Jump to content
Порталът към съзнателен живот
summertime

За "Тайните учения"

Recommended Posts

А вие що ми предавате мисли телепатично та не ми давате да подремна преди новият залп от "Чокофредо" което ми предстои да забъркам днес, аааа?

Лягам си аз за половин час и в съзнанието ми изниква картина на орлица която се грижи за малките си, не че съм го виждала, просто представата и идеята зад това е важна. После, сещам се сега отново дават "Между звездни войни" по тв. та в този Дух, какво знание предаде Йода на Люк Скайуокър - Да направи връзка със Силата като усети взаимосвързаността между всички неща и да не ги разделя в съзнанието си. Всичко е пропито от Универсума, всичко е Негова проява.

А аз трябва да захождам на работа :3d_149: Днеска ме владее тази песен. Поздрави на всички -

http://www.vbox7.com/play:e7817ae9

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, в интерес на истината мислех да ти отговоря, защо ти задавам въпроса точно с подобни примери. Повярвай ми има връзка! Но след това се замислих, над думите ти за загрижеността. Та казваш ти, че като градация първо е научаването за боравене с лъжица, а след това развиването на "висши духовни ценности". А защо тогава, това качество - Загриженост и любов към себеподобните, виждаме и при животните? Примери от зоологията колкото искаш, затова как социалните животински видове, се грижат за себеподобните си все едно се грижат за себе си, с цел запазването на вида.

Интересно се получава! Хем еволюционно са по ниско от нас хората, хем не могат да боравят с лъжица, но пък се грижат за "своите" Да, странно е наистина. Едва ли стадо слонове например, някога ще разбере смисъла на думата - Езотеричен, Окултен и прочее. Но пък проявяват качество, което ние хората бихме вкарали в някаква "висша духовна категория"

В случая става така, че никой не ги е посветил в тази "тайна" Или пък не, може би този "никой" си има име, различно от това на разни "гурута"

Защо ли нещо ми нашепва, че името на тоя "въпросния" е Живот, Природа и още много други.

Не зная за каква градация говориш. Да, по-лесно е да се научиш да ядеш с лъжица, отколкото да си загрижен за себеподобните си (и не само), но това не означава, че човек (или друго същество) не може да бъде загрижен без преди това да се е научил да яде с лъжица. При животните няма осъзната загриженост. Освен това загрижеността, ако направим компромиса да я наречем така, е на едно съвсем повърхностно ниво. При едно животно липсва необходимост да борави с лъжица.Нито физиологията на животните е пригодена за боравене с лъжици, нито лъжицата е предвидена да бъде използвана от животни. Както виждаш проблемите не са само в способността на животното да усвои нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За себе си, не търся отговор, аз го знам :)!

Радвам се за тебе! :wub:

Знаеш ли, може би афинитета към Окултното, е вроден при хората. Също и афинитета да си разделяме нещата на категории, просто така за разкош. Може би този афинитет, се дължи на вечната човешка мечта да живее в един прекрасен, измислен свят, свят на приказките, в който всичко е хубаво, добро и т.н. Склонноста да си слагаме розовите очила, и да тичаме към пропастта съзнавайки го, е типична наша черта.

Понякога е нужно да се разделя, за да се изучи, понякога да се събира. Защо да се ограничаваме.

Вече се знае, че света може да се познае както ако го познаваш към макрото, така и към микрото, и в двете посоки е безкрайно познанието. Защо да се ограничаваме само в едната посока/защото някой си имал правило ли/?

Човешката мечта - да живее в един измислен свят - не мисля, че това е причината. Причината е по-скоро в закона на равновесието. А щастието е относително понятие. За розовите очила не те разбрах.

Както се казва, всяка истина важи до тогава, докато не излезе по-нова версия. Знаеш ли, струва си да се размишлява по-този въпрос. Ето ти, потенциална интересна тема.

Имам го отговорът и не ми е интересно.

Истините биват вечни и временни. Временни са например - днес си ученик, утре вече не си. Днес си млад, утре стар и така нататък, но тук по-скоро обсъждаме вечните истини, не относителните и променливите.

А понякога теории са смятани за истини, но те си остават теории докато не се приложат в живота, докато не се докажат и тогава няма какво да се обсъжда.

Питам се, наистина ли знанието носи печал? Възможно ли е, учещият се да пропуска нещо, или да допуска грешки, затова така да му се струва? Възможно ли е, това да е въпрос на гледна точка?

Няма да отговарям. Това си е между мен и Бог и той си ме знае.

А и друго се питам, не е ли целта на духовния път, сливане с Абсолюта т.е. Знанието с главно З. Щом този стремеж е заложен у нас, струва ли си да го вкараме в категорията - "зарязано че носи печал" :) А целта не е ли, въпреки трудностите и печалта, да продължаваме да се борим за Знанието.

Ако намериш смисъл, може би си струва. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се, схващаш иронията :rolleyes:

Схващам много повече отколкото предполагаш, дори да не мога да го обясня разбираемо за широката публика или не ми се ще да обяснявам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, какво означава "осъзната загриженост" :huh: Тоест, според теб има степени на загриженост, така ли? Интересно ми е, каква е разликата между "осъзната" и "неосъзната" загриженост? Какво променя това определение, в самия акт, който изразява тази дума?

dcveta какво според теб означава - любов към ближните? Как би дефинирала това от гледна точка на човека, и от гледна точка на едно животно. В по-горен пост, твърдиш че има някакво объркване, та ми е интересно да се аргументираш. А може ли да те затрудня, ако те помоля да не коментираш, използвайки "езотерични", "окултни" и т.н. прийоми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, какво означава "осъзната загриженост" :huh: Тоест, според теб има степени на загриженост, така ли? Интересно ми е, каква е разликата между "осъзната" и "неосъзната" загриженост? Какво променя това определение, в самия акт, който изразява тази дума?

Ами осъзната загриженост означава, че човек съзнателно взема решенията свързани с проявите си на загриженост, като прави това с точно определена цел и осъзнавайки последствията. Животното реално няма избор дали да действа по един или по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

какво според теб означава - любов към ближните? Как би дефинирала това от гледна точка на човека, и от гледна точка на едно животно. В по-горен пост, твърдиш че има някакво объркване, та ми е интересно да се аргументираш. А може ли да те затрудня, ако те помоля да не коментираш, използвайки "езотерични", "окултни" и т.н. прийоми.

Че къде използвам подобни "езотерични" и "окултни" прийоми? /освен ако споменавам някакво писание/

Не се наемам да давам определение. Разбира се, че грижите за храна и продължаване на рода/и подобни/ са присъщи и на животните, не само на човека и тези грижи не са достатъчни, за да се даде определението - любов към ближните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами осъзната загриженост означава, че човек съзнателно взема решенията свързани с проявите си на загриженост, като прави това с точно определена цел и осъзнавайки последствията. Животното реално няма избор дали да действа по един или по друг начин.

Осъзнато взето решение, доколкото те разбирам означава вършене на Божията воля, защото за да се осъзнае човек първо трябва да познава Бог, а който Го познава върши не своето си егоистични желания, а Божията воля.

Животното може и да има избор, може и да няма. А ако ти си в пещарата на животното - какъв избор ще имаш и какво решение ще вземеш?

ПП: Питам, защото иначе от думите ти прозира само едната възможност.

Например слизаш от автобус и пред теб двестакилограмова жена с бастун или патирица и не успява да слезе, а ти си зад нея.

Какъв избор имаш? Та какви изводи си правиш за тези случаи? Или за случая на Йосиф, който беше поставен в домът на Фараона, или за случая с Моисей, или случая с Даниил/в домът на Навуходоносор, наречен антихрист/?

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, ти спомена в по-горен пост - загрижеността, като духовна или морална ценност. В този контекст, ако аз съм достигнал определено духовно развитие, и съм осъзнал че тя е логичната стъпка в моя път, според теб аз трябва да проявявам избирателност към кого да я насоча, така ли? Тоест, въпреки своята "духовност" би трябвало да проявя известно лицемерие по отношение на обекта на моята загриженост?

В тази връзка, искам да те попитам следното. Всички сме чували за истории, на хора попаднали в беда в морето или океана. В редица от тези истории, знаем че делфини (т.е. животни) са помагали на давещите се хора, или умело са отблъсквали големите хищници. Питам се, тези животни дали са съзнавали какво всъщност правят, и трябва да направят. И механично ли са реагирали на ситуация, в която обекта не е от техния вид, дори не е морски обитател? А имали ли са избор? Не е ли "по-животинско" просто да подминеш?

Същото бих попитал и dcvetа. Любовта към ближния, в нейния пълен смисъл, трябва ли да има допълнителни моменти, частни случай и прочее, или е безусловна? Или обичаш, или не! Какво значи, присъщи и неприсъщи. Ти откъде знаеш кое е присъщо на едно животно, питала ли си го? Или интуитивно усещаш някак твърдението си?

Нека погледнем и от друга гледна точка. Ти твърдиш, че животните реагират спрямо нагона/инстинктите си. А нима хората не реагират в много случаи подобно? Колко хора би ми посочила, които не реагират в различна степен, според инстинктите си, ама честно. Ами ти? А има и сериозни изследвания в областта на Етологията, които недвусмилено показват, че при определени обстоятелства животните реагират против първичната си природа. Ами растенията? Опитите в института по Криминология в София, върху стайни растения с Полиграф - детектор на лъжата, показват недвусмислено, че дори те, които просто си стоят така безучастни, реагират на емоции, ситуации, и прочее.

А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?

Доколкото разбирам авторът на въпроса знае отговора. Много ще съм му благодарна да ни го сподели. Аз самата имам няколко лични отговора - хипотези, но не съм сигурна доколко са адекватни - продължавам да прилагам и събирам резултати от живота си.

Също бих се радвала да узная отговора за смисъла на понятието "таен". Не от речниците - те са ми известни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе, много сте сладки :)

И с чувство за хумор :thumbsup2:

Обаче, не подценяваме ли малко животните? Нали и те имат астрално тяло, т.е имат чувства, емоции? (аха, тъкмо видях, че summertime ме изпреварва с отговор, ех, какви възможности има новия форум, браво!)

@ Станимир - това за целите и стремежите, непрекъснато пишеш за тях, но аз никак не съм толкова убедена. Първото което е, ние не знаем каква цел да си поставим. В смисъл поставяме си ние някаква уж много висша, добра и не знам каква си цел, ама реално погледнато не сме сигурни висша ли е, добра ли или напротив. Също е със стремежите - значи стремим се ние да сме примерно добри, свободни, състрадателни и т.н., обаче какво значи да сме добри, свободни ...? Добри към кого? Можем да отговорим - ами към всичко и всеки. Добре, Ок, но знаем ли КАК да бъдем такива добри? И знаем ли точно какво да променим у себе си? Искреният отговор е - не. Не, защото просто не се познаваме добре. А не познавайки себе си, не можем да вникнем добре и в същността на света.

По принцип ние хората имаме един препоръчан ни от мнооого отдавна стремеж - Познай себе си! И нали не си мислите, че по някаква случайност е успял да се запази през вековете и хилядолетията? Всички други стремежи са някакви изкуствени, не водят до никъде и на практика ни отклоняват от пътя. И защо така все го забравяме?!

Може би защото е много по-лесно да се стремим да станем/бъдем вегетарианци, да се стремим да четем беседи всеки ден, да казваме формули и т.н. Но, това не е същественото. Ако го няма това ... как го беше казал Христо - май в една друга тема - тихо и смирено да се вглеждаме в себе си и света ... хм, ще го намеря и ще го постна тук, защото много ми хареса и е чудесно прозрение на такава млада възраст.

П.П. Ето го:

Та затова донякъде ми допада идеята за безмълвно пасивно себенаблюдение и наблюдение на света - без мислене за цели и стремежи, без постоянно анализиране на поведение и мислене, без молитви, формули.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, ти спомена в по-горен пост - загрижеността, като духовна или морална ценност. В този контекст, ако аз съм достигнал определено духовно развитие, и съм осъзнал че тя е логичната стъпка в моя път, според теб аз трябва да проявявам избирателност към кого да я насоча, така ли? Тоест, въпреки своята "духовност" би трябвало да проявя известно лицемерие по отношение на обекта на моята загриженост?

Това са си твои интерпретации. Избирателността може да се прояви по много начини. Например по отношение на начина по който ще се изрази загрижеността.

В тази връзка, искам да те попитам следното. Всички сме чували за истории, на хора попаднали в беда в морето или океана. В редица от тези истории, знаем че делфини (т.е. животни) са помагали на давещите се хора, или умело са отблъсквали големите хищници. Питам се, тези животни дали са съзнавали какво всъщност правят, и трябва да направят. И механично ли са реагирали на ситуация, в която обекта не е от техния вид, дори не е морски обитател? А имали ли са избор? Не е ли "по-животинско" просто да подминеш?

Това са по-скоро изключения, които разбира се си имат своето обяснение. В тази връзка мога само да направя няколко предположения, но за загриженост и още повече загриженост на едно по-дълбоко ниво не може да се говори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Тайните учения, бихме ги класифицирали на скрити, мистични, окултни, защото се занимават със скрити знания.Те нямат общо със философията, логиката и други подобни клонове на философията.Винаги науките са се занимавали с изследване, търсене на закономерностите на реалността, която има пряко отношение към човешкото битие.А тия тайни учения те са си съществували от древността.Било във формата на ведически книги, упанишади и т.н.Скритото знанние се занимава с духовното израстване, което съществува отвъд сетивата и реалността, но твърде сложно се дефинира.И Учителя е споделял,че в лекциите има скрито познание, отвъд думите му.Но ще го усетят душите, преминали през съответните уроци.Мнозина са избрани, малцина са призвани да издържат изпитанията и да получат тези истини.Но трудно се дефинира подобно знание, вмества в определени рамки.Тайното знание е безгранично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Донка :) Надявам се това което "улавям" в тона ти, да не е ирония по отношение на автора. Автора не знае, и не се прави че знае, затова пита! Ако автора т.е. аз, има поне "две функциониращи" мозъчни клетки, не би си позволил лукса да твърди че знае каквото и да е. Твърде нагло и необективно би било :) Що се отнася до понятието - таен. Не мисля че бих могъл да ти дам смисъл, различен от този в речниците. Като всяко понятие, и това си има етимология, и тя ни най-малко не е случайна. Смисъла на въпроса за "тайните учения" се крие не в смисъла на понятието "таен" въобще. А в това, защо се разделя познанието на тайно и такова което не е тайно. "Тайно" защото е наистина такова, или защото думата "блазни" оня пресантиман на човека към мистиката, окултното, и въображаемото въобще.

Диана :) много често, четем че животните са низши създания, че реагират инстинктивно и т.н. Разбира се, в това твърдение има известна доза истина, макар както казваш и ти да не правим генерални заключения, за нещо което не познаваме добре. Но питам се аз, Ние хората бидейки "по-висши" можем ли да се поучим от животните, да вземем пример от тях. Едно животно постъпва по определен начин, без да поставя условия и ограничения пред себе си. И правя връзка с висшата духовна цел (според някои религии), Буда например твърди че Нирвана постига индивида който вече не вижда разлики, тогава когато няма причина и следствие, няма обект няма субект, всичко е едно единно цяло. И в тази връзка отново питам, ако аз обичам ближния си - безусловно, какво значение има дали то е осъзнато, или неосъзнато. Той получава моято любов, без да го вълнува причината, подбудите, и т.н. Вкарването на някакви условия, според мен означава че аз обичам лицемерно, т.е. избирателно.

Познай себе си, е чудесно послание :) Реално то съдържа толкова много мъдрост, че понякога си мисля че го подценяваме. Чувал съм, че това е клише! Аз бих те допълнил - Познай себе си, Познай чрез себе си останалите, Познай чрез себе си Бог.

Хубав цитат ни даваш, за "притихването" Много мъдрост има и в него. Напоследък много размишлявам върху това, и повярвай ми, ужасно ми е трудно да го изпълня.

Дриада :) защо смяташ че тези които изброи нямат нищо общо с философията? Скритите знания, както ги наричаш, нямат ли своя вътрешна логика, закономерности и отношение към човешкото битие? Ведите - тези прекрасни писмени паметници оставени ни от Ведийската цивилизация, всъщност са едно иносказание за живота, бита, мислите, вярвянията, и стремежите на хората живеели по онова време. Упанишадите от своя страна, представляват логичното "философско" осмисляне и интепретиране на ведите, т.е. крачката напред. В никакъв случай не мога да се съглася с теб, че те представят "тайно" знание. Напротив, те представят знанието на хората живели в онези времена, и междудругото в точно тези писмени паметници, много точно и ясно се вижда градацията и еволюцията в начина на мислене и оформяне на мирогледа. Съвсем закономерно, и логично :)

Съгласен съм с теб, че познанието е необхватно и има неща които поне на тоя етап е трудно да дефинираме, и дори да проумеем. Но едното няма нищо общо с другото. Тоест защо пък трябва и да е тайно? Има теория, според която цялото познание е вътре в нас - латентно. Бидейки част от цялото, ние го съдържаме в себе си, но то не е открито на 100% за нас. Открива се бавно, и много трудно. Но нали това е ПЪТЯ, към онова нещо дето наричаме с много имена. Няма как да е лесен, и приятен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, Елф :3d_146: Тъкмо щях да напиша, че ще ми трябва голяма доза Чокочино (нали така се казваше) и повечко време, за да прочета това което публикува. А ти пък взе че го изтри. Язък :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@ Станимир - това за целите и стремежите, непрекъснато пишеш за тях, но аз никак не съм толкова убедена. Първото което е, ние не знаем каква цел да си поставим. В смисъл поставяме си ние някаква уж много висша, добра и не знам каква си цел, ама реално погледнато не сме сигурни висша ли е, добра ли или напротив. Също е със стремежите - значи стремим се ние да сме примерно добри, свободни, състрадателни и т.н., обаче какво значи да сме добри, свободни ...? Добри към кого? Можем да отговорим - ами към всичко и всеки. Добре, Ок, но знаем ли КАК да бъдем такива добри? И знаем ли точно какво да променим у себе си? Искреният отговор е - не. Не, защото просто не се познаваме добре. А не познавайки себе си, не можем да вникнем добре и в същността на света.

Това, че не можем да си поставяме достатъчно правилно цели, не е причина да не си ги поставяме. Няма друг начин да се научим. Въпрос: как ще познаеш себе си, ако не се проявиш по някакъв начин – с действие, мисъл или чувство (а това вече е цел)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, давам един пример - ние живеем някъде, на огромно разстояние от най-близкото море или океан и не знаем нищичко за него, само сме чели и чували чужди описания, обаче искаме да стигнем до най-дълбоката точка на дъното на това море/океан. Поставяме си за цел така да се подготвим, че да успеем да достигнем тази точка. И тъй като познаваме само реки и езера, край които живеем, започваме да тренираме да плуваме срещу течението, да задържаме въздуха си, колкото може по-дълго време и т.н. Т.е ние правим някакви неща, но уви, те не ни доближават до целта, дори напротив - ние се заблуждаваме, че вървим към целта, а на практика тези ни занимания ни отдалечават от целта, защото ангажират цялото ни време и сили в едни безсмислени занимания, вместо да вложим време и сили за конструиране на батискаф примерно.

Съзнавам, че примерът ми е много елементарен и нескопосан, но който има желание, ще ме разбере.

На въпроса - да, човек е дошъл тук, в света, за да се прояви по някакъв начин, но не, това не е непременно цел :) Става цел само тогава, когато ние му придаваме съответното значение на проявлението.

Материалният свят, в който сме се родили/проявили и без друго ни принуждава да правим това или онова, свързано с ежедневието ни, с материалните ни тела най-малко. И това не е лошо - затова сме дошли, в съприкосновението с материята да извлечем определени опитности. Лошото е, че той (материалния свят) ни увлича все повече и повече да се проявяваме в него. А това става именно като си поставяме цели и ги изпълняваме/постигаме; веднъж направили такъв цикъл - поставяне на цел, работа по нея, реализиране, на повечето от нас това ни харесва - чувстваме се силни, значими, контролиращи нещата; така да се каже, радваме се, гордеем се, чувстваме удовлетворение от успешно постигнатата цел. Това ни увлича да си поставим следващата цел. Като тя дори е по-висока/голяма от предишната. И така светът ни омотава. Много фино, без да е очевидно. Особено хитра е заблудата - ама аз си поставям духовни цели! Няма такива филми. Ние сме тук, в материята и целите са обвързани с плана, на който сме проявени в момента. И колкото повече цели си поставяме, толкова повече затъваме в материалния свят и в неговите илюзии, а точно за това сме също предупредени от преди мнооооого години - да не затъваме в света, да се пазим от илюзиите му.

Начинът да се научим - предлагам да се прехвърлим в подходящата за това тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет summertime,

Верно е, че в много случаи човек може да реагира инстиктивно, но в животните липсват много неща присъщи на човека, независимо от приликите. Разбира се, всяко правило си има изключение И все пак от машина за вода не можеш да си пийнеш кафе.

Относно безусловната любов - за мен тези думи са утопия в условен свят като нашия. Казах го на няколко пъти за който разбира. Може би в някой друг свят, където не се раждаме ограничени в пространство, време и материя - да съществува. Не знам, но в този свят пълен с условности - не би могла да съществува. И затова този термин се използва умишлено от някои личности за манипулация на други личности. Питах от къде е възникнала идеята за тази ТЕОРИЯ, но не ми отговориха, поради пристрастия навярно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, Елф :3d_146: Тъкмо щях да напиша, че ще ми трябва голяма доза Чокочино (нали така се казваше) и повечко време, за да прочета това което публикува. А ти пък взе че го изтри. Язък :3d_146:

Чокофредо :angry: щом е тайно значи е за лс. Като е гарга нека да е рошава /ето тук е мястото на фауната в цялата история/ т.е. като е тайно- тайно да е какво да се прави :rolleyes:

:P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Eх, Диана. Като даде тоя пример, та се сетих за една подобна аналогия, която бях чел преди време. Става въпрос за вечният спор между материалисти и идеалисти. Привържениците на Локаятата - древна материалистична школа в Индия, плюят по идеалистите и изтъкват следния довод : "това да вярваш в господ, и да търсиш единение с него, е все едно младеж който иска да се ожени за девойка, но нито я познава, нито знае къде да я намери" Ааа има и едно за лицемерието на идеалистите :3d_146: Значи във Ведийската религия, имало ритуал наречен Джийотищома. Та въпросния ритуал, представлявал убиване на жертвено животно, с цел душата му да отиде в рая. Един вид правят му услуга на горкото :3d_146: А добре де, питат Локаятиците, що като сте толкова загрижени за спасението на душата, не жертвате собствения си баща? Нали душата му ще отиде в рая, убийте него!!!! Е, сещате се какво следва нататък ..... спорове, спорове, които и до днес се водят.

Ако се абстрахираме от идеята за "духовното" и погледнем чисто рационално на нещата от живота. Мисля че няма да има особенно голяма разлика. Хората казват "Прави това, което не искаш другите да ти правят" Т.е. живей в хармония с другите, за да си в хармония със себе си :)

И все пак, нещата са ОТНОСИТЕЛНИ. Горната максима си има своите частни случай, за съжаление. Живеем в общество, в което дори и да бъдеш благ, този който стои срещу теб може да не го оцени.

Привет и на теб dcveta, в първото изречение нямаме противоречия с теб :) надявам се да го усетиш. Ударението на мисълта ми, беше върху други моменти.

Иначе какво да ти кажа. А да, ще ти отговоря пък го разбери както искаш - и са утопия, и не са утопия :) Това че сме здраво стъпили на земята, и сме потънали до гуша в тинята на живота, може ни кара да виждаме утопията в това понятие. Но даваш ли си сметка, колко относителен е света в който живеем, и колко мимолетно е всичко около нас. Днес ни има, утре не. На мен поне, тая мисъл ми действа като кофа с ледена вода, от време на време. И си мисля, че въпреки утопията и условността на всичко, си струва да вярвам поне малко, че това понятие не е инертно :) И не само то в случая е важно, щото има и други като него. Но правим уговорката - без целенасоченост, и самоцелност да вървим към тях, а естествено.

:) Е, знам че отговора ми е тип -фокус мокус барбафокус, но мисля че ти разбираш.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, Елф :3d_146: Тъкмо щях да напиша, че ще ми трябва голяма доза Чокочино (нали така се казваше) и повечко време, за да прочета това което публикува. А ти пък взе че го изтри. Язък :3d_146:

Чокофредо :angry: щом е тайно значи е за лс. Като е гарга нека да е рошава /ето тук е мястото на фауната в цялата история/ т.е. като е тайно- тайно да е какво да се прави :rolleyes:

:P

Ами това е щото, не съм ти опитал Чокофредото затова бъркам :3d_015: Но предчуствам че е фантастично :3d_025: А и много тематично се включваш в почти 12:00 - че ще трябва и да се яде, обяд е все пак :3d_017:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, Елф :3d_146: Тъкмо щях да напиша, че ще ми трябва голяма доза Чокочино (нали така се казваше) и повечко време, за да прочета това което публикува. А ти пък взе че го изтри. Язък :3d_146:

Чокофредо :angry: щом е тайно значи е за лс. Като е гарга нека да е рошава /ето тук е мястото на фауната в цялата история/ т.е. като е тайно- тайно да е какво да се прави :rolleyes:

:P

Ами това е щото, не съм ти опитал Чокофредото затова бъркам :3d_015: Но предчуствам че е фантастично :3d_025: А и много тематично се включваш в почти 12:00 - че ще трябва и да се яде, обяд е все пак :3d_017:

Някои му викат Дао, но... да не го изричаме, че ще му изчезне магията. В случая е много вкусна при все, че не е от най- полезните, но пък прекаленият светец и Богу не е драг, важното е да се открие равновесието:

recepta2.png

Нескафе Чокофредо Рецепта:

1. Смесете 100 мл. мляко и 35 гр. /седем лъжички/ Нескафе Чокофредо в блендер;

2. Добавете 14-15 кубчета лед и разбийте до получаване на еднородна смес;

3. Поднесете с подложка и две сламки.

4. Насладете се на Вашето Нескафе Чокофредо!

изт

...

Това, за жертвите по- горе много ми хареса :).

А някой сети ли се за "Малкият Принц"?

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето.

Същественото е невидимо за очите. - Същественото е невидимо за очите ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Затъваме в материалния свят, когато сме привързани, зависими от целите си, а не защото имаме цели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лошото е, че той (материалния свят) ни увлича все повече и повече да се проявяваме в него. А това става именно като си поставяме цели и ги изпълняваме/постигаме; веднъж направили такъв цикъл - поставяне на цел, работа по нея, реализиране, на повечето от нас това ни харесва - чувстваме се силни, значими, контролиращи нещата; така да се каже, радваме се, гордеем се, чувстваме удовлетворение от успешно постигнатата цел. Това ни увлича да си поставим следващата цел. Като тя дори е по-висока/голяма от предишната. И така светът ни омотава. Много фино, без да е очевидно. Особено хитра е заблудата - ама аз си поставям духовни цели! Няма такива филми. Ние сме тук, в материята и целите са обвързани с плана, на който сме проявени в момента. И колкото повече цели си поставяме, толкова повече затъваме в материалния свят и в неговите илюзии, а точно за това сме също предупредени от преди мнооооого години - да не затъваме в света, да се пазим от илюзиите му.

Диана,

Когато човек само си поставя целите, значи върви без Бог, не търси Божията воля и следва това, което си писала.

Но от друга страна да гледаш все в бъдещето не е решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×