Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Милкана

Общуването

Recommended Posts

Guest azbuki

Приятелката на моя син се дразни, че в нашия дом няма традиция да не се започва храненето докато не са седнали всички. Разбирам я - това е чудесно, но с нашето разписание на деня да поддържаме тази традиция това означава единият да стои гладен и да чака другия. Това няма как да не предизвика раздразнение, че другият се бави някъде... Когато сме заедно традицията се спазва от самосебе си, защото всеки участва в приготвянето и слагането на храната до последния момент. Когато някой не е бил с нас, а ние вече сме приключили и седнали, минута преди това предупреждаваме, че сме готови и сядама и после.... петима петка не чакат :) . Тя си се цупи, но това е нейния урок или да участва в приготвянето на трапезата с всички, или да уважава времето, в което тези, които са го направили, сядат да се хранят... Аз си я обичам и я разбирам заедно с цупенето и претенциите, но не ги вземам предвид. На въпроса "Защо започнахте без мен?" отговаряме - Защото бяхме гладни и всичко беше готово. И повече не коментираме това дори и тя да настоява... :)

В началото бях на път да се съглася, ама после... много странна ми се стори тая ситуация. Защо се получава системно така, че тя все "закъснява" и "не участва"? Струва ми се, че проблемът тук не е трапезата, а по-скоро трапезата е начинът за предаване на определени послания от единия на другия. Често се получава така, когато хората не могат да си говорят директно за действителните си претенции един към друг - търсят друг излаз за неудовлетворението си. Според мен тук има нещо, по-дълбоко, Донке и май е добре да видиш какво. Открит разговор не би бил зле, но при подобни недомлъвки и неясни знаци дори човек да усеща, че нещо не е наред, малко е трудно да попита какво. Отговорът би бил: А, ама аз нищо не съм казал, направил. Всичко е наред. Точно тази форма на "наред" не ми харесва, че един Бог знае какво има отдолу. Както казва една моя позната: Жаби крякат, комари бръмчат - спокойствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да се научиш да си овладяваш поведението при несправедливи обвинения и неоправдана словесна агресия.Вече няколко пъти ми се случва да се сблъскам с подло извъртане на фактите и до такава степен се изумявам, че не съумявам да реагирам адекватно, нито да се защитя.

Задавам си въпросите :

Защо ми се случва- нали ние предизвикваме събитията?

Как да "тренирам" и работя над себе си, за да остана неутрална при подобна ситуация ?

Да продължавам ли да се усмихвам на такъв колега на другия ден или да му покажа с поведението си, че е минал границите на колегиалното общуване ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е неприятна тази ситуация и най-лошото е ,че всеки път изисква различен подход.

Поведението обаче не е нужно да се овладява, то трябва да е такова ,каквото ти го диктува от вътре.

Правилно или грешно времето ще покаже.

Имах няколко правила при такова поведение(но вече от давна не ми се е случвало,да се надявам че съм намерила правилния път).

"Накажи глупака с мълчание"

"Атаката е най-добрата защита"

Все агресивни методи.На тихата агресия.Другото е иронията.

Много изтъркано е да кажа отговори с любов, въпреки че това е правилния начин.За съжаление има път който трябва да се извърви и неща които човек трябва да промени в себе си, за да може от вътре да му дойде.

Не съм сигурна дали го умея, но последния най-тежкия ми път, след една безсънна нощ, станах толкова щастлива на сутринта ,бях сигурна какво точно трябва да направя и вместо разправии занесох на "агресора", една книга за отношенията в колектив, при което му казах "Ти имаш право да бълваш омраза срещу мен, но аз имам право да не я приемам и тогава тя ще се върне върху теб, като бумеранг удвоена от разочарованието ти"Вярвах в това което казвах и бях толкова спокойна и нещата се промениха.Но ми костваше много.

Той разбира се не прочете книгата :) и не разбра за какво му говоря :) ,но нещата се промениха.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mekota,аз в такава ситуация се правя че не забелязвам агресията насочена към мен.Запазвам спокойствие и даже се усмихвам,независимо от това как се чувствам.

Агресивните хора в повечето случаи са енергийни вампири.Ако отговориш на агресията с агресия ще задоволиш "глада" на вампира и той ще провокира пак подобна ситуация.Остави го да се "самоизяжда"!

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да се научиш да си овладяваш поведението при несправедливи обвинения и неоправдана словесна агресия.Вече няколко пъти ми се случва да се сблъскам с подло извъртане на фактите и до такава степен се изумявам, че не съумявам да реагирам адекватно, нито да се защитя.

Да, разбира се, че можем. Хората, които извъртат фактите се интересуват от всичко друго, но не и от истината. Защо тогава, да се опитваме да им я доказваме?

Задавам си въпросите :

Защо ми се случва- нали ние предизвикваме събитията?

Не, не ги предизвикваме, но ги привличаме. Другият си има свободна воля и причината за неговите действия е в него. Не мисля, че е по силите ми да дообясня първото изречение.

Как да "тренирам" и работя над себе си, за да остана неутрална при подобна ситуация ?

Научи се да се дистанцираш от ситуацията и най-вече от собствените си емоции. Наблюдавай ги отстрани. Обърни внимание преди всичко на собствената си реакция; фокусирай се в тази посока. Осъзнай маловажността на случващото се и безполезността на отрицателната реакция от твоя страна. Признай правия на другия да греши, да постъпва неразумно и необосновано. Поддържай приповдигнато настроение в себе си по всяко едно време, когато се сетиш за това, без да търсиш основание. Нужно е да се научиш да забелязваш и отстраняваш отрицателните емоции още в зародиш, преди да са замъглили напълно съзнанието ти.

Да продължавам ли да се усмихвам на такъв колега на другия ден или да му покажа с поведението си, че е минал границите на колегиалното общуване ?

Защо трябва да му се усмихваш? Усмихвай се на живота. А когато сметнеш, че е преминал границите на колегиалното общуване, може би е най-добре да му го кажеш директно още в момента след като го е направил и с това за известно време да прекратиш диалога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ви благодаря за отговорите. Те ми помогнаха да разбера защо привличам подобни ситуации - защото се възмущавам, че искат да прикрият истината, а възмущението си е вид агресия. А по-скоро е уместно да изпитвам състрадание, че поведението им е продиктувано от страх, болезнени амбиции и злоба.

Толкова искам да бъда царствено спокойна, да запазя присъствие на Духа и да си говоря ,все едно не съм чула словесните нападки. Но емоциалността ме подвежда и загубвам ума и дума Много се надявам в следваща сходна ситуация да сложа короната на главата си :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не съумявам да реагирам

Как да остана неутрална при подобна ситуация ?

Да продължавам ли да се усмихвам на такъв колега на другия ден или да му покажа с поведението си, че е минал границите на колегиалното общуване ?

Мекота, всъщност ти си реагирала адекватно, останала си неутрална, като не си се поддала външно на провокацията.

На следващия ден поне , или възможно най-скоро, когато вече можеш да говориш спокойно, трябва да изясниш ситуацията - особено с висшестоящите, щом става въпрос за работна обстановка. Но и с човека, който си е позволил да изопачава, за да не е зад гърба му.

Така мисля аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър вечер на всички:)!

А как да общуваме със себе си?

Когато света се срине отгоре ни и не се вижда светлинка. Когато някои от приятелителите си заминават, а другите просто не могат да помогнат..

Тогава може би трябва общуваме със себе си..

Да имаме силата да си задаваме въпроси и още по- голямата сила да признаем отговорите.

Да си кажем сами: "Стани и тръгни!".. отново!

Колко падания може да понесе човек? Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето?

А ако пак грешим..?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеалното общуване е обмен на енергии-колкото отдаваме,толкова и получаваме.За съжаление това се случва рядко.

Понякога се случва да отдадем повече енергия отколкото получаваме.Нормално е,но ако започне да става винаги,трябва да се замислим дали да не ограничим(или прекъснем) контактите си с човека който "краде" енергията ни.

Случва се и друго-получаваме повече,отколкото отдаваме.Ако стане системно трябва честно да си отговорим на въпроса дали пък не сме се превърнали в енергиен вампир.:hmmmmm:

Човек винаги трябва да намира време за да пообщува със самия себе си.Това е начинът да балансира енергиите си,за да може продължи пречистен напред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър вечер на всички:)!

А как да общуваме със себе си?

Когато света се срине отгоре ни и не се вижда светлинка. Когато някои от приятелителите си заминават, а другите просто не могат да помогнат..

Тогава може би трябва общуваме със себе си..

Да имаме силата да си задаваме въпроси и още по- голямата сила да признаем отговорите.

Да си кажем сами: "Стани и тръгни!".. отново!

Колко падания може да понесе човек? Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето?

А ако пак грешим..?

Всъщност, кой може да ни каже дали грешим или не? А в общуването ни това е въпрос на който няма отговор.

"човекът казваше: "Аз съм добър терапевт"- и хората му лепваха прозвището "самохвалко".

Рискуваше в ситуации, които другите гледаха да отбягват - и го наричаха "всесилен".

Хвалеше се с честно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за суетата му".

Биваше искрен, като казваше: "Не искам да те виждам"- и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен."

Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи - и го обявяваха за темерут.

Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му"

Отказваше да бъде "като всички", за да не се обезличи - и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание". из "Приказки за размисъл"

Левите изказвания на пръв поглед нямат много общо с десните. Но много често пребиваването ни в обществото и резултата от общуването ни е точно такъв.

Колко падания може да понесе човек?- точно толкова колкото може да понесе.

Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? - толкова колкото имаме, умножена по безкрайност.

Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето? - нужни са много по- малко от колкото си мислим, че са ни необходими.

Доста често съм си задавала въпроса: "Защо да поддържам общуване, което не ми носи нищо съществено?"- предполагам, за да се науча на толерантност.

Или :" Защо попадам все сред хора, които нямат нищо общо с мен?"- предполагам, за да видя това което най- много отричам в себе си.

" Според него почти всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причина, която ми се струва, че отгатвам, беше постоянно заобиколен от интелектуално лениви хора, които безмилостно критикуваше. В опит да изясня това поведение, мисля че той не само не се е смятал за гении, но и че цял живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идиот, некадърник, бездарник или просот човек, неспособен на какъвто и да е творчески акт." "Приказки за размисъл"

Човек доста често общува с недостатъците си, докато открие вътрешния баланс.

Ако обаче се умори да общува с тях, а вътрешния баланс не е изграден........

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, грешим, дори твърде често.

И, когато забележим това, наистина е добре да пообщуваме с недостатъците си.

В такива моменти дори нямаме нужда от приятели до себе си, дори и най-близките, най-добрите ..., защото това си е твърде личен процес, катарзис. Нито е лесен, нито е приятен, но ... си е наша работа, персонална.

По разчистването имам предвид.

Иначе, в началото, когато светът около нас, както се каза, се срутва, а ние не можем да разберем защо - тогава някой добър приятел, който да ни обясни внимателно какво се случва и евентуално защо, е много нужен. Хубаво е и приятелят да е умен, наблюдателен, както и много деликатен.

Обаче има и друго.

Наблюдавам хора, които прекалено често общуват със себе си, все нещо чоплят, търсят и намират все нови и нови недостатъци, грехове, с една дума непрекъснато се разпъват на кръст. Една моя много стара и добра приятелка е с такава склонност и аз нея твърде често я моля да спре, да се отпусне, да прояви това, което й идва отвътре, за да се убеди, че не е чак толкова страшно и/или лошо, за да го види по-ясно така и евентуално да го приеме, като частица от нея самата. А ако след това има желание, нека се опита да го промени.

Това разпъване на кръст е едно перманентно блокиране и самоизяждане, което не е нужно.

Никой не е идеален, всеки от нас си има недостатъци.

Вече знам, кои са повечето ми такива, съзнавам кога и как именно ми пречат и опитвам да ги коригирам, доколкото мога. Защото някои от тях са твърде дълбоки, това са някакви основни предразположения, като темперамента например, които достатъчно ясно се забелязват при астрологичен, психологичен или др. някакъв анализ. Ние сме си дошли така на Земята, с такава именно природа и е по-силите ни само леко да я променим, не можем ей така, изоснови всичко да преобърнем в нас.

Когато съм спокойна и съзнателна, успявам да осмисля реакцията, която се надига в мен спонтанно, да я преценя като адекватност спрямо ситуацията и да я изразя или да я променя.

Естествено не все път съм в добра кондиция и тогава в някои случаи реагирам добре, а в други - неадекватно и ... оплесквам нещата, така да се каже. Но се научих да не се кося много след това. Казвам си, да, лошо се получи, но какво да правя; знам си, че съм такава; ще се опитам все повече да съм будна и съзнателна, ще се опитам да работя върху себе си и реакциите си ...

Това е.

Иначе с безкрайното предъвкване на момента, в който съм постъпила лошо, още повече съсипвам настоящето си и бъдещето си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние всеки ден общиваме с много и различни хора.Опитваме се да подходим по най-подходящия начин към някой.Общуваме с хора,които имат интереси сходни на нашите.Понякога ни се налага да общуваме и с не чак толкова приятни хора за нас,но това е част от ежедневието ни.Трудно е да общуваме с хора на различно мнение от нашето,но понякога е необходимо.Когато се затворим вътре в себе си ни е трудно да общуваме и да се отпуснем пред някои приятел или непознат. :3d_035:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

общуването е различно при различните хора! Някои хора се дъжат толкова естествено,когато общуват с други хора(и така трябва) докато на други им е трудно. зависи с кого общуваме ние се държим по различен начин.Ако се отпуснем,ние се държим естествено и човека срещу нас усеща нашите симпатии.Бъдете уверени и общуването няма да ви е проблем ;)

Редактирано от ani_san

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой ги измисля тея клипчета... вечно трябва да са някакви ужасии. Сякаш не може да е днешното поколение - на умните телефони и умните хора!? Естествено не... и естествено трябва да е все някоя ужасия... добре че бяха умните телефони та да изглупеят хората, понеже дотогава нямаше глупави хора, никога не е имало...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Avidila, това е форум и всеки може да напише отзив по нечие друго мнение

В случая се коментира клип, а ти реагираш така , сякаш ти си правила клипа и си засегната лично

 

И аз изгледах клипа и също реших, че е малко краен,

освен това и не представя убедително каузата,  която се бори да популяризира

Да не говорим, че да се свързват умните телефони с нарастващия брой оглупяващи хора не е много коректно

Със същия успех някой може да пусне клип, че хората оглупяват заради холивудските филми, заради колебанията на ЕлНиньо,...и пр.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много верни неща има в клипа, за съжаление. Бедата е в самочувствието, което добива собственикът на един такъв телефон - да го ползват за тях е синоним на "една класа по-нагоре", а другите занимания влизат в категорията на "скучни, глупави, старомодни", вкл. четенето на книги. Докато един ден с гордост не заявят, че не са прочели нито една книга. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен клипът изобщо не е краен, а е напълно реалистичен. Това е съвременната действителност. Добра или лоша, не знам, но всяко нещо има място в живота. Въпросът със самочувствието стои в страни с нисък стандарт като нашия. В тези, за които да имаш нов телефон не е висша привилегия, това е нормална практика. И отново всичко опира о ниво на съзнание, стремления душевни и търсения на по-широк хоризонт. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз поне от личния ми опит мога да кажа, че много от нещата в клипа са пресилени и то силно. Повечето хора си ползват телефоните само за разговор и то без да прекаляват и за снимки. А парковете и крайбрежните алеи постоянно са пълни с хора, които си говорят на живо, а не по телефона. Интернет и скайп също се ползва повече за разговори когато разстоянията са действителна пречка (различни градове или държави).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами има. Ето, ти го подкрепяш, а аз - не. Явно той отразява действителността за някои градове в България и в чужбина, но за също толоква много места и хора не е валиден.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Avidila

Да, mvm, участвам в клипа. Предполагам, че и ти, и останалите, макар и косвено. Но често се случва да си затваряме очите пред истината, защото боли. Факт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×