Jump to content
Порталът към съзнателен живот
summertime

За "Тайните учения"

Recommended Posts

Човешкият живот ще завърши развитието си на земята когато човек постигне съвършенство.

На земята съвършенство, в абсолютен смисъл на думата, не съществува. Съвършеният е с отворени очи, но и той като Павла, казва: "Отчасти знаем и отчасти мъдруваме".

Усъвършенстването не е механически процес. Казваш: Искам да се отворят очите ми, да стана съвършен. – И това е възможно, обаче отварянето на очите, в истински смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина". Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига.

Целта на живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хем си противоречиш - значи даваме максимума от себе си и въпрки това си въобразяваме и твърдим, че сме независими от целта, хем апелираш към несбъдни неща - бих искала да видя човек, в който липсва влиянието на астрала.

За теб може да има противоречие, но за мен няма.

В същност ти и в много други теми защитаваш позицията - разумът да упражнява перманентен и тотален контрол над чувствата. А не беше ли идеята да бъдат в хармония всички тела, а не всячески да подтискаме астрала?!

Не разумът, а съзнанието и не над всички чувства, а само над астралните. Всички тела могат да са в хармония, когато астралът е утихнал и всички движения в него не произтичат от самия астрал, а са отзвук от по-високите тела. Хармония означава всяко нещо да си е на мястото, т.е. по-високите тела да определят какво се случва в по-ниските, а не някаква равнопоставеност между телата. В крайна сметка истинската същност на човека е единствено духа му, а телата са само обвивки и те не могат да бъдат равнопоставени с духа. Те са просто инструменти чрез които той се проявява.

За теб няма - просто не искаш да го видиш. Какво те захранва (буквално, с енергия) да дадеш максимума от себе си за постигането на дадена цел? Всички ние виждаме резултатите, когато вършим някаква дейност, която за момента или по принцип ни е крайно нежелана - примерно нямам желание тъкмо сега да готвя, но въпреки това съзнателно тръгвам да го правя, защото имам цел - да сервирам нещо на семейството и ... се получава нещо, дето кучето не го иска дори :) А в действителност съм сравнително добра в кулинарията и определено не искам да отровя съпруга и децата си.

Интересно ми стана за чувствата - кои чувства са астрални и кои не са ?

Не разум, а съзнание казваш - каква разлика влагаш в понятията? И подсъзнанието къде е в твоята терминология, че нещо започваме да се оплитаме?

Сега за телата - ти измисли равнопоставеността, аз казах хармония. Обаче не съм наясно, може ли да се получи хармония, чрез упражнено насилие? Аз смятам, че не.

Телата са в йерархия, но това не означава, че по-нисшите такива слушат и изпълняват само. Има и обратна връзка и то много силна.

И горкият астрал, защо само него нарочихме, че пречи - ами етерното и физическото тяло, те са по-нисши, а притихнали ли са?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, отговарям на въпросите ти веднага!

Първо, идеята на темата която пуснах е - защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните. Каква е причината за тези техни предпочитания? Не знам защо ТОВА НЕ СТАНА ЯСНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО, а се почна някакво разтягане на локуми и прочее.

Както може би сте забелязали, а може би не! Аз не разделям ученията или познанието на каквото и да е, използвам понятия които срещам твърде често тук по темите. Това дали някаква идея е езотерична или неезотерична, мен не ме вълнува! Аз приемам идеите ако те имат допирни точки с моя мироглед! А не защото са еди какво си! Стана ли ясно вече?

И понеже не съм наясно какво точно значат тези понятия, проверих там където трябва. Не се опитвам да разсъждавам за "истинското" според вас значение на понятията, защото умни хора преди мен са си свършили работата.

Но добре, да допуснем твоето тълкувание на думата езотеричен. Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности? Много държа да ми отговориш на този въпрос!

Цвета - откъде пък видя че някой си бил по-умен от теб, еле пък да те поучава????? Нали си говорим, и нищо повече. Според мен никой никого не поучава.

Ивета - много патетично изказване, само не разбрах в кой момент трябва да падна на колене! Освен това, ми е странно как се наемаш да коментираш нещо, за което не си информирана. "Тайните учения" са поставени в кавички, защото това е вид ирония. Аз не смятам че те съществуват, че са съществували, или че ще съществуват, поради едно много просто обстоятелство - човешкия фактор!

Странна работа с тия 30 000 години, които споменаваш. Но явно си имаш своите причини! Колкото до актуалноста на темата въобще, мисля че сама може да се увериш, че все още е. Не е въпрос на времеви диапазони, а на съзнание. Интересно ми е, ти как би анонсирала подобна тема?

Северен, съгласен съм теб, но махни моля те определението "тайни". Може ли да го заменим с "неоткрито" или "непостигнато"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, отговарям на въпросите ти веднага!

Първо, идеята на темата която пуснах е - защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните. Каква е причината за тези техни предпочитания? Не знам защо ТОВА НЕ СТАНА ЯСНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО, а се почна някакво разтягане на локуми и прочее.

Не бих могла да ти отговоря защо някои хора предпочитат езотеричните учения пред неезотеричните, понеже християните определено се боят от тях - да не съборят вярата им или да не ги вкарат в заблуда.

Иначе и аз като тебе не гледам откъде произхожда дадено учение, а доколко се свързва с истините до които съм достигнала.

По принцип и Христос е постъпвал по същия начин. Пред масите е говорел с притчи, а на учениците се е откривал дълбоките неща, тайните така да се каже.

Но някъде в Библията се казваше, че където има скрито, то и не било осветено/или нещо подобно/. Та от този стих християните си правят изводите, че тайните учения са тъмни учения. Но не може да си правим подобни изводи, които да основаваме само на един стих или на един източник.

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, отговарям на въпросите ти веднага!

Първо, идеята на темата която пуснах е - защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните. Каква е причината за тези техни предпочитания? Не знам защо ТОВА НЕ СТАНА ЯСНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО, а се почна някакво разтягане на локуми и прочее.

Както може би сте забелязали, а може би не! Аз не разделям ученията или познанието на каквото и да е, използвам понятия които срещам твърде често тук по темите. Това дали някаква идея е езотерична или неезотерична, мен не ме вълнува! Аз приемам идеите ако те имат допирни точки с моя мироглед! А не защото са еди какво си! Стана ли ясно вече?

И понеже не съм наясно какво точно значат тези понятия, проверих там където трябва. Не се опитвам да разсъждавам за "истинското" според вас значение на понятията, защото умни хора преди мен са си свършили работата.

Но добре, да допуснем твоето тълкувание на думата езотеричен. Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности? Много държа да ми отговориш на този въпрос!

.... "Тайните учения" са поставени в кавички, защото това е вид ирония. Аз не смятам че те съществуват, че са съществували, или че ще съществуват, поради едно много просто обстоятелство - човешкия фактор!

Благодаря за уточнението.

Значи оттук нататък ще разсъждаваме по следната тема:

Защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните?

1. Тълкуването на понятието езотеричен не е мое - има си преводач от гръцки и той ясно показва, че ἐσωτερικός означава вътрешен

2. Неезотерични учения - какво имаш предвид? Обратното на езотеричен (вътрешен) е εξωτερικές - т.е. външен За мен не - езотерични "учения" са науките, защото те се занимават с интерпретацията на измерими и наблюдаеми факти и величини. Двете са органично свързани и имат общ корен в историята на човешкото познание - синкретичното мислене и познание - което все още се съхранява в детското възприятие и действие и в изкуството. Много е интересна историята на разделянето на двете нишки на спиралата на човешкото мислене и на техните отношения през хилядолетията от нашата цивилизация, но това е мноооооого голяма тема. Според моето скромно мнение, в момента те се сближават все повече - тенденцията е вече около век, от времето на Айнщайн и Шрьодингер.

Какво предпочитат отделните хора - това е въпрос на лични наклонности - не бих сравнявала. В случая е важно как точно работят хората в двете разновидности на познанието и дали осъзнават органичната връзка на своя клон с другия....

3.Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности?

Официалното Християнство не е учение - то е канон. То не изучава нищо, а налага определен начин на мислене и поведение. Езотеричното учение няма канони, а само предлага принципи и методи за постигане на вътрешно познание. Така че езотеричните учения не са разновидности на официалното християнство, а на оригиналното Християнско учение преди то да се превърне в официална институция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво те захранва (буквално, с енергия) да дадеш максимума от себе си за постигането на дадена цел?

Възможните положителни последствия, както от евентуално (частично или пълно) постигане на целта, така и от усилията, които полагам за постигането й (т.е. дори и при непостигането й).

Всички ние виждаме резултатите, когато вършим някаква дейност, която за момента или по принцип ни е крайно нежелана - примерно нямам желание тъкмо сега да готвя, но въпреки това съзнателно тръгвам да го правя, защото имам цел - да сервирам нещо на семейството и ... се получава нещо, дето кучето не го иска дори...

Защото си привързана към нежеланието си да готвиш и към целта да сготвиш, въпреки нежеланието си.

Интересно ми стана за чувствата - кои чувства са астрални и кои не са ?

Всички надличностни чувства не са астрални.

Не разум, а съзнание казваш - каква разлика влагаш в понятията? И подсъзнанието къде е в твоята терминология, че нещо започваме да се оплитаме?

Съзнанието е самия човек, индивидуалността му. Самосъзнанието е осъзнаването на индивидуалността като индивидуалност. Разумността е качество на самоосъзнатия човек. Подсъзнанието е наследство на човека от миналото (под формата на навици, зависимости, предразположения, модели на мислене и поведение, инстинкти)

Сега за телата - ти измисли равнопоставеността, аз казах хармония. Обаче не съм наясно, може ли да се получи хармония, чрез упражнено насилие? Аз смятам, че не.

Кой говори за насилие? Да се освободиш от контрола който астралът осъществява над живота ти не е насилие. Човекът е единствения законен господар над себе си, а астралът е само инструмент. Как можеш да упражниш насилие над един инструмент? Разбира се астралът ни се представя като нещо реално, съществено и едва ли не като истинската ни същност, но това е заблуда.

Телата са в йерархия, но това не означава, че по-нисшите такива слушат и изпълняват само. Има и обратна връзка и то много силна.

И горкият астрал, защо само него нарочихме, че пречи - ами етерното и физическото тяло, те са по-нисши, а притихнали ли са?

Хората са фокусирани предимно в астралното си тяло. 99 % от проблемите на човечеството се коренят в астрала. Ами нищо не съм нарочил. Просто хората са тотално оплетени в астралните си желания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет Цвета, относно заблудата и отклоняването на вярата ще ти дам моето виждане, когато отговоря на Донка. Иначе какво да ти кажа, с историята на Християнството съм запознат общо взето бегло, което е мой пропуск разбира се. Но знаеш ли, по стечение на обстоятелствата преди време много интересен ми беше живота на Сидхарта Шакииямуни или просто Буда :) Сигурно е погрешно да правя паралели, тъй като не съм компетентен, но позволи ми да изкажа своето предположение.

Ти казваш че Христос е проповядвал своето учение, по два пътя - за масите, и за неговите ученици. Аз лично не намирам нищо ненормално в това, даже напротив. И в никакъв случай не бих казал че това което е споделил на учениците си е било езотерично. Сама знаеш, че ние обикновенните хора сме затънали в житейските си проблеми. Така е било и в онези времена. Стремежа да задоволят физическите си потребности, като работят много - не са позволявали на масата от хора, да имат време и да размишляват много много по духовните въпроси. Освен това, да не забравяме че преди Буда и Христос е имало учения и религии, и един вид Будизма и Християнството са се борели за завоюване на привърженици. Христос и Буда са съзнавали това отлично, и затова на обикновенните миряни, са споделяли идеи които те лесно да разберат - да бъдат близки до тях. Иначе са рискували да останат неразбрани. Както много изписахме тук, мисля че и Станимир го спомена, процеса на приемане на определени идеи, е бавен и труден. В същото време, хората които емоционално са готови да "поемат" повече (в случая техните ученици) са получавали повече от тези идеи, в една по абстрактна степен. Но забележи важната подробност - Буда заявява категорично, че всеки независимо от неговия пол, възраст, социално-икономически статус, може да напредне в своя път. Т.е. той не отнема правото на духовно развитие на никого. Така че ако някой прост и беден човек, желае той може да получи повече от знанието, което ще му помогне да "разбере" себе си. В този аспект, определението Езотеричен е твърде условно, и някак бих казал екзотично. Поздрави :)

Привет и на теб Донка. За да бъдем максимално коректни, публикувам определението за - езотеричен от тълковния речник :

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός т.е "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място, а по своята идейна същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция.

Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба.

Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е заклеймяван от ортодоксалната християнска църква. Въпреки мерките, предприемани от църквата срещу него, той продължава да се развива и процъфтява успоредно с християнството и се е проявявал в течение на изминалите 20 века в теологията, философията и най-видимо в литературата и в изкуството.

Така, значи какво се "набива" на очи при прочита на това определение. Всъщност те са две, и обхващат два аспекта на термина. Преобладаващ аспект в определението за езотеризъм, е този който засяга -тайното, забраненото, ограниченото, отхвърленото, заклейменото. И вторият аспект, засяга едно по-лично значение - това на "вътрешното" познание.

Както знаеш Донка, в историята на всяко учение, има различни периоди и етапи. Първоначалните идеи, винаги ама винаги, биват променяни поради една много прагматична причина - Човекът! В човека е заложено, да бъде бунтар, да се съмнява, да се опитва да "изрови" и това което не съществува и т.н. В този смисъл промяната на всяко едно учение, в определени посоки е неминуема. Като говорим за Християнството, не трябва да забравяме че изворите на това учение са много и разнообразни. Освен това, тази религиозна система на 2000 години, е била подлагана на такова преосмисляне и редакции, че това което достига до нас е вече твърде изопачено. През времето, много идеи и оригинални моменти са отпаднали, или са били преиначени, а има течения които са ги запазили, затова има толкова секти и разклонения. Доколкото знам - концепцията за прераждането е била известна на ранното християнство. Нещо повече Есейството, което се явява нещо клон на ранното християнство - приема напълно тази идея, а и не само нея. Много от тези идеи, впоследствие са били обявени за Ерес, и забележи - поради твърде практични причини! В днешния си вид Християнската религия слага ударението върху моменти, които са несъвместими с представата за прераждане, карма и тем подобни. В основата си, тези конфесионални моменти, имат користна насоченост.

Казваш че "официалното християнство" (леле това май не звучи добре, но го осъзнах по-късно, след като го написах) e система от правила т.е. Канон, а езотериката предлагала принципи и методи. Ами, че по същество, това не са ли пак правила!!!! Аз мисля че по своята дълбока същност, те не се различават.

Сега позволи ми, да дам пример отново с ранния Будизъм, за да коментирам вторият аспект на думата езотеричен. Буда разделя последователите си на две : миряни и монаси. Миряните са обикновенните хора, трудещи се, "борещи се с живота" на тях той дава едно учение от простички и общозначими правила, с помоща на които живота им би станал по-лесен. Забележи споменах думата - правила. Монасите, от своя страна са хора, загърбили светския живот - тъй като са осъзнали неговата преходност и илюзорност. На тях той оставя учение, което се състои от прозрения и идеи, изискващи много високо ниво на абстрактно мислене. Но забележи той им остава това учение - като НАСОКА, като ПОМОЩ, а не като правила. Нещо повече, той твърди че божествата са също така несъвършенни както и хората, но в духовен аспект стоят по-високо от тях. Буда казва, че божествата са значими само за обикновенните миряни, на монасите - божества не трябват. Какво се има предвид? Човек, който е прехвърлил нивото на обикновен интерес към божественото, и се е отдал на път към сливане с него, не се нуждае от правила. Той вървейки по своя път, е следвал някакви съвети, но от определен момент нататък - той продължава САМ. Защото според будизма, човек постига освобождаването вътре в себе си, и само той може да разбере как да върви по този път, и как да го постигне - КОНКРЕТНО ЗА НЕГО. В това се изразява смисъл на онова "вътрешно познание" То не е нещо различно от другото познание, за да бъде дамгосано с разни определения. Става въпрос за едно и също нещо, но за различни нива на абстрактност.

И ето тук точно идва момента, в който хора занимаващи се с духовни практики с користна цел, почват да вкарват разделяне. Защото аз продължавам да поддържам мнението си, че "тайното" "непознатото" винаги е привличало човека, дори само заради това че е тайно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, безусловната любов изглежда непостижима за човека, но на него му стига да поддържа баланса на любовта в душата си. Така може да обича безусловно.

Тоест за тебе поддържането на баланса е равносилно на безусловна любов? Но баланса се поддържа чрез Вселенски закони, а те са си условия.

Това, как ще се справиш със законите, е над законите. Те са патерицата. Вътрешното състояние те прави независим от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано, не прочетох всички мнения дотук, понеже имам дежа вю от толкова много други теми, в които понятия, като безусловна любов, духовна цел и изобщо всички вариант на духовен и таен, неизменно присъстват ...

Връщам се към формулировката Тайните учения.

Та, Тайните учение, са толкова тайни, че всички говорят за тях и навсякъде. Сакралността, доколкото я е имало, е тотално маргинализирана и десакрализирана. Булото на Изида някак грозно е паднало, свалено и разкъсано от любопитството на една, жадна за зрелища, тълпа. И в този смисъл, аз лично приемам понятието Тайни учения, по-скоро като архаизъм, отколкото като реална система от sub rosa* познания за битието и небитието.

Авторът на темата приема създаването й за интелектуална провокация - да, такава е, но е закъсняла поне с 300 века :) Поне в този си вид на анонсиране.

* sub rosa /тайно, поверително/

Да, виж колко съм съгласен с теб. Освен с леко превзетия начин на изразяване, но в случая май дори е удачен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хем си противоречиш - значи даваме максимума от себе си и въпрки това си въобразяваме и твърдим, че сме независими от целта, хем апелираш към несбъдни неща - бих искала да видя човек, в който липсва влиянието на астрала.

За теб може да има противоречие, но за мен няма.

В същност ти и в много други теми защитаваш позицията - разумът да упражнява перманентен и тотален контрол над чувствата. А не беше ли идеята да бъдат в хармония всички тела, а не всячески да подтискаме астрала?!

Не разумът, а съзнанието и не над всички чувства, а само над астралните. Всички тела могат да са в хармония, когато астралът е утихнал и всички движения в него не произтичат от самия астрал, а са отзвук от по-високите тела. Хармония означава всяко нещо да си е на мястото, т.е. по-високите тела да определят какво се случва в по-ниските, а не някаква равнопоставеност между телата. В крайна сметка истинската същност на човека е единствено духа му, а телата са само обвивки и те не могат да бъдат равнопоставени с духа. Те са просто инструменти чрез които той се проявява.

Станимир, на мен ми е интересно, но сигурно на него не му е интересно, та се чудя някой от психотерапевтите какво би казал за контрола.

Сега, ти си решил, че има по-висши и по-низши неща. Единствено това те води до решението да си избереш нещо да е по-низше. И хоп, астралът е набеден.

Добре, знаем за теорията за холографската Вселена. Понеже пасва на други знания, а е дело и на окултист, затова се спирам на нея.

Всяко нещо е отражение на цялата Вселена. Тогава може ли да кажем, че астралът е по-лош от останалата Вселена.

Сега, специално за теб ще кажа нещо, което не би трябвало да кажа.

Всяко нещо повтаря цялата Вселена. Астралът повтаря цялата Вселена. Прагматично обяснено, всяко тяло на човека има своите 7 подтела. Така Астралът има следните подтела:

Астрал - подтяло физическо

Астрал - подтяло прана

Астрал - подтяло астрал

Астрал - подтяло кама манас

Астрал - подтяло манас

Астрал - подтяло будхи

Астрал - подтяло атма

Надявам се от това схематично обяснение да разбереш, че в астрала се проявява дори и Атма - най-високото духовно ниво, което казваш, че било едиствено важното.

Можем ли тогава да неглижираме астрала?! Мисля си, че не. Мисля си, че просто можем да се съсредоточим на висшите му нива. Но няма как да минем без него. Без чувствата нищо не бихме могли да сътворим на физическия свят. Ще сме едно безжизнено не-Божие творение.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си

Мисля, че разбирам, но оставаш непривързан към работата ако има на какво да разчиташ, например на Бог.

Можеш да останеш непривързан към работата защото си се доверил на Бога и не оставаш без надежда, а вярваш че Бог се грижи за тебе./примерно/

Но ако и вярата в Бога се е изпарила, тогава?

Иначе и Донка има право, защото все пак не може без никакво желание - да следваш целта си.

Например вярващите следват целта си, защото знаят че тази цел не е дошла от егоистичната им природа, а е Божията воля/примерно/. И това им дава стимул и ги задвижва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както много изписахме тук, мисля че и Станимир го спомена, процеса на приемане на определени идеи, е бавен и труден. В същото време, хората които емоционално са готови да "поемат" повече (в случая техните ученици) са получавали повече от тези идеи, в една по абстрактна степен.

Единствено Бог променя сърцата, ние само можем да сеем семето на истината, но не знаем коя почва ще се окаже благоприятна за него и порастването на семето е по-скоро Божия грижа. Защото много хора се насилват да втълпяват убежденията си и вярата си на други, но ако Бог не им отвори сърцата, те си остават затворени.

Иначе Бог винаги е готов да дава особено знание, стига да има подходящ съд, отворени сърца.

Едниственото което не спомена е за определението в случая. Има хора, които просто не искат да се приближават при Бог. Те не се чувстват добре в Неговото присъствие и не обичат да слушат истината, тя ги унищожава.

Нещо повече, той твърди че божествата са също така несъвършени както и хората, но в духовен аспект стоят по-високо от тях.

Може би е нормално, защото всичко проявено в света и материята губи от съвършнството си при движения, но явно това е друго съвършенство на несъвършенството.

И все пак ако си живял сто години, можеш да се учиш от тези, които са живели сто и двадесет или двеста години пред теб.

Той вървейки по своя път, е следвал някакви съвети, но от определен момент нататък - той продължава САМ. Защото според будизма, човек постига освобождаването вътре в себе си, и само той може да разбере как да върви по този път, и как да го постигне - КОНКРЕТНО ЗА НЕГО. В това се изразява смисъл на онова "вътрешно познание" То не е нещо различно от другото познание, за да бъде дамгосано с разни определения.

Това не го бях чула, но може би има нещо верно. И все пак е казано "има си време за всичко". Тоест има време когато ще се учиш, има време когато ще вървиш сам. И все пак друго си е, да има от кого да се учиш. Много по-лесно е, да вървиш по утъпкан път.

Относно тайните. Доколкото съм чела, хората преди нас са били доста по-добре запознати с тях. Сегашното доколкото се вижда е само имитация на езотеризъм и няма нищо общо с истинският езотеризъм.

Духовността в момента не се практикува, знанията не се ползват в живота, само се коментират и обсъждат стари знания, само думи./може и да има изключения от правилото, разбира се/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надявам се от това схематично обяснение да разбереш, че в астрала се проявява дори и Атма - най-високото духовно ниво, което казваш, че било едиствено важното.

Можем ли тогава да неглижираме астрала?! Мисля си, че не. Мисля си, че просто можем да се съсредоточим на висшите му нива. Но няма как да минем без него. Без чувствата нищо не бихме могли да сътворим на физическия свят. Ще сме едно безжизнено не-Божие творение.

Ако Бог му отвори сърцето, ще го разбере. И на мен ми се искаше да кажа нещо подобно, но не са ми ясни понятията.

С едно изречение - какво наричате астрал, материята ли?

Всичко е свързано, така е и материалният свят е свързан с духовният. Даже се оказа, че и двата свята били материални.

Единият изграден от видима материя, а другият от невидима. И двата свята са сътворени от Светия Дух и по Негово подобие.

Обикновено материята не би трябвало да воюва против материята, но в случая се получава точно това - видимото воюва срещу невидимото, а невидимото иска да се прояви в света на видимото и се случва единствено чрез човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет и на теб Донка. За да бъдем максимално коректни, публикувам определението за - езотеричен от тълковния речник :

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός т.е "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място, а по своята идейна същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция.

Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба.

Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е заклеймяван от ортодоксалната християнска църква. Въпреки мерките, предприемани от църквата срещу него, той продължава да се развива и процъфтява успоредно с християнството и се е проявявал в течение на изминалите 20 века в теологията, философията и най-видимо в литературата и в изкуството.

Така, значи какво се "набива" на очи при прочита на това определение. Всъщност те са две, и обхващат два аспекта на термина. Преобладаващ аспект в определението за езотеризъм, е този който засяга -тайното, забраненото, ограниченото, отхвърленото, заклейменото. И вторият аспект, засяга едно по-лично значение - това на "вътрешното" познание.

....

Благодаря за обстойния отговор. Лично аз предпочитам оригинала на понятието, а не интерпретациите му в доста по-късен период и, както сам посочваш, дота изопачаващи първоначалния смисъл.

Лично предпочитам следното разбиране на езотериката:

Among the competing understandings of what unites the various currents designated by "Esotericism" in the scholarly sense, perhaps the most influential has been proposed by Antoine Faivre. His definition is based on the presence in the esoteric currents of four essential characteristics:

1. a theory of correspondences between all parts of the invisible and the visible cosmos,

2. the conviction that nature is a living entity owing to a divine presence or life-force,

3. the need for mediating elements (such as symbols, rituals, angels, visions) in order to access spiritual knowledge, and,

4. fourthly, an experience of personal and spiritual transmutation when arriving at this knowledge.

To this are added two non-intrinsic characteristics. Esotericists frequently suggest that there is a concordance between different religious traditions: best example is the belief in prisca theologia (ancient theology) or in philosophia perennis (perennial philosophy).

Източник

Съжалявам, нямам време да превеждам откъса, надявам се повече хора да го разберат. За съжаление българската Уикипедия е доста далеч от английската по обективност, задълбоченост и още много други качества...

За тайното в езотериката - то отново не съвсем неумишлено - е изкривено. За да не цитирам отново на английски, ще се опитам да дам личния си преразказ:

- тайното се състои в начините на постигане на вътрешното знание - всеки, който се е занимавал с психология, например - а тя е наука, не е езотерично учение, осъзнава рано или късно, че има една невидима граница, отвъд която няма обяснение с научни средства, няма начин нито да опише човек, нито да анализира наблюденията си, защото те са в един особен "вътрешен" вид... Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите - знакова система от най-висок ранг (в цитата на английски много добре е маркирано това)

- тайното също се състои във връзката между Учителя и ученика при усвояването на това вътрешно познание. Но отново тук хора с прозорлив ум са използвали естествената дискретност на таз връзка, за да яхнат душите и съдбите на хората около себе си. Така тайно в смисъл дискретно, интимно (в душевен смисъл) се е превърнало в тайно - в смисъл забранено за другите. Езотеричното тайно не е тайно, защото е под забрана, а защото няма начин две различни души (а еднакви няма) да постигнат вътрешно познание по еднакъв начин и няма как това да стане външно.

Ако едно езотерично учение се свлече до догми, канони и предписания, то вече не е езотерично учение, дори и да претендира за такова. Според мен Учението, което споделяме в този форум и сайт е отличен пример за опазването на едно езотерично учение от догмите и каноните.

Моля нека написаното по-горе се приема само за мое лично скромно мнение за момента.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам малко време да споделя това, което е стигнало до мен като информация, както съм го разбрал.

Мисля, че по-правилното понятие е херметизъм, или както го нарича Учителя окултизъм.

Току-що проверих какво Учителя нарича окултизъм и по някаква случайност е подобно на моето: „Окултизмът е тайна наука за природата” (от „Предназначението на човека”). Наука за всичко, което се случва в Природата. Фактически всичко е пред очите на хората, но не всеки може да го види и разбере. Затова се нарича херметично знание. Тайността се заключава в това, че не всеки е готов за определено знание. Ако не е подготвен вътрешно, вкл. и подъзнателно, единствено може да руши с ненавременните знание.

От „Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството”: „Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с природата – с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. .....; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на земята, единствената наука, която ни научава как да живеем”.

Тук имаме формално две под-науки. Космогенеза – наука за възникването и развитието на света и Антропогенеза – наука развието на човека и целта на еволюционния му път. Мистиката на окултизма е мистиката на древните философски школи на Питагор, Платон, Плотин и т.н. Според тях мистика е не да научаваш знания, а това, което знаеш да го използваш и претвориш практически в живота си. Иначе казано, брои се само това, което си преминал като опит.

Начина на получаване на тези знания става предимно по пътя през несъзнаваното, което изплува в съзнанието чрез подходящото му фокусиране и се утвърждава чрез прилагане.

Слизането на това знание и висши идеи на земята става чрез йерархията на висшите светове, учителите и учениците. За Земята тази йерархия е следната: Планетарен дух -> Духове на духовните направления -> Няколко нива учители -> Ученици.

В случая под ученици се разбират не тези, които се мислят за ученици, а приетите такива като например Наполеон.

По „Духове на духовните направления” се разбират три духа на духовното знание, науката и общественото развитие. Виждате, че науката, каквото и друго да си мислят материалистите, идва от висшите светове и за нея се отделя специално внимание.

Крайната цел на човешкото развитие е сливане с Първопричината, което става по пътя на еволюцията чрез трансмутация на човечеството: „пътят на оловото към златото”, което става чрез индивидуалната трансмутация на всеки човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявам се, но пуснах два цитата от беседи в друга тема, които и тук са валидни, та ето само линк

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, ти си решил, че има по-висши и по-низши неща. Единствено това те води до решението да си избереш нещо да е по-низше. И хоп, астралът е набеден.

Чакай сега. За какво набеждаване говориш? Стига с тези свободни интерпретации. Ти четеш ли какво пиша? Писах, че 99 % процента от проблемите на човечеството се коренят в астралните желания. Това си е просто констатация без никакво набеждаване, обвиняване и др. под. Астралните желания са илюзорни. Те са резултат от невежеството на човека. При положение, че атманът е вечен, а астралното тяло се сменя при всяко въплъщение, естествено, че едното е висшо, а другото нисшо. Вечни в човека са атма, будхи и манас. Това е човекът.

Добре, знаем за теорията за холографската Вселена. Понеже пасва на други знания, а е дело и на окултист, затова се спирам на нея.

Всяко нещо е отражение на цялата Вселена. Тогава може ли да кажем, че астралът е по-лош от останалата Вселена.

Във вселената съществува подобие, но не и еднаквост. Всяко нещо притежава в основата си един и същ безкраен потенциал, но проявява този потенциал по уникален начин, в такава степен, каквато позволява развитието на съзнанието му.

Сега, специално за теб ще кажа нещо, което не би трябвало да кажа.

Всяко нещо повтаря цялата Вселена. Астралът повтаря цялата Вселена. Прагматично обяснено, всяко тяло на човека има своите 7 подтела. Така Астралът има следните подтела:

Астрал - подтяло физическо

Астрал - подтяло прана

Астрал - подтяло астрал

Астрал - подтяло кама манас

Астрал - подтяло манас

Астрал - подтяло будхи

Астрал - подтяло атма

Надявам се от това схематично обяснение да разбереш, че в астрала се проявява дори и Атма - най-високото духовно ниво, което казваш, че било едиствено важното.

Можем ли тогава да неглижираме астрала?! Мисля си, че не. Мисля си, че просто можем да се съсредоточим на висшите му нива. Но няма как да минем без него. Без чувствата нищо не бихме могли да сътворим на физическия свят. Ще сме едно безжизнено не-Божие творение.

Висшите чувства се коренят в Будхи. В астрала се коренят само егоистичните емоции. Някои от тях приемаме като положителни, други като отрицателни, но всичките те са краткотрайни и зависими от външни неща. Например радостта на запалянкото, когато отборът му вкара гол или еуфорията на публиката на рок концерт. Яростта когато някой те обиди незаслужено, съжалението ако загубиш портфейла си с всичките пари в него. Тук няма много истина, но всичко това може да ти помогне да откриеш истината. Това обаче зависи от теб, не от астрала. Той е само средство. Схемата бележи съответствия, аналогии. Но подтялото атма в астралното тяло не е атма в цялия състав на човека.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Донка.

Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите.

Символите, са пак опит нещо, което е трудно да се обясни с думи, да бъде изведено на някакво "по-явно" ниво. Това за мен значи, че то е "потенциално" обяснимо, но на дадения етап не е. Типичен пример за това е Тантрата, за която стана въпрос в друга тема. Там символиката е издигната в култ, има висш статус. Опитах се да обясня защо се получава така, но темата беше залята с някаква фактология за Будизма Ваджраяна. Както и да е.

Идеята ми е, че символите са един твърде елементарен начин да бъде предаден смисъла на дадено нещо. Но факта че, това нещо може да бъде изразено макар и със символи, означава че то има своята логика, и в никакъв случай не е тайно. По-скоро е "неоткрито", "непроявено"

Иначе за Психологията, не знам дали имаме право да коментираме тази тема. Аз лично не съм запознат достатъчно, за да правя съответните изводи, и паралели. Със сигурност, Психологията е наука, която тепърва ще се развива. Не мисля че между това което ти наричаш "лични преживявяния" и науката Психология, стои някаква пропаст - напротив. Понякога това което разделя една "неоткрита" идея, от нейното откриване и осмисляне, е едно мигване, един дъх.

Според мен, твърдението че, има "тайно" познание, слага един особен спиритуалистичен ореол около него, а това е в ощърб на самото познание.

Донка, искам да те попитам нещо. Ти сещаш ли се, за Учение което не включва себе си правила? Моля ако знаеш такова, бъди добра да го споделиш с мен.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работата е там, Съмъртайм, че дискусията в конкретния форум ,касае формата, а не смисъла,което само по себе си, е напълно несъществено и маловажно.

Изказването на Божидар , повярвай ми, съвсем не е встрани от смисъла.

Има полза от една наука, била тя окултна или не, само и единствено ако тя може РЕАЛНО да промени живота на човек.

Именно такава е окултната наука - учението на Петър Дънов. Само по себе си - в него няма нищо тайно, езотерично или окултно, независимо от наименованието. Това по същество е учението на Христос, но изказано по разбираем за нас начин.

Именно затова, Учителят е казвал, че самият той не е дъновист.

Впрочем, и цитатите на Мария бяха много на място, пък и "щипка Айнщайн" винаги ме кара да мисля, смеейки се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че стигаме до общи позиции, summertime - усещах го от самото начало - имахме нужда с думи да извървим пътя до общата точка, явно. Съгласна съм с всеки ред, написан по-горе.

Въпросът:

Опираме отново до съдържанието, което влагаме в понятието "правила". Да вземем най-елементарен пример - те са най-ясни. Правилата за движение по пътищата. Човешкото съзнание може да ги възприема като досадни задължения, сложени от някого, който има властта да командва другите, които се движат по пътищата. За всеки съзнателен шофьор, обаче, е кристално ясно, че тези правила са създадени и установени за доброто и сигурността на всички по пътищата. Емо ми е разказвал кога му е просветнало това. След поредното пренебрегване на един знак по път, който вече знаел като петте си пръста, в последния момент забелязал, че на лентата има пясък, свлякъл се от склона по време на дъжда. И се завъртял... разминало му се като по чудо. Докато стоял в колата изтръпнал и си въртял филма какво се е случило, ясно "видял" знака. Дотогава му се струвал напълно безмислен - сега осъзнал защо са го сложили. Оттогава не просто спазва знаците, а ги "разбира" като послания, оставени от знаеща и можеща воля.

Та така е и с правилата на Учението. Докато те са като пътните знаци - това са правила за доброто на тези, които са тръгнали по този път. Ако не искаме правила, свободни сме да си караме без път - през полето. (ето че пак ползвам символи, но не намирам друг език)

Правилата се превръщат в канони и в догми, когато те са създадени и наложени, за да "маркират" човека като член на дадена група, общество, което се идентифицира с определена идея и ценности. Например, православните християни имат система от ритуали, различни от тези на католиците или протестантите, още по-различни от мюсюлманските. По тези ритуали човекът показва своята принадлежност към групата на православните или мюсюлманите и т.н.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

hipathia - понеже, не разбирам потока на мисълта ти, относно "формата и смисъла". Затова ще ти отговоря твърде общо - за мен, е важен смисъла(т.е. основата) а не формата. Формата може да има различни проявления, но смисъла да е един. Относно изказването на Божидар, което коментирах. Мисля стана ясно, че е резонно само по-себе си, но е е в темата.

А тук споменаваш наука! Ако прочетеш внимателно мненията на участниците в дискусията, ще забележиш че повечето от тях, диференцират понятията - наука и учение. Според общото мнение, ако ми позволят да обобщя, науката се занимава с измерими, установими същности, докато езотеричните учения се занимават със същности които не могат да бъдат отразени.

Мнението на всички изказали се, е важно. Не знам защо ми вменяваш неуважение към тях! Всеки си има мнение, което произлиза от неговите разбирания, житейски опит и т.н. и аз го уважавам. Дали го споделям, е отделен въпрос, и това не е важното. В една дискусия, човек винаги намира "добри" моменти за себе си, независимо че като цяло може да е на противоположни идеини позиции.

Донка - не мисля, че имам какво да кажа повече :) .Нямам противоречия с теб. Казусът с "правилата" дойде от там, че ти ги изтъкна, един вид като разлика между различните форми на познанието. Разбира се, че аз не отричам ролята на правилата - не ме разбирай погрешно. Едиствено се опитах да покажа условния характер, на това "разделение" Няма учение, независимо езотерично или как ще го наречеш, което да не дава рецепти, правила, съвети и т.н. Наречи ги както искаш. Затова те помолих, да споменеш такова ако знаеш, защото бога ми аз наистина не се сещам.

А знаеш ли, защо реших да ви провокирам с такъв въпрос? В няколко последователни теми, участници от форума непрекъснато натякваха "че според езотеричните учения еди какво си ......" Направи ми впечатление, че когато не могат да дадат конкретен отговор, или очевидно не са прави, извинението " че според езотеричните учения еди какво си ..." е много удобно за измъкване от ситуацията. И друго ми направи впечатление - натякването на думите "езотеричен", "окултен" сякаш самият им смисъл вече отговаря на въпросите. Което мен лично, ме кара да се съмнявам във възможността на тези хора да мислят въобще. Това е, толкова просто и логично :)

В интерес на истината, ако трябва да обобщя това което се изписа. Единствения човек, който успя да "хване" смисъла на темата, и да отговори адекватно, бе Диана - още в първия си пост.

Благодаря на всички :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз благодаря. Само да уточня, че не съм ползвала думата правила, а догми, канони и предписания. И сега дано пак не се наложи да правим терминологични справки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен темата е свързана най-вече с това,защо са били тайни тези учения и защо трябва да са тайни.

Били са и продължават да са тайни защото са опасни.Не са опасни за тези,които четат за да са по-информирани,напротив-полезни са.Но,ако се практикуват стават опасни.Ще дам само три примера,които са част от пътя:

Какво ще направите,когато чуете шум в главата си?Ще потърсите консултация със специалист,който не е наясно с тайните учения?

Какво ще направите,когато започнете да губите контрол над себе си?Съзнанието ви е ясно,но липсва една вътрешна сигурност,която, точно в този момент разбираш,че си я имал,но вече я няма?

За кратко да се фокусираш върху някого и знаеш какво мисли,но същото се случва и с теб-за която и мисъл да се хванеш,този,който е до теб разбира за какво мислиш и не можеш да скриеш нищо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Северен, ако ти си преминал през тези етапи - си доста напреднал, така е, това е пътят.

А какво се случва след това - е още по- невероятно.

Виж, на казаното от теб, вярвам.

За разлика от теоретичните дискусии.

Но, едно е да искаш, друго - да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбрах за кого е опасното - за този, който се опитва да проникне в мислите на другия благодарение на уменията, усвоени от някакво езотерично учение, или за другия, който е обект на проникването в мислите, но и той започва да "чува" мислите на другия?

Ако човека, тръгващ по пътя на езотеризма, окултизма, не му са ясни последствията от усвояването на новите умения, то "плесницата" е много полезна за него. Тя или ще го откаже, или ще го направи внимателен. И в двата случая е най-доброто, което може да му се случи.

Колкото до опасността някой да ползва тези умения за злото на другите - примери в историята много. Това не само че не е основание да се крие, а по-скоро обратното. Ако повече хора усвоят тези умения, зловредните намерения ще имат все по-малък шанс. Като се замисля точно манипулаторите имат силно основание да държат тези учения в тайна от дргуите,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×