Jump to content
Порталът към съзнателен живот
summertime

За "Тайните учения"

Recommended Posts

Нормално е първо да се потърсят слабите места в своите разсъждения и после в чуждите. Не знам защо фокусът обаче винаги се измества към доказване погрешността на чуждите разсъждения, без дори да се вникне в смисъла им.

...

A защо да вникваме в нечии чужди теории, след като още на първо четене забелязваме някакви слаби места, несъответстия ... ?

Несъответствията често са само привидни. Разбира се никой не изисква от никого да вниква в дълбочина в това, което е изказал, но когато се поставя открито под съмнение нещо написано от някого, то това вече изисква задълбочено разглеждане на гледната точка на другия.

...

Чрез астралното тяло проявяваме личните си емоции и желания. За да отмине този етап и да се премине в следващия: развитието на надличностните (духовни) чувства, астралът следва да „отстъпи“ своето водещо място в психиката на човека. Пиша отстъпи в кавички, защото в действителност астралът няма да направи това доброволно, но тъй или иначе фокусът на съзнанието следва да бъде изместен от нисшето его на човека. Нисшето его разбира се не е само астралът, но и част от ума. Етапът на развитие на астралът за хората е отминал. Имало е необходимост, но вече я няма. Няма как да се достигне до духовните чувства, без да се премине през егоистичните. Но всяко нещо, когато отмине времето му, се превръща в проблем, ползите се превръщат във вреди.

Чрез астралното си тяло проявяваме ВСИЧКИТЕ си чувства, поне докато сме въплътени.

Това може да се каже, че е така, но са необходими някои уточнения. Чувствата идват към астрала от по-високи нива. Астралът им придава нещо от себе си. Да кажем, че ги оцветява със своя цвят, с цвета на нисшето его, на личността. Така духовните чувства стават егоистични. Също и желанията. Чистата любов вече не е чак толкова чиста, чувството за справедливост губи своята обективност за сметка на субективността, човек се чувства радостен или нещастен изцяло в зависимост от това как външните събития се отразяват на личността му и т.н. и т.н. Когато астралът не придава нищо от себе си на идващото от висшите тела, тогава имаме проява на духовните чувства в чист вид. Разбира се всичко си има степени.

Как става според теб "отстъпването на водещото място в психиката на човека"? Чрез подтискане на астрала, чрез контролиране на астрала?

През това вече преминахме. И то в тази тема.

Какво значи "няма да направи това доброволно"? Просто няма да стане бързо и изведнъж, но така и трябва да бъде, според мен. Революцията е неподготвена еволюция, насилието ражда насилие. Хубаво е да стане постепенно и естествено, а не зорноволно, измъчено. Според мен астралът продължава да се развива и дори бих казала - да се изчиства. Но да - вече не е той на дневен ред, като фокус на развитие на телата ни.

Основното оръжие на астрала е заблудата, че имаме нужда от това, към което той ни води. Несъществените неща се представят за съществени, външните желания – за наши. Лъжата изчезва, когато осъзнаеш истината. Иначе човек може да си заменя до безкрайност една заблуда с друга, но все ще си остава заблуден, докато не достигне до истината. Та и с астрала е така. Това, което ни представя астрала е една илюзия. Ние следва да се научим кое в мислите и чувствата ни идва от астрала и кое от по-високите принципи. Само когато се научим на това различаване, ще можем да изберем с кои мисли и чувства да се свържем и кои да отхвърлим.

Иначе продължава да виси това:

...

Аз също ти зададох един въпрос - смяташ ли, че няма обратна връзка: от по-нисшите тела към по-висшите? Ако да - то защо съществуват по-нисшите - ей така, без смисъл, само заради едното проявление или аз нещо пропускам? Ако има обратна връзка, то какво влияние оказва тя, в какво се изразява и т.н.? Това е важно!

И не само към теб, разбира се. Нека и други се включат, смятам, че наистина е важно. Важно, не за да видим кой е по-прав и кой седнал :), ами като база за изграждане на светогледа.

И на това отговорих. В предходното си мнение, а също и в това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова те питах: как разбра, че не може да има висши чувства в астрала?

В предния пост го обясних максимално добре, доколкото мога. За да видиш в дълбочина до дъното на едно езеро, водата трябва да е в покой и да е чиста. Ако следствие на вълните камъчетата по дъното ти изглеждат изкривени или вследствие на нечистата вода – бледи и замърсени, то причината не е в камъчетата, а във водата. Астралът е като водата. Ако е чиста и неподвижна, няма проблем. Тогава той е просто едно тяло за проявяване на висшето. Сега за ненужността на астрала въпросът е малко по-сложен. Но да кажем, че той може да бъде напълно заменен от по-висшите тела, когато разбира се те бъдат овладени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основното оръжие на астрала е заблудата, че имаме нужда от това, към което той ни води. Несъществените неща се представят за съществени, външните желания – за наши. Лъжата изчезва, когато осъзнаеш истината. Иначе човек може да си заменя до безкрайност една заблуда с друга, но все ще си остава заблуден, докато не достигне до истината. Та и с астрала е така. Това, което ни представя астрала е една илюзия. Ние следва да се научим кое в мислите и чувствата ни идва от астрала и кое от по-високите принципи. Само когато се научим на това различаване, ще можем да изберем с кои мисли и чувства да се свържем и кои да отхвърлим.

Значи астрала е един вид илюзията, но не само във видимата материя, а и на ниво чувства и мисли.

Напълно съм съгласна, че мислите и чувствата могат да бъдат Божествени, а могат да бъдат и плод на егоистичната ни природа.

Разбирането, което преди време дойде в мен за вечната ни природа и смъртната ни такава напълно обяснява двата вида чувства.

Най-характерното за чувствата на смъртната ни егоистична природа е безпокойството и притеснението, страха от утре, страха от непрестанната промяна, от неизвестното бъдеще, от смъртта.

Най-характерното за чувствата на вечната природа е мирът и знанието, липсата на страх и безпокойство. Там има някаква сигурност/отдавна не съм се докосвала до тази природа в мен, а беше прекрасно/.

Нея по никакъв начин не можеш да я притесниш с егоистичните измислици и смъртните опасности, защото тя си е вечна.

Но смъртната ни природа много лесно се обезпокоява от променливия свят.

Не случайно в Библията се казва

Евреи 5:14

а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Редактирано от dcveta

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна с dcveta!

@Станимир - от последния ти пост разбирам, че астралът следва да се контролира на 100% от по-висшите тела, както и стремеж да се стигне до там, че той, астралът да "не предава нищо от себе си" - т.е нито като проявление, нито като обратна връзка нагоре. Чудя се, как ще стане това? А по отношение на етерното и физическото тяло това пак ли е валидно? В такъв случай за какво са ни тези по-нисши тела спред теб, след като само пречат, така да се каже?!

Моето разбиране за нещата е доста по-различно. За мен е неподходящо да има борба, контрол, отхвърляне и т.н. Това от много източници, вкл. Учителя, вкл. и от мои наблюдения. Добре, отхвърлям нещо и то отива ... къде? Ами нищо в природата не се губи, просто го "натъпкваме" някъде, образно казано, пак в нас. Това е според мен по-опасната заблуда. Обратна връзка между телата има на всички нива, иначе нямаше да са живи и да функционират заедно. Точно поради обратната връзка ние успяваме да усвоим натрупания опит от проявлението (не случайно зададох въпрос, защо съществуват по-нисшите тела, след като прозираше, че не приемаш, че има обратна връзка, т.е отдолу-нагоре, но не бях сигурна, че това казваш).

Тъй като в момента човечеството работи главно по овладяването на менталното тяло, съзнателното овладяване/боравене с него, има много хора, които всичко прекарват през ума си, чувствата им се струват нисши по природа, замъгляващи/пречещи на разума, иска им се да "запушат устата" на чувствата и въобще на всички нелогични неща ... Това е безсмислено залитане според мен. Изчистване, развитие, хармонизация ... на всички нива, това са според мен нужните процеси. Не случайно от много места се чуват призиви за отваряне/развитие на сърдечната чакра. Твърде сухи, разумни станахме. Разбира се, докато в един момент не избие нещо на повърхността (като цирей).

Още повече, че от астрала няма да се отървем скоро. Ако нещо ще отпада, то първо ще отпадне физическото тяло, след това етерното и чак след това астралното.

Сещам се да дам пример, как реагират и подават нагоре обратна информация и етерното, и физическото тяло - ако се отпуснем (охлабим контрола на разума) и си зададем въпрос, то интуицията ни се задейства и дава индикации на етерно (като осезателен спад/скок на енергия) и физическо (като осезателен комфорт/дискомфорт) ниво. Но, разбира се, пак с астрала "усещаме" това и, разбира се, пак с разума съставяме извода/отговора.

Спирам дотук, че темата стана дискусия за телата и в частност особено за астрала, а не за "тайните учения" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Станимир - от последния ти пост разбирам, че астралът следва да се контролира на 100% от по-висшите тела, както и стремеж да се стигне до там, че той, астралът да "не предава нищо от себе си" - т.е нито като проявление, нито като обратна връзка нагоре. Чудя се, как ще стане това? А по отношение на етерното и физическото тяло това пак ли е валидно? В такъв случай за какво са ни тези по-нисши тела спред теб, след като само пречат, така да се каже?!

Защото докато съзнанието е фокусирано в личността (астрала и долната част от ментала), висшето няма как да се прояви в земния живот без тяхно посредничество. Но както писах, това посредничество, докато тези тела са неовладени, привнася много от самите тела в нашите мисли, чувства и желания.Сега е време фокусът на съзнанието да се измести от временното, личното, егоистичното и да се пренесе нагоре. Хората са достигнали до предела на егоизма си. Повече егоизмът няма нужда от развитие. Фокусът върху астрала (с пропитите от него мисли, желания и емоции) вече не е необходим.

Нека да направим една съпоставка с физическото тяло. Човек контролира с волята до много голяма степен движения на тялото си. Има някои неволеви движения + тези от които зависи функционирането на самото тяло (кръвообращение, храносмилане и др. под.), но като цяло тялото действа според желанията на волята. Така ли е с емоциите? Обикновено те са спонтанни, а волята просто бива изцяло затъмнена от тях. Блъснат те на улицата и ти се обиждаш (поне първосигнално). По принцип хората имат много слаб контрол над движенията в астрала. Контролът на мислите също е почти никакъв. Защо е нужен контролът? Ами то все едно да питаш: защо е нужно ние да определяме движенията на тялото си? Ами кой друг, ако не ние? Необходимо ли е тялото да добавя нещо от себе си към направлението на волята? Да, то може да даде сигнал, ако е болно, но не и да иззема функциите на волята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато не пожелаеш съзнателно и от сърце да станеш по-добър,по-любящ,и не потърсиш висшите добродетели и ги направиш свои,независимо ,че в материалния свят ще изглеждаш глупак и неуспешен...Пътя на Христос е пример.Морала,Съвестта и Добротата са характеристика на душите стремящи се към висшите светове...

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова те питах: как разбра, че не може да има висши чувства в астрала?

В предния пост го обясних максимално добре, доколкото мога. За да видиш в дълбочина до дъното на едно езеро, водата трябва да е в покой и да е чиста. Ако следствие на вълните камъчетата по дъното ти изглеждат изкривени или вследствие на нечистата вода – бледи и замърсени, то причината не е в камъчетата, а във водата. Астралът е като водата. Ако е чиста и неподвижна, няма проблем. Тогава той е просто едно тяло за проявяване на висшето. Сега за ненужността на астрала въпросът е малко по-сложен. Но да кажем, че той може да бъде напълно заменен от по-висшите тела, когато разбира се те бъдат овладени.

Това за водата е значително добър пример показващ цялостна гледна точка, която си мисля, че би могла да доведе до общо разбиране и затвърждаване на добрите отношения :)

В тази връзка се сещам за мисловното ниво (Кама Манас, ментал). До каква степен то размътва водата? Можем ли да решим, че то не "мъти"?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите също могат да са егоистични и надличностни, тъмни или светли, груби или възвишени. Кама-манас, подобно на астрала, е част от нисшето его.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите също могат да са егоистични и надличностни, тъмни или светли, груби или възвишени. Кама-манас, подобно на астрала, е част от нисшето его.

Добре, а какво представлява написаното от човека? Мисли?

Кога може да преценим, че нещо написано не е "мацнато" от егоистични и тъмни мисли?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кога? – предполагам, че когато бъде развита в определена степен способността за различаване.

Написаното винаги отразява определени мисли (и понякога прикрива други).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

независимо ,че в материалния свят ще изглеждаш глупак и неуспешен....

Защо трябва да си неуспешен в материалния свят? Успехите в духовния живот не са ли свързани и с успехи в материалния?/като изключим изключенията от правилото/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Добре, а какво представлява написаното от човека? Мисли?

Кога може да преценим, че нещо написано не е "мацнато" от егоистични и тъмни мисли?!

Кога? – предполагам, че когато бъде развита в определена степен способността за различаване.

Написаното винаги отразява определени мисли (и понякога прикрива други).

Ами след като още не можем да различаваме как тогава ментално решаваме къде изживяваме висшите чувства?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Ами след като още не можем да различаваме“ – много хора могат. Втората част от въпроса не мога да я разбера.Защо трябва да определяме решаването като ментално?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Ами след като още не можем да различаваме“ – много хора могат. Втората част от въпроса не мога да я разбера.Защо трябва да определяме решаването като ментално?

Кое те кара да мислиш, че вземането на решение не е логическо, т.е. ментално?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във въпроса ти всъщност не ставаше въпрос за вземане на решение, а за определяне откъде идват чувствата (или както го беше формулирал: къде ги изживяваме). Логиката разбира се също може да участва, но в случая едва ли ще е достатъчна. Нужен е и опит, да си се сблъсквал със сходни мисли и чувства и с последствията от тях; не просто логически да си извел някакви зависимости между характера на мислите и чувствата и последствията от тях, но и да си ги изживял; да усетиш една мисъл или чувство изкарва ли те от равновесие или спомага за постигането му, дали води до разширение в теб или до стесняване, дали имаш реална нужда от нея или не...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

независимо ,че в материалния свят ще изглеждаш глупак и неуспешен....

Защо трябва да си неуспешен в материалния свят? Успехите в духовния живот не са ли свързани и с успехи в материалния?/като изключим изключенията от правилото/

Добрите хора,които не лъжат и не крадат трудно се котират в света,където успеха се измерва в материални придобивки,освен това техните натрупвания са в Божествената банка,те са в света,но не от него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във въпроса ти всъщност не ставаше въпрос за вземане на решение, а за определяне откъде идват чувствата (или както го беше формулирал: къде ги изживяваме). Логиката разбира се също може да участва, но в случая едва ли ще е достатъчна. Нужен е и опит, да си се сблъсквал със сходни мисли и чувства и с последствията от тях; не просто логически да си извел някакви зависимости между характера на мислите и чувствата и последствията от тях, но и да си ги изживял; да усетиш една мисъл или чувство изкарва ли те от равновесие или спомага за постигането му, дали води до разширение в теб или до стесняване, дали имаш реална нужда от нея или не...

Не, далеч по-интересно ми е къде вземаме решенията си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В духа, атман. Другите тела са инструменти, които могат да повлияят по един или друг начин на вземането на решение, но самото решение не мисля, че би могло да се вземе другаде освен в атман. Решава волята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В духа, атман. Другите тела са инструменти, които могат да повлияят по един или друг начин на вземането на решение, но самото решение не мисля, че би могло да се вземе другаде освен в атман. Решава волята.

А как може да знаем кое решение се взема в атман и кое в ментала?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×