Jump to content
Порталът към съзнателен живот
summertime

За "Тайните учения"

Recommended Posts

Това че сме здраво стъпили на земята, и сме потънали до гуша в тинята на живота, може ни кара да виждаме утопията в това понятие. Но даваш ли си сметка, колко относителен е света в който живеем, и колко мимолетно е всичко около нас. Днес ни има, утре не. На мен поне, тая мисъл ми действа като кофа с ледена вода, от време на време. И си мисля, че въпреки утопията и условността на всичко, си струва да вярвам поне малко, че това понятие не е инертно

Да, давам си сметка и това му е хубавото на света, че не е вечен. Утопията за безусловната любов изобщо не ме привлича, защото не вярвам.

Дори и знанието за какво е нужно? За да си поживее човечеството няколко години повече в мъки?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... малко със закъснение :)

А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?

Да не обръща внимание на съпротивите. Независимо от техния характер и проява. Говорим за доверие и отдаване. Безусловността е едновалентна и лишена от алтернативни решения и избори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..... малко със закъснение :)

А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?

Да не обръща внимание на съпротивите. Независимо от техния характер и проява. Говорим за доверие и отдаване. Безусловността е едновалентна и лишена от алтернативни решения и избори.

На кои съпротиви, тези които идват от Бог ли? За да обръщаш внимание само на едно нещо в описания от тебе пример, се разбира пътя към Бог - то трябва този път да те е обзел изцяло. А може просто да си беззразличен към всичко и да ти е все едно.

Поставяш й ниво на безусловността/в твоя пример от първа валентност/ и после я наричаш безусловност ... що за хрумване? И на всичкото отгоре била лишена от решения, избори и цели?!

Тогава няма как да не обръщаш внимание на съпротивите, щом нямаш цел/решения и избори/.

Много противоречиво ми се вижда туй изказване ... Ще обясниш ли повече за противоречията?

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е де, Цвета :) Под "едновалентна" има предвид - еднозначна, без алтернативи. И е прав! Обаче тук се замислих над нещо което питаш. На прима виста, може да се отговори че т.нар. съпротиви са идващи от привързаноста на душата към тялото, или изкушения на земния живот, материалната привързаност и т.н. Предполагам Вятър е имал предвид това? А може и да бъркам де :huh: Та, нали по презюмция лошото, привързването на душата към тялото е инициирана от лошите сили, дявола, Мара - бога на плътските желания в Будизма и прочее. Обаче, се замислих - да не би пък да идват от Бог??? Има резон, в това. Или поне така ми се струва.

А тук има някакво объркване! Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия. Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам. Но в същото време, безусловно мога да съм против консумацията на месо (примерно). Тук аз правя своя логичен избор, и взимам решение на базата на този избор, и безусловно го следвам. Е това разбира се е в идеалния случай. Който както уточнихме, може и да е утопия.

Вятър, споменаваш нещо много интересно - Доверието. До нея си споменал Отдаване, но знаеш ли колко силно впечатление ми направи Доверието? Замислих се, абе има ли безусловно доверие??? Ужас, ей бога ми не мога да отговоря, честно :huh: Че то аз на себе си нямам доверие, камо ли на някои друг! Ааа не обърках се, трябва да помисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия.

Защото всичко е обвързано, а вие искате да го разделяте.

Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам. Но в същото време, безусловно мога да съм против консумацията на месо (примерно). Тук аз правя своя логичен избор, и взимам решение на базата на този избор, и безусловно го следвам. Е това разбира се е в идеалния случай. Който както уточнихме, може и да е утопия.

Точно това имам в предвид. След като си се родил с обусловености, не може да очакваш да те обичат безусловно, защото и това също е условие!

ПП: Когато някой казва, че вярва в безусловната любов, той всъщност казва, че очаква да го обичат безусловно, но всеки вътре в себе си абсюлютно сигурно знае, че не може да обича безусловно.

Тогава защо се заблуждавате и изисквате от другите, да ви обичат безусловно, нещо които вие самите не може да дадете?

Само и единствено по този начин поставяте неизпълними условия за отсрещната страна!

И на кого е нужно? Единствено на някой, който иска да му търпят всичките капризи и настроения и лудости може би.

Истинската любов няма нужда от липса на условия, напротив тя се проявява точно в условията, милостта и прошката, не в безусловността.

Например ти не обичаш миризмата на мръсни чорапи и любимият ти човек не я допуща, съобразява се с това условие.

А да кажем ти знаеш за алергията на любимият си и точно затова спазваш определени условия, за да не се прояви от любов, а не обратното - да го тъпчиш с храни, които проявяват алергията му, защото вярваш в безусловната любов. Пълни глупости.

Истинската любов е условна. И Бог от самото начало до сега поставя условия на човека. Като започнеш още от Едем и заповедите "да не яде от дървото за познаване на добро и зло" та чак до сега.

И доколкото разбрах от писанието Божията любов поставя условието - Живот от където следват всички останали, които спомагат на живота да продължи съществуванието си или да се преобрази в по-висше съзнание.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E, хубава работа. Подкарахме го на битовизми. Не че разбирам, но мисля че съжителството между двама души, не може да се дефинира напълно с любов. Не знам, прекалено много фактори са намесени - нагон, секс, битовизми разни, не мисля че това е Любов с главно Л. Мисля че говорим за различни неща, и ти теглиш към някакви твои преживяни неща, или поне такова усещане имам.

А иначе, ако говорим за мръсни чорапи. Да, разбира се, едва ли някой би харесал подобно нещо. Но ако се замислиш реално, човек който е над нещата, не би му правило впечатление. Все пак, хората отдадени на своето духовно развитие, в повечето случай живеят скромно. Да не говорим за Индия, където хигиената не е на почит много много. Това е смисъла на безусловното, колкото и относително да е то. Въпреки обстоятелствата, ти да следваш твоя път, а това че не обръщаш внимание на случващото се около теб, не е въпрос на високомерие (щото и такова мнение четох някъде по темите) а е въпрос на приемане на нещата такива каквито са.

Пак ще цитирам Буда, но мисля че има смисъл по дадената тема. Хората открай време се интересуват, за това как е устроена вселената, света и т.н. Естествено попитали Буда, за характера на света. Той отговорил с благородно мълчание. Защо ли? Ами интерпретации хиляди. Но една има особен резон, защото има отношение към неговата доктрина. Дотолкова, доколкото света е илюзия и нещо мимолетно, той не е интересен за търсещия себе си. Защо, ами защото размишляването "по-принцип" е само загуба на време. Буда казва : когато в тялото на човек се забие стрела, той трябва да се стреми да я извади, а не да размишлява - откъде е дошла, кой я е изстрелял, и с каква цел. (разбирай "стрелата" като метафора на живота).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E, хубава работа. Подкарахме го на битовизми. Не че разбирам, но мисля че съжителството между двама души, не може да се дефинира напълно с любов. Не знам, прекалено много фактори са намесени - нагон, секс, битовизми разни, не мисля че това е Любов с главно Л. Мисля че говорим за различни неща, и ти теглиш към някакви твои преживяни неща, или поне такова усещане имам.

Сещаш се за лични преживявания ли? Да, това е целта ми. За каква друга любов ще си говорим ако не между човеци - било то между майка и дете или между съпруг и съпруга, или между брат и сестра.

Божията любов няма нужда от усъвършенствуване, но човешката има. И аз лично не бих посмяла да коментирам Божията любов.

Та вие за някаква "фантастика" ли си говорите тук/да не участвам/ или за да се учим и да може да прилагаме на практика наученото?

Ако ще си фантазирате за някакви измислени светове и т.н. - наистина не ме интересува темата.

Единствено ме интересува знанието дотолкова, доколкото може да ни бъде полезно в практиката и живота/този и бъдещия/.

А иначе, ако говорим за мръсни чорапи. Да, разбира се, едва ли някой би харесал подобно нещо. Но ако се замислиш реално, човек който е над нещата, не би му правило впечатление.

Да, разбира се, на човек много неща могат да не му правят впечатления, но акцентът беше друг.

Един вид този термин "безусловна любов" ви дава някаква сигурност, че отсрещната страна ще ви търпи всички капризи до безкрай ли?

Не мисля, че това изобщо е любов.

Дотолкова, доколкото света е илюзия и нещо мимолетно, той не е интересен за търсещия себе си. Защо, ами защото размишляването "по-принцип" е само загуба на време. Буда казва : когато в тялото на човек се забие стрела, той трябва да се стреми да я извади, а не да размишлява - откъде е дошла, кой я е изстрелял, и с каква цел. (разбирай "стрелата" като метафора на живота).

На мен и мимолетното ми е толкова интересно, колкото и вечното, защото всъщност всичко е вечно ако погледнеш с други очи.

В относителен свят с относителни термини - как ще се разберем.

Живота е затова, за да се живее. Не можеш да унищожаваш живота, след като Божията воля е да пази живота/временния/преобразуван вечен/ и вечния/.

По принцип е така, стрелата или трънът в плътта не трябва да се оставя вечно, но в контекста който ти го влагаш, не съм съгласна.

Исус идва и си свършва мисията в този свят, след туй се възнася. Това трябва да е целта на всеки - нито да бърза прекалено, нито да изчаква прекалено дълго/подобно на пътуване/.

Ап. Павел имаше точен цитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Затъваме в материалния свят, когато сме привързани, зависими от целите си, а не защото имаме цели.

Изумяваш ме!

Има ли случай, да не сме привързани към целта, която сме си поставили?!?! Че защо тогава въобще сме си поставили цел? Ей така, да си я имаме, но хич да не се стремим да я постигнем, щото не сме привързани и зависими от нея?

Просто това, което написах по-горе противоречи силно на твоя светоглед. Но замисли се, има за какво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак ми се иска да уточня, че нито езотериката, нито окултизмът, нито мистиката са тайни учения в смисъла, в който дост сериозно се интерпретират в тази тема. Това беше причината да задам въпроса за смисъла, който се влага в думата "тайни" и защо думата е в кавички в заглавието.

1. Езотерика никога не е означавала нещо тайно - тя означава вътрешно познание. Вътрешно и тайно нямат нищо общо...

2. Окултизъм означава знание за скритото, а не скрито знание. Това, че разни тайни организации си го лепят този етикет, това нито означава, че окултизмът е таен, нито пък че тайните организации се занимават с окултизъм наистина.

3.Мистицизмът също не е тайно учение -той е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит.

Учението на Петър Дънов - Беинса Дуно е последното нещо, което може да се окачестви като тайно.

Така че за кои точно тайни учения говорим - моля за уточнение.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

Стан, вярваш ли си?

Ако си непривързан към целта, то това просто не е твоя цел. Ами аз защо въобще ще се явя на това интервю, ако нямам цел/стремеж да го спечеля? За отбиване на номера ли? И пред кого - пред себе си? Ако се явя на интервюто, за да угодя примерно на волята на родителите си, тогава вече няма да съм никак привързана, но това просто няма да е моята, а тяхната цел. Това, че мога лесно да се откажа от целта или да я сменя с друга (примерно, ако не ме приемат, ще махна с ръка и ще кажа - Е, нищо, ще се явя на интервю другаде.), не ме прави по-малко привързана. Самозалъгваме се така. Манията или фикс-идеята е просто крайна форма на преследване на целта.

Казваш целта служи, за да фиксира посоката на движение - именно, съгласна съм и точно това казвам, че целите, които си поставяме съзнателно, с разума, фиксират грешна посока на движение; и най-интересното е, че всяка цел ни закопава, всеки стремеж да се проявяваме активно в света, в който живеем, ни отдалечава от същността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

За Авраам - бащата на вярата е било много трудно да остане непривързан в случая с Исак, когато Бог е искал да го пренесе в жертва след като първо го е получил по Божие обещание и след дълго чакане, единственото нещо което нямал на този свят.

Така е и обикновено когато достигнеш една цел, тя вече не е цел и това не значи край на пътя.

Но от друга страна разбирам и Донка и Диана.

Всъщност в мен има един въпрос по повод на целите. Как човек ще постигне целите си, ако в него липсва желанието?

Например как Авраам би устоял сто години в чакане ако в него няма вяра и желание? Не би могъл, разбираш ли?

Тук има някаква много тънка граница.

Докато следваш целите си/особено тези обещани от Бог/ - длъжен си да ги превърнеш в реалност, дори не за себе си, а за Бог, но след това те не трябва да бъдат поставени на първо място преди Бог, понеже е писано, че "всичко е от Него, чрез Него и за Него". Целта се спуска от Него, идва на Земята чрез Него и я получаваме за да се изпълни Божията воля тоест за Него и Негова слава, за да се прослави Творецът, а не творението.

Лично в момента не съм вманиачена в никаква цел, но и това не е похвално. Всичко ми е все едно, няма нещо което да ме грабне и да го следвам, да вървя напред по някакъв път, че да постигна някаква цел.

Ти едва ли не искаш да похвалиш безразличието, но то не е достатъчно за да се превърнат Божиите обещания в реалност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия. Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам..

Не, не можеш да ме обичаш безусловно, както и аз не мога, защото сме обусловени още преди да се родим.

Безусловната любов като понятие може да е използвано от някой духовник, но превърнато в учение води само до отрицателни последствия и негативизми.

Бог не го използва като понятие - вие за по-големи от Бог ли се смятате? Това е егоизъм и пристрастия на плътския ум, нищо повече.

Това учение е плод на егоистични и вманиачени, влюбени в себе си умове или точно обратната крайност.

Хора, които са в Истинита не биха могли да споделят подобно учение, защото виждат последствията от него в тези които го следват.

Любовта винаги има две страни. Ти когато си привързан към това учение коя от двете страни подкрепяш - тази която трябва да обича безусловно другия или тази която трябва да е обичана безусловно на другия?

Коя от двете страни визираш, когато приемаш това учение? за да ти кажа какви ще бъдат последствията за тебе, лично.

Ти от коя страна се поставяш - от тази на безусловно даващия/което за човек е невъзможно, защото не можеш да дадеш повече от колкото имаш/ или се поставяш на страната на безусловно получаващия/също не можеш да получиш повече, отколкото можеш/?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПП Това учение е неприложимо на практика. Практически единият трябва само да дава безусловно, а другият само да получава безусловно. И така се нарушават природните закони, законът за Равновесието също.

Губи се взаимността при любовта в този случай, тоест изобщо липсва любовта в този случай...

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, това нещо с непривързването към целите има доста общо с онова нещо за безусловната любов.

Общото е в обикновено крайните залитания по двата въпроса. Цвета не се учудвай, ако ти се струва, че преди съм ти писал други неща за безусловната любов. Същите са, но от друга гледна точка.

Няма как да не си привързан към целите си. Има ли как да не си привързан към земята?! Няма, иначе се получава скоропостижно пукясване, опело, цветя за на 40-те дена и т.н. Не че съм против правенето на бизнес за цветарите :)

Всяка цел е енергиен ангажимент и тази връзка на енергийно, емоционално и мисловно ниво си я има, колкото и да си въобразяваме, че сме непривързани към целите. Още едно "духовно" понятие мацнато с инструментите на материалистическото мислене.

Интересното е, че едно привързване към цел може да е съсипващо за околните и самия човек дори да не е фикс идея. Дори да е някакво си там стандартно привързване.

Това би се случило, ако любовта у човека е по-слаба от привързването към целта.

Привързването е пагубно само, ако любовта не достига, за да овладее страховете и агресията причинени от привързването.

Това е решението. Балансът. Хармонията. Защото няма как да не се привързваме. А привързването може да го правим дори в Негово име като поддържаме любовта си по-силна от него. Не случайно в древността, когато човекът е получавал нещо добро, е жертвал нещо друго дори и малко, за да балансира душата си. Жертвата е любов. Така с получаване на нещо, към което се е привързвал, е увеличавал и любовта в себе си. За баланс.

Когато се получава нещо в духовния път, това също е привързване. Жертваме ли ли нещо, за да увеличаваме и любовта?! Такава жертва е и да помогнеш на колегата си да си свърши по-добре работата и да му вдигнат заплатата. Изглежда прекалено материалистическо?! Може, но увеличава любовта. "Материалистическо" ли е тогава?

Да, безусловната любов изглежда непостижима за човека, но на него му стига да поддържа баланса на любовта в душата си. Така може да обича безусловно.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цвета :3d_046:

Факта, че си станала Събота сутрин в 9 часа, а и по-принцип участваш дейно в темата, означава че въпреки крайната ти констатация, че нищо не те интересува, явно все пак нещо те е заинтригувало. Ако поне това съм успял да направя за теб, бих бил много щастлив :)

Всъщност, ако се замислиш. "Целта" винаги присъства в нас, под една или друга форма. Ако перифразирам думите на Божидар - без Цел, няма Живот. Така че, моля те не ни казвай че нямаш цел. Да, предполагам, че не искаш да станеш президент, кмет, да летиш в космоса, и прочее. Но факта че живееш, че дишаш, че се грижиш за детенцето си, означава че имаш цел. А понеже в момента, още не знам на коя планета съм (защото ме събудиха рано :blink:) дори не мога да вникна в смисъла на диалога между Станимир и Диана.

Относно - Обичането. Някак ти го разглеждаш от неговата прагматична, егоистична страна. Аз лично нямам предвид, това което се случва между двама души за определен период от време, т.е. мимолетно е. А за нещо по-сложно. Да Обичаш, без да очакваш ответна реакция, просто защото цялото ти същество е убедено че така трябва да бъде. Давайки моята любов на хората, аз получавам удовлетворение от този акт, и не ми трябва някои конкретно да ми отвръща със същото (най-общо казано).

Не си ли срещала хора, които са благи. Те винаги са усмихнати, говорят тихо и спокойно. Поздравяват всеки, пожелават му хубави неща, от тях струи - красота. И въпреки че, хората често наричат такива хора - откачалки, куку, и т.н. Тези хора, продължават да са си такива. Цвета говорим, за хора които се опитват да надмогнат несъвършенствата на светския начин на живот. И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

Стан, вярваш ли си?

Да.

Ако си непривързан към целта, то това просто не е твоя цел. Ами аз защо въобще ще се явя на това интервю, ако нямам цел/стремеж да го спечеля? За отбиване на номера ли? И пред кого - пред себе си? Ако се явя на интервюто, за да угодя примерно на волята на родителите си, тогава вече няма да съм никак привързана, но това просто няма да е моята, а тяхната цел. Това, че мога лесно да се откажа от целта или да я сменя с друга (примерно, ако не ме приемат, ще махна с ръка и ще кажа - Е, нищо, ще се явя на интервю другаде.), не ме прави по-малко привързана. Самозалъгваме се така. Манията или фикс-идеята е просто крайна форма на преследване на целта.

Казваш целта служи, за да фиксира посоката на движение - именно, съгласна съм и точно това казвам, че целите, които си поставяме съзнателно, с разума, фиксират грешна посока на движение; и най-интересното е, че всяка цел ни закопава, всеки стремеж да се проявяваме активно в света, в който живеем, ни отдалечава от същността.

Опитай отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, безусловната любов изглежда непостижима за човека, но на него му стига да поддържа баланса на любовта в душата си. Така може да обича безусловно.

Тоест за тебе поддържането на баланса е равносилно на безусловна любов? Но баланса се поддържа чрез Вселенски закони, а те са си условия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ.

Поздрави

По-напред в пътя, по-назад ...

Ето пак започваш да разделяш - без егоизъм няма път. Егоизмът си е част от пътя. Уж сте по-напреднали от мен и се опитвате да ме поучавате ...

Нямах представа, че мога да ставам всяка сутрин в подобни часове, но Бог ме научи и на това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност в мен има един въпрос по повод на целите. Как човек ще постигне целите си, ако в него липсва желанието?

Защо трябва да липсва желанието? Проблемът е, че повечето хора са зависими от желанията си, те ги контролират. Непостигането на желанията ги кара да страдат и да изпадат в разни нежелани психични състояния.

Ти едва ли не искаш да похвалиш безразличието ...

Не, напротив. Непривързаността не е безразличие. Просто липсва влиянието на астрала – това, което ни кара да изпитваме тъга, гняв или разочарование, ако целите ни не успяват да се осъществят така, както очакваме. Но няма безразличие. Когато е безразличен човек не може да положи максимума от себе си за да постигне нещо. Непривързаност към резултата означава, че за човека е достатъчно да положи необходимите усилия за постигане на целите си, защото това е, което реално зависи от него. Дали ще бъде постигната целта, кога и как често не зависи само от него. За него важното е това, което той е в състояние да направи. Повечето хора обаче допускат да бъдат зависими от неща, които дори не зависят изцяло от тях или пък допускайки някъде грешки се самообвиняват и отново изпадат в зависимост.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Честно казано, не прочетох всички мнения дотук, понеже имам дежа вю от толкова много други теми, в които понятия, като безусловна любов, духовна цел и изобщо всички вариант на духовен и таен, неизменно присъстват ...

Връщам се към формулировката Тайните учения.

Та, Тайните учение, са толкова тайни, че всички говорят за тях и навсякъде. Сакралността, доколкото я е имало, е тотално маргинализирана и десакрализирана. Булото на Изида някак грозно е паднало, свалено и разкъсано от любопитството на една, жадна за зрелища, тълпа. И в този смисъл, аз лично приемам понятието Тайни учения, по-скоро като архаизъм, отколкото като реална система от sub rosa* познания за битието и небитието.

Авторът на темата приема създаването й за интелектуална провокация - да, такава е, но е закъсняла поне с 300 века :) Поне в този си вид на анонсиране.

* sub rosa /тайно, поверително/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Опитай отново.

Ами не, няма смисъл, вече 2 пъти опитвам, достатъчно е, а и вече прочетох това:

Ти едва ли не искаш да похвалиш безразличието ...

Не, напротив. Непривързаността не е безразличие. Просто липсва влиянието на астрала – това, което ни кара да изпитваме тъга, гняв или разочарование, ако целите ни не успяват да се осъществят така, както очакваме. Но няма безразличие. Когато е безразличен човек не може да положи максимума от себе си за да постигне нещо.

...

Хем си противоречиш - значи даваме максимума от себе си и въпрки това си въобразяваме и твърдим, че сме независими от целта, хем апелираш към несбъдни неща - бих искала да видя човек, в който липсва влиянието на астрала.

В същност ти и в много други теми защитаваш позицията - разумът да упражнява перманентен и тотален контрол над чувствата. А не беше ли идеята да бъдат в хармония всички тела, а не всячески да подтискаме астрала?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано, не прочетох всички мнения дотук, понеже имам дежа вю от толкова много други теми, в които понятия, като безусловна любов, духовна цел и изобщо всички вариант на духовен и таен, неизменно присъстват ...

Връщам се към формулировката Тайните учения.

Та, Тайните учение, са толкова тайни, че всички говорят за тях и навсякъде. Сакралността, доколкото я е имало, е тотално маргинализирана и десакрализирана. Булото на Изида някак грозно е паднало, свалено и разкъсано от любопитството на една, жадна за зрелища, тълпа. И в този смисъл, аз лично приемам понятието Тайни учения, по-скоро като архаизъм, отколкото като реална система от sub rosa* познания за битието и небитието.

Авторът на темата приема създаването й за интелектуална провокация - да, такава е, но е закъсняла поне с 300 века :) Поне в този си вид на анонсиране.

* sub rosa /тайно, поверително/

Независимо от любопитството на непосветените,независимо от тоталният достъп до информация тайните учения си остават тайни защото изискват растеж.Изискват да им се посветиш,изискват цялата ти енергия-само с четене не става.Първокласниците и малко по-големите могат да изчетат всичко за секса,но докато не порастнат за тях ще е само знание,няма да е познание.А след това,ако не минат през всичките му върхове и падения няма да го разберат.За да го разбереш,за да избереш дали и кога трябва да минеш през него,да го опознаеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак ми се иска да уточня, че нито езотериката, нито окултизмът, нито мистиката са тайни учения в смисъла, в който дост сериозно се интерпретират в тази тема. Това беше причината да задам въпроса за смисъла, който се влага в думата "тайни" и защо думата е в кавички в заглавието.

1. Езотерика никога не е означавала нещо тайно - тя означава вътрешно познание. Вътрешно и тайно нямат нищо общо...

2. Окултизъм означава знание за скритото, а не скрито знание. Това, че разни тайни организации си го лепят този етикет, това нито означава, че окултизмът е таен, нито пък че тайните организации се занимават с окултизъм наистина.

3.Мистицизмът също не е тайно учение -той е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит.

Учението на Петър Дънов - Беинса Дуно е последното нещо, което може да се окачестви като тайно.

Така че за кои точно тайни учения говорим - моля за уточнение.

Сриск да стана досадна пак ще попитам - кои учения имате предвид, когато употребявате термина "тайни"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хем си противоречиш - значи даваме максимума от себе си и въпрки това си въобразяваме и твърдим, че сме независими от целта, хем апелираш към несбъдни неща - бих искала да видя човек, в който липсва влиянието на астрала.

За теб може да има противоречие, но за мен няма.

В същност ти и в много други теми защитаваш позицията - разумът да упражнява перманентен и тотален контрол над чувствата. А не беше ли идеята да бъдат в хармония всички тела, а не всячески да подтискаме астрала?!

Не разумът, а съзнанието и не над всички чувства, а само над астралните. Всички тела могат да са в хармония, когато астралът е утихнал и всички движения в него не произтичат от самия астрал, а са отзвук от по-високите тела. Хармония означава всяко нещо да си е на мястото, т.е. по-високите тела да определят какво се случва в по-ниските, а не някаква равнопоставеност между телата. В крайна сметка истинската същност на човека е единствено духа му, а телата са само обвивки и те не могат да бъдат равнопоставени с духа. Те са просто инструменти чрез които той се проявява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×