб, ако съм на твое място.Може ли да ти помогна?Ще ме допуснеш ли до себе си?

Светлина и любов Слънце!

Много са хубави постовете, които носят житейски размисли съчетани със словото на Учителя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседа - Ако пребъдете в Мене

Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост. Аз го считам слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже. Аз вземам тъй: на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно.

Наскоро четох спомените на Милка Периклиева.Има един много хубав спомен от нейната първа среща с Учителя,на която тя го моли да и помогне да се справи с родителите си .Те не и разрешават да посещава събранията във Варна ,на които се четат беседите на Учителя .По това време Учителят вече е в София и там изнася беседи на "Опълченска"66.Учителят я изслушва и казва само "Истината ще ви направи свободни" .Тя не разбира тези думи и отново пита какъв метод да приложи,за да си реши проблема,защото сега и се налага все нещо да измисля,т.е малки лъжи.Учителят отново казва само това изречение и го потретва при тръгване В тази тема ,в мнение 3 ,Ася И,е публикувала този спомен.Днес, докато четях беседата си казах,че наистина ние разбираме нещата чрез опита си,затова е нужно да прилагаме наученото в беседите

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседа - Ако пребъдете в Мене

Спрете се, като се върнете у дома, и си кажете тъй: „Ние употребили ли сме досега Любовта?“ Прегледайте вашия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили волята Божия, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си, да сте го употребили тъй, както Той иска. Пред вас, пред себе си изповядайте се чистосърдечно и искрено, повдигнете си мислите и кажете: „Има ли един красив ден в моя живот, в който аз съм служил тъй, както Божията Любов изисква?“ Какъв важен въпрос е този! Туй искам от вас. Можете ли да го направите? Като се върнете всинца, които ме слушате, още тази вечер го направете, не утре, а тази вечер. И аз мисля сам да го направя. И туй преглеждане ще ми бъде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате един от най-важните въпроси. Пък и аз с вас ще застана и ще кажа: В моя живот има ли един красив ден, в който съм постъпил тъй, както Божията Любов изисква? И аз ще постъпя със себе си с онази строга мярка на тази велика Божия Любов. Служил ли съм аз тъй безкористно с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила тъй, както този велик Господ изисква?

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една велика вълна в света, да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, тихия глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, който някога сте преживели!

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И при това, когато съвременните хора проповядват и говорят, но най-първо, всеки един говорител, от каквато и категория и да е, дали говори върху религиозен или обществен въпрос, целта му трябва да е абсолютно безкористна, да няма никаква цел и да изкаже великата Истина тъй, както я разбира, за благото на своите ближни. А сега онези, които питат, и онези, които говорят, всички са заинтересовани. Е, тогава, ако ние сме заинтересовани, как ще проповядваме Истината? Сега някои искат да ни обвинят, че това учение, което се проповядва, разваляло народа. Не, не, да говорим Истината: онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители: те са израз на своя народ. Какъвто е народът, такива са и неговите говорители. Какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора, според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите, работници и царици. Тъй и народът създава своите хора, според както той иска.

~

Един народ – това е един магнит, материален магнит. Но когато магнитът привлича иглите към себе си, питам, силата в него ли е? Не, в туй желязо текат други токове. Един народ е силен, докато тази Божествена сила тече в неговата кръв.

~

И докато тази сила тече, всеки трябва да използва туй течение. Аз го наричам прилив. Във всеки един народ има прилив и отлив, тъй както в природата през март, събуждат се известни токове, има такива, които вървят под земята, и почват всички растения да растат, но само до 22-ри текущия месец юни и няколко дена по-нататък, след което растежът почва да спира. Спре ли се туй течение, спира се и всяко растене и всяко развитие.

Сега, когато е време за култура и ние носим едно течение, има прилив, и днешните свещеници, например в България – българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си ще спънат. Туй течение може да се отбие, и тогава те ще останат на празно. Къде ще отиде? От България може да иде в Чехия, може да иде в Сърбия, може да иде в Русия и другаде. Туй течение може да се отбие, не мислете, че не може. Ако вие не го използвате, други ще го използват.

Защото Писанието казва така: „Словото ми няма да се върне при мен от да не принесе плода“. Той е, който Бог праща в света. Сега някои се усъмнят и казват: „Ние сме един избран народ, Господ ни е благословил“. Да, Господ е решил да те благослови, ако си заслужил, но когато ти не искаш да използваш туй благословение, то ще те отмине. И знаете случая с двамата синове на Исака: Исав и Яков, че първородният трябваше да приеме благословението, обаче вторият го прие, защото беше по-хитър. Защо Исав не прие благословението? Защото ходеше да се занимава с ловджийство, да бие животни, а Яков какъв беше?

Съвременните религиозни, духовни хора трябва да почнат да мислят. Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света.

~

Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, аз мога да ви сипя супа по една отмерена лъжица в паницата. Но онзи човек е голям, може да изяде две лъжици, ти пък си малък, една ти стига. Ако ти съдиш по това за моята любов и кажеш: „Той не ме обича, защото ми сипа само една лъжица, а на онзи – две“, това е грешка. Ако аз бих ти сипал две лъжици, можеш ли да ги изядеш? Не можеш. И защо ти са тогава, като не можеш? Следователно това не е в реда на нещата. А Любовта се състои в това, което в даден момент ти можеш да възприемеш, да асимилираш и приложиш.

~

...кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа, в църквите, и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!“ И Давидовите псалми, досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен.

~

Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения чувал“. Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея.

~

Белият цвят трябва да се измени, да даде плод в природата. Има закон, че може да цъфтят тия дървета, пчелите може да берат мед, но ако тия цветя не завържат, какво ни ползва това? Питам: Ако туй Божествено Слово, което иде сега от толкова хиляди години в света – от 2,000 години, – не се възприеме, какво ще спечелите? И вие, българите, от колко години сте християни?

~

...повикайте който и да е български владика да произнесе името Христово и да видим резултата. Да го произнесе както и да е, за мен е безразлично, стига това да произведе резултат. Всяко едно име има сила, смисъл в себе си, има и резултат. Туй име, което трябва да се произнесе, е Любов.

~

Аз не ви критикувам и не ви казвам как да се любите: ако имате Любов, то е заради вас. Ако ме запитате тъй: „Моята любов права ли е?“, аз не мога да ви кажа, но в даден момент аз зная дали любя или не. Но няма момент в моя живот, когато да не зная права ли е постъпката ми или не. Или за едно разположение, което имам, право ли е или не. Абсолютно зная: обичам ли или не, и в каква степен и какви резултати ще даде тази любов. Съзнанието ми показва каква е любовта ми. Зная го това, за себе си го зная. И ако вие ме попитате каква е моята любов, ще кажа: Братко, да идем тогава и двама при Любовта, да влезем в нейната пещ и ако и двама еднакво издържим, тогава еднакво любим, а ако ти като се нагорещиш, излезеш из пещта, значи любовта ти е малка.

~

Вземете някой съвременен човек, като му говорите за Христовото учение, той казва, че то е малко прекалено, ние имаме жена, деца, той, религиозният живот, е за стари години, а сега ние да си поживеем. Но Любовта не говори така. Без тази Любов, ако вие трябва да раждате, деца, синове и дъщери, как ще ги родите? Ако ги родите без Любов, ще бъдат едни, а ако ги родите с Любов, ще бъдат други синове. Любовта е, която ще определи качеството, стремежите, благородството на вашите синове. Мъдростта е, която ще даде формите им, ще развие техните способности, а Истината е, която ще даде методите, как да работят.

Сега религиозните хора казват, че една майка ражда по Любов. Е, по Любов като ражда, тя няма да се мъчи три дена, а ще ражда без мъки: с мъки раждат само грешните хора. Имаш едно лошо желание, искаш да си отмъстиш, ред години го носиш в сърцето си, лицето ти ще стане черно, защото зло носиш в себе си, но един ден все ще извършиш туй престъпление: ти си родил туй желание, ти си родил едно дете, то е една форма, която живее в невидимия свят, един престъпник, създаден в духовния свят, и този престъпник ще се роди на земята.

И казва Христос: „Ако вие пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще ви бъде“. Кое ще бъде? – Ние ще знаем как да преобразим сегашния наш живот. Аз трябва да преобразя своя вътрешен живот, това е заради мене.

~

Сега казват, с коя власт говоря. Аз им говоря Истината и тази Истина един ден ще дойде да заговори, няма да се мине много време. И казва Христос: „Ако аз млъкна да говоря, тия камъни ще проговорят“. Ако аз млъкна – целият български народ ще проговори, и най-заспалите българи ще проговорят, не само българският народ ще проговори, но и говедата им ще проговорят, всичките им говеда ще проговорят. Вие, които ме слушате, ще схванете тази велика Истина, тя ще проникне във вас. Ние сме хора разумни и трябва да отворим сърцата си и умовете си, да говорим Истината.

~

Аз зная, че Бог е Любов: аз зная, че Бог е Мъдрост, и тази Мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората я знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга.

И сега моите думи какво ще произведат във вас? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „Какво иска да ни каже нашият учител?“ Аз искам да ви кажа: Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа!

Ако пребъдете в мене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×