Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Inatari

Цветята

Recommended Posts

Това което виждам в първата роза е, че новите вътрешни стръкчета просто излиняват и увяхват преди да са се развили, за разлика от малката роза до нея, която си се развива съвсем добре. При едни и същи условия растат. Хубавото е, че все пак продължава да расте, макар да образува само листа, не и цветове. Все пак аз вътрешно вярвам, че тази роза ще оцелее и отново ще цъфти. Така е и с хората - любовта може да ги върне към живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ние наистина чувстваме любов в сърцето , а не ненавист и завист непризната ,тогава се случват хубавите неща. Търпението в любовта също е много много важно . Щастлива съм да се грижа за свое цете -подарък за мен . Един красив златен невен в красива саксия .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои хора си имат отровно излъчване и без да го правят осъзнато. Цветята усещат. Аз съм снизходителна към въпросната личност, тя дори ми се води приятелка и понякога наистина се държи като такава. Е, понякога всеки от нас може да бъде завладян от тъмната си природа, да се окаже в плен макар и за кратко на грозни чувства. Какво, и аз не съм съвършена. Кого да съдя? Гледам да обръщам внимание на доброто, а на лошото не.

Инатари ме наведе на мисълта, по-скоро на спомена за нещо прочетено, че напреднал йога може да накара в съвсем кратко време едно растение да покълне, порасне, цъфне и даде плод - за няколко часа примерно. Тъй че и моята любов не е съвършена... За несъвършените търпението наистина е много важно нещо. Съвършените вече са го постигнали.

Благодаря, Инатари!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде да не коментираме хората с " отровно " присъствие в темата за цветята .

Някакси не на място ми се струва . Пък и достатъчно негативизъм е надвиснал в ежедневието . защо и тук да пренасяме тези "лоши " мисли .

Радвам се ,че си се замислила за търпението . Понякога така се раждат истинските приятели ,с много търпение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инатари, ако се случи нещо с твоето любимо невенче, в смисъл да го попрекършат и после да не върви, какво ще правиш, няма ли да потърсиш обяснение и помощ, представяйки нещата както ги виждаш ти в действителност? Понеже действителността не винаги е лицеприятна, но си е действителност. Зрелите и препатили хора го знаят и не бягат от действителността, понеже от това полза няма. Защо ли се почувствах критикувана и уязвена, с опит да ми бъде наложено ограничение какво може и не може да казвам? Не съм споменала други имена освен своето и се надявам да съм представила нещата достатъчно принципно, а не като махленска клюкарка, на която по-мъдро и висше същество да затвори устата.

А то иначе злото да си действа безпрепятствено, дори да не го споменаваме, че било грозно. Да не се ли опитваме да поправим последиците?

Не съм виновна, ако някои хора ме харесват повече като жена и човек от въпросната личност, но го отнасям. Не дай си Боже да покажат предпочитание в нейно присъствие, тогава гледай що е черен скорпион!

Ако ние наистина чувстваме любов в сърцето, а не ненавист и завист непризната ,тогава се случват хубавите неща.

Тъй и не разбрах това пък защо беше? Ако си усетила нещо такова, не е от мене, а към мене, в случая. Милкана се ориентира по-добре, в смисъл, че не бях разкрила дори пола на тази личност, но в отговора й личи, че не й е било необходимо.

Да не се съдим, става ли? Ако има нещо излишно и не на място в думите ми, нека модераторите го премахнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Мила сестричке с име на цвете :D (Не случайно Господ ти го е дал... :angel: )

Цветята са най-мъдрите учители, които съм имала досега - особено тези, които отглеждам сама от няколко години.

Ето моята версия за твоя случай:

Розичката, която ти е подарил приятелят ти е живо същество и говори на своя език с теб. Счупеният цвят (без значение как е станало счупването иде да ти каже (за мен) няколко Истини.

1. Ако чакаш някой друг да ти подари цъфналото цвете на твоето щастие - ще го намериш един ден отчупено.

2. Смъртта на стария кълн е събудила подозренията, които може би дълго време не си искала да признаеш на себе си - май е време някак да се справиш с тях. Сърцето ти ще ти подскаже...

Малкият кълн в корена, който сега расте под твоите грижи е онова щастие и Любов, които вече си отгледала сама в душата си и които скоро ще дадат "цвят", който ще радва теб и всички близки хора, които те обичат. Няма да се страхуваш вече, че някой ще го убие или че ще спре да цъфти, защото ще знаеш, че винаги можеш да си "захванеш" ново и да му дадеш Любов да цъфне. (Когато нещо се случи с мое цвете, аз си казвам, че е трябвало да си иде, защото не му е било хубаво или се е уморило или вече му е дошло време да се прероди в нещо друго... Освобождавам го без да ми е мъчно и си захващам новичко "детенце" :D )

Толкова се радвам, че и вие, мили приятелки, разбирате цветята... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:1eye:
Това което виждам в първата роза е, че новите вътрешни стръкчета просто излиняват и увяхват преди да са се развили, за разлика от малката роза до нея, която си се развива съвсем добре. При едни и същи условия растат. Хубавото е, че все пак продължава да расте, макар да образува само листа, не и цветове. Все пак аз вътрешно вярвам, че тази роза ще оцелее и отново ще цъфти. Така е и с хората - любовта може да ги върне към живот
:feel happy: Ти сама знаеш! Така е и с цветята - любовта може да ги вьрне кьм живот! Изпрати му топли мисли, тихи благословий, дьжд от цветни льчи, надежди, сили. То непременно ще оздравее, защото вярваш! :1eye: Аз например пресаждах едни градински розови малки храсчета, на които времето за пресаждане вече беше минало. Те доста оклюмаха, превиха стьбла, изсьхнаха. Една сьседка каза, че напразно сьм си загубила силите и труда. Вчера като се прибрах в кьщи, гледам от пожьлтелите им листенца и превити стьбла нагоре цьфнали розови цветенца. Веднага се заех да ги поливам. Твоите добри мисли, ще го спасят! :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, благодаря ти, че ми отговори по същество!

Навремето като се омъжвах, в един момент несъзнателно подадох булчинския си букет на една жена да го подържи за момент, че ръцете ми трябваха за друго. Е, в този кратък момент тя случайно счупи най-горното цвете, докато минавахме през една врата, при което ми мина мисълта, че бракът ми няма да го бъде. За мене това беше знак. И не беше единственият от този ден. Така и стана след време.

Розата, за която си говорим, ми беше подарък от човек, с който тогава не бяхме близки, но да кажем, че сме изпитвали взаимна симпатия. И двамата сме желали, без да казваме един на друг, аз да виждам всеки как ден розичката разцъфва. Очаквах с някакъв трепет това. Когато я видях пречупена, почувствах изненадващо голямо за мене разочарование, не, това е слабо казано. Ходех объркана и недоумяваща напред-назад из апартамента и питах почти разплакана: "Кой ми счупи розичката?", проумявайки колко много всъщност държа на нея. "Приятелката" ми стоеше на ръка разстояние от цветето и отрече да е видяла нещо. Помислих дали това не е пак някакъв лош знак и постепенно стигнах до извода, че не е. Разликата е в това, че беше счупена нарочно, по човешка воля, от завист, ревност и злоба, а не случайно и непреднамерено, както често се изявява волята Отгоре. Жената знаеше за случая от сватбата и съвсем съзнателно е постъпила така, знаейки какво бих си помислила. Предния ден канеше приятеля ми у тях, да видел къде живее тя, а на празника ми му обърнала специално внимание, но не получила ответ.

Спомням си приказките, в които някоя злобна жена пречи на двама да се съберат, но не успява. Любовта побеждава човешката злина. Така разбирам аз нашия случай, без да казвам какво ще е бъдещето - наистина не зная. Както казва приятелят ми, "Ако са рекли Господ и жена му, ще бъдем заедно". Тогава човек не може да ни попречи. Разбира се, нещата зависят и от нас.

Розичката, която ти е подарил приятелят ти е живо същество и говори на своя език с теб. Счупеният цвят (без значение как е станало счупването иде да ти каже (за мен) няколко Истини.
Просто в случая в отношенията ни се натрапи външен човек където не му е работа и все едно ми каза:"Не понасям да си обичана и щастлива!" Това си е човешко мнение и зная, че Бог е на съвсем друго мнение. Това не е езикът на самата розичка - зная, че е била подарена с много хубаво чувство и също е съжалила, че не е могла да го покаже. Едно цвете не може да се противопостави на вандалски ръце. Между другото, пазя отчупения цвят, закачен на една икона. Смятам да запазя всички цветове, които идат, ако може. Розите са израз на нещо по-дълбоко. Дори и да ги няма, това дълбокото може да остане.

Благодаря и на Сони! Аз чувствам нещата точно по този начин!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в отношенията ни се натрапи външен човек където не му е работа и все едно ми каза:"Не понасям да си обичана и щастлива!"

Именно - това ти е казала розичката, мила! Преупредила те е за опасността и ти е показала начина да я избегнеш... Може би да не "слагаш" съкровени за теб неща в ръцете на "приятели", а да си се грижиш сама за тях...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така, мила Донке!

Това е един от изводите, до които стигнах. Аз много ти благодаря за мислите, които споделяш с мене, понеже те винаги ме подтикват към по-голяма осъзнатост. Наистина си права и за стария кълн, и за новия, надявам се. Искам да споделя също, че децата ми също обичат розичките, говорят им на име, много им се радват и ги поливат. И друго си мисля - на мене ми дойде отвътре да ги кръстя с нашите имена, но дали по този начин посредством имената цветята не се влияят от всичко, което ни засяга, дори и от разстояние, дори и от хора, които някой от нас не познава? Какво ще кажете за това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех , Латина добре ,че ти мина цялото негодувание , дано си се успокоила .

Жалко ,че си се почувствала " като махленска клюкарка, на която по-мъдро и висше същество да затвори устата. ",но наистина ми е дошло догуша да слушам

за "отровни " хора ,"черни скорпиони ","злобни " и т. н. Просто това беше едно светло ,красиво място ,но важното е да си се успокоила . Това повече ме интересува от "махленските клюкарки " и т. н.

Дано всичко да е наред с мъжа и семейството ти ,изказвам моите благопожелания . :)

Ето Донка и Сони са те посъветвали както винаги мъдро . Което облекчава моята функция ,като автор на темата.

Толкова се радвам, че и вие, мили приятелки, разбирате цветята... 60.gif,Мисля ,че много по вълнуващо е именно това .

Което споделям с цялото си сърце . :thumbsup2::feel happy::huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Би могла да помислиш какво виждаш в огледалото /човека насреща/ и защо. Написаното от мене към тебе не беше първата ми реакция и можех да премълча, но впоследствие реших да ти дам тази информация - може да ти е полезна в отношенията с хората по-нататък. Не е приятно да те представят за такъв, какъвто не си, да те обиждат с кривото си разбиране, по точно с неразбирането си. Положението е принципно - може ли някой от нас да въвежда собствен ред, да дава оценки и да казва на друг да мълчи? Затова и не използвах лично съобщение, а ти отговорих там, където ме предизвика. Като автор на тема се изживяваш нещо като ръководител, но аз пък не се изживявам като твоя подчинена. Аз съм свободолюбиво същество и реагирам когато някой посегне на свободата ми. Мисля, че съм в правото си. А негодуванието наистина ми мина много бързо и лесно благодарение на мъдрото поведение на Донка - учи се от нея, това е то миротворец в действие. Тя просто изказа мнението си, без да дава лични оценки, без да нарушава територията на другия, проявявайки нужното уважение и спазвайки добрия тон.

Просто това беше едно светло ,красиво място
Ей, животът не е само това. Ама извинявай, ако можех да предположа, че тук е забранено да се казват нещата с истинските им имена, понеже някой иска да живее не в реален, а в моделиран от него самия красив /илюзорен/ свят, нямаше да го наруша. То и аз се оказах отровен човек, без да искам.

Чуй себе си, това са твои думи, отправени към мене:

ненавист и завист непризната
Те не нарушават ли красивата ти идилия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , Латина , права си , нарушават я . Осъзнавам колко лесно е да загубиш човек

и възможността да съградиш нещо с него , само заради раздразнението или пък досадата . Важното е че се намери кой да те изслуша и да ти даде най-добрия съвет .

Признавам си ,че аз не бях склонна на това . :)

Надявам се да простиш нежеланието ми да дам пространство и любов на твоите душевни тревоги .

Но не можах да преодолея вътрешното си нежелание да слушам за ...знаеш какви хора там бяха .

Явно в последно време много ми се насъбрало и просто искам да взема глътка чист въздух .

По точно имам постоянна нужда от чист въздух .

:( , съжалявам ако съм те огорчила .

:v: PEACE! /няма само знаменце иначе и него бих развяла / :D

За магарешкия бодил /цъфналия трън / :D , голямо растение си е наистина , почти храст .

Има невероятно красива форма на чашката си с цветове . Като особено странна /космична / звезда , и какъв интересен виолет , дълбок и много чист .

Всички цветя са като едни мини чакри , те имат формата на чакра , отварят се и се затварят и са малки енергийни центрове . Деца какво да се прави . :D

Забелязали ли сте като процент , че най - много има виолетови и бели цветя в природата , докато сините и жълтите са равни половини . Червените , като /маковете ,чистите червени / са един доста малък процент в природата . Много разсъждавах върху това онзи ден . Защо ли е така ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хей дами помогнете ..... засях си еделваис от онези нали се сещате вече продават дори и семена от ЕДЕЛВАИС ....та по темата как трябва да го гледам дори не е поникнало а може би не съм го засял както трябва семената са на 2-3 сантиметра под земята.. знам съвсем малко чее мн обича слънцето ii му трябва свег въздух................ help

Пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от екипа на Портала.

Редактирано от Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еделвайсът расте високо горе и освен слънце и въздух и вода, трябва му и свобода, там някъде по скалите, не знам да е стайно или градинско цвете. Дано пък ти поникне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти че си взела отношение по моя проблем ....

Да знам че е високо планинско растение ... iii че дори е застрашен вид и мисля че е в червената книга на българия... точно зарадаи това приех предизвикателството да се опитам да го отгледам у дома а и знам че и др са го отглеждали успешно и е възможно да си расте в домашни условия дори става по голямо!!!!! отколкото горе в планината защото тук условията не са толкова сурови колкото в планината.Но все пак не знам мн неща за това растение как точно се сее, през зимата трябва ли да го прибирам от терасата, какк се тори как се полива, и т. н.

Пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от екипа на Портала.

Редактирано от Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

KUARE, когато не зная нещо питам наляво и надясно като тебе. Предполагам, че някои /не всички/ цветари са наистина компетентни и могат да ти отговорят. Мисля си, че почвата и честотата на поливане имат значение. Високо горе по чукарите има повече камънаци и бедна почва. Предполагам, че еделвайсът би предпочел такава. Знам ли, може и да греша. Обаче, сега ще натопя Благост да ти отговори и дано да не ми се сърди. Някъде от нея четох, че е виждала еделвайси, затова може да ти каже поне при какви условия. Тя е добро човече, може и да не се разсърди, че пращам човек в беда към нея, още повече, щом се отнася за цвете. А ние уважаваме цветята и Цветницата... по разни причини. Може да й пуснеш лично съобщение, ако не види въпроса ти тук. Не забравяй да направиш проверка на знанията и на цветарите, нали?

М-м-м каква съм само... няма да казвам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Аз за съжаление нямам никаква инфорамация по въпроса ,с която да помогна на Kuare , но имам спомен , как една моя приятелка преди много време ми показа един подарък от еделвайси , които получила и ми обясни ,че те били гледани в домашни условия . Спомням си ,че еделвайсите , бяха доста големи и много красиви , добре развити . :) Но нищо незнам за самия начин на отглеждане или пък засяване . :(

Хайде опитните градинари да се включат . :) !

Успех Kuare с отглеждането дано да ти тръгне еделвайсчето .:), А как изглеждат семената , много ми е любопитно ?

Така ,че едно е сигурно , става :thumbsup1: , растат в домашни условия ,но рецептата за отглеждане , никак незнам <_<:) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички тук сте много мили и отзивчиви, благодаря за вниманието ИНАТАРИ

Ами да за семената и на мен ми беше любопитно та нали това все пак е Еделвайс! оказа се че са съвсем малки едва се виждат! и трудно се сеят :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте! Личен опит нямам :) засега, но ще го придобия!

Мога само да предположа, че е добре да е на смесена сянка, проветриво, по-рядко поливане и повече камъчета в саксийката :unsure:

но все пак това си е култивиран еделвайс :1eye: ще се постарая да проверя от специалисти,

още повече, че съм сериозен длъжник на семейството на еделвайсите :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D:feel happy: Радват ти се на любовта и щастието в душата ти, Латинче :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекарах цял месец в морската столица и основният ми досег с природата беше морето , плажа и безбройните миди и рапани по плажа .

Но навсякъде в морската градина имаше много цветя ,малки декоративни цветя , образуващи различни геометрични фигури , погледнати отвисоко или отдалече .

В Бургас пък , всички тези " общински цветя " , грижливо засадени от работници на общината са огромни и много цветни . В нашия град също е задействан проекта " Красива България ' и също има много общински цветя по центъра . Това са едни от добрите постижения за момента , цветните лехи с декоративни цветя . :D:)

За съжаление имах много работа и не можах да отида на флората тази година , но за сметка на това гледах няколко от филмите на фестивала " Любовта е лудост ", който протече и може би все - още тече във Варна .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×